РЕШЕНИЕ
№ 122 24.07.2020
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд
наказателен
състав
На
седемнадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор:
Петя Кралева
като разгледа
докладваното от съдията Георги Пепеляшев
ВНОХД № 678 по описа
за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С
Присъда № 56 от 19.05.2020 г., постановена по НОХД № 5747/2019 г., Бургаският
районен съд е признал подсъдимия Й.М.С., ЕГН ********** за виновен в това, че
на 06.11.2019 г. в гр. Бургас, кв. „Р.“, извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, неневършило 14-годишна възраст – Г.И.М., родена на *** г., като я
прегръщал и целувал по устатата и лицето, притискал тялото й към своето, както
и я опипвал в областта на гениталиите, като деянието е извършено чрез употреба
на сила и заплашване – хванал и стиснал ръцете на пострадалата М., както и я
заплашил, че ще я убие, ако не го прегърне, поради което и на основание чл.
149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК
го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца.
На основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца,
като на основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1 от НПК е приспаднал времето, през което
подс. С. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и с мярка „задържане под
стража“.
С присъдата, Бургаският
районен съд е осъдил подсъдимия Й.С. да заплати на Г.И.М., ЕГН **********, чрез
нейните родители и законни представители С.И.М., ЕГН ********** и И.К.М., ЕГН **********
сума в размер на 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 06.11.2019 г., както и да заплати по сметка на Районен съд – Бургас
сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск и сума в размер на 5 (пет) лева – държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед осъждането на подсъдимия, РС – Бургас
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата от 2425,92 лева, представляващи разноски по делото.
Постановил
е един брой магнитен носител, съдържащ аудио-видео запис на проведен разпит в
„Синя стая“ при ЦОП при Община Бургас и един брой магнитен носител с видео
запис DVD-4.7GB да
останат по делото.
Присъдата
е обжалвана от подсъдимия, чрез неговия защитник – адв. Димитър Дуков от БАК. С
въззивната жалба се прави искане присъдата да бъде изменена и на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 66 от НК бъде
отложено за изпитателен срок от пет години. В случай, че не бъде уважено това
искане, се моли наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено до
минималния размер, предвиден в НК, който съобразно чл. 58а от НК бъде намален с
1/3 и бъде приспаднато задържането, считано от 06.11.2019 г. По отношение на
уважение граждански иск, моли същият да бъде уважен в размер на 300 лева.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият С., редовно призован, се явява лично и със
служебно назначения му защитник – адв. Димитър Дуков от
БАК. Последният поддържа изцяло въззивната жалба и изложените в нея искания.
Досежно изложеното във въззивната жалба, че подсъдимият е направил
самопризнание под натиска на обстоятелствата, заявява, че 12 часа след
деянието, С. е бил пребит в дома си от бащата на пострадалата и двама негови
приятели или роднини, като за случая е образувано досъдебно производство.
Според защитата, в Пето РУ на МВР – Бургас подзащитният му е бил „обработен“,
като в Затвора също му е бил нанесен побой – счупени са му две ребра, с
проникване в белия дроб, което е наложило и операция.
В
дадената от съда последна дума, подсъдимият С. заявява, че е много зле, като в
затвора не може да се възстанови, тъй като лечението там не е добро. Счита, че
той на 68 години дори и да е направил грешка, накрая той е бил тормозен.
Гражданската
ищца и частната обвинителка Г.И.М., представлявана от законните си
представители С.И.М. и И.К.М., редовно призована, не се явява пред въззивната
инстанция. Майката и законен представител на Г.М. – С.М. се явява лично, а бащата
и законен представител на Г.М. – И.М., редовно призован не се явява пред
въззивната инстанция. Повереникът – адв. Трендафилка Стоянова от БАК намира
въззивната жалба за неоснователна. На първо място намира за неоснователно
твърдяното в жалбата, че самопризнанието на подсъдимия е било под натиск, тъй
като производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27
от НПК, като съдът изрично е разяснил правата на подсъдимия, както и го е
уведомил, че доказателствата, събрани на досъдебното производство, ще се
ползват при постановяване на присъдата. На следващо място, излага съображения,
за неоснователност на твърдяното, че подсъдимият е на 68 години и половото
удовлетворение не е актуално, като се позовава на извършената и приета по
делото комплексна експертиза. Намира исканията за прилагане на института на чл.
66 от НК, както и за намаляне размера на уважения граждански иск също за
неоснователни.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира,
че въззивната жалба е неоснователна. На първо място счита, че не е налице
недоказаност на обвинението, тъй като самопризнанието на подсъдимия изцяло се
подкрепя от събраните на ДП доказателства. На следващо място счита, че от
съдебно-психиатрична-психологична експертиза по безспорен начин се установява,
че подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване първа към
втора степен, като този установен синдром не бил пречка и не е основание за
изключване вменяемостта му. Досежно наложеното на подсъдимия наказание, държавното
обвинение намира, че БРС е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като размерът му преди редуцирането е съобразен със степента на
обществена опасност на деянието и на самия деец. Намира, че за постигане целите
на специалната превенция, не следва да бъде уважено искането за прилагане на
чл. 66 от НК, още повече, че здравословното състояние, в което се намира С. в
момента и лечението, от което се нуждае, може да му бъде осигурено от
затворническата администрация. Досежно предявения граждански иск, намира същия
за основателен, като размера, му е определен по справедливост, поради което и в
гражданската част моли присъдата да бъде потвърдена.
Бургаският
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и тези,
изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно
провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и
справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
В съдебната
фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително изслушване по делото.
Подсъдимият в присъствието на служебният си защитник е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се
съгласил за тях да не се събират доказателства. Съдът е разяснил правата
му по чл. 371 НПК и като е констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства е обявил с определение по реда на чл.
372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е приобщил събраните в досъдебното
производство доказателства.
Подсъдимият Й.М.С. е роден на *** ***. Той е ***, *** гражданин, *** образование,
***, не работи
и е с ЕГН **********. Видно от представената по делото справка за съдимост С. е
**** (****).
Пострадалата Г.И.М. е родена на *** г. Към месец
ноември 2019 г. тя е била на ** години, ученичка в ** клас на ОУ ***********. Г.М.
живеела заедно с родителите си – Свидетелите С.И.М. и И.К.М..
На 06.11.2019 г., около 08.30 часа, пострадалата Г.М.
излязла от дома си и тръгнала за училище. Тъй като закъснявала, решила да мине
по краткия път, водещ до ОУ *********. На кръстовището на улиците „П. П.“ и „П. Я.“, в близост
до църквата, тя била пресрещната от подсъдимия Й.М.С.. Последният вървял по улицата
заедно с кучето си. Подсъдимият бил в нетрезво състояние, след употреба на
алкохол. Виждайки малолетната на пътя, решил чрез физически контакт с нея да
извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание, без
съвкупление.
С., опитвайки се да заговори пострадалата, я извикал
към себе си и й казал, че кучето е негово и не трябва да се страхува. Тя му
отговорила, че не се страхува от кучето и се опитала да продължи по пътя си към
училището. Подсъдимият обаче я хванал за ръката, придърпал я към себе си и
започнал да я целува по лицето и устата, като и обещавал, че ще я гледа добре,
ще я заведе в града на хотел, както и че ще й намери мъж и даде пари. Това
поведение на подсъдимия силно изплашило детето и тя се опитала да го избута и
да избяга. Започнала да вика за помощ, но никой не чул писъците й, тъй като
наоколо било безлюдно. За да сломи съпротивата на малолетната, подсъдимият
хванал и стиснал ръцете й, след което силно притиснал тялото й към своето и
започнал да я опипва в областта на гениталиите, продължавайки да я целува и
прегръща. С. заплашил пострадалата, че ако тя не го прегърне ще я убие.
По това време по пътя преминал лек автомобил.
Подсъдимият се изплашил да не бъде разкрит и пуснал М.. Използвайки това, тя
тръгнала в посока към училището, като С. я последвал, хващайки я за ръката.
Когато стигнали до училището, подсъдимият пуснал ръката на малолетната и й
казал, че ще се върне да я вземе и следващият път няма да я пусне.
След приключване на занятията същия ден, Г.М. се
прибрала в дома си, като разказала на родителите си за случилото се.
На 07.11.2019 г. пострадалата М. била прегледана и
освидетелствана от съдебен лекар при „УМБАЛ-Бургас“ АД.
