М О Т И В И
към Присъда № 14/20.01.2020г.
по НОХД № 8194/2019г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.В.Д., ЕГН **********, и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че за
времето от месец септември 2018 г. до месец ноември 2019 г. включително в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с влязло в сила на 03.07.2013 г. Решение № 2977/03.07.2013
г. по гр. дело № 6615/2013 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, III брачен
състав, да издържа свой низходящ - ** си В.С.Д., ЕГН **********, съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
на 15 месечни вноски в размер на 150 лева всяка, или всичко на обща стойност
2250 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/.
По искане на
подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и
същевременно обосновава становище, че на основание привилегированата разпоредба
на чл.183, ал.3 от НК подсъдимият следва да бъде освободен от наказание.
В съдебно
заседание не е конституиран частен обвинител.
Адв. И., защитник
на подс. Д., също пледира подзащитният му да не бъде наказван, като се приложи
нормата на чл.183, ал.3 от НК, като сочи, че са налице основанията за това.
Подсъдимият
в съдебно заседание призна вината си по така повдигнатото обвинение и
изрази съжаление за стореното. Декларира, че признава фактите и обстоятелствата,
описани в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства по тях, а да
се ползват събраните такива в досъдебното производство. По отношение на
наказателната отговорност, присъединявайки се към искането на защитника си,
моли да не бъде наказван.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Подсъдимият С.В.Д.,
роден на *** ***, б., български гражданин, разведен, със средно образование, неработещ,
неосъждан, ЕГН **********.
През 2001 г. подс. С.В.Д.
сключил граждански брак със св.Л.С. М.. По време на брака им се
родило дете - В.С.Д., с ЕГН **********. Тъй като отношенията между подсъдимия и съпругата му се
влошили, през 2013 г. двамата се развели. Бракът им бил прекратен по взаимно
съгласие с Решение № 2977/03.07.2013г., по гр. дело № 6615/'2013 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІІІ брачен състав, в
сила от същата дата - 03.07.2013 г. С посочения съдебен акт упражняването на
родителските права спрямо детето В. било предоставено на майка му - Л. М., а подсъдимият С.Д. бил
осъден да заплаща на Л.С. М., като
майка и законен представител на детето В., месечна издръжка в размер па 150.00
лева, считано от датата на подаване на молбата за развод
и до настъпване на причина, обуславяща друг размер на издръжката или
прекратяванто й. В съдебното
решение била посочена и банкова сметка, ***ми. До м.август 2018 г. подс. Д. заплащал
издръжката на детето си сравнително редовно, но след това заради финансови
затруднения, спрял. Поради това и св. М.
подала жалба до РП-Пловдив във връзка с неплащането на
издръжка от страна на бившия й съпруг, като в тази връзка била
извършена проверка, а впоследствие и образувано досъдебно производство и в хода
на което подс.Д. продължил да не изпълнява
задължението си до м.ноември 2019г., когато бил привлечен като обвиняем по
досъдебното производство, при което се натрупали неплатени общо 15 месечни
вноски, по 150 лв. всяка, или общо 2250 лв.
В хода на съдебното следствие в настоящия наказателен процес
подс. Д. е изпълнил задължението си, като е заплатил сумата от 2250лв. на св.Л.С. М. с основание издръжка на В.С.Д.
за инкриминирания период.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от
самопризнанията на подсъдимия, направени в досъдебно и съдебно производство, от свидетелските показания на св. Л. М.,
дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от
подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –
заверено копие от съдебно решение, справка за съдимост, характеристична
справка за подсъдимия, както и
приобщеното в хода на съдебното следствие писмено доказателство –
разписка-декларация от Л.С. М. с нотариална заверка на подписа от 14.01.2020г.,
досежно заплащането на цялата сума от подсъдимия.
От наличните по
делото доказателствени материали, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това е така, тъй
като св. Л. М. логично, непротиворечиво и в съответствие с писмените
доказателства изяснява всички факти и обстоятелства, предмет на доказване в
настоящото производство – инкриминирания период, естеството и основанието на
задължението на подсъдимия, липсата на изпълнение на същото от негова страна,
размерът му.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва както от свидетелските показания
и обясненията на подсъдимия, които намира за достоверни, а също и от
приложените по делото писмени доказателства, които цени като обективни,
кореспондиращи на гласните доказателства и неоспорени от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
възприетата фактическа обстановка съдът е
на становище, че с деянието си подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за времето от месец септември 2018 г. до
месец ноември 2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с
влязло в сила на 03.07.2013 г. Решение № 2977/03.07.2013г. по гр. дело № 6615/2013
г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, III брачен състав, да издържа свой
низходящ - ** си В.С.Д., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно на 15 месечни вноски в
размер на 150 лева всяка, или всичко на обща стойност 2250 лева /две хиляди
двеста и петдесет лева/.
Той е
изпълнил обективните съставомерни признаци на това деяние, като през
инкриминирания период в гр.Пловдив не е изплащал дължимата от него издръжка за
детето му, чийто размер от 150 лв., определен с Решение № 2977/03.07.2013г.,
постановено по гр.д.№ 6615/2013г. по описа на Районен съд, гр.Пловдив, ІІІ брачен
състав, влязло в законно сила на 03.07.2013г.
Подс.Д. е знаел за цитирания съдебен акт и за наличието на задължението му,
тоест за неговото основание и размер.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно досежно определения с
горния съдебен акт размер на месечната
издръжка, касаеща низходящия му, като последващото неплащане е било напълно
съзнателно, още повече, че подсъдимият е работоспособен мъж, тоест има
възможност да употреби работната си сила, така че да обезпечи финансово
развитието на детето си.
След като Съдът
прие, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил визираното в
чл.183, ал.1 от НК престъпление, то и го призна за виновен в извършване на
същото. Същевременно, обаче, намери, че наказуемостта на деянието следва да
отпадне, тъй като по делото са налице писмени доказателства – разписка-декларация
за плащане на инкриминираните суми, представена от законния представител на
детето – св.М., от които доказателства се установява, че подсъдимият към
момента на приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е реализирал
задължението си, като е изплатил дължимата за детето му издръжка – общо в
размер на 2250лв., тоест изцяло е изплатил дължимата за инкриминирания период
сума по издръжката на низходящия си. Същевременно наличните по делото
доказателства, не сочат, че неизпълнението на задължението на подсъдимия за
издръжка е довело до вредни последици за детето – напротив, през този период за
същото са се полагали пълноценни грижи от страна на майката, като липсват
доказателства за противното. Друг път подсъдимият не се е възползувал от
привилегията на чл. 183 ал.3 от НК, което е и предпоставка за приложението на
цитирания текст. Ето защо, съдът счете, че в настоящия случай разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК е приложима, поради което и не наложи на подсъдимия наказание
за извършеното от него престъпление по ал.1 на чл.183 от НК.
Причините
за извършване на престъплението са незачитането на установения правов ред,
както и пренебрегването на родителския дълг на дееца.
По делото няма
приложени веществени доказателства и няма направени разноски.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.