Определение по дело №330/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261042
Дата: 7 април 2021 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20215530100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер  261042                Година  07.04.2021                         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми април                                                                                          Година 2021 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 330 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал искане с възражение за местна неподсъдност на делото и становище по предявения иск с доказателствени искания, но по електронната поща, което поради това съдът не може да приеме за подаден в срок отговор, вземе предвид и се произнесе по исканията й възраженията в него, а остави без разглеждане с разпореждането си от 05.03.2021 г. по делото, защото в задължителната си практика ВКС приема, че ГПК все още не предвижда ред за осъществяване на съдопроизводствени действия по електронен път (Опр. № 179-2015-IVг.о.), поради което съдилищата не могат да приемат електронни изявления в качеството си на орган на съдебната власт и никакви процесуални действия (включително и искания и възражения на ответника за местна неподсъдност на делото в срока за отговор – б.р.) не могат да бъдат извършвани в електронна форма, а извършените такива са недействителни и не могат да бъдат взети предвид от съда, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим. Поради оставянето без разглеждане с оглед посочената му недействителност на подаденото от ответника по електронната поща искане с възражение за местна неподсъдност на делото и становище по предявения иск с доказателствени искания, съдът не следва да се произнася по исканията и възраженията в него (чл. 140, ал. 1 ГПК). 

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 1286/2020 г. на Д.ския районен съд.

Следва да се даде на ищеца исканата възможност да води в съдебно заседание двама свидетели, тъй като обстоятелствата, че предоставил процесния заем, които иска да доказва с показанията им, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че след устни уговорки, на 27.01.2017 г., в заведението Р. в гр. С., сключил договор за заем с ответника в общ размер 3000 лева, като сумата му била предоставена на горепосоченото място, както следвало: на 27.01.2017 г. - 2000 лева и на 15.05.2017 г. - 1000 лева, двете вноски в брой. Цялата сума следвало да бъде върната до 31.08.2017 г., като заемът следвало да послужи за организиране на бала на сина на ответника. Към момента сумата все още не била върната, въпреки че били проведени много разговори между страните и заемополучателят бил канен многократно, включително с писмена покана, за която прилагал известие за доставяне. Поради това, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за връщане на посочената сума, за разглеждане на което било образувано ч.гр.д. № 1286/2020 г. на PC Д., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок ответникът подал възражение и за ищецът възникнал правен интерес да предяви настоящия иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането си.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3000 лева за главница от предоставен му в периода от януари 2017 г. до май 2017 г. заем и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1286 описа за 2020 г. на Д.ския районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Подаденото по електронната поща искане от ответника е оставено без разглеждане с разпореждането от 05.03.2021 г. по делото и съдът поради това не може да го вземе предвид и разгледа, а в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор и не е взел с него становище по предявения иск, не е претендирал самостоятелни права и възражения, и не е посочил и представил доказателства. 

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в поправената му искова молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявения с нея иск за съществуване на процесното вземане, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на това вземане, и неговия размер и изискуемост.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от съобщение от 17.11.2020 г. и известие за доставяне.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1286 по описа за 2020 г. на Д.ския районен съд.

 

          ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за установяване на посоченото в исковата му молба обстоятелство по предоставяне на процесния заем, КАТО МУ УКАЗВА, че ако не води същите свидетели за разпит в това заседание, ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. 

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.05.2021 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: