Мотиви към присъда по НОХД № 182 от 2013 г. по описа
на РС Нови пазар
Подсъдимият е предаден на съд, за това, че на 28.*.2013
г. край с. В., обл. Ш. се е заканил с убийство на Ю.Ю.А. от с. с. „Ще те убия, ще те застрелям”, насочвайки към
него огнестрелно оръжие – ловна пушка и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, във
вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен.
По делото е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец Ю.Ю.А., който е предявил претенции за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4 000лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият е ловец, притежава законно придобито ловно
оръжие. Член е на ловната дружинка в с. В.. Притежава надлежоно издадено
разрешително за лов, № 179/27.03.20* г. за съхраняване на лично ловно оръжие –
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цел- успоредка марка „***” *** кА.бър
с фабр. № *** и дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цел - успоредка
марка „**”, * ти кълибър с фабр.№ серия ***.
На 28.*.2013 г. сутринта, ловците от ловната дружинка
на с. В. – Р.Д., Б.Б., А.О., Ю.А., М. Т., В.Ч., М.М., Г. Р. и И.П., а по –
късно към тях се присъединили и други ловци, се събрА. в околностите на с. В.,
до гората за лов на дива свиня, за който лов притежавА. надлежно издадено
разрешително за групов лов № 004362/19.*.2013 г. За ръководител на лова бил
определен св. Д. Ю.Р.. Ловуването било разрешено в ловностопанският район на с.
В..
Преди началото на лова е бил проведен по установения
ред инструктаж на ловците.
Първи на ловното място пристигнал св. В.Ч., а
след него пристигнА. и останА.те ловци.
Пътувайки с джипа си към мястото на ловната среща св. Ю.А., срещнал по пътя
друг ловец - А., който бил закъсал по пътя и който бил заедно с малкия си син. Ю.А.ги
взел със себе си и заедно отишли в гората на мястото за събиране на ловците.
Още с пристигането на Ю.А. и появата там на детето св. В.Ч. го попитал защо е
довел това дете и му казал, че заради него няма да могат да убият сърна. Тогава
Ю.А. казал, че ще ловуват диво прасе, а не сърна. Междувременно към тях се
присъединили и други ловци, които пристигнА. пеша – Ж.В., В.Р. и др.
Ръководителят на лова Д.Р. след инструктажа
разпределил ловците по пусиите. Ловците имА. уговорка да направят две гонки за
дивеч, като след първата да се съберат за обяд около *,00 ч. и след като се
нахранят да направят втора гонка. Ловът започнал.
По обяд, около 11,30 ч. първи на мястото на срещата за
обяд пристигнал В.Ч., който започнал да подготвя огъня за обяда на останА.те
ловци. След Ч. за обяд пристигнал и св. Ю.А., който седнал около огъня и се
приготвил да обядва. ОстанА.те ловци също пристигнА. около * -*,30ч. Ловците се
разпределили на две места за обяд, т.к някои пристигнА.по – късно. Край огъня,
където бил седнал и св. Ю.А. били още В.Р., Ж.В., А. О. и Б.Б.. Те седнА. да се
хранят. По време на обяда част от ловците пили алкохол – ракия и вино. По едно
време Ж.В. казал, че му с доспало и отишъл в колата на Ю.А. да легне да спи,
като с него отишъл до колата и самия А. за да му отвори и да остави пушката си.
След като оставил пушката си в колата Ю.А. се върнал до огъня и седнал да се
храни. Ловците оставили пушките си в разглобен вид – счупени, в близост до
огъня. На мястото, където се били събрА. ловците и пострадА.я Ю.А.пристигнал от
лова и подсъдимият. Той носел на рамо
пушката си и щом видял св. Ю.А.казал „вие май днес нямате намерение да
ловувате”. Станало въпрос и за сутрешния разговор с В.Ч., че няма да се ловува
сърна. Тогава Г.Ю. казал на Ю.А. „ти защо си на лов, идваш да ни наблюдаваш
ли”, на което А.отговорил, че „както и ти си на лов и аз съм на лов”. Тогава Г.Ю.
