Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 121 10.01.2017 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на петнадесети
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Павлина Попова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9484 по описа на съда за 2016
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, депозирана от „Димекс 2007” ЕООД, ЕИК *********, против „Юлико -
Евротрейд” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Димекс 2007“ ЕООД твърди, че на 05.08.2015г. предал на ответното
дружество 28 180 кг. слънчогледови отсевки в изпълнение на сключен между
страните договор за продажба. Стоката била предадена в * на * К. П. – служител
в ответното дружество, което обстоятелството било отразено в кантарна бележка №
1 от 05.08.2015г., подписана от представител на доставчика и представител на
получателя. Сочи, че управителят на ответното дружество заявил по телефона, че
в момента няма възможност да плати, ищецът го изчакал, като отложил във времето
фактурирането на доставеното количество слънчогледови отсевки по сключената и
изпълнена търговска сделка. Твърди, че на 30.09.2015г. била издадена фактура №
10586, която съдържа вида на стоката, количеството й, съответната мерна единица
за количество и единичната и обща цена. Основанието за неначисляване на ДДС по
сделката бил чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Във фактурата било изрично посочено, че
датата на нейното издаване е и дата на падежа за плащане. С и-мейл от
30.09.2015г. фактурата била изпратена на ответника, но тъй като впоследствие в
телефонен разговор ответникът заявил, че не плаща, защото не е получил фактурата,
на 12.11.2015г. фактурата била изпратена повторно по куриер на получателя, като
ответното дружество се твърди да я е получило на 17.11.2015г., съгласно
товарителница и обратна разписка на фирма „СПИДИ“ АД. Твърди се, че и до
подаване на исковата молба, след многобройни обещания, получателят по фактурата
не е заплатил продажната цена в размер на 20 712.30 лева по указаната във
фактурата банкова сметка ***. В кантарната бележка стоката, обект на сделката,
била посочена с наименованието си, като във фактурата за процесната сделка,
стоката била индивидуализирана с тарифния си код от Комбинираната номенклатура,
установена с Приложение № І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от
23.07.1987г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата
митническа тарифа, а именно код 1206 00 99. Ищецът твърди още, че между
ищцовото и ответното дружество съществували, назад в годините, взаимоотношения
във връзка с други търговски сделки, а управителите им се познават, включително
взаимно се информирали за регионалните цени на земеделска продукция, понеже и
двете фирми купуват и продават такава. Ето защо, когато г-н Б. попитал * на
ищеца може ли да му бъдат осигурени 28 180 кг. слънчогледови отсевки при
крайна цена за дружеството му като получател по сделката от 0.735 лв. за
килограм, г-н Д. веднага отговорил утвърдително, тъй като познавал пазара в
региона, търговците и производителите и цените, на които търгуват. Уточнено
било, че натоварването на слънчогледовите отсевки ще стане от базата в село К..
Твърди, че управителят на ответното дружество помолил да бъде изчакан с
фактурирането на сделката, тъй като в момента бил затруднен. Сочи се, че след
сключването на сделката, ищцовото дружество в изпълнение на поетото задължение,
закупил с фактура № 153/06.07.2015г. 28 260 кг. слънчогледови отсевки от
ТАТ САНФЛАЪРС ЕООД, с ЕИК *********. За да се запазят добрите търговски
взаимоотношения, ищецът не поискал такса за съхранение (магазинаж) на
слъчногледовите отсевки, въпреки закъснялото им получаване и извозване от
представител на ответника – отсевките били закупени на 06.07.2015г., а били
получени от ответника едва на 05.08.2015г., когато последният изпратил
автомобил, което било видно от кантарната бележка от същата дата. Съобразно молбата
на ответника и поетия от ищеца ангажимент фактурата за сделката да бъде
издадена по-късно, то такава била издадена на 30.09.2015г., при възникнало
данъчно събитие на 05.08.2015г.
