РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Монтана, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №
20221600900040 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е постановило
отказ № 20220325203001-2/31.03.2022 г., с който е отказано да се впише промяна в
обстоятелствата по партидата на „Г.П.“ ООД, ЕИК *- за прехвърляне на дружествени дялове
между съдружници, промени в съдружниците и дружествения договор.
Срещу така постановения отказ е постъпила жалба от „Г.П.“ ООД, ЕИК *, чрез адв.
З.Г., в която се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Твърди се, че Агенцията по
вписванията е дала 3-дневен срок да се представят доказателства по чл. 129 от Търговския
закон /ТЗ/ – декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения от
управителя на дружеството и от съдружника-праводател. Поради неизпълнение на
указаният – да се представят документи, които не са изискуеми по закон, е постановен
обжалваният отказ. Твърди се, че изискването на чл. 129, ал.1, изр.2 от ТЗ се отнася само за
случаите, когато дружествен дял се прехвърля на трето /външно/ лице – такова, което няма
качеството на съдружник и не се отнася за прехвърляне на дялове между съдружници, което
се извършва свободно между тях. Сочи се, че конкретният случай е различен и е налице
прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, а не прехвърляне на дялове на
трето лице, поради което не намира приложение изискването за представяне на декларация.
Моли да бъде отменен обжалвания отказ като незаконосъобразен и да се дадат
задължителни указания на агенцията да извърши вписване на заявените обстоятелства.
В отговор по жалбата Агенцията по вписвания навежда доводи за неоснователност на
последната. Твърди, че правилно длъжностното лице по регистрация е дало указания за
представяне на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени трудови
1
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с
които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Твърди, че
предвид неизпълнените указания постановеният отказ е законосъобразен, поради което моли
отказът да бъде потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
От представените с жалбата писмени доказателства и от извършената справка в
ТРРЮЛНЦ, се установява следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 20220325203001/25.03.2022г. от адв.З.Г., като пълномощник на
управителя на дружеството Т.М., е поискано вписване на промени по партида на
дружеството „Г. П.“ ООД - прехвърляне на дружествените дялове /100 дружествени дяла/ от
съдружника Д. А., с ЕГН ********** на съдружника Т.М., с ЕГН **********, вписване на
промени в съдружниците /учредителен акт/, заличаване на съдружниците на дружеството,
вписване на едноличен собственик на капитала. Към него са приложени договор за продажба
на дружествени дялове от 25.03.2022г. с нотариално удостоверени подписи и съдържание;
учредителен акт; молба от Д.А. до „Г.П.“ ООД; протокол съдържащ решение на едноличния
собственик на капитала, декларации, квитанция за платена такса и адвокатско пълномощно.
За да постанови обжалвания отказ № 20220325203001-2/31.03.2022г., длъжностното
лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е приело, че липсва декларация по
утвърдения образец съобразно разпоредбата на чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от ТЗ от управителя
Т. М. и от съдружника-праводател Д. А., за което са дадени указания, неизпълнени от
заявителя.
Видно от партидата на дружеството „Г.П.“ ООД, съдружници в него са Д. А. със 100
дяла, равняващи се на 100 лв. от капитала на дружеството и Т.М. с 20 дяла, равняващи се на
20 лева от капитала на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства
или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са
изискванията на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали към заявлението са приложени
всички документи съгласно изискванията на закона, както и дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по
външните си белези на изискванията на закона.
Съдът намира, че в конкретния случай заявените обстоятелства са подлежащи на
вписване съгласно чл.129, ал.2 от ТЗ, тъй като се иска вписване на прехвърляне на
дружествени дялове.
В обхвата на проверката на длъжностното лице по регистрацията е дали са спазени
2
изискванията на закона за подобно прехвърляне. Тези изисквания са установени в нормата
чл. 129 от ТЗ, която предвижда две хипотези на прехвърляне на дружествен дял: 1) от един
съдружник на друг, което се извършва свободно, и 2) от съдружник на трето лице
/несъдружник/, за което се изисква: спазване на изискванията за приемане на нов съдружник
- решение на ОС по чл.137, ал.1, т.2 от ТЗ и липсата на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения, с
които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
Следва да се отбележи, че и за двете хипотези на прехвърляне на дружествен дял се
изисква договора за прехвърляне на дялове да е сключен с нотариална заверка на подписите
и съдържанието.
МОС намира, че посоченото изискване в чл.129, ал.1 от ТЗ - за липсата на задължения
на дружеството, е предпоставка за прехвърляне на дружествени дялове единствено на трети
/външни за дружеството/ лица, което изискване е установено с допълнение на чл.129, ал.1 от
ТЗ, извършено с § 6 на ЗИДКТ (ДВ, бр. 102/22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.).
Приложимостта на изискването само към втората хипотеза /за трети лица/ и
неприложимостта му към първата /между съдружници/, следва както от буквалното
граматическо тълкуване, така и от съображенията на законодателя при приемането му,
целящи ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на неплатежоспособни трети
лица при наличието на непогасени задължения на дружеството по трудови правоотношения
или осигурителни вноски. Нужда от такава защита няма в случаите, когато дяловете се
прехвърлят между настоящи съдружници. Като допълнителен аргумент в тази насока, е че в
текста на чл.129, ал.1 от ТЗ изискването за липса на задължения е въведено чрез съюза „и“,
след посочването на основното изискване за прехвърляне на дял на трето лице
/несъдружник/.
В тази връзка, с последващо изменение на ал.2 на чл.129 от ТЗ (ДВ, бр. 15/16.02.2018
г.), е предвидено, че условие за вписване в търговския регистър е представянето от
управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и
неизплатени задължения по ал. 1 на същия член.
Предвид мотивите на законодателя за тези нормативни допълнения и изменения и
съобразно граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.129, ал.2 във вр. чл.129, ал.1 от
ТЗ, следва че целта на изменението на ал. 2 не е да разшири тези изисквания и спрямо
първата хипотеза на ал. 1 – прехвърляне на дялове между съдружници.
Така направеният извод се застъпва и в практиката на съдилищата, която е
непротиворечива (напр. Решение № 355 от 14.06.2021 г. на САС по в. т. д. № 554/2021 г.,
Решение № 62 от 26.10.2021 г. на БАС по в. т. д. № 223/2021 г., Решение № 234 от
14.03.2022 г. на СГС по т. д. № 465/2022 г., Решение № 309 от 8.12.2021 г. на СГС по т. д. №
2590/2021 г., Решение № 123 от 8.05.2020 г. на ОС - Бургас по т. д. № 151/2020 г., Решение
№ 19 от 15.02.2022 г. на ОС - Благоевград по т. д. № 17/2022 г. и др.)
3
Изложеното обосновава незаконосъобразност на постановения от длъжностното лице
по регистрацията отказ, тъй като, видно от вписванията в търговския регистър, страните по
договора за прехвърляне на дружествени дялове са двамата съдружници в „Г.П.“ ООД,
поради което в случая не е налице хипотезата на прехвърляне на дялове на трети /външни/
лица. Следователно, за вписване на поисканата промяна с процесното заявление, изразяваща
се в прехвърляне на дялове между досегашните съдружници, е достатъчно представянето на
прехвърлителен договор в изискуемата форма за валидност по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, което е
спазено.
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове е представен в изискуемата се от
закона форма, налице са и останалите предпоставки за извършване на поисканите вписвания
- представени са всички изискуеми документи, включително е внесена и държавната такса
пред Агенцията по вписванията.
С оглед приетото по-горе, съдът намира за неоснователни доводите на длъжностното
лице по регистрацията, изложени в отказа, и доводите на Агенцията по вписванията,
изложени в отговора на жалбата. Предвид това, съдът намира, че постановеният и обжалван
отказ на Агенцията по вписванията е неправилен и следва да бъде отменен, като се дадат
задължителни указания за извършване на заявеното вписване.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на Агенцията по вписванията № 20220325203001-2/31.03.2022г.,
постановен по заявление с рег. № 20220325203001/25.03.2022г.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да
извърши вписване по партидата на „Г.П.“ ООД, ЕИК *в Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ на заявените обстоятелства със заявление с рег. № 20220325203001/25.03.2022г.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Софийския апелативен съд.
Да се изпрати препис от решението на Агенцията по вписванията, съобразно чл. 25,
ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4