и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за сумата в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; искът е с правно основание чл. 240 от ЗЗД. Ищецът „АГИЛА" ООД твърди в исковата молба, че е правоприемник на търговското предприятие на ЕТ "Здравко Стоицев"- гр. Пловдив, вписано в търговския регистър на Пловдивски ОС по ф. д. 6299/1993г., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съгласно решение на ПОС от 29.11.2004г. Активите на придобитото търговско предприятие включвали и вземания към "ОЦК" АД, гр.Кърджали в размер на 100 000 лева, представляващи предоставена от ЕТ "Здравко Стоицев" на "ОЦК" АД временна финансова помощ, както следва: 50 000 лева, преведени с платежно нареждане на 08.06.2001г. и 50 000 лева, внесени на каса на 27.09.2001г. Предоставянето на посочените суми било извършено с надлежни банкови документи и/или приходни касови ордери, и осчетоводени като вземания в баланса на предприятието на ЕТ "Здравко Стоицев". От приложените копия от счетоводни документи се установявало, че задължението били осчетоводено и в ответното дружество по сметка 499 "Други кредитори". В съответствие с чл. 15 ал. 1 изр. 2 от ТЗ отчуждителят на търговското предприятие уведомил ответното дружество в качеството му на длъжник за извършеното прехвърляне на търговското предприятие. С нотариална покана от 14.02.2005 г. ищецът поканил ответника, да върне така предоставените му парични средства, но до завеждане на иска длъжникът не предприел каквито и да са действия за връщане на предоставената му парична сума. Невръщането на така предоставената в заем сума въпреки изричната покана обосновавала правния интерес ищецът да предяви иска срещу "ОЦК" АД, по който било образувано гражданско дело №374/2006г. по описа на КОС. Настоящата претенция била за сумата от 40 000лв., предоставени с вносна бележка от 27.09.2001г., които не били предявени и не били предмет на иска по посоченото гражданско дело. С писмена молба от 24.07.2007г. ищцовото дружество чрез представителите си Георги Христов и Здравко Стоицев сочи, че поддържа исковата молба. Оветното дружество оспорва предявеният иск. Чрез процесуалния си представител твърди, че вземането е погасено по давност. Развива подробни съображения в писмена защита. Претендира деловодни разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, ищецът е представил по делото Решение №7388/29.11.2004г. по фирмено дело №6299/1993г. по описа на ПОС, с което е вписана продажбата на търговското предприятие като съвкупност от права и задължения и фактически отношения по реда на чл.15, ал.1 от ТЗ от ЕТ Здравко Иванов Стоицев с фирма „Здравко Стоицев” на „Агила” ООД със седалище гр. Пловдив като е заличен ЕТ Здравко Стоицев, поради прекратяване на дейността му. От приложеното удостоверение за актуално състояние на „Агила” ООД от 04.12.2006г. се установява, че дружеството се управлява и представлява от Георги Йорданов Христов и Здравко Иванов Стоицев. От удостоверение от 04.12.2006г., издадено от Кърджалийския окръжен съд се установява, че ответното по иска дружество „ОЦК” АД гр. Кърджали е вписано в регистъра за държавни и общински фирми с решение № 57 от 28.06.1989 г., управлява се от управителен и надзорен съвет, и се представлява от изпълнителен член на УС- Огнян Стоянов Михайлов, заедно и поотделно с прокуриста Атанас Георгиев Апостолов. Разпитан по делото е св.Пашинов, от показанията на който се установяват твърденията, изложени в исковата молба, а именно, че през 2001г. едноличният търговец Здравко Стоицев е предоставил на ответното дружество 100 000лв. и до 20.03.2006г., до когато свидетелят бил на работа като изпълнителен директор на "ОЦК" АД-гр.Кърджали тази сума не била върната. От заключението по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните и която се приема от съда се установява, че в счетоводството на ответното дружество внасянето на сумата в размер на 50 000лв. с вносна бележка от 27.09.2001г. е отразено по кредита на сметка 499 "други кредитори" в кореспонденция със сметка "Разплащателна сметка в левове". Сумата е осчетоводена на основанÞе вносна бележка. Счетоводството на ЕТ "Здравко Стоицев" е водено редовно; вземанията от "ОЦК" АД-Кърджали в размер на 40 000лв. са отразени в баланса на ищцовото дружество към датата на прехвърлането на едноличния търговец. Към момента на изготвяне на експертизата претендираната сума от 40 000лв. се водела по кредита на сметка "други кредитори", т.е. като задължение към ищеца. Към 29.05.2007г. - датата на завеждане на иска, задълженията към ЕТ "ЗДравко Стоицев" са отразени в баланса на ответника и общата стойност на задълженията е в размер на 100 000лв. Въпреки, че е бил задължен с протоколно определение от 24.07.2007г. да представи копие от вносна бележка от 27.09.2001г., удостоверяваща твърдяното в исковата молба обстоятелство, че ЕТ "ЗДравко Стоицев" е предоставил на ответника временна финансова помощ в размер на 50 000лв., също и нотариална покана от 14.02.2005г. до ответното дружество за връщане на сумата в размер на 100 000лв., ищецът не е представил такива. При така събраните доказателства, съдът приема, че ищецът „Агила" ООД е правоприемник на ЕТ „Здравко Стоицев" по силата на извършено прехвърляне на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения с договор от 14.10.2004 година, което е вписано в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд с решение № 7388 от 29.11.2004година, респ. ищецът е активно легитимиран да предяви исковете. Между страните по делото е бил сключен договор за паричен заем в размер на 50 000лв. и сумата е била предадена от ЕТ „Здравко Стоицев" на "ОЦК" АД-Кърджали с вносна бележка от 27.09.2001г. , което се установява от извършената от вещото лице проверка в счетоводствата на страните по делото. Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като съгласно ал. 4 от същия член, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Тези договори са реални, респ. договорът се смята сключен от момента на предаване на заеманите суми. За неговата действителност не се изисква писмена форма. Сключеният неформален договор за заем е в сила от датата на предаване на парите, и респективно получаването им от „ОЦК" АД, като за заемополучателя възниква задължението да ги върне в месечен срок от поискването им. С оглед заключението на вещото лице, съдът приема за безспорно установено, че ищецът е предал на ответника процесната сума от 40 000лв. с вносна бележка от 27.09.2001г. Фактът на осчетоводяването на задълженията от „ОЦК” АД- Кърджали към ЕТ „Здравко Стоицев” по кредита на сметка „Други кредитори” като задължение към ищеца, доказва наличието на заемно правоотношение между страните по делото. Съдът намира за основателен доводът на ответната страна, че предявеният иск е погасен по давност. При заемния договор, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. Това задължение поначало е изискуемо от момента на даване в заем на парите- т.е. от момента на пораждането му, тъй като щом не е уговорено друго- както е в случая, от този момент заемодателат има право да иска връщането му. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- чл. 114 ал. 2 от ЗЗД. Погасителната петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД е започнала да тече от момента на даване на парите- от 27.09.2001г., след като не е бил уговорен срок на връщане на парите. Не е доказано прекъсването на давностния срок и заявената претенция следва да се отхвърли като погасена по давност. От посочената дата, когато вземането е станало изискуемо, до завеждане на иска- 29.05.2007г. е изтекъл петгодишния давностен срок, и правото на иск се е погасило по давност съответно на 27.09.2006 г., а искът е предявен едва на 29.05.2007г. Следва поради изложеното, макар и основателен, да се отхвърли като погасен по давност предявеният от „Агила” ООД гр. Пловдив против „ОЦК” АД гр. Кърджали иск за сумата в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на ответника по иска, поради което следва ищецът да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото в размер на 3000 лв. Водим от изложеното, и на осн.чл.186 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агила” ООД гр. Пловдив, ул. „Кукуш” № 8 против „ОЦК” АД гр. Кърджали бул. „България” № 127 иск за сумата в размер на 40 000 лв., по вносна бележка от 27.09.2001г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 29.05.2007г. до окочателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „Агила” ООД гр. Пловдив, ул. „Кукуш” № 8 да заплати на „ОЦК” АД гр. Кърджали бул. „България” № 127 разноски по делото в размер на 3000 лв.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: |