РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. гр. Димитровград, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100106 по описа за 2024 година
Предявен е от адв. В. Г. Т. с ЕГН: **********, АК-Пловдив, с личен
номер: **********, с адрес на кантора: град П., ул."Опълченска" 4, етаж 2,
тел.08979012491, в качеството й на пълномощник на М. Г. М. с ЕГН:
********** от град П., ж.к."Т.", бл.** вх. ** ет. ** ап. ** против Н. Г. М. с
ЕГН: ********** от село К., ул."В.Л." 31, иск с правно основание чл. 59 от
З3Д - за присъждане на претендирано обезщетение в размер на 9000 лева за
ползване на собствения на ищцата имот УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
VІ-540 с площ от ***** кв.м., в кв. 68 по ПУП на с.К., ведно с построените в
имота сгради, за периода от 18.07.2021 г. до 18.01.2024 г. година.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, а
именно: Уреryлиран поземлен имот V1-540 с площ от ***** кв.м., в кв. 68 по
ПУП на с.К., ЕКАТТЕ 39668, общ.Димитровград, обл.Хасково, с
административен адрес: с.К., ул."В.Л." 31, трайно предназначение:
Урбанизирана територия, Начин на трайно ползване : Ниско застрояване;
ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв.м.,
ЛЯТНА КУХНЯ и ГАРАЖ с обща РЗП от 42 кв.м., ЖИЛИLЦЕ (стара къща) с
1
РЗП от 9 кв.м., Навес с оградни стени с Р3П от 16 кв.м., Второстепенна
сграда- плевня с Р3П от 35 кв.м., второстепенна сграда с РЗП от 55 кв.м.,
Навес без оградни стени с РЗП от 15 кв.м., Второстепенна сграда- Обор с РЗП
от 9 кв.м., Навес с оградни стени с РЗП от 10 кв.м., Навес с оградни стени с
РЗП от 18 кв.м. и Второстепенна сграда с Р3П от 12 кв.м., при граници на
поземления имот: УПИ V-75; УПИ 1V-543; УПИ 1Х-627, улица и външна
реryлация, съгласно Договор за доброволна делба № 44, том 11, per№ 3029 от
17.12.2020 г.на Нотариус Весела Ставровска, вписан в СВ при РС-
Димитровград под номер:87 на 17.12.2020 г. Първоначално имотът е бил
собственост — придобит по давностно владение от М.Г.С. по време на брака
му с Д.Р.С. съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка No 124, том 1, дело 290/1996 година на Районен
съдия при РС-Димитровград. Т.е., към 22.02.1996 година имотът е придобит от
тези две лица в режим на съпружеска имуществена общност. Д.Р.С. почива на
23.07.2002 година, като със смъртта й се прекратява съпружеската 2
имуществена общност върху имота и се открива наследството й. Същата е
оставила като свои наследници М.Г.С. — съпруг и Г.М.Г.- син. Собственици
на имота след смъртта на Д.С. стават М.Г.С., притежаващ иделна част от
прекратената СИО и '/4 идеална част по наследство от съпругата си Д.С., и
Г.М.Г., притежаващ идеална част по наследство от майка си Д.Р.С.. М.Г.С.
почива на 23.06.2006 година, като със смъртта му се открива наследството му.
Той е оставил един наследник- сина си Г.М.Г., който става собственик на
целия УПИ и построените в него сгради , като притежава по наследство от
майка си Д.С. и по наследство от баща си М.С.. Г.М.Г. почива на 03.12.2007
година, като със смъртта му се открива наследството му. Същият е оставил за
свои наследници съпругата си[1]П.Н.Г. и две дъщери: ищцата М. Г. М. и
ответницата Н. Г. М.. Те придобиват по наследство имота при равни квоти- по
1/3 идеална част за всяка от тях. Ответницата се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост No 81, том 111, per.No 3454, нот дело No 389 от
2015 г. на Нотариус Румяна Велева- с район на действие Димитровградси
районен съд, вписан в Служба, по вписванията, АВ-Димитровград на
9.07.2015 година, акт No 79, том V11, дело 976/2015 година, с който е призната
за собственик по завещание и наследство на целия процесен-подробно описан
по-горе, имот. Впоследствие на 13.11.2015 година с нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот No 35, том V, per.No 5756, нот. дело No
2
699 от 2015 г. на Нотариус Румяна Велева- с район на действие
Димитровградски районен съд, вписан в Служба по вписванията, АВ-
Димитровград на 13.11.2015 година, акт No 135, том Х111, дело 1886/2015
година ответницата е продала на трето — неучастващо в настоящото дело
лице- В.Д.Г. съсобствени на страните имоти, в това число и процесния имот.
