РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Силистра, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500180 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски град, ул.
„Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл. № 31, против Решение № 249 от 10.05.2022г.
постановено по гр. дело № 102/2021г. на СРС, с което първоинстанционния съд изменил на
основание чл. 307 от ТЗ, договор за наем от 23. 09. 2020г., сключен между „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД с ЕИК ********* в качеството му наемодател и „ВИО-РАЙ“ ЕООД с ЕИК
*********, в качеството му на наемател на търговско помещение с площ от 86 кв.м.,
находящо се в сградата на Пощенска станция - гр. Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 3, като в
чл. 4 от договора за наем ВКЛЮЧВА нова алинея трета,
„НАЕМАТЕЛЯТ не дължи заплащане на наемна цена за периода, в който ползването
на отдаденото под наем помещение е прекратено в съответствие с чл. 11 от Заповед № РД-
01-677/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването“, както и нова алинея четвърта:
„НАЕМАТЕЛЯТ се освобождава от задължението си за заплащане на наемна цена
при всяко ново разпореждане на министъра на здравеопазването, с което се забранява
достъпа до търговския обект по причини, свързани с противоепидемични мерки на
територията на Република България.“
Със същото решение съдът осъдил „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски град, ул. „Акад. Стефан
Младенов“ №1, бл.31, представляван от главния изпълнителен директор ДЕЯН СТОЯНОВ
ДЪНЕШКИ да заплати на „ВИО - РАЙ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Силистра, ул. „Одеса“ № 20, ет. 2, ап. 6, представляван от управителя РАЯ
ИВОВА ИЛИЕВА направените по делото разноски в размер на 650.00 / шестстотин и
петдесет/ лева.
Въззивникът – „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
1
управление гр. София, район Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №1, бл.31, не е
доволен от първоинстанционното решение, като в тази връзка желае същото да бъде
отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
искови претенции.
Въззиваемият – ВИО - РАЙ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Силистра, ул. „Одеса“ № 20, ет. 2, ап. 6, в срок представя писмен отговор
съдържащ становище за неоснователност на въззивната жалба и молба въззивния съд да я
отхвърли.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
Още първоинстанционният съд установил, че между страните няма спор за факти -
безспорни между тях са обстоятелствата, касаещи сключения помежду им договор наем от
23.09.2020г. за обект - помещение с площ от 86 кв.м., находящо се в сградата на пощенска
станция - гр. Силистра, с административен адрес гр. Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 3,
уговорената наемна цена, наличието на издадената Заповед № РД- 01-677/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която са забранени посещенията във всички заведения за
хранене и развлечения, което пък е довело до невъзможност за осъществяване на търговска
дейност в този обект от страна на ищеца.
За да постанови атакуваното решение първостепенният съдебен състав приел, че е
налице хипотезата на чл. 307 от ТЗ, която дава възможност на засегната страна да поиска от
съда цялостно или частично прекратяване или изменение на договора, при положение че
запазването му с първоначалното му съдържание противоречи на справедливостта и
добросъвестността. Съдът приел, че са налице предпоставките за прилагане института на
стопанската непоносимост, тъй като след сключване на договора обвързващ страните са
настъпили събития, които те не са могли и не са били длъжни да предвидят. По конкретно
със Заповед № РД- 01-677/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването издадена във
връзка с пандемията от „COVID - 19“ са въведени противоепидемични мерки, като съгласно
чл. 11 от заповедта, посещенията във всички заведения за хранене и развлечения се
преустановяват, което пък довело до нарушаване на еквивалентността на престациите.
Съобразявайки така установените обстоятелства първоинстанционния съдебен състав приел,
че е налице стопанска напоносимост поради настъпването на коментираните по-горе
непредвидени и непредвидими обстоятелства от извънреден характер.
По тези съображения съдът приел исковата претенция за основателна и със своя
съдебен акт изменил договора между страните.
В мотивите към решението е обсъдено и ответниковото възражение за липса на
правен интерес у ищеца предвид факта, че договорът между страните междувременно е
прекратен. Съдът е отхвърлил това възражение приемайки, че въпреки прекратяването на
договорните отношения, за ищеца е налице неизпълнено задължение за плащане на
наемната цена, което нарушава еквивалентността на престациите, а от друга
невъзможността ответника да реализира доход от имота, както самостоятелно, така и от
отдаването му под наем на друго лице при евентуалното заплащане на дължимата наемна
цена от страна на ищеца отново би довела до необосновано несъответствие на престациите.
По тези съображения първоинстанционният съдебен състав приел ищцовите претенции
за основателни и постановил обжалваното решение.
За да обоснове жалбата си въззивникът „Български пощи“ ЕАД, е приел, че
първоинстанционния съд е нарушил задължението си да обсъди всички доказателства и
доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи мотиви по всички техни
доказателства и доводи. Представителят на ответника приема, че постановявайки решението
съдът е игнорирал факта, че Дружество „Български пощи“ ЕАД, като наемодател по
договора за наем е отговорило по направеното искане на „ ВИО - РАЙ „ЕООД с писмо изх.
№ 94-В-213-1/19.01.2021г., съдържащо предложение за допълнително споразумение към
договора за наем, а в случай, че то не бъде прието е налице възможност за прекратяване на
2
договора. Жалбоподателят приема, че макар съда да констатирал коментираните факти и
обстоятелства не ги обсъдил, което опорочавало решението и било предпоставка за неговата
отмяна. В жалбата отново, както и пред първоинстанционния съд се излага довода, че
договора за наем между страните вече е прекратен, което обуславяло липсата на правен
интерес у ищеца от настоящото производство, както и липсата на възможност при вече
прекратен договор да се иска промяната му поради стопанската непоносимост.
ОС не споделя въззивните доводи изложени от представителя на „Български пощи“
ЕАД, а изцяло кредитира аргументите на първоинстанционния съдебен състав обективирани
в мотивите, към атакуваното съдебно решение, към които препраща по реда на чл. 272 от
ГПК.
Не може да се сподели изтъкнатия, като въззивен аргумент довод за липса на правен
интерес от предявения иск с оглед настъпилото междувременно прекратяване на договора
обусловил облигационната връзка между страните. Правният интерес на ищеца произхожда
от потенциалната възможност за наемодателя позовавайки се на договора и липсата на
плащане да претендира наемната цена за периода, в който търговския обект е бил затворен
поради наложените с министерска заповед противоепидемични мерки.
ОС не кредитира и другия изтъкнат в подкрепата на жалбата довод, а именно
твърдяната от жалбоподателя липса на мотиви обективирани в атакуваното
първоинстанционно съдебно решение. Напротив решението съдържа изчерпателна
обстоятелствена част и подробен анализ на установената фактология обусловил изложените
аргументирани правни изводи. В решението пространно е коментирана правната същност на
института на стопанската непоносимост и са изложени аргументите на съда защо приема, че
такава е налице. Изложението е ясно формулирано и в достатъчна степен обосновано. Ето
защо ОС приема, че и този въззивен аргумент е недоказан и следва да се отхвърли, като
такъв.
По изложените съображения ОС прецени жалбата, като неоснователна, което го
мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея съдебно решение.
Предвид изхода на делото, направеното искане, разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
въззивника следва да плати на въззиваемия 600 /шестстотин/ лева деловодни разноски, за
които е представено доказателство „лист № 12/.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 249 от 10.05.2022г. постановено по гр. дело №
102/2021г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл. № 31,
да заплати на ВИО - РАЙ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Силистра, ул. „Одеса“ № 20, ет. 2, ап. 6, сумата от 600 /шестстотин/ лева, деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4