Присъда по дело №141/2021 на Районен съд - Дулово
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 16 декември 2021 г. |
| Съдия: | Емил Василев Николаев |
| Дело: | 20213410200141 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към присъда № 4/16.12.2021 г. по
НОХД № 141/2021 г. по описа на Дуловския районен съд
Подсъдимият Л. Т. АХМ., роден на ***** г. в гр. Дулово, обл. Силистра, българско
гражданство, ***, основно образование, неработещ, ***, адрес за призоваване: ***** ЕГН:
**********, е предаден на съд за престъпления по чл.343, ал.3, пр.1 и пр. 6, б.„а“, пр.2, във
вр. с ал. 1, б.„б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК съкратено съдебно
следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Пострадалата С. Х. В., редовно призована, не се явява, за нея - адв. Н.Д. от АК -
Силистра, надлежно упълномощен и приет от съда. Конституирана е като частен обвинител
в проведеното разпоредително съдебно заседание.
Подсъдимият Л. Т. АХМ., редовно призован, явява се лично и с адв. П.Й. от АК -
Силистра, надлежно упълномощен и приет от съда, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно
установената фактическа обстановка, предлага да се постанови осъдителна присъда, като се
признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на
съд, като му се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК – лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3, а именно на 1
година, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и
на осн. чл. 343г НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6
месеца.
Частният обвинител, чрез повереника си, адв. Н.Д. от АК - Силистра, пледира за
осъдителна присъда, с наказание от среден към максимален размер, който да се намали с
една трета, съгл. чл. 58а, ал. 1 НК. Категорично се противопоставя на прилагане на
института на условното осъждане, дори така определения размер на наказанието „лишаване
от свобода“ да позволява неговото приложение. Моли и за по-дълъг срок на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти. Моли за по-ниско по размер и по-леко по вид наказание.
Неговият защитник адв. П.Й. от АК – Силистра намира описанието на държавното
обвинение като изложено коректно. Солидаризира се с държавното обвинение по отношение
на предложеното наказание.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа
последователност и взаимовръзка, както и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14
НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На **** г. в ОДЧ при РУ Дулово бил получен сигнал за допуснато ПТП в с. Ч******
Служители от РУ-Дулово, които били на работа, посетили местопроизшествието. На място
установили пострадалата С. Х. В., която лежала на пътното платно, заобиколена от близките
си. Веднага я качили в лек автомобил, тъй като линейката била в гр. Силистра. След като св.
***** служител в РУ Дулово, разпитал очевидци на случая, станало ясно, че пострадалата
жена е била ударена от пътнически бус, марка „****”, син на цвят, с ****** била седнала на
пейка пред къщата на около 100 метра от ПТП. Видяла, когато пострадалата С. Х. В.
излязла от дома си с велосипеда, а след малко чула силен звук и като погледнала в посоката,
откъдето идвал, видяла пострадалата паднала на земята. Според св. ***** той седял пред
дома си, когато видял С. Х. В. да излиза на пътя, бутайки велосипеда си. Тогава забелязал и
буса, който приближавал зад нея, без да променя траекторията си на движение и в съшия
момент я блъснал, като колелото изхвърчало на една страна, а тя политнала и „си забила
главата на пътя“.
От заключението на приобщената по делото автотехническа експертиза е видно, че
произшествието е настъпило в населено място, по наклонен надолу от 1 % , прав, сух
асфалтов участък от пътя при наличие на дневна светлина. Пътното платно на ул. „****” е
двупосочно, със слабо видима непрекъсната осева линия. Напречно на пътното платно пред
дом №** има наличие на стандартна пешеходна пътека. Произшествието е настъпило между
лек автомобил „**** ****”, с peг. № *** движещ се в посока към с.*** и пешеходец, бутащ
велосипед. На произшествието има констатирана спирачна следа от автомобилна гума с
дължина от около 9,4 м. В лекия автомобил „**** ****” водачът е бил сам. Експертизата
приема, че същият е бил технически неизправен към момента на настъпване на
произшествието, но техническата неизправност не е в причинна връзка с настъпилото
произшествие. На произшествието има констатирана спирачна следа от автомобилна гума с
дължина от около 9,4 м. В лекия автомобил „*******” водачът бил сам.
Преди настъпване на произшествието водачът на лекия автомобил (автобус) подс. Л.
Т. АХМ. около обяд бил в гр. Дулово, където се срещнал с негов приятел да пият кафе. В
заведението останал около час, след което отишъл до чейнджбюро до автогарата. После
отишъл до автосервиз, намиращ се до ЖП гарата, където престоял около един час и след
това потеглил за дома си в с.***. За целта трябвало да премине през с. Черник. При
достигане центъра на селото водачът управлявал лек автомобил „**** ***”, с peг.****, в
дясната лента за движение в близост до десния тротоар. Преди достигане мястото на
настъпване на произшествието колата преминала през площада. Към този момент
пострадалата вече била на пътното платно с велосипеда. От предоставения видеоклип е
видно, че до момента на настъпване на произшествие в лентата за насрещно движение, т. е.
в лентата за движение в посока от с.***към гр. Дулово е преминал един велосипедист, а
след него след около 11 секунди е преминал лек автомобил. След преминаване на този лек
автомобил в посока гр. Дулово други превозни средство не са се движили по пътното платно
до настъпване на удара и след него до отиване на свидетелите, за да помогнат на
пострадалата. Преди настъпване на произшествието пострадалата излязла от дома си и се е
насочила косо към пътното платно, излизайки на него в западния край на пешеходната
пътека. След излизането си на пътното платно пострадалата е насочила велосипеда си
успоредно на надлъжната ос на пътното платно, като предницата на велосипеда сочила към
2
с. ***. След като насочила велосипеда си с предната си част в посока с. Овен, като това
насочване станало непосредствено след западния край на пешеходната пътека, пострадалата
трябвало да се качи на колелото. В този момент лекият автомобил „**** ****”, с peг. ****, я
удря с предната си дясна част, като към този момент пострадалата е с качен десен крак
върху велосипеда. В такова положение на пострадалата С. Х. В. и велосипеда лекият
автомобил продължава движението си напред, без водачът да задейства спирачната система
на автомобила. Освен това посоката на движение на лекия автомобил се запазва
праволинейна, като едва след изминаването на около 13 метра водачът подс. Л. Т. АХМ. е
отклонил лекия автомобил наляво спрямо посоката си на движение. След това отклонение
наляво на автомобила от него изпада и пострадалата, която до този момент е избутвана
напред от автомобила заедно с велосипеда. След падането на пътното платно с велосипеда
водачът на лекия автомобил продължил движението си напред, без да спира. Случайни
свидетели намиращи се в близост до мястото на настъпване на произшествието са се
притекли на помощ на пострадалата С. Х. В.. Единият от притеклите се на помощ свидетел
бил медицинско лице и заедно с други помагащи, са качили пострадалата в лек автомобил и
са я откарани в бърза помощ в болницата в гр.Дулово. Пристигналият екип на пътен контрол
запазил местопроизшествието, а пристигналата по-късно следствено оперативна трупа
извършила оглед на местопроизшествието. Водачът на лекия автомобил след настъпилото
произшествие не е спрял и не е оказал помощ на пострадалата, а е избягал и по - късно след
проведени оперативно издирвателни действия бил докаран в РУ - Дулово.
При конкретните пътни условия на настъпване на произшествието максимално
разрешената скорост на движение в посочения участък е 50 км/ч.
Мястото на удара между лекия автомобил „**** ***”, с peг. № ***, и пешеходеца,
бутащ велосипед, е на разстояние от около 1 м след западния край на пешеходната пътека и
на около максимум от 0,8 + 0,9 м от десния ръб на пътното платно.
