РЕШЕНИЕ
№ 2204
гр. Бургас, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120103405 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от Е. Т. П. срещу „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, искове
с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД да бъде прогласена за нищожен сключеният между
страните Договор за потребителски кредит № ***/*** г. поради противоречието му с чл. 22,
вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит, а в условията на евентуалност да
бъде прогласена за нищожен чл. 1 от сключеният между страните Договор за потребителски
кредит № ***/*** г., в частта на уговорения годишен лихвен процент в размер от 180 %,
като накърняващ добрите нрави. Съединен за общо разглеждане е предявен от Е. Т. П.
срещу „Корект кредит груп БГ“ ЕООД иск по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 278,56 лева, представляваща платена без
основание сума, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – на
28.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит
№ ****/*** г., по силата на който ищцата е получила от ответника сумата от 1300 лева, при
ГПР – 2563,10 % и ГЛП 180 %, като върнатата на ответника сума към настоящия момент е в
размер от 1578,56 лева. Поддържа се, че договора е нищожен поради противоречието му с
чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като уговореният ГПР надхвърля 39 пъти петкратния размер на
законната лихва за забава, като освен това в договора не е посочено от какви компоненти е
формиран ГПР. В условията на евентуалност са наведени твърдения, че е нищожен само чл.
1 от договора в частта на уговорения годишен лихвен процент в размер от 180 %, който
размер според ищцата е изключително висок, поради което накърнява добрите нрави по
смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното и доколкото в случая се дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, ищцата поддържа, че платеното над размера на заетата
сума е дадено без основание на ответника и подлежи на връщане.
1
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се твърденията на ищцата за нищожност на договора, като се сочи, че същият
попада в изключенията на чл. 4 ал. 1 от ЗПК, доколкото уговорения срок на погасяване е три
месеца. Оспорва се и твърдението на ищцата, че в договора не е посочено как е формиран
ГПР, като се твърди, че такова описание има в приложението към договора, което е
неразделна част от него. Поддържа се, че нарушението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК не влече
нищожност на целия договор, а само на клаузата надвишаваща законоустановения
максимален размер на ГПР и само тази част следва да бъде обявена за нищожна.
Направено е искане за отхвърляне на предявените.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба от 30.09.2024 г.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозира молба от 03.10.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че на 26.06.2023 г. е сключен договор за потребителски
кредит от разточение, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер от 1300
лева, при ГПР – 2563,10 %, ГЛП – 180 %, поделжаща на връщане на три анюитетни месечни
вноски – на 26.07.2023 г. 2,32 лева за главница и 195 лева за възнаградителна лихва, на
26.08.2023 г. 16,25 лева за главница и 181,07 лева за възнаградителна лихва и на 25.09.2023 г.
1281,43 лева за главница и 1088,41 за възнаградителна лихва.
По делото не се спори и че за погасяване на задълженията по договор за
потребителски кредит от 26.06.2023 г. ищцата е превела сума в общ размер от 1578,56 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. В
тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на
главница, лихви и възнаграждения, по силата на който сумата по заема е усвоена от ищеца,
както размера на платената в полза на ответника сума. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Предвид момента на договаряне и факта, че кредитът е предоставен на физическо
лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата
императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и
търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора в чл. 5 от договора
за кредит. В тази връзка неоснователно е възражението за неприложимост на ЗПК по
отношение на процесния договор, попадащ, според ответника, в хипотезата на чл. 4 ал. 1 т. 6
от ЗПК. Тази разпоредба изисква кумулативно да са налице следните предпоставки - срокът
за погасяване на задължението по договора за кредит да е до три месеца /страните не спорят,
че в случая тази предпоставка е налице/ и по договора за кредит да се дължат незначителни
разходи. В случая, втората предпоставка не е налице, доколкото ГПР на договора е 2563,10
%, а ГЛП е 180 %, при което е видно, че извън възнаградителната, която сама по себе си е
прекомерна и противоречаща на добрите нрави /предвид обстоятелството, че не се начислява
2
на годишна база, както е посочено в договора, а за тримесечен период/ има и други разходи
по договора за кредит, които не са незначителни /2563,10 %-180%=2383,10/. По изложените
съображения, съдът приема, че по отношение на процесния договор за кредит правилата на
ЗПК са приложими.
