О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански
състав
На 29 май 2019 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия Н.Иванов възз.гр.д. №163 по описа на ЯОС за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В изпълнение на
задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба
на „ПРОФИ
КРЕДИТ България"ЕООД гр.София, ЕИК-********* против Решение №148/25.02.2019г. постановено
по гр. дело
№3872/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът е
отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.422 ,във
вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, във вр.чл.
432, ал.1 ТЗ,във
вр.чл.79 ЗЗД, да
бъде прието за установено по отношение
на Д.Д.С., че последния дължи присъдените със Заповед за изпълнение
№2149/30.07.2018 г. по ч.гр.дело
№2932/2018г. по описа на РС-Ямбол суми, а именно:
сумата от 5007,75 лв.-главница по договор за потребителски
кредит № **********/18.11.2016г., в едно със законната
лихва от датата на заявлението
– 27.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.
Страните не са
направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора,
който да връчи на страните заедно с
призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 09.07.2019 год. от 09.45
часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Извърши доклад
на жалбата и отговора, както следва:
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Жалбоподателят
твърди, че съдът неоснователно и
неправилно е приел за установено, че претендираните в исковете суми са недължими от ответника, поради приетото от съда заключение,
че настъпилата предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника по
договора. Неправилно били приложени изискванията за банковите институции към небанковите такива, една от които била и „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД. Съдът неоснователно бил заключил, че при това
обстоятелство не следва да се присъждат падежирали
вноски по процесния договор.
Сочи
се, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит
сключен с Д.С.: ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други." е
уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Сочи се, че тъй като заема е
предоставен от небанкова финансова институция,
клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване
на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заема, не противоречи на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД). С тази уговорка
длъжникът губил преимуществото на срока и последиците за него били аналогични
на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В този случай
настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителнив вноски, включително в частта им за
възнаградителна лихва и такси.
Предвид посоченото и по съображения изложени в жалбата се иска
отмяна на атакуваното решение и уважаване на иска. В условията на евентуалност, се претендира, че ако съдът приеме, че
предсрочната изискуемост не е била надлежно
обявена на ответника да бъде присаден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж, до момента на
приключване на устните състезания.
В писмен отговор въззиваемата страна
оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от
пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват
на събраните по делото доказателства. Счита се, че исковата претенция, правилно
е била отхвърлена, като недоказана. Твърди се, че клауза т.12.3 от ОУ
на договора за потребителски кредит, според която настъпвало автоматично
прекратяване на ДПК, без да е необходимо уведомяване на длъжника, не е
индивидуална клауза в договора. и тя се явява неравностойна клауза в договора
за потребителски кредит и като такава се претендира да бъде обявена за нищожна. Твърди се също, че друга
част от ДПК, също е нищожна, поради заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, тъй като включените в ДПК клаузи за продажба на пакет с
допълнителни услуги, което всъщност представлява заобикаляне на императивната
норма на чл. 19.. ал. 4 от ЗПК, според която: „Годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България". ГПР по настоящия кредит е определен като
49.90 %, което е почти максималния възможен такъв, а чрез „продажбата" на
избран допълнителен пакет услуги, които не са специфицирани никъде, кредиторът
в същност увеличава ГПР, почти двойно над допустимите по закон стойности. Т.е.
се касаело за неравностойна клауза по смисъла на чл. 143 и сл. от Закона за
защита на потребителя, поради което същата се явява нищожна. Сочи се също, че е
недопустимо предявяването в условията на евентуалност пред втората инстанция на
иск с различно съдържание по отношение на вземането, тъй като е недопустимо
изменение на иска по основание и размер пред втората инстанция. Претендира
се, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
Съдът приканва
страните към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Препис от отговора да
се връчи на жалбоподателя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.