По иск, предявен от П.Н.Г. и ищцата М. Г. М. срещу ответницата и купувачът
на имотите- В.Г., с Решение № 44/ 17.02.2017 г. по гр. д. № 30/2016 г. на
Районен съд — Димитровград съдът призна за установено по отношение на
В.Д.Г. и Н. Г. М.,че П.Н.Г. и ищцата М. Г. М. са собственици по наследство на
2/ 3 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и още 5 други имота, които не
са предмет на настоящото дело, ОТМЕНИ Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот №81, том 111, per.№3454, нот.дело
№389/2015г. от 09.07.2015г., нотариус Румяна Велева и ПРИЗНА, на
основание чл.33 ал.2 от ЗС, правото на П.Н.Г. и ищцата М. Г. М. ДА
ИЗКУПЯТ от В.Д.Г. 1/3 ид.ч. от имотите, предмет на •делото, в това число и
процесния недвижим имот, за сумата от 3300 /три хиляди и триста/ лева,
платима на купувача В.Д.Г., в едномесечен срок от влизане в сила на
решението.Така постановеното от РС Димитровград е обжалвано от
ответниците и отменено от , 3 въззивната инстанция-с Решение постановено
по в.гр.дело № 365/2017 г. на Окръжен съд Хасково.Постановеното от
въззивния съд решение е обжалвано и отменено с Решение № 163 от
17.01.2020 г., постановено по гр. № 192/2019 година по описа на ВКС, първо
отделение, като със същото решение Върховен касационен съд решава спора
по делото по същество, аналогично на постановеното от първоинстанционния
съд по гр.дело № 30/2016 г. на РС Димитровград, като призна за установено по
отношение на В.Д.Г. и Н. Г. М.,че П.Н.Г. и ищцата М. Г. М. са собствениуи по
маследство на 2/ 3 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и още 5 други
имота, които не са предмет на настоящото дело, ОТМЕНИ на основание
чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален актза собственост на недвижим
имот №81, том 111, per.№3454, нот.дело №389/2015г. от 09.07.2015г., нотариус
Румяна Велева , с който ответницата е призната за собственик по завещание от
09.09.2002 г. по отношение на 2/3 ид.ч. от описаните в този нотариален акт
имоти и ПРИЗНА, на основание чл.33 ал.2 от ЗС, правото на П.Н.Г. и ищцата
М. Г. М. ДА ИЗКУПЯТ от В.Д.Г. 1/3 ид.ч. от имотите, предмет на делото, в
това число и процесния недвижим имот, за сумата от 3300 /три хиляди и
3
триста/ лева, като сумата следваше да се заплати на купувача В.Д.Г., в
едномесечен срок от влизане в сила на решението.В указания от съда срок
П.Н.Г. и ищцата М. Г. М. са заплатили сума в общ размер на 3300 лева по
банкова сметка на купувача В.Г.. Така постановеното решение на ВКС, с което
е признато на основание чл. 33, ал.2 от 30 правото на ищците на изкупуване на
1/3 ид.ч. от процесния имот има конститутивно действие за в бъдеще, считано
от влизането му в законна сила, а именно от 17.01.2020 г. С договора за
доброволна делба № 44, том 11, per№ 3029 от 2020 г.на Нотариус Весела
Ставровска, вписан в СВ при РС-Димитровград под номер:87 на 17.12.2020 г.,
сключен между ищцата и П.Г. М. на 17.12.2020 година процеснwят имот е
поставен в дял на ищцата М. Г. М., която от момента на извършване на делбата
до настоящия момент е единствен негов собственик. Ответницата Н. М.
владее целия имот от месец юни 2016 година до настоящия момент, като не
допуска ищцата до процесния имот. От 17.01.2020 година, когато с влязлото в
законна сила съдебно решение на ВКС е разрешен спорът за собсвеността
върху процесния имот между страните по настоящото дело, не е налице
никакво основание за осъществяваното от страна на ответницата владение
върху имота, но същата отказва да го предаде на ищцата. С Решение №
174/05.06.2023 година, постановено по гр.дело No 20215610101137/2021 г. на
РС-Димитровград, потвърдено изцяло с Решение № 9/11.01.2024 г.,
постановено по в.гр.дело № 792/2023 г. на ОС-Хасково, съдът призна за
установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V1-540 с площ от ***** кв.м., в кв. 68 по
ПУП на с.К., ведно с построените в имота сгради, ОСЪДИ ответницата да
предаде на ищцата владението на имота и да й заплати дължимото й
обезщетение за ползване на процесния УПИ V1-540, ведно с постройките, за
предходен период до 17.07.2021 г. За периода 18.07.2021 г. до 18.01.2024 г.
