№ 263
гр. С.З., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000280 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Ц.Е.Д.Г.С.З. ЕООД против
решение № 227/07.04.2022г., постановено по гр.д. № 3354/2021г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което е признато за установено по отношение на
„М.Ц.Е.З.Г. - С.З.“ ЕООД, че дължи на „М.-Б.“ АД сумата от 111,72 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършена услуга, за което
са издадени фактура №40280/14.10.2020г. и фактура №940582/11.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано 1 от 27.04.2021г. до
окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „М.-Б.“ АД против „М.Ц.Е.З.Г. - С.З.“ ЕООД С.З., заповед
№235 от 29.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело №1957/2021г. по описа на Районен съд С.З. и са присъдени
разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения
за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искове, както и претендираните разноски.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Посочена е съдебна практика. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се
разноските по делото.
Постъпила е молба с дата 21.09.2022г. от въззивника, чрез адв.К..
Поддържа въззивната жалба. Излага съображения по същество. Прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.
Постъпила е молба с дата 16.09.2022г. от въззиваемия, чрез адв.Д., в
която посочва, че поддържа отговора на въззивната жалба. Излага
съображения по същество. Претендира разноски, като представя списък по
чл.80 ГПК.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр с чл. 79 от
3ЗД и чл. 258 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.дело №1957/2021г. по описа на СтРС, на
основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно
която е разпоредил длъжникът „М.Ц.Е.З.Г. - С.З.“ ЕООД С.З. да заплати на
кредитора „М.-Б.“ АД П., сумата от 111,72 лв. възнаграждение за
предоставени услуги по Договор за събиране, транспортиране и унищожаване
на опасни отпадъци и фактури №40280/14.10.2020г. и №40582/11.11.2020г.,
ведно със законната лихва от 27.04.2021г. до окончателното плащане и
разноски – 25,00лв. ДТ и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение. В срока по
чл.414 ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането
си.
По делото е представен договор за събиране, транспортиране и
унищожаване на отпадъци №1147/28.05.2010г., съгласно който „М.Ц.Е.З.Г. -
С.З.“ ЕООД С.З. в качеството на възложител възлага, а „М.-Б.“ АД П.
/изпълнител/ приема да извърши всички необходими дейности по събиране,
2
транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци, собственост на
възложителя, срещу възнаграждение, платимо до 30 дневен срок от
извозването на отпадъците след представяне на фактура от страна на
изпълнителя /чл.11 и чл.12 от договора/. В чл.4 страните са уговорили, че
договорът се сключва за срок от 1 5 година, но може да бъде продължен по
взаимно съгласие.
По делото са представени Транспортна карта, Идентификационни
документи и фактури за периода 2012г. – 2020г..
От представените по делото Идентификационен документ
№005/13.10.2020г. и №006/11.11.2020г. е видно, че: на 13.10.2020г. ищецът е
приел от ответника за транспортиране и унищожаване отпадък код 180103, 33
кг, като за извършената услуга е издадена фактура №40280/14.10.2020г. на
стойност 75,24 лв. с ДДС; на 11.11.2020г. ищецът е приел от ответника за
транспортиране и унищожаване отпадък код 180103, 16 кг, като за
извършената услуга е издадена фактура №40582/11.11.2020г. на стойност
36,48 лв. с ДДС; И двата Идентификационни документи са подписани от
служител на ответника – И.Р. /Писмо на НОИ, ТП С.З. изх.№1056-23-992 от
23.12.2021г.; Справка за актуалното състояние на трудовите договори на
„М.Ц.Е.З.Г. - С.З.“ ЕООД С.З. към 22.12.2021г./, вписана като лице за контакт
за товародателя „М.Ц.Е.З.Г. - С.З.“ ЕООД С.З..
Идентификационните документи отговарят на изискванията на чл.12 от
Наредба №1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри и съобразно предвиденото в чл.12 ал.7 от Наредбата, екземпляри №4
и №5 от същите са изпратени на РИОСВ С.З. и РИОСВ П., което се
установява от представените по делото писма на „М.-Б.“ АД П. изх.№422,
№427, №466 и №471, всички от 2020г., и писма № РД-17-6601(1)/07.01.2022
на РИОСВ П. и № КОС-11-6624(1) от 14.01.2022г. на РИОСВ С.З..
По делото е представено извлечение от Отчетна книга за
управление/предаване на опасни отпадъци за 2020г. на ответника „М.Ц.Е.З.Г.