По делото била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, като видно от заключението на вещото лице № 190/2019 г. по описа на отделението по съдебна медицина
при „УМБАЛ-Бургас“ АД се установява, че при
прегледа на малолетната Г.М. не са били установени следи от сексуален
контакт, видими травматични увреждания, както и наранявания в областта на
гениталиите.
При извършеното в хода на разследването разпознаване
на лица по реда на чл.166 от НПК, пострадалата категорично е разпознала
подсъдимия Й.М.С. като извършител на блудствените действия.
На досъдебното производство са били назначени
комплексни съдебно-психиатрично-психологични експертизи както на подсъдимия Й.М.С.,
така и на пострадалата Г.И.М..
От заключението на вещите лица, касаещо подсъдимия, се
установява, че по време на инкриминираното деяние на 06.11.2019 г., С. се е
намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване I към II степен. Експертите посочват, че у
него е установен неумерен битов алкохолизъм (епизодична употреба), която не е прерастнала
в синдром на алкохолна зависимост. Също така посочват, че алкохолната
злоупотреба при обикновеното опиване не се включва в определението за психична
болест. Към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият не се е намирал в
състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което
да му попречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките се. С. е имал запазена способност да възприема, запаметява и
възпроизвежда в основни линии факти и обстоятелства, които имат значение за
делото, тъй като не е изпаднал в качествено разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта и да пречи на провеждане на производството. Вещите лица
посочват, че по време на изследването не са открити медицински и в частност
психиатрични причини, които да пречат на психичната годност на подсъдимия да
изтърпява евентуално наложено наказание, както и че възрастта, телесното
(физическото! И психическото състояние – обикновено алкохолно опиване I към II степен
априори не представляват невъзможност да осъществява действия на полово
удовлетворение, без съвкупление.
От заключението на вещите лица, касаещо малолетната Г.И.М.
се установява, че равнището на развитие на интелекта на пострадалата е в
рамките на среден интелектуален вариант IQ-96 Raven
test P.M. и
личностовата структура е без наличие на тенденции към изграждане на патологични
личностови черти или акцентуации. Експертите посочват, че интелектът и
личностовото развитие на пострадалата са релевантни на календарната й възраст,
а психическата й годност правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях е съхранена. Също така посочват,
че по време на инкриминираното деяние, М. е имала богато оцветени преживявания
от негативния регистър – срам, страх, тревога, нормално психологично изводими
от ситуацията, календарната й възраст и малолетие. По време и непосредствено
след датата на деянието тя се е намирала в състояние на остра стресова реакция.
Състоянието на остър стрес не е надхвърлило личностовите й ресурси за справяне
и не е еволюирало в дисстрес и посттравматично стресово разстройство.
Актуалното психично състояние на малолетната е стабилизирано и не се нуждае от
лечение.
В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от
настоящия съдебен състав, БРС е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на досъдебното
производство – показанията на свидетелите Г.И.М., С.И.М., И.К.М., Г. Д. П., Д. А. С., Р.И. С., справката за съдимост, протокол за
разпознаване на лице, заключенията на съдебно-медицински експертизи № 190/2019
г. и № 216/2019 г., протокол за освидетелстване, характеристични справки,
комплексни съдебно-психиатрични-психологически експертизи, от приложените
писмени и веществени доказателства. Съдържащите се в доказателствената
съвкупност фактически данни убедително потвърждават самопризнанията на
подсъдимия по обстоятелствата, описани в обвинителния акт и водят до категоричния извод, че той е извършил
престъплението, за което е предаден на
съд и признат за виновен.
На основание приетата за установена фактическа
обстановка, обосновано и законосъобразно районния съд е извел правните
квалификации на извършеното от подсъдимия Й.С. на 06.11.2019 г. в гр. Бургас,
кв. Р. деяние като
престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от
правна страна.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че са налице квалифициращите признаци -
блудство, извършено чрез употреба на сила или заплашване. Имайки
предвид, възрастта на пострадалата – десетгодишно дете и съпротивата, която е
оказала, районният съд е приел, че същата в достатъчна степен е демонстрирала
нежеланието й за такъв акт, с който подсъдимият не се е съобразил. Той е
приложил физическа сила, хващайки и стискайки ръцете й, и я е заплашил, че ще я
убие, ако не го прегърне, с които на практика е неутрализирал оказаната му
съпротива.
За
престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от две до осем години. По реда на чл. 54, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години и шест месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е
намалил наказанията с 1/3 на една година и осем месеца.
Правилно
и законосъобразно като смекчаващи вината обстоятелства, Бургаският районен съд
е отчел изразеното от подсъдимия признание на вината и изразеното съжаление,
както и необремененото му съдебно минало. Съдът е приел ниска обществена
опасност на дееца. При определяне размера на наказанията, районният съд е отчел високата
степен на обществена опасност на деянието с оглед обекта на засегнатите
отношения. Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието при условията
на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като след
приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година и 8 месеца.
Настоящият въззивен състав
намира, че в мотивите си първоинстанционният съд не е разгледал възможността за
прилагане на условното осъждане. Върховният съд в практиката си, както и
законодателят, принципно са приели, че
когато се преценява конкретния случай, на първо място се следи за абсолютните
законови предпоставки – наложеното наказание да е лишаване от свобода до три
години и подсъдимият да не е осъждан преди това на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. След това се анализира дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно подсъдимият да търпи наложеното наказание ефективно.
В конкретния случай, абсолютните законови предпоставки за прилагане на чл. 66,
ал. 1 от НК са налице – наложено е наказание от една година и осем месеца
лишаване от свобода и лицето не е осъждано за престъпление от общ характер.
Вярно е, че престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, е със
значителна тежест, с оглед обществените отношения, които се засягат, но за
постигане целите на индивидуалната превенция, настоящият съдебен състав счита,
че наказанието не следва да се изтърпява ефективно. Въззивната инстанция счита,
че изпитателният срок, който се определя при условното осъждане, има
отлагателно условие за изтърпяване на отложеното наказание. Това е срок, в
който осъденото лице се изпитва дали действително трябва да търпи отложеното
наказание, като следва да се въздържа и от извършване на друго престъпление от
общ характер, за което е предвидено наказание лишаване от свобода или по-тежко
наказание. Настоящата престъпна деятелност на подсъдимия е изолирана проява,
независимо от осъждането му през 1976 г., за което е реабилитиран. Отделно от
това, от 06.11.2019 г. и към момента, подсъдимият е с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като видно от данните по делото, същият е с влошено
здравословно състояние, Неоснователен е и аргументът на представителят на
Окръжна прокуратура, гр. Бургас, че с оглед влошеното здравословно състояние на
подсъдимия и липсата на възможност последният да се погрижи за лечението си, то
по-добре същият да търпи ефективно наказание лишаване от свобода, защото
затворническата администрация ще му осигури необходимото лечение. Отделно от
това, настоящият съдебен състав счита, че претенцията на пострадалата е
удовлетворена чрез осъдителния диспозитив на уважения гражданския иск, който
следва да се потвърди. Съдът счита, че условното осъждане от друга страна ще
даде възможност на подсъдимия да репарира нанесените на пострадалата щети,
както и да се погрижи за здравословното си състояние. В този смисъл атакуваната
присъда следва да бъде изменена, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК се
постанови изпитателен срок в размер на четири години.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. По настоящото дело
са налице всички предпоставки, визирани в посочената разпоредба за ангажиране
на гражданска – деликтна отговорност на подс. С.. Престъплението, за което
подсъдимият е признат за виновен, е противоправно, виновно (при пряк умисъл) и
от него са настъпили вреди. Налице е и причинна връзка между виновното
поведения на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. В съответствие със
закона, правилно БРС е осъдил подс. С. да заплати на гражданската ищца и частна
обвинителка Г.И.М., чрез нейните родители и законни представители сумата в
размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от датата на вредоносното деяние – 06.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
Така уваженият размер, настоящият съдебен състав намира, че е определен по
справедливост, като районният съд е взел предвид емоционалното състояние на
малолетната Г.М., като с деянието си подсъдимият е накърнил половата
неприкосновеност на малолетната, следствие на което последната е претърпяла
физически и емоционално – волеви неудобства, стрес, емоционален дискомфорт,
срам, страх и притеснения.
В съответствие с
Тарифа №1 към ЗДТ, правилно е определен и размера на дължимата държавна такса
върху уважения граждански иск.
С
оглед осъдителната присъда, правилно БРС на основание чл.189, ал.3 от НПК е
възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл и досежно
веществените доказателства, като е постановил същите да останат по делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 56 от
19.05.2020 г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НОХД № 5747/2019 г., като на основание чл.
66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, наложено на Й.М.С., ЕГН ********** за изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.