Скоростта на движение на лек автомобил „**** ***”, с peг. ***, към момента на
настъпване на произшествието е била в диапазона от около 41+49 км/ч. Пешеходецът
(пострадалата С. Х. В.) към момента на настъпване на произшествието е била в покой и е
прекрачвала велосипеда.
Дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил „**** ***”, с peг. ****, при
скорост на движение от около 41 км/ч е около 30 м, а при скорост на движение от около 49
км/ч е около 39 м.
Към момента на настъпване на произшествието не е имало препятствия или
насрещно движещи се превозни средства, които да затруднят извършването на маневра
„заобикаляне“ на пешеходеца, прекрачващ в този момент велосипеда. Водачът на лекия
автомобил подс. Л. Т. АХМ. по никакъв начин не се е опитал да заобиколи прекрачващия
велосипеда пешеходец - пострадалата С. Х. В.. При конкретните пътни условия на
настъпване на произшествието водачът на лекия автомобил е имат техническа възможност
да предотврати настъпване на произшествието чрез спиране преди достигане мястото на
удара или чрез заобикаляне на прекрачващата велосипеда пострадала.
След инцидента пострадалата С. Х. В. е настанена за лечение в ОАИЛ и Хирургично
отделение на МБАЛ - Силистра, насочен към Неврохирургия на клиника на у МБАЛ „Св.
Марина“ - Варна. По желание на близките си е транспортирана до болница в Холандия,
където лечението и изследванията ѝ продължили.
Видно от назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни, на
пострадала **** са причинени следните увреждания: съчетана травма, травматичен шок,
контузия на главата, фрактура на темпоралната кост вдясно, съчетана травма, травматичен
шок, контузия на главата, фрактура на темпоралната кост в дясно, счупване на темпоралната
3
кост в ляво, наличие на кръв в десен максиларен, етмоидален и сфеноидален синуси,
хеморогично-контузионни промени в мозъчния паранхим в дясно темпорално, париетално и
окципитално, малък субдурален хематом в дясно темпоро-париетално, недилатирана
симетрично вентрикулна система, фрактура на напречен израстък на С7 вляво, с интактен
гръбначно мозъчен канал, торакс, без плеврални изливи, фрактура на ребра 2-7 вляво,
двустранно контузионни промени в белодробния паренхим дорзално, фрактура на тялото на
Тн 1, 7, 11 с интактен гръбначно-мозъчен канал, рентгенография на дясно ходило с данни за
фрактура в основата на 1, 2, 3 метатарзални кости с фрактура луксация на първа тарзо-
метатарзална кост.
По своят характер закритата черепно мозъчната травма и травматичният шок по
отделно и заедно обуславят наличието на разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Поради наличието на множеството увреждания в комплекса на закритата черепно
мозъчната травма е необходимо проследяване на състоянието на пациентката в периода на
хроничната фаза на травмената болест на мозъка, след около 6-9 месеца и повече, с цел
евентуална изява па късни усложнения от страна на централната нервна система, което би
наложило преквалификация на степента па това телесно увреждане.
Счупването на прешлени и на ребра в лява гръд на половина обуславя, наличието на
трайно затруднение движенията на снагата.
Счупването на костите на дясно ходило обуславят, наличието на трайно затруднение
движенията на десен долен крайник.
Уврежданията са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди
тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности с голяма кинетична енергия, като същите е
възможно да са причинени по време, начин и място, както е посочено в делото, а именно,
при ПТП след блъскане на тялото от идващо зад него МПС с последващо падане и плъзгане
по асфалтовата настилка.
Съгласно назначената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологическа
експертиза на подс. Л. Т. АХМ., след инцидента е отключил Разстройство в адаптацията.
Остра стресова реакция. След проведеното лечение острото състояние е отзвучало.
Констатираният депресивитет с виновностови преживявания у подс. Л. Т. АХМ. е
следствие на реална неблагоприятна житейска ситуация. Декларативните суицидни
намерения „ако го осъдят, щял да се обеси” се приемат като защитна реакция у примитивен
индивид, с нисък капацитет за своевременно изработване на алтернативни решения.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подс. Л. Т. АХМ. е бил в
състояние на лека степен обикновено алкохолно опиване, което не го е лишило от
възможността да разбира свойството и значението на извършеното деяние. Могъл е да
ръководи постъпките си по разумни подбуди.
Преди и по време на извършване на деянието е бил в състояние на лека степен
обикновено алкохолно опиване. След извършване на деянието е отключил Разстройство в
адаптацията, Остра стресова реакция, което след проведеното лечение е отзвучала.
След настъпилия инцидент на **** г. подс. Л. Т. АХМ. не е заболял от психично
разстройство, което да се приравнява на краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.
Няма физически недъг и към времето на процесния инцидент на **** г., не е бил в
променено състояние на съзнанието в см. на чл. 33 от НК. Могъл е правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни сведения за тях, ако
желае.
4
Годен е да разбере смисъла и предназначението на налаганите от съда наказания за
съответното инкриминирано деяние и може да изтърпява евентуално наложено му от съда
наказание.
Подс. Л. Т. АХМ. не страда от психично заболяване, което да налага прилагането на
принудителни медицински мерки.
Подсъдимият пред съда съжалява за случилото се и се признава за виновен.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена на базата на
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което беше прието от съда по реда
посочен в чл. 372, ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
които го подкрепят и които на основание чл. 373, ал.3 от НПК съдът ползва.
От правна страна:
С деянието си подсъдимият Л. Т. АХМ. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр. 6, б.„а“, пр.2, във
вр. с ал. 1, б.„б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК, тъй като на **** г. около 17,50 ч. в
*****, в близост до дом № 82 /Републикански път II-237/, при управление на МПС - лек
автомобил марка „****“, модел „3****“, с рег.№ ******, в пияно състояние, с установена
концентрация на алкохол в кръвта - 0,74 на хиляда, установена по надлежния ред с
химическа експертиза, обективирана в Протокол № 747/04.08.2020 г. на Отделение по
съдебна медицина и Специализирана лаборатория за изследване на алкохол в МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение е
допуснал пътно - транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на С. Х. В., с ЕГН **********, от с. *******, изразяваща се в: съчетана травма,
травматичен шок, контузия на главата, фрактура на темпоралната кост в дясно, счупване на
темпоралната кост в ляво, наличие на кръв в десен максиларен, етмоидален и сфеноидален
синуси, хеморогично-контузионни промени в мозъчния паранхим в дясно темпорално,
париетално и окципитално, малък субдурален хематом в дясно темпоро-париетално,
недилатирана симетрично вентрикулна система, фрактура на напречен израстък на С7 вляво,
с интактен гръбначно мозъчен канал, торакс, без плеврални изливи, фрактура на ребра 2-7
вляво, двустранно контузионни промени в белодробния паренхим дорзално, фрактура на
тялото на Тн 1, 7, 11 с интактен гръбначно-мозъчен канал, рентгенография на дясно ходило
с данни за фрактура в основата на 1, 2, 3 метатарзални кости с фрактура луксация на първа
тарзо-метатарзална кост. По своя характер закритата черепно мозъчна травма и
травматичният шок поотделно и заедно обуславят наличието на РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Счупването на прешлени и на ребра в
лява гръдна половина, обуславя наличието на ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА
НА СНАГАТА; По своя характер счупването на дясно ходило обуславят, наличието на
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК, като след
деянието подс. Л. Т. АХМ. е избягал от местопроизшествието и случаят е особено тежък.
Нарушените правила за движение по пътищата, които са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат са нормите на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП:
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
5
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;
чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества“;
По Чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера на интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.
Съдът приема, че на процесната дата подсъдимият е нарушил нормите на чл. 20, ал. 1
и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като управлявайки МПС не е избрал скорост на движение, съобразена с
атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя и в резултат е изгубил
контрол над превозното средство, от което е последвало ПТП.
В резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, на
инкриминираната дата подсъдимият е причинил на частния обвинител повече от една тежка
телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК – съчетана травма, травматичен шок,
контузия на главата, фрактура на темпоралната кост в дясно, счупване на темпоралната кост
в ляво, наличие на кръв в десен максиларен, етмоидален и сфеноидален синуси,
хеморогично-контузионни промени в мозъчния паранхим в дясно темпорално, париетално и
окципитално, малък субдурален хематом в дясно темпоро-париетално, недилатирана
симетрично вентрикулна система, фрактура на напречен израстък на С7 вляво, с интактен
гръбначно мозъчен канал, торакс, без плеврални изливи, фрактура на ребра 2-7 вляво,
двустранно контузионни промени в белодробния паренхим дорзално, фрактура на тялото на
Тн 1, 7, 11 с интактен гръбначно-мозъчен канал, рентгенография на дясно ходило с данни за
фрактура в основата на 1, 2, 3 метатарзални кости с фрактура луксация на първа тарзо-
метатарзална кост, както и повече от една средни телесни повреди по смисъла на чл.129,
ал.2 НК – счупване на прешлени и на ребра в лява гръдна половина и счупване на дясно
ходило.
Нарушението на цитираните по-горе правила за движение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Установено е по безспорен начин и обстоятелството, че след извършване на
престъплението, подсъдимият е избягал от местопроизшествието.
С оглед изложеното, съдът намира, че деянието, извършено от подсъдимия разкрива
признаците на „особено тежък случай”, съгласно дефиницията, дадена от законодателя и
обективирана в разпоредбата на чл.93 т.8 от НК.
При преценката дали деянието е „особено тежък случай” съдът обсъди всички
обстоятелства, свързани както с неговата обществена опасност, както и тези, касаещи
обществената опасност на дееца, начинът на извършване на деянието, тежестта на вината и
личността на пострадалия. Извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и
елементи - множеството тежки и средни телесни повреди, бягството от
местопрестъплението, неоказване помощ на пострадалата - далеч надхвърля обикновения
случай на същото престъпление. Това го характеризира с изключително висока степен на
обществена опасност, а поведението на дееца свидетелства за такава степен на обществена
опасност и висока степен на вина, като всички тези обстоятелства са преценени съвкупно и
6
в тяхната взаимна връзка и значение, а не изолирано и по отделно /в този смисъл Р 557-81-І ;
Р 748-73-ІІ/. Преценката за обществената опасност на дееца е изводима не от неговата
минала дейност, а преди всичко от проявите му при конкретното престъпно деяние. / Р 606-
10-ІІ и Р 248 -12-ІІІ/.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК – той е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
За наказанието:
За престъплението по чл. по чл.343, ал.3, пр.1 и пр. 6, б.„а“, пр.2, във вр. с ал. 1, б.„б“,
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две до десет.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда
при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от
НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията
на чл.58а от НК.
Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага
само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
В случая, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Л. Т. АХМ. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания,
изразеното разкаяние, чистото съдебно минало.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете множеството тежки и
средни телесни повреди причинени на пострадалата, необратимо тежкото състояние и
поведението на извършителя след причиняване на ПТП.
Повишената динамика на престъпленията по транспорта изисква по-внимателна
преценка, със завишена отговорност към обществото.
За това съдът, като не намери в случая да са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства определи наказанието при условията на чл. 54, ал. 1 НК, в
размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което редуцира с 1/3 на осн. чл. 58а,
ал. 1 НК и наложи на подсъдимия наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид обществената опасност на подсъдимия, намерила проявление в поведението
след причиняване на ПТП и последвалото бягство от местопрестъплението, съдът не отложи
изтърпяване на така наложеното наказание и определи, на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС,
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
7
На основание чл. 343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7, във вр. с чл.343, ал.3, пр.1 и пр. 6, б.
„а“, пр.2, във вр. с ал. 1, б.„б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК, съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Така наложеното наказание, индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия
съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред на
законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове
на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.
На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8