С оглед
изложеното моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове
и осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 20 712.30 лева,
представляваща незаплатена цена на предадена, приета без забележки и
фактурирана, но незаплатена стока от търговска продажба по фактура № 10586/30.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.07.2016г., както и сумата от 1089.57 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
01.12.2015г. – 06.06.2016г. вкл. Претендират се разноските в обезпечителното,
изпълнителното и настоящото производство.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Юлико – Евротрейд“ ЕООД е подало отговор
на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер. Твърди,
че в исковата молба са наведени неверни твърдения, касаещи неизпълнение по
търговска сделка, която никога не била сключвана при параметрите, описани от
ищцовото дружество. Твърди, че ответното дружество никога не е купувало от
„Димекс 2007“ ЕООД слънчогледът, документиран във фактура № 10586/30.09.2015г.,
както и не била договаряна такава покупка. Твърди, че не е подписван договор за
покупко-продажба с ищцовото дружество, нито е договаряна цена за покупката на
слънчоглед. Твърди се, че управителят на ответното дружество не е подписвал,
нито приемал фактура, издадена от ищеца за покупката на слънчоглед. Оспорва
истинността на процесната фактура като частен документ. Твърди, че същата била
съставена без да е налице правно основание за съставянето й. Оспорва я като
невярна, тъй като документира неверни обстоятелства. Твърди, че договор за
продажба, в изпълнение на който ищецът е предал на ответника слънчогледови
отсевки, никога не е сключван между страните. Заявява, че слънчогледовите
отсевки представляват отпадъчен вторичен продукт, след пресяването на
слънчогледа, който се използва обикновено за храна на животни и не е зърно.
Твърди, че цената на слънчогледовите отсевки е в пъти по-ниска от цената на
слънчогледа за тон и този факт бил общоизвестен на търговците и
зърнопроизводителите в бранша. Сочи, че към исковата молба са представени два
различни документа с различно съдържание, които ищеца се опитва да свърже в
една сделка, а именно: кантарна бележка с наименование сл. отсевки с дата на
издаване 05.08.2015г. и фактура с наименование на стоката слънчоглед, с дата на
издаване 30.09.2015г. Твърди, че двата документа по никакъв начин не
установяват идентичност на стоката, посочена в документите и не обосновават
участието на ответното дружество в търговска сделка, свързана с покупката на
слънчоглед. Твърди, че в действителност фактическото отношение между двете
дружества е следното: На 05.08.2015г. ответното дружество, действително
получило от ищеца слънчогледови отсевки в посоченото в кантарната бележка количество,
след като покупко-продажбата на същите била договорена предварително в
телефонен разговор. Стоката в действителност била приета в * от * на
дружеството К. П.. В този смисъл приема за безспорни единствено тези факти. Твърди,
че цената, която била договорена за покупката на слънчогледовите отсевки била в
размер на 0.10 лева /десет стотинки/ за килограм, каквато била пазарната цена
на стоката и през настоящата стопанска година. Заявява, че точно количество за
покупка на стоката не било договаряно, а само че фирмата ще купи слънчогледови
отсевки до 30 тона. Твърди, че управителят на ответното дружество никога не е
заявявал на представител на „Димекс - 2007“ ЕООД, че към момента на приемане на
стоката няма да плати, нито пък е искал отлагане на фактурирането на получените
слънчогледови отсевки. Не е поемал и обещания за плащане на сумата в размер на
20 712.30 лева по процесната фактура, като за издадената фактура разбрал
едва след като видял същата като копие, приложено към молбата за обезпечение на
бъдещите искове на ищцовото дружество, след като били запорирани сметките на
дружеството и бил уведомен за това производство. Стойността на слънчогледовите
отсевки била незначителна и тъй като дружествата се познават от предишни
сделки, не е имал съмнение в издаването на фактура с невярно съдържание. Едва
впоследствие в телефонен разговор разбрал, че всъщност управителят на ищцовото
дружество има претенции да му заплати стоката като слънчоглед, вместо като
слънчогледови отсевки, каквато в действителност ответното дружество е получило
и която стока, представлява отпадъчен вторичен продукт, който не може да бъде
продаван на цената на слънчоглед. Излага съображения в насока, че твърденията
на ищцовото дружество в исковата молба са не само неверни и противоречиви, но и
съставляват признание на закононарушение, като данъчното събитие следва да е
настъпило на 05.08.2015г. с приемо-предаването на стоката. Сочи, че глава 11 от
ЗДДС регламентира реда за документиране на доставките като задължава доставчика
веднага да издаде данъчен документ – фактура, не по-късно от 5 дни от датата на
възникване на данъчното събитие за доставката. В този смисъл доставчика
декларирал, че не е документирал настъпилото данъчно събитие и не е издал фактура
в съответния данъчен период, като съответно не бил документирал надлежно
продажба от фирмата си. Обяснението за отлагане на фактурирането поради заявена
невъзможност за плащане твърди да е невярно, като ищецът се опитва да черпи
права от свое противоправно поведение, което било недопустимо.
Искането
е предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Страните
по делото не спорят, а и от представената по делото кантарна бележка №
1/05.08.2015 г. /л.13/, се установява, че на същата дата ищцовото дружество е
предало на ответното дружество 28 180 кг. слънчогледови отсевки, получени от К.
П. – * на товарен автомобил с рег. № *
От представената
по делото фактура № **********/30.09.2015 г. се установява, че същата е
издадена от „Димекс 2007“ ЕООД, като доставчик, с получател „Юлико – Евротрейд“
ЕООД, за слънчоглед, код по КН 1206 00 99 – с тегло 28 180 кг., с единична
цена 0.735 лева/кг., на обща стойност 20 712.30 лева. Фактурата е
едностранно подписана от представителя на ищцовото дружество – издател.
По
делото е представена и Фактура № **********/06.07.2015 г., издадена от „ТАТ
Санфлаърс“ ЕООД, като доставчик, с получател Димекс 2007“ ЕООД, за слънчоглед, код по КН 1206 00 99 – с тегло
28 260 кг., с единична цена 0.720 лева/кг., на обща стойност
20 347.20 лева.
От
представената по делото фактура № **********/20.07.2015 г. /л.70/ се
установява, че същата е издадена от „Юлико – Евротрейд“ ЕООД, с получател
„Димекс 2007“ ЕООД, за слънчоглед, код по КН 1206 00 99 – с тегло 25 640 кг., с
единична цена 0.850 лева/кг., на обща стойност 21 794 лева.
Приета
като писмено доказателство и Фактура № **********/08.09.2016 г. /л.59/, с
издател „Дидан“ ООД и получател „ИВ 2000-69“ ЕООД, за извършена продажба на
слънчогледови отсевки, с тегло 20 180 кг., с единична цена 0.10 лева/кг.,
на обща стойност 2018 лева.
Като
писмени доказателства по делото са приети – Покана /л.91/, изпратена от „Димекс
2007“ ЕООД до „Юлико-Евротрейд“ ЕООД, с която ищецът е поканил ответника да му
заплати стойността на закупения от последния и предаден слънчоглед от
28 180 кг. на цена от 0.735 лв./кг. по фактура № 10586/30.09.2015 г. в 3-
дневен срок от получаване на поканата. Приложено е и копие от товарителница за
доставка на документи от „Димекс 2007“ ЕООД до „Юлико – Евротрейд“ ЕООД, от
16.11.2015 г. и обратна разписка към същата от 17.11.2015 г. /л.92/.
Като
писмени доказателства по делото са приети – Извлечение от дневник за продажбите
на „Димекс 2007“ ЕООД, Хронологичен регистър на „Димекс 2007“ ЕООД от
01-01-2015 г. до 31.12.2015 г., Вземания по партньори на ищеца към 31.05.2016
г., Уведомление и Справка – Декларация за ДДС до НАП и други счетоводни документи.
Представено
е и Указание изх. № УК-4/17.03.2014 г. на МФ на РБ относно практическото
прилагане на Глава 19 „а“ ЗДДС по отношение доставките на стоки по част втора
на Приложение № 2 към закона, както и самото Приложение /л.27-36/.
От
заключението на вещото лице М.В. по назначената съдебно-оценъчна експертиза,
прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че цените за 1 тон
слънчогледови отсевки към месец август – септември 2015 г. варират от 150 до
400 лева на тон, в зависимост от съдържанието на слънчоглед в състава на
отсевките, като средната цена за 1 тон слънчогледови отсевки е 180 лева/тон. В
открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2016 г. вещото лице поддържа заключението
си като допълва, че слънчогледовите отсевки представляват отпадъчен продукт от
преработката на слънчогледа, който не се изхвърля, а обикновено се преработват
във фураж.
От
заключението на вещото лице Д.С. по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че процесната фактура № 10586/30.09.2015 г. е включена в дневника
на продажбите за месец септември 2015 г. на ищцовото дружество, отразена е в
счетоводството на ищеца като вземане от „Юлико-Евротрейд“ ЕООД във връзка с
продажба на стоки. Установява още, че извършената доставка от ищеца е
декларирана със Справка – Декларация с ДДС от 14.10.2015 г. в ТД на НАП –
Ямбол. Вещото лице установява също, че по процесната фактура не са отразени
постъпили плащания. Установява още, че процесната фактура не е осчетоводена в
счетоводството на ответника, в дневниците за покупка за данъчните периода от
01.09.2015 г. до 01.11.2016 г. не са отразени доставки от „Димекс 2007“ ЕООД.
Вещото лице сочи, че процесната фактура не е включена в отчетните регистри на
ответника по чл. 124, ал. 1 ЗДДС. Според заключението, мораторната лихва върху
главницата по процесната фактура за периода от 01.12.2015 г. до 06.06.2016 г.
възлиза на 1089.57 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи
факти - наличието на облигационно правоотношение по договор за покупко –
продажба на слънчогледови отсевки по описаната във фактурата стока, въз основа
на която е предал на ответника, а последният е приел описаната стока на
посочена във фактурата продажна цена, както и че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на уговорената цена на слънчогледовите отсевки, т.е. да
докаже по основание и размер претенциите си в конкретните размери. Във връзка с
акцесорния иск за мораторна лихва ищецът следва да докаже падежа на
претендираното вземане по описаната фактура, т.е. да докаже по основание и
размер претенцията си.
Страните по делото не спорят, а и от представената по делото кантарна
бележка, се установява, че на 05.08.2015г. ответното дружество, действително е
получило от ищеца слънчогледови отсевки в посоченото в кантарната бележка от
същата дата количество – 28 180 кг., след като покупко-продажбата на
същите била договорена предварително в телефонен разговор. Безспорно е също, че
стоката в действителност била приета в * от * на ответното дружество К. П.
Основните спорни въпроси по делото,
с оглед възраженията на ответното дружество са: процесната фактура отразява ли
действително извършената продажба на слънчогледови отсевки, ако да – налице ли
е постигнато съгласие относно съдържащите се във фактурата единична, съответно
обща цена на доставената стока; дали ответникът е получил посочената във
фактурата стока, за която следва да заплати претендираната цена.
От приетата
по делото фактура № 10586/30.09.2015 г., се установява, че същата е едностранно
подписана от издателя - ищец „Димекс 2007“ ЕООД. За да се приеме, че процесната фактура установява действително
възникнало между страните договорно отношение за търговска продажба на
съдържащата се и описана във фактурата стока – слънчоглед, в посоченото
количество и на посочената стойност, би следвало същата да е двустранно
подписана или поне да е приета и осчетоводена от счетоводствата на страните,
вкл. и на ответника. В конкретния случай, тези предпоставки не са налице, тъй
като макар фактурата да съдържа описание на вида, количеството на стоката,
единична цена и обща стойност, същата не е приета, не е осчетоводена и по нея
не е извършвано плащане от страна на ответника, поради което не може да се
направи извод, че последният е изразил съгласие относно нейното съдържание,
съответно - съгласие относно елементите на търговската продажба.
От друга
страна, страните не спорят, че ищецът е предал, а ответникът е получил
28 180 кг. слънчогледови отсевки. Безспорно е също, че ответникът е приел
стоката – слънчогледови отсевки и доколкото в срокове по чл. 324, ал. 1 ТЗ не е
уведомил продавача за открити недостатъци, то следва да се приеме, че същият е
одобрил получената стока и дължи плащане на цената й.
Съдът приема за основателното основното
възражение на ответното дружество по предявения иск, че фактурираната стока не
съответства по вид и стойност на получената, поради следното:
На първо място, е налице несъответствие
в описанието на стоката в единствения двустранно подписан счетоводен документ –
кантарна бележка (слънчогледови отсевки) и описанието в процесната фактура
(слънчоглед). Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че се касае
за един и същ вид стока, тъй като това твърдение не се подкрепя от събраните по
делото доказателства, в т.ч. и от представениео от самия ищец Указание на МФ на
РБ и Приложение № 2 към Глава 19 „а“ ЗДДС. От самото Указание се установява, че
позиция с код 1206 00 „семена от слънчоглед, дори натрошен“ по смисъла на
Приложение № 2 се отнася до всички видове семена от слънчоглед, вкл. обелен,
необелен, шарен слънчоглед. В Указанието е уточнено още, че позиция „Други“ е
родова позиция с остатъчен характер, т.е. включва всичко, което не е изброено в
съответните подпозиции, т.е. всички други видове слънчоглед, освен посочения в
предходната позиция „обелен, необелен, шарен“. От изложеното, се налага
изводът, че посочените кодове се отнасят единствено до рода на понятието -
семена от слънчоглед. Видно от процесната фактура, ищецът е описал стоката като
„слънчоглед, код по КН 1206 00 99“, който код по описаното Приложение № 2,
съответства на основния код за семена от слънчоглед и подпозиция „други“, отнасящи се до друг вид от същия род
стока. Изводът е, че фактурираната стока се отнася до „семена от слънчоглед“, а
не до слънчогледови отсевки, което е съвсем друг род продукт – отпадъчен, а не
суровина. Според приетото по делото заключение на вещото лице М.В. по
назначената съдебно – оценъчна експертиза, отсевките от слънчоглед
представляват отпадъчен продукт, получен след преработката на слънчогледовите
семена. От изложеното следва, че не е налице идентичност между стоките –
слънчоглед и слънчогледовите отсевки. Този извод се подкрепя, както от заключението
на вещото лице, според което пазарната стойност на слънчогледа е неколкократно
по-висока от тази на слънчогледовите отсевки, което е обяснимо, предвид
обстоятелството, че последните са отпадъчен продукт, а не основна суровина,
каквато е слънчогледовото семе, така и от приетата по делото фактура № 1111/08.09.2016
г. /л.59/.
Описаното несъответствие между вида и
стойността на фактурираната стока с тези на получената от ответника, би било без
решаващо значение за спора, в случай, че ищецът претендира стойността на реално
доставената стока – слънчогледови отсевки, за чиято доставка е постигнато
съгласие между страните. В този случай, спорен би бил въпросът единствено за
дължимата цена на доставеното количество слънчогледови отсевки, доколкото по
делото не е установено наличието на постигнато съгласие за цената на тази
стока. В конкретния случай, обаче, предмет на исковата претенция не е тази, тъй
като искането на ищеца е да се осъди ответника да заплати „сумата в размер на
20 719.30 лева, представляваща незаплатената цена на предадена, приета без
забележки и фактурирана, но незаплатена стока от търговска продажба по фактура
№10586/30.09.2015 г.“. Препратката към посочената фактура, за съда означава
единствено, че ищецът претендира цената на слънчогледа, а не на предадените слънчогледови
отсевки. Този извод се потвърждава и от останалите доказателства по делото. В
счетоводните документи, освен в процесната фактура, в т.ч. и в дневника за
продажбите, сделката е описана като продажба на слънчоглед. Нещо повече, в
приетата по делото като писмено доказателство – Покана /л.91/ от ищеца до
ответника за заплащане на сумата по процесната фактура изрично е посочено, че
предмет на процесната доставка е стоката „слънчоглед“. Както се посочи и по-горе,
от събраните по делото доказателства, е безспорно установено, че страните са
постигнали уговорка за продажба на слънчогледови отсевки и съобразно тази
уговорка е била доставена и приета точно тази стока. Липсват доказателства за
други уговорки, в т.ч. и за доставка на слънчоглед, както и такива за
доставката на този вид стока в посоченото от ищеца количество и на
претендираната от него стойност, съдържащи се в процесната фактура.
Предвид
изложеното, съдът намира, че така предявеният главен иск е неоснователен,
поради което същия следва да се отхвърли. Неоснователността на главния иск
обуславя и неоснователността на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва.
Ето защо и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество се поражда правото на разноски. Ответното
дружество е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 1352
лева, от които лева – 200 лева за
експертиза и 1152 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят в тежест на ищцовото
дружество.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДИМЕКС
2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
„Г.С. Раковски“ № 23, ап. 7, представлявано от * Д. А. Д., против
„ЮЛИКО-ЕВРОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 70, представлявано от Ю. В. Б., обективно
кумулативно съединени искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 20 712.30 лева, представляваща незаплатена цена
на предадена, приета без забележки и фактурирана, но незаплатена стока от търговска
продажба по фактура № 10586/30.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда–
06.07.2016г., както и сумата от 1089.57 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 01.12.2015г. – 06.06.2016г. вкл., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ДИМЕКС 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „Г.С. Раковски“ № 23, ап. 7, представлявано от * Д.
А. Д., да заплати на „ЮЛИКО-ЕВРОТРЕЙД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Капитан Райчо“ № 70, представлявано от Ю. В. Б.,
сумата от 1352 лева /хиляда триста
петдесет и два лева/– деловодни разноски за настоящото производството по гр.д. №
9484 по описа за 2016 г. на ПРС, ІХ гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Кристина Табакова/
Вярно с оригинала
ВА