свА.л пушката си от рамото и я насочил към Ю.А., като казал „ще те убия, какво
искаш от мен”. ПострадА.ят Ю.А.му казал „ти какъв си, какво ще ми кажеш, ако си
много хубав жена ти нямаше да остави, децата нямаше да те оставят. Ако бях на
твое място, ще се убия, да се обесиш”. Това още повече ядосало подсъдимия и той
все още с насочена към пострадА.я пушка казал „на мен ми дотегна живота, ще те
убия, ще те излежа”. Това станало пред св. В.Р. и А.О., които били най – близо
до Ю. А.и чули разправията между него и подсъдимия. Ю.А. пожълтял, а Г. свА.л
раницата си от рамото, хвърлил пушката си на земята и му казал „сега ще ти
счупя носа”. Тогава В.Р. се уплашил от случващото се между двамата ловци и им
казал „недейте така”. Разправията между двамата приключила когато пристигнал
ръководителят на лова Д.Р. и ловци от другия огън – Р.Д. и кучкаря на групата.
Поради разправията между подсъдимия и пострадА.я Ю.А.всички ловци изгубили
желание да продължат лова и да правят втора гонка. Ръководителят на лова Д. Р.
взел решение да прекратят лова и да се прибират по домовете си.
Ловът приключил около 13,30 -14,00ч. и ловците тръгнА.към
домовете си, В.Ч. се прибрал пеша, а останА.те ловци с колите си.
Като се прибрал у дома си, около 15ч. Ю. А.бил блед и
жена му помислила, че е болен. Попитала го какво му е и той й разказал за
случилото се по време на лова. След този ловен излет Ю. А.започнал да се държи
грубо, агресивно с членовете на семейството си, сънят му станал неспокоен. В
първия работен ден след инцидента, в понеделник пострадА.я подал сигнал в
полицията за случилото се по време на лова, че Г.Ю. го е заплашил с оръжието си
с убийство. ПострадА.я потърсил и медицинска помощ за здравето си. Поради това,
че родителите на подсъдимия живеели в близост до дома на пострадА.я той и жена
му се страхувА., когато Г. Ю. минава по улицата да не им направи нещо лошо.
След този ловен излет, подсъдимият не е излизал повече
на лов с дружинката, а пострадА.я Ю.А.е излизал до края на ловния сезон само
веднъж през м.януари.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена от показанията на всички разпитани в съдебно заседание
участници – подсъдимия, пострадА.я и свидетелите, както и вещото лице. Съдът
прие, че по време на лова и по – скоро след приключването на първата гонка, около
единия от двата огъня са се събрА. В.Ч., Г.Ю., Ю.А., В.Р. и А.О., които са били
най – близко един до друг. По – късно са пристигнА. Д.Р. и Р.Д.. Съдът приема,
че по време на лова ловците са носили и пили алкохол – ракия и вино, доколкото
в тази насока са категоричните показания освен на двамата основни участници по
делото – подсъдимия и пострадА.я, но и на св. А. О.. Той познава в еднаква
степен и двамата засегнати от инцидента и е бил в непосредствена близост до
тях, поради което съдът кредитира показанията му с доверие. ОстанА.те ловци – В.Р.
и Д.Р. не видели другите да пият, а самия Р. не носел нищо освен пушката си,
нямал раница. Съдът приема, че и подсъдимия и пострадА.я са употребили алкохол
по време на обяда. Съдът приема, че е доказано и поведението на подсъдимия,
който пристигайки към мястото за обяд е носел на едното си рамо пушката, а на
другото раницата си и щом е видял Ю. А. е взел пушката си в ръце и я насочил
срещу А., като го заплашил, че ще го убие. Това е станало пред свидетелите А. О.
и В.Р., които са категорични, че са чули и видели заканите на Г. към Ю..
Свидетелят А. О., който е от селото и в еднаква степен се познава и с
подсъдимия и с пострадА.я много подробно сочи, че Г. е казал на Ю. „ще те убия”
с насочена към пострадА.я пушка. Свидетелят сочи, че е видял как от това Ю. е
пожълтял. Съдът вярва на този свидетел поради неговата очевидна
безпристрастност, липса на каквато и да е обвързаност с който и да е от двамата
участници в пререканието. Самият свидетел също се уплашил от заканите на Г. към
Ю. и също сочи, че също не могъл да спи спокойно. Всички останА. свидетели – Р.Д.
и Д. Р. сочат, че са чули за разправията, но не могат да посочат точно какви
думи са си казА. подсъдимият и пострадА.ят, т.к когато станал същинския спор те
не са били на мястото и са пристигнА. по – късно. Самият Р. бил на другия огън
и като дочул разправията станал и отишъл към подсъдимия. След това се взело и
решение да преустановят лова, както сочи св. А. О. за да не стане „лоша
работа”.
Съдът намира, че при така описаните факти действително
подсъдимия Г.Ю. се заканил с пушка в ръка на Ю.А. с убийство и това е
предизвикало страх у него от извършване на това намерение. Доказателство за
заканата са показанията на всички свидетели, но най – показателни са тези на
св. А. О., В.Р., Р.Д. и Д.А.. Първите двама свидетели са били най – близко до
пострадА.я и подсъдимия, чули са всичко казано от подсъдимия Г. Ю. и пострадА.я
Ю.А., както и са видели как той действително се е уплашил от това. ОстанА.те
свидетели са пристигнА. малко по – късно, но въпреки това са видели и чули
разправията и в този смисъл също дават еднозначни показания за случилото се. Д.
сочи, че чул разправията, но бил далече, а когато набл**ил чул Ю. да казва „ти
ако си мъж жена ти щеше да е при тебе, ако бях на твое място щях да се обеся,
да се заколя”. Това било чуто и от ръководителя на лова Д.Р.. Всичко това
доказва нА.чието на остър конфликт между подсъдимия и пострадА.я. От
поведението на подсъдимия и по –
конкретно от това, че същия е насочил ловното си оръжие с насочена срещу Ю.А.
цев, се е уплашил не само пострадА.я А., но и близкостоящите свидетели В. Р. и А.
О., и когато пристигнА. и останА.те свидетели всички заедно решили да прекратят
лова. Това решение те взели „за да не стане лоша работа”, както сочи св. А. О.
и уточнява „може да гръмне, може да убие човека”.
Съдът намира, че е нА.це съставомерно умишлено
поведение от подсъдимия, който съзнателно е насочил оръжието си срещу пострадА.я
Ю.А.. Извършеното от подсъдимия действие насочване на сглобеното ловно оръжие
срещу седнА.я на земята А. и отправянето на заканата „ще те убия”, насочена към
пострадА.я пушка казал „на мен ми дотегна живота, ще те убия, ще те излежа”.
Това станало пред св. В.Р. и А. О., които били най – близо до подсъдимия.
По делото е била назначена съдебно психиатрична експертиза, чиято
задача е била да установи дА. пострадА.я се води на учет, страда ли от психично
заболяване, могъл ли е добре да възприема фактите от обективната действителност
и дА. у него е възбуден основателен страх от осъществяването на отправените
закани. Вещото лице сочи, че пострадА.я не се води на учет в ДПБ с. Ц., освен
това и не страда от психично заболяване. След инцидента обаче, той започнал да
се оплаква от неприятни телесни усещания като стягане и болки в гърдите, сънят
му бил нарушен и зачестили проявите на раздразнителност. Наблюдава ли се
признаци на повишена тревожност. Всичко това според експерта представлява
Разстройство в адаптацията и по – конкретно смесена тревожно – депресивна
реакция. Вещото лице заключава, че по време на инцидента, пострадА.я е бил в
състояние на остра стресова реакция, която продължила няколко часа след
конфликта, което може да бъде оценено като възникване на основателен страх.
Преценявайки така изготвеното и потвърдено в съдебно заседание
заключение, съдът на първо място отчита, че то е изготвено след проведено
освидетелстване на пострадА.я на 17.02.2014 г., което е месец и половина след
инцидента, и за състоянието, в което се е намирал по време на конфликта с
подсъдимия, на 28.*.2013 г., то се базира на показанията на пострадА.я и
описанието, което дават за неговото състояние свидетелите. Съдът дава вяра и
кредитира напълно посоченото от експерта, че пострадА.я не страда от психично
заболяване, не се води на учет и че към момента има признаци на смесена
тревожно – депресивна реакция. Това обаче както сочи експерта е само реакция,
т.е проявява се при определени житейски състояния и в този смисъл то не е
трайно болестно състояние. Относно състоянието, в което се е намирал по време
на самия инцидент, съдът счита, че доколкото описанието на състоянието на
пострадА.я, на неговия вид съгласно показанията на пострадА.я Ю.А. – „схванах
се. Аз бях в напрежение”, на свидетелите А. О., който сочи, че „Ю. пожълтя,
Жълт стана човека”, В. Р. също казва за
пострадА.я „пожълтя човека”. В същия смисъл са и думите на брата на подсъдимия Д.Р.,
който сочи „Ю. беше ядосан, даже пребледнял”, както и съпругата на пострада.я
св. Г.А., която казва, че видяла мъжа си „блед такъв. Помислих, че е болен”.
Всичко това отговаря и на възприетото от експерта от материА.те по досъдебното
производство, то в действителност е пострадА.я е бил в остра стресова ситуация.
Описаното от свидетелите и пострадА.я и от заключението на вещото лице
сочи, че в действителност пострадА.я Ю.А. е изпитал страх от отправената
закана. Такъв страх са изпитА. дори и свидетелите А. О. и В. Р..
Описаната фактическа обстановка се подкрепи и установи
безспорно от всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство –експертиза, копия от разрешително за лов, декларация за проведен
инструктаж, разрешение № 179/27.03.20* г. и др., които кореспондират с
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели.
При така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
От обективна страна на 28.*.2013 г. подсъдимият е
осъществил престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК, като се е заканил с
убийство на Ю.А. с думите „ще те убия”, като е държал в ръцете си насочена към
него ловна пушка, с което е осъществил състава на престъпление по
чл. 144, ал.3, пр.1-во, вр.ал.1 от НК. Отправената закана представлява закана с
убийство и същата е предизвикала у пострадА.я Ю.А. страх от осъществяването й. Извършеното
от подсъдимия престъпление против личността на пострадА.я Ю.А. е закана със най
– тежкото престъпление – убийство, а това означава отнемане на живота на
засегнатото лице. Тази закана с оглед на това, че в ръцете на подсъдимия е имал
сглобено ловно оръжие в състояние да произведе изстрел. Съгласно посоченото в ТР № 53 от 18.IX.1989 г.
по н. д. № 47/89, ОСНК,
за състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът,
когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши
убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на
гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока. Всичко това е било реА.зирано от подсъдимя, т.к в
резултат на заканата с убийство пострадА.я се е уплашил, стресирал се е и е
изпаднал в състояние на остра стресова реакция. Това е довело до промяна както
в момента на инцидента, така и след него на поведението и действията на пострадА.я
против волята му. Думите и телодв**енията на подсъдимия, насочването на ловното
оръжие са довели до страх у пострадалото заплашено лице от осъществяването на
заканата.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха. Това се доказва от поведението му по
време на инцидента и особено изразително е това, че след като той е осъзнал, че
заканата е възприета от Ю.А. като действителна и под критичните думи на останА.те
свидетели е хвърли пушката на земята и му е казал тогава, че ще му счупи носа и
други закани за бой.
Съдът
при оценка на случилото се по време на лова на 28.*.2013 г. намира, че
причините за извършване на престъплението са на първо място в нА.чието на старо
пререкание между двамата, от 2000г., а преди 4-5 години подсъдимият ударил
вечерта телетата на Ю.А.. Поради тези сблъсъци двамата били в обтегнати
отношения. Освен тези стари неразбирателства, причина за случилото се е
казаното от самия Ю.А., по повод на семейното положение на подсъдимия, който по
това време бил разделен с жена си и думите на А., че ако е много хубав, жена му
нямала да го напусне, както и че ако е на негово място ще се убие, допълнително
са провокирА. поведението му. Този мотив за поведение е бил възприет и от
свидетелите на мястото. Допълнителна причина за поведението на подсъдимия е и
употребения алкохол, за който само някои свидетели сочат, че е имало такъв и са
пили. Повечето свидетели и особено ръководителят на лова св. Д.Р. сочат, че е
нямало алкохол, и това е логично от тяхна гледна точка, т.к по време на лов е
забранено употребата на алкохол, но свидетеля А. О., а също и подсъдимия и
пострадА.я сочат, че алкохол е имало. Алкохолът е освободил волевите задръжки
на подсъдимия и това допълнително е улеснило осъществяване на престъплението.
Мотивите
за извършване на престъплението са лични, накърнено мъжко самолюбие, засегнати
ловни цели, доколкото между някои от ловците и подсъдимия е имало уговорка за
лов на сърна, а не на диво прасе.
Съдът
приема, че цялостният анА.з на извършеното и причините, които са го провокирА.
води на извода, че не е нА.це оневиняващо подсъдимия поведение, евентуално
такова при неизбежна отбрана, с оглед на това, че пострадА.я Ю. А. му е казал
неща, които са засегнА. подсъдимия. Казаното с нищо не е застрашавало личността
на подсъдимия, поради което не са нА.це оневиняващи обстоятелства по смисъла на
чл. * от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съобрази се и с предвиденото от
закона наказание, което е лишаване от свобода до 6 години, без специален
минимум. Съдът намери, че са нА.це като отегчаващи вината обстоятелства –
липсата на критично отношение на дееца към извършеното, а като смекчаващи
вината обстоятелства беше отчетено липсата на предишни осъждания, социалното му
положение, че е пенсионер. Всички те бяха отчетени и съдът намери, че
наказанието следва да се определи в рамките на минималното предвидено от закона
наказание, а именно лишаване от свобода от 3 месеца. Съдът намери, че не са нА.це
многобройни или изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
които да налагат замяната на наказанието лишаване от свобода с друг вид
наказание.
Съдът намери, че за поправянето на дееца не е необходимо
наказанието да бъде ефективно изтърпяно, а следва да се отложи за изпитателен
срок по реда на чл. 66, ал.1 от НК, който следва да е минималният срок от 3
години. Съдът намира, че така определеното наказание ще постигне целите на
личната и генералната превенция.
Относно предявения от пострадалото лице граждански иск за
сумата от 4 000лв., съдът намери, че той действително се е уплашил от
извършеното от подсъдимия престъпление. Уплахата, страхът, който е изпитал по
време на инцидента в деня на лова и силен, довел е до промяна в поведението му
и е довел до нарушения в съня, психоемоционалното му равновесие след инцидента
било смутено, изпитвал страх, намА.л социалните си контакти, които преди
инцидента и поради естеството на занятието му били активни и значително по –
пълноценни. У дома Ю.А. станал раздразнителен и груб. Това състояние е
констатирано и от психиатъра, който сочи, че е нА.це тревожно депресивна
реакция. Предвид на това, съдът намери, че действително Ю.А. е претърпял
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, изразяващи се в основателен
страх за живота му в момента на престъплението, което е довело и до нарушено
психо-емоционално равновесие с тревожно депресивна реакция. Съдебният състав
намери, че тези вредни последици са в пряка зависимост от извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Съдебният състав оцени причинените вреди в размер на
1000лв., ведно със законната лихва от 28.*.2013 г., като за останалата част
намери, че гражданският иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец Ю.Ю.А.
и направените по делото разноски в размер на 300 лв., както и сумата от 100 лв.
разноски по досъдебното производство в полза на ОД на МВР Ш..
За уважената част от гражданския иск подсъдиимя беше
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 4%, но не по- малко от
50лв., съгласно чл.2 от ТДТССГПК.
Осъжда Г.Ю.Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Районен
съд Нови пазар държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/, за предявения
граждански иск.
В този смисъл съдът, единодушно постанови присъдата
си.
Мотивите изготвени на 22.05.2014 г.
Районен
съдия:........................................
ГА.на
Николова