Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                                  03.01.2011 г.                                 гр. Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                                    гражданско отделение – шести състав

на 17.12.2010 г.

в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Искра Пенчева

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 4353 по описа за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Ищецът Н.В.Д. излага в исковата си молба, че е работил в ответното дружество на длъжността “стругар” до 22.07.2010 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено поради придобиване на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране. Твърди, че работодателят му не изпълнил своите задължения по трудовото правоотношение да заплати дължимото за периода м.09.2009 г. – м.07.2010 г. трудово възнаграждение. Не му било изплатено и обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 м., което се дължало с оглед обстоятелството, че работил при същия работодател повече от 10 г. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 5155.08 лв., от която 4894.51 лв. представлява неизплатените трудови възнаграждения за горния период и обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в чист размер за получаване, след приспаднати законоустановени удръжки, както и сумата 260.57 лв. – лихва за забава върху неизплатените суми от падежа на съответното задължение до датата на завеждане на иска и със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира да му се присъдят направените по делото разноски.

            Ответникът „МЗ Белица” ООД гр. Килифарево признава неизпълнението на задълженията си за заплащане на претендираните от ищеца вземания за трудово възнаграждение за периода м.09.2009 г. – м.07.2010 г. и за обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, както и не спори размерите на тези вземания, така, както са посочени от ищеца в исковата му молба, а именно – по 265.41 лв. за м.09., 10. и 11.2009 г., 220.96 лв. за м.12.2009 г., по 268.57 лв. за периода м.01. – м.06.2010 г. и 186.30 лв. за м.07.2010 г. и 2073.60 лв. на обезщетението. Признава и задължението си за лихва за забава в размер на             сумата 260.57 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

            Налице са предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът признава всички, релевантни за спора факти и обстоятелства – наличието на валидно трудово правоотношение, прекратяването му поради придобиване от ищеца на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, полагане на труд при този работодател повече от 10 г. и в тази връзка дължимостта на обезщетение с правно основание чл.222 ал.3 КТ, неизпълнение на своите задължения за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за м.09.2009 г. – м.07.2010 г. и размера на всички претендирани вземания включително и на лихва за забава. Неизплатеното трудово възнаграждение за исковия период възлиза общо на сумата 2814.91 лв., а обезщетението по чл.222 ал.3 КТ – на 2073.60 лв., като тези суми са в нетен размер за получаване, след приспаднати законоустановени удръжки – общо сумата е 4888.51 лв., а не както  се сочи от ищеца, вероятно в следствие на неправилно сумиране – 4894.51 лв. Именно до сумата 4888.51 лв. следва да се уважи исковата претенция, като се осъди ответното дружество да я заплати, ведно с лихва за забава в размер на 260.57 лв. и със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2010 г. до окончателното изплащане. На основание чл.242 ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудово възнаграждение и обезщетение. Следва да се присъдят на ищеца и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТРС държавна такса върху уважения иск в размер на сумата 195.54 лв.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА „МЗ Белица” ООД гр. Килифарево, ЕИК *********, представлявано от Управителя Татяна Бахчеванова, да заплати на Н.В.Д. с ЕГН ********** ***, сумата 5149.08 лв. /пет хиляди сто четиридесет и девет лв. и 8 ст./., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.09.2009 г. – м.07.2010 г. в размер на 2814.91 лв., обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на 2073.60 лв. и лихва за забава върху неизплатените суми от падежа на съответното задължение до датата на завеждане на иска в размер на 260.57 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 4888.51 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата 500 /петстотин/ лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.В.Д. *** иск за разликата от уважената сума 5149.08 лв. до пълния претендиран размер 5155.08 лв., като неоснователен.

            ОСЪЖДА „МЗ Белица” ООД гр. Килифарево, ЕИК *********, представлявано от Управителя Татяна Бахчеванова, да заплати по сметка на ВТРС държавна такса за производството по делото в размер на 195.54 лв. /сто деветдесет и пет лв. и 54 ст./.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от 03.01.2011 г., на която дата съдът е обявил в съдебно заседание, че ще постанови своя акт.

 

                                                                                  Районен съдия: