№ 232
гр. Благоевград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500112 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Въззивна жалба с вх.№9706/12.11.2024 г. е подадена от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България“ №
49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрк. Е. К., срещу Решение №345/31.10.2024 г. по гр.д.№826/2024 г.
по описа на РС - Петрич, в частта, с която Договор за потребителски кредит № 40006092959
е обявен за недействителен и са отхвърлени исковете за главница над сумата от 679,79 лева
до пълния претендиран размер и за сумата от 453,04 лева - договорно възнаграждение за
периода от 15.12.2022г. до 31.05.2023г.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за неправилен
и незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да
отмени решението и да уважи изцяло предявените искове.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства. Няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил
отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди.
Претендира разноски.
Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
1
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Образувано е по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника юриск. Е. С. К., срещу М. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес с. **.
Твърди се в исковата молба, че на 06.10.2021 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД и М. И. Ц. е сключен Договор за потребителски кредит № 40006092959, съгласно
който дружеството, в качеството си на кредитодател, е предоставило на ответната страна,
като кредитополучател, паричен кредит от 4 200 лева, със срок на кредита от 36 месеца, при
годишен процент на разходите 48,60 % и годишен лихвен процент 41,00 %, както и пакет от
допълнителни услуги. Релевира се, че ищцовото дружество е изправна страна по договора,
което изпълнява точно и в срок задълженията си по кредитната сделка - извършва преводи
по поисканите рефинансирания по предходни договори, сключени между страните, а
остатъкът от сумата по договора, в размер на 1675,14 лева, е преведена чрез паричен превод
по посочената в договора банкова сметка на 06.10.2021г., така както е уговорения между
страните начин за получаване на заема. Кредитополучателят поема задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от договора.
Посочва се, че общата сума на направените от страна на кредитополучателя
плащания по процесния договор е в размер на 3520,21 лева, с която е погасена сума в размер
на 2842,94 лева, съгласно задължението по погасителен план. В общата сума на получените
плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на
вноските по погасителен план в размер на 62,02 лв., на основание т.12.1 от ОУ към
договора. По този начин общо дължимта сума по кредита, без допълнителни услуги Фаст и
Флески, е в размер на 6799,11 лв., с оглед обявената предсрочна изискуемост на кредита на
31.05.2023 г. Твърди се, че изваждайки от общо дължимата сума заплатеното по погасителен
план в размер на 2842,94 лева, се получава претендираната в настоящото производство сума
в общ размер на 3 956,17 лева.
Направено е уточнение, че по клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от
договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупени
допълнителни услуги Фаст и Флески, са били заплатени 767,54 лв., която сума е била
прихваната и отнесена към договорното възнаграждение, като след извършеното
прихващане главницата е в размер на 3503,13 лева, а договорното възнаграждение е в
размер на 453,04 лева.
Изложено е, че поради неизпълнение от страна на длъжника на поетите договорни
задължения, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.
12.3 от Общите условия към договора, последният е прекратен едностранно от кредитора, а
задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 31.05.2023 г., за което
длъжникът е уведомен чрез уведомително писмо на посочен от него адрес. След обявяването
на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор е начислено
2
обезщетение за забава, което към датата на подаване на исковата молба е в размер на 565,25
лева.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу длъжника М. И. Ц., ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит № 40006092959, сключен на 06.10.2021 година за
следните суми: главница в размер на 3503,13 лева и Договорно възнаграждение в размер на
453,04 лева, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 31.05.2023 г. - дата на предсрочната
изискуемост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането
С нарочна молба по чл. 233 ГПК от ищцовото дружество, съдът с Определение № 614
от 12.07.2024 г. е обезсилил Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 206 от 29.02.2024
г. по ч.гр.д. № 342/2024 г. на Районен съд - гр. Петрич, в частта й, в която се претендира
заплащане на сумата от 86,08 /осемдесет и шест лева и осем стотинки/ лева, представляваща
законна лихва за периода от 31.05.2023 г. /дата на предсрочната изискуемост/ до 27.02.2024 г.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от процесуалния
представител на ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответната страна релевира, че
сключеният между страните договор е нищожен на основание конкретно посочени правни
разпоредби - чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като в същия не са посочени
изрично и изчерпателно всички разходи, които следва да се понесат от кредитополучателя
по процесния договор, както и кои разходи са включени в годишния процент на разходите
по договора. Навежда, че с предвиждането на заплащане на допълнителни услуги по
договора се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че
невключването на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на
ГПР, в резултат на което посочения в договора ГПР не съответства на действително
приложения от кредитора, представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че с
оглед нищожността на договора за кредит, сключен между страните, ответната страна дължи
единствено чистата стойност от кредита, от която следва да се приспаднат извършените от
кредитополучателя плащания в размер на 3520,21 лева, като искът на ищеца следва да бъде
уважен за сумата от 679,79 лева. Моли за отхвърляне на исковите претенции, като
неоснователни и недоказани.
От представените писмени документи - Договор за потребителски кредит от
06.10.2021г., декларация, ОУ и погасителен план към него, стандартен европейски
формуляр; искане за отпускане на кредит; анекси от 21.12.2021 г. и 30.09.2022 г. е видно, че
на 06.10.2021 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на
ответника на сума от 4 200 лв. за срок от 36 м., платима на вноски от по 204,52 лв. при ГЛП -
41 %, ГПР - 48,60 %, възнаграждение за допълнителни услуги -1050 лв. за услуга „Фаст“ и
1932 лв. за услуга „Флекси“. Общото задължение е 10 344,78 лв. платимо на вноски от по
287,36 лв. Периодът на погасяване е от 15.11.2021 г. до 15.10.2024 г., като с Анекс № 2 от
3
30.09.2022г. срокът е продължен до 15.02.2025 г.
От приложеното ч. гр. д. № 342/2024 г. на РС - Петрич е видно, че за претендираните
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, на основание настъпила предсрочна
изискуемост на вземането от 29.02.2024 г., срещу която в срок е постъпило възражение от
длъжника.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел
правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил обосновани изводи.
Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят
изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.
В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на
наведените доводи в жалбата, въззивният съд приема следното:
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на
клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са
били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В
процесния случай кредиторът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради
което съдът е ограничен в преценката си от представените такива.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
4
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно
който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11
от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен
лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г.
на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която
се възприема от настоящия съдебен състав противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
5
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека,
залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на
законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС,
II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г.
по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен)
възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин
накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като
възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа
последица изначална недействителност на кредитната сделка.
При този извод следва да се откаже зачитане на последици на клаузата за
възнаградителна лихва в процесния договор за кредит.
Съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното
възнаграждение в процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги,
съставлява скрита добавка към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде
включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият
максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ -
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в този пакет услуги по
своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва на падежа. С пакета от допълнителни услуги се
въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 50%. Така
размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната
лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то
6
не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като
нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. РС правилно е приспаднал от главницата платените вноски
по кредита.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната
частта следва да се потвърди, а в необжалваната част същото е влязло в сила.
При този изход на спора право на разноски имат вззиваемата страна. Същата
претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗА в размер на 480 лева. Направено е
своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/22 съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар
в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита
за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл.
4, § 3 ДЕС. Преценка за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се извършва от съда съобразно фактическата и
правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната
процесуална защита и положените усилия, труд и време при осъществяването й. Съдът
намира, че претендираното възнаграждение не следва да бъде намалено, с оглед правните
действия на процесуалния представител, а именно изготвил е подробен отговор на
въззивната жалба, изразил е и допълнително писмено становище, делото е приключило в
едно съдебно заседание без явяване на страните, доколкото и въззивникът претендира
максималният размер на юрисконсултското възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 345/31.10.2024 г. по гр.д.№826/2024 г. по описа на РС –
Петрич, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 ЗА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
7
седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. М. –
АК Пловдив, сумата от 480.00 лева –адв.възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8