№ 125
гр. гр.Несебър , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200328 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Г.П.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град ***********, представлявано от управителя М.Д.Ц., против Наказателно
постановление № 02-0003220 от 17.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3
от Кодекса на труда му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и
незаконосъобразно като издадено при противоречие с процесуалните правила. Като
конкретна нарушена разпредба посочва тази на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че от
събрания доказателствен материал нарушението не е доказано, респ. не е доказано, че
лицето е било в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, а се е намирало в
гражданскоправни отношения, не са взети предвид и възраженията срещу акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено
постановлението. Противопоставя се на разпита в качеството му на свидетел на
актосъставителя. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
упълномощените си адвокати, които заявяват, че поддържат жалбата с изложените в нея
1
доводи и искане за отмяна на постановлението. Претендира присъждане на
юристконсултско възнаграждение.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, намира нарушението за
доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, включително и относно квалификацията на деянието. Моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.01.2021г. е била извършена проверка от Кр. П. Г. – “началник отдел АИПО”
към Д”ИТ” – Бургас, П.И.Е. – “главен инспектор” към Д”ИТ” – Бургас, и Д.П.С. –
“инспектор” към Д”ИТ” – Бургас, по спазване на трудовото законодателство и
безопасността на труда в строителен обект “Жилищна сграда” в УПИ V – общ., с
идентификатор *******, както и проверка на документи от 22.01.2021г., а за резултатите от
проверката съставили Протокол № ПР 2100459 за извършена проверка от 22.01.2021г. В него
са описани констатираните при проверката нарушения на конкрени разпоредби от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и на подзаконови нормативни актове, като са
дадени предписания за тяхното отстраняване.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят Кр. П. Г. посочва, че
проверката е била рутинна, тъй като докато със служебния автомобил заедно с колегите си
са преминавали покрай поземления имот, в който се изграждал обекта, забелязали, че
строежът не е обезопасен, а в него са се намирали работници, включително и такива, които
са изграждали вертикален кофраж на четвъртия етаж. От намиращата се в обекта табела
установили телефонен номер за връзка относно продажба на апартаменти. При обаждането
разговаряли с управителя на “Г.П.” ООД – М.Д.Ц., която била уведомена за предстоящата
проверка, и която потвърдила, че работниците са наети от представляваното от нея
дружество и заявила, че ще изпрати човек, представител, който да присъства на проверката.
На място дошъл съпругът на управителя – свид. Р.К.Ц.. Проверяващите предоставили на
работниците, които не носели отличителни работни облекла, между които бил и Н.М.А.,
списък, в който заварените да работят в обекта лица да попълнят собственоръчно личните си
данни и работно време. Н.М.А. декларирал собственоръчно и срещу подпис в 13:20 часа на
06.01.2021г., че работи за “Г.П.” ООД на строителен обект в кв. Черно море, град Несебър
като общ работник. Работниците за заявили, че са започнали работа на обекта в този ден от
сутринта. С призовка по чл.45, ал.1 от АПК е било наредено на управителя на дружеството
лично или чрез упълномощено лице да представи на 18.01.2021г. в 13:30 часа в Д”ИТ” –
Бургас документи, между които Трудови досиета на заетите и на работниците и
служителите с прекратени трудови правоотношния, считано от месец октомври 2020г.,
2
графици за работното време и присъствени форми за периода от месец октомври 2020г. до
месец януари 2021г., ведомости за работни заплати за същия период, Правилник за
вътрешния трудов ред и вътрешни правила за организация на работната заплата, Договор
със СТМ, Оценка на риска, Инструктажни книги, Заповеди.
На 22.01.2021г. пълномощник на “Г.П.” ООД е представил исканите документи,
между които и такъв, озаглавен “граждански договор” № 004 от 04.01.2021г., протокол от
11.01.2021г. за приемане на извършената работа по граждански договор № 004, подписан от
страните по гражданския договор, и Трудов договор № 004/07.01.2021г., сключени с Н.М.А..
Според гражданския договор, Н.М.А., в качеството му на изпълнител, се е задължил да
извърши изграждане на вертикален кофраж на трети етаж на “Жилищна сграда и ограда” в
УПИ *****, град Несебър, в кв.25 по плана на ж.к. Черно море, град Несебър, в срок до
10.01.2021г., срещу възнаграждение в размер на 100 лева, а възложителят “Г.П.” ООД се е
задължил да представи на изпълнителя необходимите документи, информация или други
материали, свързани с изпълнението.
От показанията на свид. Р.Ц. се установява, че този граждански договор, както и
тези с другите работници, са съставени същия ден, след приключване на проверката в
обекта, макар, че в тях е посочена като дата на сключването им 04-и януари 2021г., за да
обоснове заплащането на надниците на тези работници. Дотогава Р.Ц. не е виждал
работниците, но на обекта е имало бригадир с имена М.А., който е следял за организацията
и изпълнението на работата.
Трудовият договор с Н.М.А. е сключен на 07.01.2021г. със 6-месечен срок на
изпитване, а с него работникът е приел да изпълнява длъжността “общ работник”, с място на
работа “строителен обект” в полза на работодателя “Г.П.” ООД, на 6-часов работен ден,
срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 488 лева. Същият ден
трудовият договор е заявен в ТД на нАП-Бургас, откъдето е изготвено Уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ на 08.01.2021г. в 01:57 часа.
По делото не са представени графици за работа за месеците октомври, ноември,
декември 2020г. и месец януари 2021г., тъй като в изпълнявания строителен обект не са
работили лица по трудови договори с дружеството, съответно не може да се установи откога
Н.М.А. работи в обекта.
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН № 02-0003220 от 22.01.2021г., в който актосъставителят е описал, че при извършена
на 06.01.2021г. проверка на място на строителен обект “Жилищна сграда”, находящ се в
УПИ *****, с идентификационен номер ******* по кадастралната карта на град Несебър,
ж.к. Черно море, кв. 25, изпълняван от “Г.П.” ООД, град Несебър, ЕИК *********, в
качеството му на строител, и на 18.01.2021г. и на 22.01.2021г. по документи в Дирекция
“Инспекция по труда” – Бургас, се установило, че на 06.01.2021г. в 13:15 часа лицето
Н.М.А., ЕГН ******, е допуснато да извършва трудова дейност, изпълнявайки длъжността
3
“Общ работник”, а именно да полага труд при изграждане на вертикален кофраж на трети
етаж на горепосочения обект. При извършване на проверка по документи на 18.01.2021г. и
на 22.01.2021г. в Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас от “Г.П.” ООД са били изискани
трудов договор, справка за подадено уведомление до ТД на НАП Бургас по чл.62, ал.5 от
Кодекса на труда и други документи, касаещи трудовите правоотношения на лицето Н.М.А.,
ЕГН ****** с “Г.П.” ООД, град Несебър. В хода на проверката на 18.01.2021г. е представен
и Трудов договор № 004/07.01.2021г. между “Г.П.” ООД и Н.М.А., ЕГН ****** и справка от
ТД на НАП Бургас за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с
вх.№ 02388213001748 / 07.01.2021г., от което следва, че на 06.01.2021г. “Г.П.” ООД град
Несебър, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил
като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Н.М.А., ЕГН ******, с което е нарушил
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.1, ал.2 Кодекса на труда. Нарушението е
извършено на 06.01.2021г. и е установено на 22.01.2021г. от представените документи в
Д”ИТ” Бургас. Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във
връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е съставен в присъствието на упълномощен
представител на “Г.П.” ООД, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта не са подадени, респ. такива
са постъпили едва на 16.02.2021г., според което възражение на 06.01.2021г. работниците са
работили по граждански договори, а от следващия ден – 07.01.2021г., с тях е сключен
трудов догововор, като работниците вече са напуснали и работят на други строителни
обекти. Намира случая за маловажен, включително и защото са изпълнени предписанията на
контролните органи.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от
фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
санкцията. И според наказващия оран жалбподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения седемдневен срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради кето и процесуално допустма – НП е връчено на 05.04.2021г., а
жалбата срещу него е подадена на 09.04.2021г.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като
нарушението е подробно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Свидетел по акта е едно лице, което обаче е и свидетел по
нарушението, на което са посочени трите имена, ЕГН-а и адреса му.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
4
компетентност и правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на жалбоподателя и водят до неговата отмяна. Наказващият
орган е издал наказателното постановление в рамките на давностния шестмесечен срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН, макар и извън рамките на инструктивния
едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАННН.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от
материалите по делото и от разпита на актосъставителя Г., в деня на проверката –
06.01.2021г., лицето Н.М.А. е полагал труд като „общ работник“, като е извършвал
строителни дейности, и в частност участвал е в изграждането на кофраж на строителния
обект в квартал Черно море, град Несебър, като строежът се осъществява от „Г.П.“ ООД.
Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Безспорно е по делото и че по това
време между дружеството и Н.М.А. не е бил сключен писмен трудов договор.
Съдът не приема тезата на процесуалните представители на дружеството-
жалбоподател, че до 06.01.2021г. включително действията по изграждане на кофраж на
строителния обект, в които е участвал Н.М.А., не е предполагало сключването на трудов
договор, тъй като отношенията им са уредени с „граждански договор“, тъй като макар и да
се е намирало в обекта, дотогава с тези негови действия той не е предоставял работна сила, а
като е изграждал кофраж, е държал определен резултат за кратък срок. Първо, документът,
озаглавен „граждански договор“, представлява частен свидетелстващ документ и
представлява единствено доказателства, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от посочените в тях лица. От гледна точка на съдържанието на документа, който
съдът е длъжен да прецени по свое вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства по
делото, неговата материална доказателствена сила е разколебана. Веднъж установен
смисълът на това, което се изразява в документа, съдът по свое убеждение презценява каква
вяра да му бъде дадена, доколкото това, което се твърди там, отговаря на истината.
Убедителността на това, което се изразява в един документ, е различна в зависимост от това
от кого изхожда той, кога е съставен, по какъв повод е съставен; съдът и тук е длъжен да
вземе предвид всички доказателства по делото – както доказателствата, които потвърждават
верността на съдържанието, така и тези, които го опровергават. Второ, свид. Р.Ц. признава,
че този документ е антидатиран, т.е. съставен на в деня на проверката – 06.01.2021г., след
приключването й, но в него е посочено, че е сключен на 04.01.2021г. На трето място, този
документ противоречи на останалите събрани по делото писмени доказателства, и в
останалата част от неговото съдържание, в частност съдържанието му противоречи на друг
документ – Списъка на работещите на 06.01.2021г., в който Н.М.А. не се е подписал като
изпълнител, нито, че участва в изграждането на кофраж, а според самия Н.М.А. е
5
изпълнявал длъжността „общ работник“, т.е. лицето е заемало длъжност, в рамките на
определено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на
йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя.
Освен това по трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение,
каквото е процесното отношение с Н.М.А.. От съдържанието на приложения граждански
договор от 04.01.2021г., а всъщност съставен на 06.01.2021г., е видно, че самият договор не
съдържа клаузи за конкретен краен резултат. Затова съдът приема, че посоченото лице
действително е полагало труд за дружеството, а не е извършвало работа по граждански
договор, и в частност описаната в документа, озаглавен „граждански договор“. Съдът
намира, че приложеният граждански договор е привиден и с него открито се е целяло да се
прикрият действителните трудови правоотношения и дейността, която действително е
извършвал Н.М.А., а именно като „общ строителен работник“, т.е. дейности с многократно,
а не с еднократно изпълнение, и които следва да бъдат регламентирани по смисъла на чл.68,
ал.1, т.1 от КТ като трудов договор, защото съобразно смисъла на гражданския договор
работата, която да е конкретно определена, трябва да бъде завършена за да бъдат изпълнени
задълженията по него. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на
страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен
режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на граждански договвор е постигане на
конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също
свързани с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния
резултат, предмет на облигационния договор. При договора за изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при трудовия договор
работникът или служителят е подчинен на работодателя и зависим от него ( в т. см. Р. №
10767/2006г. на ВАС, Р. № 232/2000 на ВАС, Р. № 1818/1997г. на ВАС и др.). В конкретния
случай безспорно е, че Н.М.А. е заварен при проверката да изгражда кофраж на един от
етажите на строителния обект и че при изпълнение на тази работа той не е действал
самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана
съвместно с останалите работници и под надзора на представител на дружеството, който е
следвало да отчита работното му време, оотработените му часове и свършената от него
работа. След като и самият работещ пък от своя страна признава, като се е подписал в
списъка на работещите, че изпълнява длъжността „общ работник“, съдът приема, че се касае
за прикрити трудови, а не за граждански отношения, защото изброените по-горе
обстоятелства по никакъв начин не кореспондират с особеностите на граждански договор.
Видно е, че действителнтите отношения между санкционираното дружество и Н.М.А. са
трудовоправни отношения между работодател и работник, а дейността, извършвана от
Никола Миткова Асенов на 06.01.2021г., както и след тази дата, е следвало и тогава да бъде
регламентирана по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ като трудов договор, какъвто на
следващия ден е сключен. От една страна съдът не приема, че за времето от 06.01.2021г. до
10.01.2021г. са действали паралелно и гражданския и трудовия договор. Същевременно
6
представеният по делото граждански договор от 04.01.2021г., който е съставен и подписан
по признанията на свид. Р.Ц. на 06.01.2021г. само за да оправдае изплащането на
възнаграждение, но под формата на „надник“, т.е. трудово възнаграждение, не съдържа
изискуемите реквизити за запълване на действителното съдържание на трудовия договор
съгласно чл.66, ал.1 от КТ2, според която норма Трудовият договор определя: мястото на
работата, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му
и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на
основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни
отпуски, еднакъв срок за предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия
договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както
и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден и седмица.
Ето защо представеният граждански договор е недопустимо да се приеме и третира като
такъв. Освен това надлежното сключване на писмен договор съгласно чл.61 от КТ изисква
същият да се сключи между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа и влече след себе си задълженията на работодателя по чл.62, ал.1 от КТ – в
тридневен срок от сключването на трудовия договор да се изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, както и по
чл.63, ал.1 от КТ – екземпляр от сключения ктрудов договор, подписан от двете страни, и
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а също и по чл.63,
ал.2 от КТ – работодателят няма право да допуска до работа работника или слугжителя
преди да му предостави документите по ал.1, каквито действия напълно липсват в
настоящия случай.
Дори и представеният граждански договор да е съществувал, т.е. да е бил сключен
към 06.01.2021г. преди проверката на контролните органи и представен по делото с цел
обслужване на защитната версия и същият е договор за услуга по смисъла на ЗЗД, на
практика той не съдържа индивидуализиран предмет, тъй като уговорената работа не е
индивидуализирана в количествено отношение и доколкото в договора е уговорена само
вида на услугата, а именно: да извърши изграждане на вертикален кофраж на трети етаж на
Жилищна сграда и ограда в УПИ *****, град Несебър, в кв.25 по плана на ж.к. Черно море,
град Несебър, на практика същият прикрива съществуващо трудово правоотношение. Това
означава, че страните не са уредили съществуващото между тях правоотношение в
предвидената от закона форма, а именно чрез писмен трудов договор. Категорично е също,
предвид действителната дата на съставянето му, че към момента на извършване на
проверката на 06.01.2021г. гражданският договор не е бил деклариран, като жалбоподателят
не е уведомил за това ТД на НАП-Бургас, както и че Н.М.А. не е получавал екземпляр от
гражданския договор. Изготвеният впоследствие протокол за приемане на работата
удостоверява единственто, че тогава кофражът е завършен, но той е изграждан и довършван
през времето, когато отношенията между страните са били уредени вече със сключен писмен
трудов договор, каквито са били и към 06.01.2021г., когато макар и все още този писмен
трудов договор да не е бил сключен, работникът Н.М.А. е декларирал срещу подпис, че
7
изпълнява длъжността „общ работник“, но не че има качество на „изпълнител“ по него.
Няма спор по делото, че към момента на проверката между жалбоподателя и
въпросното лице, работещо при него, не бил подписан нито „гражданския договор“, нито е
имало сключен писмен трудов договор. Спорът по делото е дали отношенията към
06.01.2021г. са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят още
тогава, а не едва на 07.01.2021г., с трудов договор. При преценката на договорите не се
взема предвид наименованието, а същността им.
Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Н.М.А. е престирал на
жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения граждански
договор. Напротив, анализът на събраните доказателства води съда до извода, че по своя
характер и белези тези договорни отношщения съставляват трудови – с тях е уговорена
престация на работна сила (а не на обществен проукт) срещу възнаграждение, налице е
определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които
характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско,
договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на
чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се
уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое
задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Н.М.А., не са
били уредени в трудов договор, а опитът впоследствие да им бъде придаден вид на
граждански отношения се явява неуспешен, защото не може да се приеме, че до един момент
една и съща дейност при едни и същи обстоятелства и отношения по полагане на труд да се
счита, че се извършва по граждански договор, а от друг момент да продължава да се третира
като трудови правоотношения.
Ето защо съдът приема, че деянието на търговеца е съставомерно така, както му го
вменява административно наказващият орган, тъй като е реализирано едно трайно
състояние, свързано с липса на писмен трудов договор, което осъществява състава на
административно нарушение до прекратяване на съставомерното бездействие, а бездействие
е безспорно установено за вменения случай, като в хода на съдебното следствие се събраха
безспорни такива, че жалбоподателят е приел на работа към момента на проверката от
инспекцията по труда работник, като същият е имал установено работно време, уговорено
работно място и договорено трудово възнаграждение за престираната сила, т.е. били са
налице основните елементи на трудовото правоотношение. Изложеното обосновава по
несъмнен начин съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът
намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го
е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
Съдът намира също, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито
8
разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на
посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за да е налице
маловажен случай по смисъла на чл.415в от КТ е необходимо да са налице всички
кумулативно предвидени условия, а именно нарушението да може да бъде отстранено
незабавно след установяването му и от него да не са произлезли вредни последици за
работници и служители. В настоящия случай не е изпълнено нито едно от двете
кумулативно предвидени условия, доколкото положеният от работника труд не се зачита за
трудов стаж до сключването на трудовия договор.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано,
административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от
КТ, правилно и законосъобразно е наложил на „Г.П.” ООД град Несебър имуществена
санкция в минималния предвиден размер от 1 500 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, включително и относно размера на наложената санкция.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (чл.8, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Ето защо и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003220 / 17.03.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което на “Г.П.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град ***********, представлявано от
управителя М.Д.Ц., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,
му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “Г.П.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
***********, представлявано от управителя М.Д.Ц., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 100 лв. (сто лева) за
юристконсултско възнаграждение.
9
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10