- С.З.“ ЕООД С.З., в която е вписано, че на 13.10.2020г. отпадък 33кг е
предаден на ищеца „М.-Б.“ АД П.; на 11.11.2020г. отпадък 16 кг е предаден на
ищеца. В представеното извлечение са направени още четири вписвания за
предаване на отпадъци на ищеца за 2020г. Ответникът „М.Ц.Е.З.Г. - С.З.“
3
ЕООД С.З. оспорва наличието на търговски взаимоотношение с ищеца „М.-
Б.“ АД П., както и възлагането и извършването на процесните услуги.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно[1]счетоводна експертиза. От заключението на експертизата, което не
е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно
се установява, че в счетоводството на ище ц а „М.-Б.“ АД П. процесните
фактури са осчетоводени по надлежния ред; същите са описани в Дневника на
продажбите и са декларирани в Справка Декларация по ЗДДС съответно за
м.10.2020г. и м.11.2020г., приети са в НАП с 6 уведомление, начисления
данък участва в процедурата за съответния данъчен период; по фактурите
няма извършено плащане по банков или касов път от ответника. Вещото лице
сочи, че фактура №40280/14.10.2020г. и фактура №940582/11.11.2020г. не са
осчетоводени в счетоводството на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От заключението на вещото лице по изготвената и неоспорена от
страните ССчЕ се установява, че счетоводството на страните по отношение на
договорните правоотношения е водено редовно. При ищеца процесната
фактура е отразена в счетоводните регистри, както и в подадените справки
декларации за ДДС и дневниците за продажби, като липсват данни за
погасяване на задължението. Осчетоводяването й при ответника не е
установено. Установено е осчетоводяване на фактури за периода 2012г. –
2020г. за извършена идентична услуга, които са платени изцяло.
Следователно страните са били в трайни взаимоотношения, изразяващи се в
извършвани от ищеца услуги по събиране и транспортиране на опасни
отпадъци по възлагане от ответника. Като доказателство за надлежно
изпълнение по договора от страна на ищцовото дружество към всяка една от
фактурите е приложен идентификационен документ по чл. 12, ал. 1 от
Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на
публичните регистри. Този документ се изготвя по образец в случаите на
превоз на опасни отпадъци. Видно от приложените идентификационни
документи, товародателят в лицето на ответника предава на превозвача в
лицето на ищеца съответното количество отпадъци, впоследствие отразено в
4
издадените фактури. Съдът не споделя възраженията за неспазване на
изискванията при изготвянето на идентификацинните документи - същите
съдържат подпис на лицето И.Р., като представител на ответника и печат на
МЦ Е.З.Г. ЕООД, като не се установява да не са съставени в изискуемия брой
екземпляри. Напротив, видно от приложени писма до РИОСВ, на последната
са пращани екземпляри от идентификационните документи, което е в
подкрепа на извода за съставяне на необходимия брой екземпляри. Предвид
изложеното, съдът намира, че представените идентификационни документи
представляват доказателство за изпълнение на задълженията на ищеца.
Предаването на опасните отпадъци е извършвано от възложителя чрез лицето
И.Р., посочено в идентификационните документи като лице с представителна
власт. Доколкото с тези свои действия възложителят е потвърждавал
действията на служителя си, то следва, че възражението му за предаване на
отпадъка по конкретната фактура и идентификационен документ № 5 и 6 от
неоправомощено лице, е неоснователно. От своя страна изпълнителят е
декларирал пред съответните органи по Наредба № 1/04.06.2014 г. данни за
извършената дейност. Следователно ищецът доказва наличието на основните
факти на защитавано право като установява, че е налице валидно сключен с
ответника договор за изработка, по силата на който е поел задължение да
извърши твърдяните дейности по вид и обем, както и изправността си по
договора, доколкото е изпълнил точно задълженията си по договора – да
приеме и транспортира отпадъците, за което му се дължи възнаграждение в
претендирания размер, както и че работата е приета от възложителя.
Доколкото ответникът не доказва успешно възражението си, че се е
противопоставил веднага след узнаване на сделката, то следва да заплати
стойността на услугата. Фактът, че не е осчетоводил конкретната фактура, не
го освобождава от задължението да плати по нея, доколкото се установява, че
работата е извършена точно.
Правните изводи на настоящата инстанция относно основателността
на иска съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение.
По изложените съображения съдът намира, че искът за основателен и
доказан, при което с оглед идентичния резултат на спора пред
първоинстанционния съд решението му следва да бъде потвърдено.
5
С оглед резултата по делото въззивникът следва да понесе сторените от
въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са
следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. В настоящия случай въззиваемия
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвиденият
от 300 лв., поради което съдът намира възражението за неоснователно.
Предвид цената на иска, в размер на 111,72 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 227/07.04.2022г., постановено по гр.д. №
3354/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА „М.Ц.Е.З.Г. - С.З.“ ЕООД С.З., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ***, да заплати на „М.-Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ***, направените по настоящо делото
разноски в размер 300 лв. адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6