Решение по дело №1842/2018 на Районен съд - Ловеч

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                                гр. Ловеч, 25.04.2019 г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1842 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

       Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания по договор за кредит във връзка с договор за гаранция.

 

         Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД /сега ЕООД/ – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Александрова, срещу Р.П.М., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания по Договор за кредит № 386709/31.05.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 31.05.2016 г., в общ размер на сумата 2130.89 лева, от която: 1000.00 лева – главница, 230.00 лева – договорна лихва, 80.00 лева – административна такса за събиране на вземането, 770.00 лева – такса за гаранция и 50.89 лева – мораторна лихва, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 944/2018 г. на РС-Ловеч.

    В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е подписан Договор за кредит № 386709 от 31 май 2016 г. между „Фератум България" ЕООД, като кредитор, и Р.П.М., като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, кредитополучателят удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

Изтъква се, че по силата на сключения Договор за кредит № 386709 от 31 май 2016 г. на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 230 лева, за срок от 360 дни.

Твърди се също, че на 31 май 2016 г. между Р.П.М. /кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 386709, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Изтъква се, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството-кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя.

Твърди се също, че съгласно чл. 5 от Общите условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 386709, сключен между Р.П.М. и „Фератум Банк" ЕООД, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 770 лв.

Посочва се, че Р.П.М. не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД, като последното погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.

Изтъква се, че датата на последна вноска по кредита била на 26 май 2017 г., поради което вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.

Твърди се още, че на 01.12.2017 г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

            Ищецът твърди, че по договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради което дългът е в общ размер на 2130.89 лева, от които: 1000.00 лева – главница, 230.00 лева – договорна лихва за периода от 30.06.2016 г. /датата на първа вноска/ до 26.05.2017 г. /датата на последната вноска/, 80.00 лева – административна такса за събиране на вземането, 770.00 лева – такса за гаранция и 50.89 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.05.2017 г. /датата на настъпване на забавата/ до 17.05.2018 г.  

С оглед на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването в негова полза на горепосочените вземания срещу ответницата Р.П.М., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира присъждане и на направените разноски по делото.

В законоустановения едномесечен срок ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба и не е изразила становище.

             В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба, процесуалния му представител поддържа предявения иск.

            Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

            От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 944/2018 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

            По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 5332/28.05.2018 г., от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 944/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 498/28.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р.П.М., ЕГН **********,***, за сумите: главница – 1000.00 лв. /хиляда/ лева,   230.00 лв. /двеста и тридесет/лева - договорна лихва за периода от 30.06.2016 г. до 26.05.2017 г., 80.00 лв. /осемдесет/лева – такси, 770.00 лв./седемстотин и седемдесет/лева - гаранция по кредитната сделка, 50.89 лв./ петдесет лева и 89 ст./ - мораторна лихва за периода от 27.05.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 42.62 лв. /четиридесет и два лева и 62 ст./ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК /в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

            В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк” ЕООД и Р.П.М. на 31.05.2016 г., във връзка с Договор за кредит № 386709/31.05.2016 г. за отпуснат кредит в размер на 1000 лв.

            С Разпореждане № 2312/25.07.2018 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед.

            Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

                За доказване на твърдяната между „Фератум България” ЕООД и ответницата облигационна връзка, от страна на ищеца е представен Договор № 386709 от 31.05.2016 г. за предоставяне на потребителски кредит, в който като страни фигурират „Фератум България“ ЕООД – кредитор и Р.П.М. – кредитополучател, с посочен размер на отпуснатия кредит – 1000.00 лева, при договорна лихва в размер на 230.00 лева и годишен процент на разходите в размер на 49.11 %. Посочено е, че кредитът следва да се върне заедно с договорната лихва, или сума в общ размер на 1230.00 лева на 12 вноски, всяка от които - 102.50 лева, с първа падежна дата на 30.06.2016 г. В чл. 5 от договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на Дружеството, а в чл. 6 е предвидено, че извън тези индивидуални условия се прилагат Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на „Фератум България“ ЕООД, приети на 01.11.2014 г. В чл. 5 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити са посочени хипотези при предоставяне на обезпечение на кредитите от кредитоискателите, а в чл. 10 от Общите условия са договорени неустойки и други разходи по просрочени плащания. Договорът е подписан за кредитополучател с код 9037.

Представен е и Договор за гаранция /поръчителство/ от същата дата – 31.05.2016 г., между „Фератум Банк“ ЕООД /гарант/ и ответницата Р.П.М. /клиент/, като в чл. 2.3 от същия е посочено, че гарантът се задължава  солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора – „Фератум България“ ЕООД, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кредит между клиента и кредитора, а клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията. Предвидено е също, че ако клиентът не изпълни задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът ще заплати дължимата сума на кредитора при първо негово поискване, като с изпълнение на паричното задължение гарантът встъпва във всички права на кредитора срещу клиента, съгласно ЗЗД и Общите условия към договора за гаранция, и може да иска от клиента изпълнение на цялото парично задължение. 

