Р Е Ш Е Н И Е №260172/8.4.2021г.
гр.
Ямбол, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. Андонова
като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 150/ 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от „Аеро“ ЕООД-гр. Я., представлявано от управителя П. Х. К., срещу
„Делфин спорт” ЕООД-гр.Я., представлявано от управителя Х. А. Х., в която се
твърди, че между страните е сключен в началото на
септември 2020 г. договор за изработка, по
силата на който ответникът се е задължил да извърши ремонт на собствения на
ищеца автомобил „Шевролет Каптива“ срещу възнаграждение. В
сервиза на изпълнителя при извършения преглед е установена необходимост от
смяна на агренажен ремък, ремък за алтернатор, щипки и термостат. Собственикът
на автомобила е предложил да се смени и водната помпа-друга основна част от
агренажния комплект, но е получил уверение, че не е необходимо. Възложителят е приел работата на 10.09.2020
г., като не е открил видими недостатъци и е заплатил възнаграждението за нея.
От некачествено изпълнение от страна на ответника обаче на 08.12.2020 г. се е появил дефект-
по време на движение МПС е започнало да губи мощност и да угасва, съпроводено
със силни нехарактерни шумове от мястото на водната помпа. Температурата на
двигателя се е покачила драстично с риск да прегрее. В сервиза на ответника е
направено възражение за некачествено изпълнение на работата. Изпълнителят е
отстранил недостатъците от предходната си работа, вкл. повторна смяна на
агренажния ремък с нов и смяна на водната помпа. На 12.12.2020 г. възложителят
е поискал ответникът
да поеме за своя сметка отстраняването на скритите недостатъци от некачествено
изпълнената през септември работа, което с изключение на разходите за водната
помпа не е било направено. Ищецът е заплатил възнаграждението за повторните
авторемонтни дейности в размер на 487,89 лв.. Счита, че има право на
обезщетение за имуществените вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица
от некачествено извършената работа, в размер на платените разходи за повторния
ремонт. Поради това се иска осъждането на ответника за заплащането на сумата 487,89
лв. като обезщетение за имуществените вреди, причинени по негова вина, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа от
процесуалния представител на ищеца.
В срока за отговор ответникът
оспорва иска като неоснователен, като възраженията му се основават на фактите,
че не е налице некачествен ремонт през септември 2020 г., когато са сменени
всички части от комплекта агренажен ремък, подлежащи на смяна при определен
пробег на автомобила. Не е било необходимо да се смени водната помпа, която е
била в изправност. Оспорва твърдението на ищеца, че е предложил да се смени и водната
помпа като основна част от агренажния комплект, какъвто според ответника тя не
представлява. Счита, че повредата на същата не е причинена от ремонта през
септември –от некачествено изпълнена от ответника работа, а е резултат от
нормалната употреба на автомобила. Освен това ищецът е следвало да забележи
промяната на температурата на двигателя посредством уредите, поставени на
таблото на автомобила, ако бе положил грижата на добрия стопанин. Вместо това е
управлявал автомобила дълго време при нефункционираща водна помпа, довело до
повредата, описана в исковата молба, наложила ремонта през декември 2020 г.
Следователно разходите за новия ремонт са в резултат от поведението на самия
ищец и не се дължат от ответника.
В с.з. пълномощникът на ответника
пледира за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че ищецът е собственик на описания
в исковата молба автомобил „Шевролет Каптива“ с ДК№ У4645АМ, управляван
от управителя на дружеството.
Не се спори, че между страните е
бил сключен посочения в исковата молба договор за авторемонтни дейности от
септември 2020 г., за което е представена и Фактура № ***/10.09.2020 г.,
издадена от ответното дружество. В нея са изброени сменените авточасти:
агренажен ремък, ремък за алтернатор, щипки и термостат.
Също е безспорно извършването на
нова смяна на авточасти, между които и агренажен ремък-комплект, през декември
2020 г., видно и от Фактура № ***/12.12.2020 г., на стойност общо от 487,89 лв.
В документа е записана и водна помпа на стойност 0,00 лв..
Свид. Г. –„ел.монтьор“ в ищцовото
дружество- дава показания за настъпилата на 08.12.2020 г. повреда на
автомобила, когато се е чуло някакво изтракване на двигателя, като удар на
желязо, след което е угаснал. След вдигане на капака се е наблюдавал теч откъм
ангренажния ремък - на земята се е образувала локва точно под двигателя. Според
свидетеля преди това не е имало никакъв шум в автомобила, който се ползва почти
денонощно за пътувания до С., Б., С.З.
Свид. Н. – механик в ответното
дружество- сочи, че два пъти е сменял ангренажен ремък на процесния „Шевролет
Каптива“, последно през септември 2020 година поради изминат пробег. Проверил е
ръчно водната помпа тогава и не е установил признаци за неизправност. В сервиза
няма практика да се сменя водната помпа при всяка смяна на ремъка, а само
когато се налага или на 100 000 км пробег. Според свидетеля през септември
месец клиентът е поискал смяна на ангренажния комплект и термостата, но не е
ставало на въпрос за водната помпа. Когато е обслужил за пръв път автомобила, механикът
е сменил ангренажния ремък и водната помпа, а през септември 2020 г. е бил изминал
около 50 000 км след тази смяна. Свидетелят е извършил и ремонта през декември
месец, когато е сменил ангренажния ремък, 4 кобилици и гарнитурата на капака.
Аавтомобилът е посещавал сервиза и друг път- за смяна на маркуч на турбото,
когато не е бил поставян въпрос за проблеми с ангренажния комплект и механикът
не е забелязал никакви течове или проблеми с водната помпа. Св. И. –служител в
магазина на ответното дружество-потвърждава показанията на св.Н. относно
плановия ремонт през септември месец и ремонта през декември, когато водната
помпа е била повредена, като добавя, че записването във фактурата на стойността
й 0 лева е по договорка между собствениците, възможната причина за която е, че
водната помпа е довела до повреждането на другите части.
От заключението по автотехническата експертиза се
установява, че повредата на водната помпа на автомобила е довела до
увреждане на части, сменени в сервиза на ответника през месец декември 2020 г. Вещото
лице изтъква обаче, че увреждането на водната помпа не настъпва отведнъж. Този
процес е съпътстван от редица индикации във времето, които би следвало да се
възприемат от водача на автомобила: вътрешността на превозното средство мирише
на охлаждаща течност; капки от нея се виждат под автомобила; външни шумове (удари
или хрускане) се появяват по време на движение /най-често срещан признак/;
показанията на таблото за температурата на охлаждащата течност са в червения
сектор; нивото на същата в разширителния резервоар е спаднало. Според експерта
повредата на водната помпа е предвидим дефект от техническа гледна точка,
поради което, ако водачът на автомобила вземе мерки при появата на някой от
тези признаци навреме, не би се стигнало до такива големи поражения, както в настоящия
случай. Влизането в сервиза би било само за подмяна на водната помпа, тъй като
не би се стигнало до повишаване на работната температурата на двигателя, както
е станало в случая.
В
заключението се сочи още, че по данни на производителя на марката
автомобили „Шевролет Каптива“, ангренажния ремък
с ролките се подменят на всеки 90 000 km пробег след
последната смяна. Водната помпа се подменя само, ако към момента на
оглед от механици в сервиз се установи
някакъв дефект или индикация за такъв. Тези данни от заключението се
подкрепят от представеното от ответника Експертно становище от 11.03.2021г. от „БОВА“
ЕООД. Според
вещото лице по предписания на производителя водната помпа, независимо
от индикации за дефект, би следвало да се
подмени задължително след 120 000 km пробег от
последната смяна, ако се касае за оригинални части. При използването на алтернативни части, според практиката, приета в сервизите
в страната, ангренажният ремък се подменя
на всеки 50 000-60 000 km пробег, а водната
помпа -на 80 000-90 000 km пробег (освен ако не е
налице някой от признаците за повреда). В случая не е било
необходимо да се сменя водната помпа през септември, тъй като към този момент
не е бил изминат посочения пробег, отразен в складовите разписки към фактурите
за ремонт от 03.04.2018 г., когато е сменена тази част, и 10.09.2020 г., когато
е сменен само комплектът агренажен ремък (при по-малко от 50 000 км пробег към
този момент). Към последната дата не са били налице индикации за
неизправност на помпата. Вещото лице сочи, че няма никаква
причинно-следствена връзка между последния ремонт и този
през декември 2020 г., тъй като й двата ремонта настъпват по различни
технически причини. В с.з. вещото лице добавя, че към октомври 2020 г., когато
автомобилът е посещавал сервиза по друг повод, според Фактура № ***/21.10.2020
г., издадена от „Делфин спорт” ЕООД относно маркуч на турбо, водната помпа не е
била повредена, след като не са наблюдавани и съобщени признаци за това. Индикации
за повредата ѝ са могли да се проявят, предвид активното използване на
автомобила, 2-3 дена преди това, или 5 дена, 1 месец по-рано. Ако при ремонта
през септември месец водната помпа е била дефектирала към този момент, то този
дефект би се проявил веднага- би се появил теч, каквито данни обаче страните не
съобщават. Според в.л. извършеният преглед от
механика на сервиза през септември и констатациите му за изправност на водната
помпа са били верни - не е имала дефект. Няма данни за некачествена смяна на
агренажния ремък-незатягане на обтяжните ролки, което ако беше налице, щеше да
има звукови индикации.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 265 ал.1 пр.2 вр. чл. 82 от ЗЗД.