По исковете по чл. 26 и чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б.. Към момента на
сключване на процесния договор законната лихва по просрочени задължения в лева е 11,42
%, респ. законово допустимите ГПР са 57,10 %. Видно от процесния договор е, че същите
значително надвишават допустимите по чл. 19 ал. 4 от ЗПК размери, което се е отразило и
върху подлежащата на връщане сума, която надвишава двойния размер на заетата сума – при
заети 1300 лева, следва да се върнат 2762,48 лева, с което създава значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитора и потребителя. С оглед изложеното съдът
приема, че чл. 6 от договора, в който са посочени ГПР е нищожен поради противоречие с чл.
19 ал. 4 от ГПК, респ. съобразно чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК нищожен е целият
договор за кредит, поради липса на посочени ГПР. По отношение на възражението на
ответника, че при установяване на противоречие със закона, на уговорените ГПР, следва
последните да бъдат намалени до установения в чл. 19 ал. 4 от ЗПК размер, съдът приема
следното: Според чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая,
не е налице втората хипотеза на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, тъй като се касае до бърз, високо лихвен
кредит, с уговорени значителни разходи – 39 пъти над размерите по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, при
което не може да бъде направено категорично и обосновано предположение, че към момента
на сключване на договора, кредитодателят би сключил същия при уговорка за
възстановяване на разходите по кредита от потребителя в значително по-малък размер от
уговорения в чл. 6 от договора. Нищожната клауза на чл. 6 от договора не би могла да бъде
заместена и от повелителна норма на закона, защото чл. 19 ал. 4 от ЗПК не съдържа
фиксиран размер на ГПР, който да замести нищожната клауза, а само максимално допустим
размер, който обаче не може да бъде конкретно определен по преценка на съда, защото
конкретният размер може да бъде определен единствено от страните при сключване на
договора, чието съдържание съдът може само да тълкува, но не може да предполага каква би
била волята на страните – в конкретния случай, да предполага какъв би бил конкретния
размер на ГПР, в пределите зададени от чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая се установи, че заетата сума е 1300 лева, а заплатени
от ищцата в полза на ответника са 1578,56 лева, тоест с 278,56 лева повече, поради което
чистата стойност по договора за кредит е изцяло заплатена. Предвид това, надвнесената
сума в размер от 278,56 лева се явява дадена без основание, поради което следва да бъде
възстановена от ответника на ищцата.
По изложените съображения, предявените искове по чл. 26 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 предл. 1
от ЗЗД са основателни следва да бъдат уважени.
По разноските.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане в полза на ищцата се
полагат направените по делото съдебно – деловодни разноски, за които са представени
доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 177 лева. Претендира се адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в размер на 1706,96 лева с ДДС, но по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, в който предоставената от адвоката
правна помощ да е договорена на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. Освен това,
3
представеният по делото на л. 14, договор за правна защита и съдействие е възмезден,
доколкото е уговорено възнаграждение в размер на 35 % без ДДС върху всички суми
изплатени от ответника, но доказателства за заплатен от ищцата адвокатски хонорар не са
ангажирани по делото, поради което адвокатско възнаграждение не следва да бъде
присъждано. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 177 лева, представляваща направени по делото съдебно –
деловодни разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. Т. П., ЕГН ********** с
адрес гр. Б**, ул. ** и „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. Я**, ул. **, че сключения между тях Договор за потребителски кредит №
****/**** г. е нищожен поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за
потребителския кредит, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. Я**, ул. ** да заплати на Е. Т. П., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. **,
сумата от 278,56 лева /двеста седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща платена без основание сума, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – на 28.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Корект кредит груп БГ“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. Я**, ул. ** да заплати на Е. Т. П., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. **
сумата от 177 лева /сто седемдесет и седем лева/, представляваща направени по делото
съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4