ответницата дължи на ищцата М. М. сумата от общо 9000 лева,
представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения на
ищцата недвижим имот- в размер на средно-пазарния за имота месечен наем
(по 300 лева месечно, за 30 месеца). Петитум:Поради всичко гореизложено,
моля да ни призовете на съд и след като се убедите в твърденията ни да
постановите решение, с което да осъдите ответницата Н. Г. М. да заплати на
ищцата М. М. сумата от общо 9000 лева, представляваща обезщетение за
ползване на собствения на ищцата имот УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
4
V1-540 с площ от ***** кв.м., в кв. 68 по ПУП на с.К., ведно с построените в
имота сграда, за периода от 18.07.2021 г. до 18.01.2024 г. година (по 300 лева
месечно за 30 месеца), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на образуване на настоящото дело до окончателното й изплащане,
както и да присъдите в полза на ищцата направените по делото разноски.
Фактическата искова претенция е да се постанови решение, с което да се
осъди ответницата Н. Г. М. да заплати на ищцата М. М. сумата от общо 9000
лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищцата имот
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V1-540 с площ от ***** кв.м., в кв. 68 по
ПУП на с.К., ведно с построените в имота сгради, за периода от 18.07.2021 г.
до 18.01.2024 г. година (по 300 лева месечно за 30 месеца), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на образуване на настоящото дело
до окончателното й изплащане, както и да се присъдят в полза на ищцата
направените по делото разноски.
Ответницата не депозира отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
предвидения законов срок. С подадена на 09.07.2024г. молба ответницата
заявява, че оспорва предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства-Договор за доброволна делба,
вписан в СВ Димитровград под № 87, том 3 от 17.12.2020 г., Решение №
174/05.06.2023 година по гр.дело № 20215610101137/2021 г. на РС-
Димитровград, Решение № 9/11.01.2024 г. по в.гр.дело № 792/2023 г. на ОС-
Хасково, както и представените с молба с вх. рег. № 5701 от 09.07.2024 г., а
именно: нотариален акт за собственост на недвижи имот по обстоятелствена
проверка № 124, том 1, дело 290/1996 година на Районен съдия при РС-
Димитровград, 2 броя удостоверения за наследници с изх.№ 203/08.12.2015 г.
и № 207/23.12.2015 г., Констативен нотариален акт за собственост на целите
процесни имоти № 81, том 111, per.No 3454, нот. дело No 389 от 2015 г. на
Нотариус Румяна Велева- с район на действие Димитровградски районен съд,
вписан в Служба по вписванията, АВ-Димитровград на 9.07.2015 година, акт
No 79, том VII, дело 976/2015 година, нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот No 35, том V, per.No 5756, нот. дело No 699 от 2015 г. на
Нотариус Румяна Велева с район на действие Димитровградски районен съд,
5
вписан в Служба по вписванията, АВ- Димитровград на 13.11.2015 година, акт
No 135, том Х111, дело 1886/2015 година, Вписан в СВ-Димитровград препис
от Решение по гр.дело № 30/2016 г.на РС-Димитровград, влязло в сила на
17.01.2020 г., Решение № 300/23.07.2018 г. по гр. д. № 365/2017 г. на ХОС,
Решение № 163/17.01.2020 г. на ВКС, 2 броя платежни нареждания, копие от
Скица № 847/16.07.2020 г. и Протокол № 429 от 07.10.2022 година по гр.дело
№ 1137/2021 г. на РС- Димитровград, безспорно се установи, че процесния
имот първоначално е бил собственост на М.Г.С. по време на брака му с Д.Р.С.,
съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка Nо 124, том I, дело 290/1996 година на Районен съдия при РС-
Димитровград. Към тази дата 22.02.1996 година имотът е придобит от двамата
в режим на съпружеска имуществена общност. Съпругата Д.Р.С. почива на
23.07.2002 година, като със смъртта й се прекратява съпружеската
имуществена общност върху имота. Същата е оставила като свой наследници
М.Г.С. – съпруг и Г.М.Г.- син, съответно притежаващи ½ иделна част от
прекратената СИО и ¼ идеална част по наследство от съпругата си Д.С., а
Г.М.Г., притежаващ ¼ идеална част по наследство от майка си Д.Р.С.. М.Г.С.
почива на 23.06.2006 година, като със смъртта си е оставил един наследник-
сина си Г.М.Г., който става собственик на целия УПИ и построените в него
сгради , като ¼ притежава по наследство от майка си Д.С. и ¾ - по наследство
от баща си М.С.. Г.М.Г. почива на 03.12.2007 година, като същият е оставил за
свои наследници съпругата си- П.Н.Г. и две дъщери- ищцата М. Г. М. и
ответницата Н. Г. М. и те придобиват по наследство имота при равни квоти-
по 1/3 идеална част за всяка от тях. Ответница се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост Nо 81, том III, рег.Nо 3454, нот дело Nо 389 от
2015 г. на Нотариус Румяна Велева- с район на действие Димитровградски
районен съд, вписан в Служба по вписванията, АВ-Димитровград на 9.07.2015
година, акт Nо 79, том VII, дело 976/2015 година, с който е призната за
собственик по завещание и наследство на целия процесен- имот. На 13.11.2015
година с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот Nо 35, том V,
рег.Nо 5756, нот. дело Nо 699 от 2015 г. на Нотариус Румяна Велева- с район
на действие Димитровградски районен съд, вписан в Служба по вписванията,
АВ-Димитровград на 13.11.2015 година, акт Nо 135, том XIII, дело 1886/2015
година, ответницата е продала на трето неучастващо в настоящото дело лице
В.Д.Г. съсобствени на страните имоти, в това число и процесния имот. С
6
Решение № 44/ 17.02.2017 г. по гр. д. № 30/2016 г. на Районен съд –
Димитровград съдът признал за установено по отношение на В.Д.Г. и Н. Г.
М.,че П.Н.Г. и ищцата по настоящото дело са собственици по наследство на 2/
3 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и още 5 други имота, които не са
предмет на настоящото дело, отменил е Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот №81, том ІІІ, рег.№3454, нот.дело №389/2015г.
от 09.07.2015г., нотариус Румяна Велева и признал, на основание чл.33 ал.2 от
ЗС, правото на ищците да изкупят от В.Д.Г. 1/3 ид.ч. от имотите, предмет на
делото, в това число и процесния недвижим имот, за сумата от 3300 /три
хиляди и триста/ лева, платима на купувача В.Д.Г., в едномесечен срок от
влизане в сила на решението.Така постановеното от РС-Димитровград е било
обжалвано от ответниците и отменено от въззивната инстанция/ Решение
постановено по в.гр.дело № 365/2017 г. на Окръжен съд-
Хасково/.Постановеното от въззивния съд решение е обжалвано от настоящата
ищца и отменено с Решение № 163 от 17.01.2020 г., постановено по гр. №
192/2019 година по описа на ВКС, първо отделение, като със същото решение
Върховен касационен съд решава спора по делото по същество, аналогично на
постановеното от първоинстанционния съд по гр.дело № 30/2016 г. на РС
Димитровград, като признава за установено по отношение на В.Д.Г. и Н. Г.
М.,че П.Н.Г. и ищцата по настоящото дело са собственици по наследство на 2/
3 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и още 5 други имота, които не са
предмет на настоящото дело, отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №81, том ІІІ,
рег.№3454, нот.дело №389/2015г. от 09.07.2015г., нотариус Румяна Велева , с
който ответницата е призната за собственик по завещание от 09.09.2002 г. по
отношение на 2/3 ид.ч. от описаните в този нотариален акт имоти и признал,
на основание чл.33 ал.2 от ЗС, правото на П.Н.Г. и ищцата да изкупят от В.Д.Г.
1/3 ид.ч. от имотите, предмет на делото, в това число и процесния недвижим
имот, за сумата от 3300 /три хиляди и триста/ лева, като сумата следвало да се
заплати на купувача В.Д.Г., в едномесечен срок от влизане в сила на
решението.Не се оспори обстоятелството, че в указания от съда срок ищците
са заплатили сума в общ размер на 3300 лева по банкова сметка на купувача
В.Г.. Така постановеното решение на ВКС, с което е признато на основание чл.
33, ал.2 от ЗС правото на ищците на изкупуване на 1/3 ид.ч. от процесния
имот има конститутивно действие за в бъдеще, считано от влизането му в
7
законна сила, а именно от 17.01.2020 г. и от тази дата П.Н.Г. и ищцата се
легитимират като собственици на целия процесен недвижим имот. С договора
за доброволна делба № 44, том II, рег№ 3029 от 2020 г.на Нотариус Весела
Ставровска, вписан в СВ при РС-Димитровград под номер:87 на 17.12.2020 г.,
сключен между П.Н.Г. и ищцата на 17.12.2020 година процесният имот е
поставен в дял на ищцата М. Г. М., която от момента на извършване на делбата
до настоящия момент е единствен негов собственик, също неоспорено от
ответника. Безспорно се доказа в хода на производството, че към момента на
предявяване на исковата претенция ищцата М. Г. М. е единствен собственик
на процесните имоти, по силата на договора за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти, сключен между ищцата по настоящото дело с
нотариален акт № 44, том II, рег№ 3029 от 2020 г.на Нотариус Весела
Ставровска, вписан в СВ при РС-Димитровград под номер:87 на 17.12.2020 г. с
който процесният имот е поставен в неин дял.
По отношение на факта, че ответницата Н. Г. М. владее имота за исковия
период се установи от приетите писмени доказателства/ Протокол № 429 от
07.10.2022 година по гр.дело № 1137/2021 г. на РС-Димитровград/, че
ответницата изрично признава факта, че ползва процесния имот от 17.01.2020
година и към момента на провеждане на откритото съдебно заседание по
гр.дело № 1137/2021 г. на РС-Димитровград. От приетите по делото писмени
доказателства /Писмо от Дирекция „НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112“ и
постъпилите по делото от РУ на МВР Димитровград на 10.12.2024 г. 2 броя
докладни записки и 4 броя протоколи за предупреждение, както и от
показанията на разпитания по делото свидетел Кирил Йорданов Василев,
които изцяло съответстват на приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 17.01.2024 г. ищцата е посетила процесния имот с искане да
бъде допусната до него. В имота е бил сина на ответницата, който отказал да я
допусне, като казал, че майка му (ответницата) я няма в момента. Поради
възникналите разногласия имотът е бил посетен от служителите на РУ-
Димитровград, като на мястото са съставени протоколи за предупреждение на
ищцата и на сина на ответницата. На 08.07.2022 година ищцата отново е
посетила имота с искане да бъде допусната. Тогава пред имота била
ответницата Н. М., която категорично отказала да осигури достъп до имота на
ищцата, като отново на място пристигнали полицаи от РУ-Димитровград и
съставили на страните протоколи за предупреждение. Ответницата не
8
ангажира доказателства да е предала владението върху имота на ищцата. В
този смисъл безспорно се доказа, че след приключването на производството по
гр.дело № 30/2016 г. , решението което е в сила на 17.01.2020 г. и сключването
на договора за делба от 7.12.2020 година, с който ищцата е придобила изцяло
процесните имоти, същите са ползвани от ответницата Н. Г. М., която отказва
да преде владението на имота на ищцата. Ответницата не доказа, нито
наличието на правно основание за упражняваното от нея владение върху
процесните имоти, нито да е заплатила на ищцата за ползването му парична
сума или наличието на някаква договорка помежду им. Следователно за
исковия период 18.07.2021 г. до 18.01.2024 г. ответницата на основание чл. 59
от ЗЗД дължи на ищцата обезщетение в размер на средно-пазарния наем. По
делото беше приета съдебно оценителна експертиза, в която вещото лице е
посочило, че средно –пазарната стойност на наема за процесния имот възлиза
на 301 лева-месечно, а с исковата молба е претендирано месечно обезщетение
в по-нисък размер, поради което предявената искова претенция по чл. 59 от
ЗЗД е изцяло основателна. С оглед основателността на предявения главен иск,
то основателно е и искането по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва
върху главниците от исковата молба до окончателното им изплащане.
По разноските: С оглед правилото на чл. 78 от ГПК, основателно е искането на
ищцата за присъждане в нейна полза на направените по делото разноски
съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер на
1820 лева/1200 лева-адв. възнаграждение, 360лева-ДТ, 250 лева-депозит за
възнаграждение на ВЛ и 10 лева-ДТ за издаване на съд.удостоверения/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. М. с ЕГН: ********** от село К., ул."В.Л." 31, да
заплати на М. Г. М. с ЕГН: ********** от град П., ж.к."Т.", бл.** вх. ** ет. **
ап. **, сумата в общ размер на 9000/девет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за ползване без правно основание, за периода от 18.7.2021г. до
18.1.2024г. на недвижим имот, представляващ:УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ VІ-540 с площ от ***** кв.м., в кв. 68 по ПУП на с.К., ведно с
построените в имота сгради, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на образуване на настоящото производство 24.1.2024г. до
9
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Г. М. с ЕГН: ********** от село К., ул."В.Л." 31, да
заплати на М. Г. М. с ЕГН: ********** от град П., ж.к."Т.", бл.** вх. ** ет. **
ап. **, сумата в размер на 1820 лева, представляваща направените от нея
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10