№ 18932
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110103185 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. П. АНТ. срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД за установяване недължимост на следните суми /съобразно уточненията в молба
с вх. № от 21.02.2022 г./ по договор за кредит от 18.03.2018 г. – сумата от 7248.48 лв. –
представляваща редовна главница, 28.48 лв. – представляваща редовна лихва за периода от
18.03.2018 г. до 13.11.2020 г., 1182.39 лв. – просрочена главница за периода 18.03.2018 г. –
13.11.2020 г., 483.02 лв. – просрочена договорна лихва за периода 18.03.2018 г. – 13.11.2020
г. и 46.11 лв. – просрочена наказателна лихва за периода 18.03.2018 г. – 13.01.2020 г.
Ищецът в исковата молба твърди, че м. ноември 2020 г. получил придружително
писмо от ЧСИ Стефан Петров, че следва да заплати в качеството си на съдлъжник
посочените по-горе суми по договор за кредит, който е обявен за предсрочно изискуем.
Твърди, че сумата се дължала от кредитополучателя Правда Митова и била заплатена.
С уточнителна молба с вх. № от 21.02.2022 г. ищецът твърди, че сумата не се дължи
от него, а от кредитополучателя Правда Митова, която реално била получила сумата.
С уточнителна молба с вх. № от 04.04.2022 г. е посочено от ищеца, че сумите по
договора за кредит се заплащат регулярно от кредитополучателя, поради което липсват
дължими суми.
С отговор на исковата молба от Обединена българска банка АД с вх. № от 31.05.2022
г. е посочено, че съдлъжникът Марияна Антова е получила покана за доброволно
изпълнение на 15.12.2020 г. На 31.12.2020 г. същата е извършила превод на сумата от
1928.75 лв. с основание „плащане от съдлъжник“ и посочване имената на главния длъжник.
С извършеното плащане е погасено просрочието по кредита и същият е върнат в редовност.
Към датата на подаване на отговора на исковата молба дължимите суми по кредита са
заплатени и същият е върнат в редовност.
С разпореждане от 08.06.2022 г. исковата молба отново е оставена без движение и са
дадени указания на ищеца да мотивира правен интерес от така предявения иск, доколкото
според ответника кредитът е върнат в редовност, т. е. липсва настъпила предсрочна
изискуемост, вкл. ищецът следва да посочи какви суми в какъв размер иска да се установи,
че не дължи на ответника, при положение, че ответникът твърди, че към настоящия момент
дължимите суми по договора са заплатени, същият е върнат в редовност и няма просрочени
плащания. При мотивиране на правен интерес от предявения иск ищецът следва да съобрази
изложеното в уточнителна молба с вх. № от 04.04.2022 г., че сумите по договора се заплащат
регулярно от кредитополучателя и в тази връзка следва да посочи изрично дали оспорва
1
изложеното от ответника, че по договора за кредит към настоящия момент сумите се
заплащат редовно и няма просрочени плащания.
С уточнителна молба с вх. № от 27.06.2022 г. ищецът сочи, че сумите по договора за
кредит се заплащат редовно и няма пропуснати плащания. Сочи, че кредитополучателят
следва да заплаща задълженията по договора за кредит.
Съдът намира така подадената искова молба за недопустима, поради следното:
Няма спор между страните, че М.А. е съдлъжник и е подписала процесният договор
за кредит - виж т. 1 от уточнителна молба с вх. № от 21.02.2022 г. /л. 11/.
Няма спор между страните, че просрочените суми, предмет на отрицателния
установителен иск са заплатени преди подаването на исковата молба - още 2020 г., няма
спор между страните и, че след това кредитът е върнат в редовност, сумите по същия се
заплащат и няма просрочени задължения.
Страните не спорят, че сумите по договора се заплащат редовно, няма просрочени
суми и банката към настоящия момент не претендира дължими суми по договора, извън
погасителните вноски на съответните падежни дати. Правен спор има, когато правото,
което едната страна претендира спрямо насрещната, е вече възникнало - съществува
понастоящем или е съществувало преди това; само в определени от закона специални
хипотези е допустима защита на бъдещи /все още невъзникнали/ права и правоотношения -
определение № 41 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 489/2012 г., IV г. о. По делото не е
установява между страните да е налице правен спор. Интересът от установителния иск се
разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или
претендира правото, което ищецът отрича. Ищецът би имал правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск, ако по някакъв начин неговата правна сфера би била
засегната от действията на ответника, което не се установява по делото. Само при
установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателния
установителен иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното
право.
Между страните не се спори, че по договора за кредит липсват просрочени
задължения – т. е. липсва накърнено спорно право. Интерес от искова защита ще е налице,
когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и
противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Няма правен интерес от иск, който
няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или,ако в негово разположение има друг
по-ефективен способ за защита – виж решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
914/2011 г. на IV г. о. Правният интерес от един иск се определя от фактическите твърдения
в исковата молба. Ищецът не установява наличието на правен интерес да иска установяване
недължимост на суми, за които не оспорва по делото, че просрочените задължения са
платени далеч преди подаването на исковата молба, а останалите суми не са изискуеми към
настоящия момент. Обстоятелството дали сумите следва да се заплащат от
кредитополучателя или от солидарния длъжник не обосновава наличието на правен интерес
от така предявения иск спрямо банката. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на задължението от когото и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между
съдлъжниците са без значение за кредитора. С изпълнение на задължението ищецът
придобива правата по чл. 127 ЗЗД спрямо кредитополучателя.
По делото не са изложени и твърдения за недължимо платени суми, нито е
формулиран осъдителен петитум. Ако сумите вече са платени, дори искът по чл. 124 ГПК да
бъде уважен, то въз основа на решението не би могло да се върнат тези суми, т. е. ищецът не
би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес и липсва на правен спор
2
относно недължимостта на сумите предмет на иска към датата на подаване на исковата
молба.
Ето защо настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 11835/24.01.2022 г. подадена от М. П. АНТ. срещу
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д.
№ 3185/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА М. П. АНТ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК ЛАГЕРА, бл. 22, вх.
А, ет. 03, ап. 8, да заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ВИТОША № 89Б, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3