На 01.12.2017 г. е сключен Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, /цесионер/ и „Фератум Банк“ ЕООД /цедент/ с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В приложеното извлечение от списъка на длъжниците, вземанията от които са прехвърлени с договора за цесия, обаче фигурира друго лице, а не ответницата Р.П.М..

         При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на установяване в настоящото производство е съществуване на задължение на ответницата да върне дължими от нея по договор за кредит суми, за който се твърди, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и обезпечен от трето лице - гарант. 

Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – 10 от ЗПФУР информация. Отделно от това, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора парична сума на ответницата.

В конкретния случай, от събраните доказателства не може да се приеме, че между „Фератум България“ ЕООД и Р.П.М. действително е възникнало облигационно правоотношение въз основа на представения договор за кредит № 386709 от 31.05.2016 г. при условията на ЗПФУР.

Според разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие за сключване на договора. За доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите с електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронен подпис /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Съгласно ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР, преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В случая представеният договор за предоставяне на потребителски кредит № 386709/31.05.2016 г. с посочване на страните и с посочен код вместо подпис за кредитополучател, не е достатъчен да се приеме, че действително е имало съгласие от клиента за сключването му, още повече, предвид твърдението на ищеца, че същият е сключен по реда на ЗПФУР. Това предполага по делото да има доказателства по смисъла на чл. 18 ал. 3 от ЗПФУР, както и електронни изявления по смисъла на ЗЕДЕУУ. По делото липсват електронни записи, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца. Не са представени доказателства по кой от предвидените в чл. 3.4 от Общите условия на „Фератум България“ ЕООД е станало кандидатстването на ответницата за процесния кредит – попълване на електронна форма за регистрация – Искане/заявка за отпускане на потребителски кредит, намираща се на Уеб-страницата на Дружеството или подаване на искане за отпускане на потребителски кредит в партньорски офис или със съдействието на търговски представител. Нещо повече, представената с исковата молба заявка за кредит от 10.08.2015 г. е със заявител – клиент не ответницата, а друго физическо лице – същото, което фигурира и в списъка на прехвърлените вземания с договора за цесия. Наред с това, по делото няма никакви доказателства посочената в договора за кредит парична сума, да е била предоставена по някакъв начин на ответницата.

При тези данни, съдът намира, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, същият не доказа при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит, поради което е безпредметно да се обсъжда наличието на сключен договор за гаранция, при който трето лице се е задължило да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя. Само за пълнота следва да се отбележи, че изложеното по-горе във връзка с липсата на доказателства за постигнато съгласие за сключване на основния договор, се отнася и за договора за гаранция, по отношение на който също няма никакви доказателства да е сключен със съгласието на клиента, а под съдържанието му вместо подпис отново е посочен код на клиента, без наличието на какъвто и да било електронен запис, насочващ към постигнато съгласие за сключен договор. Представеното от ищеца т.нар „Потвърждение“ от „Фератум България“ ЕООД че поръчителят „Фератум Банк“ ЕАД му изплатил всички дължими от кредитополучателя Р.П.М. суми, след което и на основание чл. 146 от ЗЗД „Фератум Банк“ ЕАД встъпил в правата на кредитора „Фератум България“ ЕООД, не следва да се съобразява, тъй като се касае за частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си последици, поради което не се ползва с материална доказателствена сила.

По изложените съображения, след като не се доказа сключването на процесните договор за кредит във връзка с договор за гаранция, следва извода, че вземанията, предмет на тези договори, не съществуват и няма как да са преминали в правната сфера на ищеца, като цесионер по сключения договор за цесия от 01.12.2017 г. С оглед на това, положителният установителен иск на ищеца за съществуването на тези вземания, се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

            Предвид този изход на процеса, следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото исково производство, а също и по заповедното производство.

            Ответницата не е претендирала разноски по делото, а и няма данни да е направила такива.

            Водим от горното, съдът

             

                                                     Р     Е     Ш     И:

 

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД /сега ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Тервел Янчев Кънчев – управител, срещу Р.П.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за кредит № 386709/31.05.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 31.05.2016 г., а именно: 1000.00 лв. /хиляда лева/ – главница, 230.00 лв. /двеста и тридесет лева/ – договорна лихва за периода от 30.06.2016 г. до 26.05.2017 г., 80.00 лв. /осемдесет лева/ – административна такса за събиране на вземането, 770.00 лв. /седемстотин и седемдесет лева/ – такса за гаранция и 50.89 лв. /петдесет лева и осемдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.05.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.05.2018 г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 498/28.05.2018 г. по ч.гр.дело № 944/2018 г. на РС-Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ искането на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД /сега ЕООД/, за присъждане на направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 944/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: