Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .09.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав
На
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар:
Добринка Долчинкова
Прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: МИРОСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1331 по описа на съда за
2022 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по касационна
жалба от „ЗИБ Стой Груп“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Б.И.Я., против
Решение № 521/15.04.2022 г. по НАХД № 5342/2021г. на ВРС, V с-в, с което е
потвърдено издаденото от главен инспектор в отдел „Контрол“ на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация”-Варна НП №23-0001348/09.09.2021г. и
наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000лв. на
осн.чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози. Релевирани са касационните
основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на
чл. 63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В
уточнението към касационната жалба се излагат съображения, че въззивният съд
неправилно е приел, че не е от значение изследването на факта дали исканата
информация е извлечена от дигиталната карта на водача, тъй като трудовите
правоотношения с водача са прекратени, поради налагане на дисциплинарно
наказание – уволнение. Сочи се, че след като информацията не е извлечена, то
няма как тя да бъде съхранена, поради което извода на съда за съставомерност на
нарушението е неправилен. Твърди, че неправилно първостепенният съд е приел, че
непосочването на конкретна хипотеза на чл.104 ал.7 от ЗАвП не води до неяснота
за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството. Излагат се доводи, че изпълнителните деяния в двете хипотези на
чл.104 ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което в НП
следва да са описани пълно и точно обстоятелствата и фактите. Освен това се
посочва, че посоченото изпълнително деяние „не представя“ не е сред възможните
форми на изпълнително деяние. В подкрепа
на твърденията си сочи съдебна практика на Административен съд – Варна. В
заключение са изложени доводи, че административнонаказващия орган неправилно е
определил датата на извършване на нарушението, като това е самостоятелно основание
за отмяна на процесното наказателно постановление. Моли съда да отмени
въззивното решение и
да постанови ново, с което да
отмени издаденото НП. Отправя искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
С
отговора си по касационната жалба ответната Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, чрез процесуалния си представител Виктория Станчева
твърди, че аргументите на жалбоподателя са необосновани, неподкрепени с
доказателствата по делото и не са правно обосновани, с изложени кратки мотиви в
подкрепа на всяко от тези възражения, въз основа на които настоява за
отхвърляне на неоснователната жалба. В условие на евентуалност прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. На свой ред отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.
Касационната инстанция преценява
жалбата като неоснователна.
Анализирайки събраните в производството
пред него релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за
установено от фактическа страна, че при извършена комплексна проверка на
дейността на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД за периода 01.06.2021 г. до 15.04.2021 г.,
служители на РД „АА“, установили, че дружеството е лицензирано за извършване на
международен превоз на товари. На 05.05.2021 г. е изпратена покана на „ЗИБ
Строй Груп“ ЕООД за представяне на документи относно транспортната дейност на
фирмата. Поканата е получена на 14.05.2021 г. от управителя на дружеството.
С
приемо-предавателен протокол от 31.05.2021 г. дружество предало част от
поисканите документи – копия от документи, извлечение от дигитални тахографи на
електронен носител, информация от картите на водачите. Конкретно за МПС с рег.№
***са представени 37 броя пътни листи и 5 броя товарителници. От разпечатките
на дигиталния тахограф на същия товарен автомобил рег. № ***проверяващите са
установили, че с картата на водача С.С. на 03.09.2020 г. и на други дати са
извършвани обществени превози. Констатирано е, че липсват представени данни за
водача С.Г.С., включително превозвачът не е представил информация, извлечена от
картата на водача С..
На 04.06.2021 г. срещу дружеството бил съставен АУАН за
нарушение по чл. 91в т.2 пр.2 от ЗАвП, извършено на 31.05.2021г., изразяващо се
в непредставяне на информация на магнитен носител, извлечена от картата на
водача С.Г.С., ЕГН **********, за периода 01.06.2020 г. – 15.04.2021 година,
когато водачът е извършил обществен превоз на товари, управлявайки МПС с рег. №
***, видно от 2 бр. пътни листи от 03.09.2020 г., записи от паметта на
дигиталния тахограф и 1 бр. диск с информация. АУАН бил предявен лично на управителя,
който го е подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН са постъпили
писмени възражения срещу АУАН, както и допълнителни писмени възражения, ведно с
писмени доказателства.
На 09.09.2021 год., въз основа на съставения акт АНО
издал НП, като приел изцяло фактическите констатации, изложени в акта, приел,
че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.91в т.2 пр.2 от ЗАвтПр, и
на осн.чл.104 ал.7 от същия Закон му наложил административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.
При така установената фактология,
по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че
в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалния закон.
Варненски районен съд е приел, че
от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД не е предоставило в нормативно установения и указан му
срок всички необходими за проверката данни, а именно информация, извлечена от
паметта на дигиталната карта на водача С.С. за периода на проверката, през
който същият е извършвал превоз на товари. ВРС е установил също, че дружеството
има качеството на превозвач по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗАвтПр, и в това си
качество то е имало задължението да представи за проверка от контролните органи
информацията1 извлечена от паметта на дигиталната карта на водача. Въззивният
съд приел, че след като не са представени доказателства за извлечената
информация, като едновременно с това са налице данни за извършен превоз, то
нарушението е обективно съставомерно и доказано. Първостепенният съд разгледал
и обсъдил и всички възражения, направени с въззивната жалба, като по всяко едно
от тях изложил подробни мотиви за неоснователността им.
Настоящият
касационен състав споделя правните изводи на предходния за оставане в сила на
НП като законосъобразно, като счита вмененото с АУАН и санкционирано с НП
административно нарушение за съставомерно. Касационната инстанция възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, както и правните му
изводи, поради което в съответствие с чл.221 ал.2 изр. второ от АПК препраща
към тях.
Всички
възражения на касаторите са неоснователни.
Настоящата инстанция не споделя направеното с уточнението по касационната
жалба възражение, че за съставомерността на вмененото нарушение е от значение
факта дали изисканата информация е извлечена от паметта на дигиталната карта.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд,
съгласно константната
съдебна практика АНО няма законово задължение да търси причините за отказа
за предоставяне на информация - дали те се дължат на самото несъхраняване на
информацията, която е извлечена от картата на водача, или са от друго естество.
В случая е без значение факта дали информацията е била извлечена или не от
картата на водача, както и дали трудовото правоотношение със С. е било
прекратено или не. Следва
да се отбележи, че доколкото административнонаказателната отговорност на ЮЛ е
обективна, те следва да носят отговорност при неизпълнение на техните
административни задължения дори в случаите, когато неизпълнението е пряка или
косвена последица от взаимоотношенията им с други субекти.
Касационната инстанция намира за неоснователно
и следващото възражение на дружеството-жалбоподател.
Със санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 от ЗАвтПр е предвидено ангажиране
отговорността на превозвач, който не съхранява извлечените данни от картата на
водача за период 365 дни, или отказва да ги
предостави за проверка от контролните органи. Липсва законодателно предвиждане двете изпълнителни деяния по чл.104 ал.7 от ЗАвтП да са в
преюдициална връзка помежду си. Напротив – двете
изпълнителни деяния са предвидени алтернативно, и извършването на което и да е
от тях е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност по този текст. Описаното в АУАН
и в наказателното постановление изпълнително деяние е обективирано чрез
непредоставяне на поискана информация на магнитен носител, извлечена от
дигиталната карта на водача С.С., от което недвусмислено следва, че става
въпрос за отказ за предоставянето на информация. Нормата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП не предвижда, че отказът за предоставяне на
данни от картата на водача трябва да е непременно изричен, от което следва, че
може да се изрази и в мълчаливото бездействие на превозвача да предостави
поисканите от контролните органи данни. В този случай АНО не дължи да изследва и доказва причините на отказа -
в смисъл дали
те се дължат на простото несъхраняване на
информацията, която е извлечена от картата на водача, или са други по
естеството си.
По
отношение на възражението, че АНО неправилно е определил датата на извършване
на нарушението, съдът намира следното: Приложимият към случая подзаконов нормативен акт е Наредба №
Н-14/27.08.2009г за начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на
превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, издадена на
осн.чл.91а ал.11 от ЗАвтПр. Съгл.чл.12 ал.4 от Наредбата ИА „АА” може да
извършва контролни проверки на предприятията чрез изискване на документи,
свързани с елементите на проверката. Според ал.5 на текста документите по ал.4
се представят в седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в
съответната териториална структура на ИА „АА”. В конкретния случай
уведомлението
за проверката е връчено на управителя на дружеството-превозвач на 17.05.2021г.,
и с него е изискано предоставяне на описаната информация на електронен носител.
Както правилно е посочил въззивният съд, след изтичане на дадения 7 – дневен
срок, посочен в поканата, дружеството-касатор вече е било в нарушение. След
като на 31.05.2021 г. дружеството е представило част от изисканата
документация, но не и информацията на магнитен носител, извлечена от
дигиталната карта на водача С.С., правилно АНО е приел, че нарушението е
извършено на 31.05.2021 година.
В идентичен смисъл се е
произнесъл и въззивният съд с проверяваното си съдебно решение, което не е
обременено с релевираните касационни основания, а други такива, налагащи
неговата отмяна или ревизия, не бяха констатирани и в кръга на служебно
дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора съдът
намира, че направеното от ответната страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН
вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 521/15.04.2022г по АНД № 5342/2021г на ВРС, V
с-в, с което е потвърдено издаденото от главен инспектор в отдел „Контрол“ на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Варна, НП
№23-0001348/09.09.2021г. и наложената на „ЗИБ Стой Груп“ ЕООД - Варна, ЕИК ***,
представлявано от Б.Я., Имуществена санкция в размер на 2 000лв. на осн.чл.104
ал.7 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА „ЗИБ Стой Груп“ ЕООД - Варна, ЕИК ***,
представлявано от Б.Я., да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”- София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.