№ 48073
гр. София, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110150499 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН
**********, с адрес *********, чрез **********, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
********, фирмено дело № ******* по описа на ********, с адрес на упражняване на
дейността гр. ********, представлявано от ******* – управител срещу „**********,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от
*********, обективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит № ********** поради противоречие със закона, а
в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 2
от Договор за потребителски кредит № ********** поради неравноправност на
клаузата, или поради противоречие на същата със закона, или като заобикаляща закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба – видно е че
датата на подписване на отговора в ЕПЕП е 30.10.2024 г. Ответникът е направил
искане по чл. 213 ГПК за съединяване към настоящото дело на гр.д. ********** След
служебно извършена справка съдът установи, че производствата по цитираните дела
не са на еднакъв етап от процесуалното си развитие, като освен това касаят различни
Договори за кредит. Поради изложеното, искането на ответника по чл. 213 ГПК, както
и искането му за изискване и прилагане по настоящото дело на копие от останалите
искови молби, следва да се оставят без уважение.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи копие от Договора
за паричен заем, погасителен план и *******, следва да се остави без уважение,
доколкото договорът за паричен заем и погасителният план са приложени към
исковата молба, а с отговора на исковата молба ответникът е представил копие на
*******.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира, че следва да остави без уважение, като не необходимо
за правилното решаване на спора.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред ******** за снабдяване с информация за всички сключени договори между
ищеца и ответника, следва да бъде отхвърлено, тъй като информацията, с която иска
да се снабди ищецът е неотносима към предмета на спора и освен това ищецът може
1
без съдебно удостоверение да се снабди със същата.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за
съединяване към настоящото гр. д № ****** на гр.д. **********
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи копие от Договора за паричен заем, погасителен план и *******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ******** за снабдяване с информация за
всички сключени договори между ищеца и ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване и прилагане по
настоящото дело на исковите молби по гр.д. **********
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2025 г. от 10,10 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
30.06.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски заем № ******** за
сумата от 1 500,00 лв., с краен срок на погасяване 01.12.2023 г., при ГЛП 44,5 % и ГПР
56,4 %. Сочи, че съгласно чл. 3 от Договора заемът е следвало да се погаси на 11
двуседмични вноски, дължими с падеж петък, от които 3 вноски по 25,96 лв. и 8
вноски по 202,39 лв. Излага, че съгласно чл. 5.1. от Договора в срок от три дни
кредитът е следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били
поставени множество условия за това. Твърди, че са поставени следните изисквания -
при един поръчител, същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7
минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния
кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи
служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
Съгласно чл. 11 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 от
Договора, била дължима фиксирана неустойка в размер на 811,00 лв. Излага, че макар
дадената възможност за предоставяне на обезпечение, неустойката била начислена
2
още при сключване на Договора и включена в погасителния план, като така общата
сума за връщане възлизала на 2 508,00 лв. Счита, че уговорената неустойка
противоречи на закона, както и че цели да заобиколи максимално допустимия размер
на ГПР. Подробно аргументира, че неустойката представлява разход по кредита и
следва да се включи в ГПР. Счита, че неустойката излиза извън присъщите й функции,
както и че накърнява добрите нрави. Твърди, че е налице заобикаляне и на чл. 33, ал. 1
ЗПК, който предвиждал, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава. Аргументира, че клаузата уреждаща
неустойката е неравноправна. Развива съображения в насока, че грешно посоченият
размер на ГПР, е предпоставка за обявяване недействителността на целия договор. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
излага твърдения, че ищецът е завел четири дела срещу него, които се отнасяли за
различни договори за кредит, сключени между страните, но по всяко дело се
оспорвала една и съща клауза. Посоченото излага, че представлява злоупотреба с
процесуални права, т.к. целта била в тежест на ответника да се възложи заплащането
на разноски. Прави искане за съединяване на делата, а при отхвърляне на искането,
развива подробни съображения в насока, че на ищеца не следва да се присъждат
разноски. Оспорва предявените искове и като неоснователни. Твърди, че договорът е
сключен при спазване на нормативните изисквания. Излага, че уговорената неустойка
не следва да се включва в размер на ГПР. Подробно аргументира, че клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка е действителна, че не е неравноправна, както и
че всички клаузи на договора не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването
за добросъвестност и не водят до значително неравновесие. Обръща внимание, че
ищецът в периода 2022 г. – 2023 г. е сключил 4 договора с ответника, които съдържали
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита,
което счита, че опровергава твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация
за това какъв би бил крайният размер на задълженията. Счита, че ищецът е знаел за
икономическите последици на уговорките. На последно място излага, че клаузите са
индивидуално уговаряни. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва: 1/ за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК; 2/ в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № **********, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2; чл.
10а, ал. 4; чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
30.06.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********
за сумата от 1 500,00 лв., с краен срок на погасяване 01.12.2023 г., при ГЛП 44,5 % и
ГПР 56,4 %; че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща начисляване
на неустойка в размер на 811,00 лв. при непредоставяне на обезпечение.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
3
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за потребителски с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
същия на твърдените основания, респ. на клаузата на чл. 11, ал. 2 от Договора на
твърдяното основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузата на чл. 11, ал. 2 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5