Първата разпоредба урежда, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или
ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска заплащане на разходите, необходими за поправката.
Съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение
за неизпълнението. Съгласно чл. 82, обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но
ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
От събраните доказателства се
установи, че е налице облигационно правоотношение между ищеца и ответника по
договор за авторемонтни дейности. Ответникът не оспорва настъпването на вреди,
но е възразил, че не носи отговорност за тях, тъй като не е налице некачествен
ремонт на автомобила през септември 2020 г., нито негова вина, а собственикът
не е проявил дължимата грижа към вещта. Следователно спорният въпрос е, налице
ли е неизпълнение на задълженията на ответника, от което възниква договорна
отговорност.
Страните не спорят, че причина за
аварията на автомобила през декември 2020 г. е повреда на водната помпа. От
заключението на вещото лице се установи обаче, че тази повреда не е резултат от
некачествен ремонт през септември. Водната помпа не е имала неизправност към
момента на плановия ремонт, която би била единствена причина да бъде сменена.
Изминатият пробег от автомобила не е налагал смяната й към този момент, тъй
като е бил на половината от препоръчителния по технически показатели на
производителя пробег. Дори и да е имало
искане от ищеца за смяна на частта и то да не е било прието от изпълнителя,
това не обуславя негова вина за настъпване на вредите. Би могло да се приеме,
че поемайки за своя сметка смяната на водната помпа през декември, изпълнителят
е признал, че възложителят е искал в предходен момент смяна на частта, но това
не означава, че повредата е настъпила само защото смяната не е била извършена. Липсва
пряка причинна връзка с поведението на изпълнителя през септември, както
заключава вещото лице. От една страна не се установява некачествена смяна на
комплекта агренажен ремък, която би породила звукови индикации, а от друга
страна не се установи наличие на техническа причина, задължаваща сервиза да
смени водната помпа. Т.е. не се касае за задължение на ответника, което не е
изпълнено от него и за което неизпълнение той следва да отговаря. Самият
възложител се е съгласил с оставането на водната помпа в автомобила и продължаването
на употребата й. Освен това вещото лице е категорично, че повредата на тази
част е породила предварителни индикации, които водачът е имал възможност да
забележи. При своевременна негова реакция уврежданията на другите части щяха да
бъдат избегнати. Т.е. касае се за негово бездействие, намиращо се в причинна
връзка с вредите. Наличието на тази причина за тях не може да се вмени във вина
на ответника. Т.е. дори и да е признал вина, поемайки за своя сметка стойността
на помпата, признанието му не съответства на всички останали обстоятелства по
делото, чиято преценка от съда изисква разпоредбата на чл. 175 от ГПК.
Възможността, смяната на помпата през септември да предотврати дефектирането й
през декември, е само едно предположение. Решението на съда обаче не може да се
основава на предположения, а на факти, установени по реда на пълното доказване
съобразно доказателствената тежест. Съдът счита, че ищецът не е провел такова
доказване по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че не
са се осъществили предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
причинени вреди.
Поради това искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от делото искането
на ответника за присъждане на направените разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Аеро“ ЕООД-гр. Я., ул*** ЕИК ***, представлявано от управителя П.
Х. К., срещу „Делфин спорт” ЕООД-гр.Я., ул***, представлявано от управителя Х. А.
Х., ЕИК ***, иск - да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 487,89 лв..
ОСЪЖДА „Аеро“ ЕООД-гр. Я., ул***,
ЕИК ***, представлявано от управителя П. Х. К.да заплати на „Делфин спорт” ЕООД-гр.Я., ул***, представлявано
от управителя Х. А. Х., ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 305
лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: