№ 197
гр.Враца, 3.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в открито
заседание на 04.04.2019г. /четвърти април две
хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела Монова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №190 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 68,
ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е
по жалба на П.И.Д. *** депозирана чрез пълномощника * М.Г. срещу Решение №68 от 01.02.2019г. на
Комисия за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка №142/2018г., с
което е установено, че К.Н.А. в качеството ѝ на * на д. за с. х.* гр. ***,
не е осъществила нарушение на ЗЗДискр. на основата на
признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателката, жалбата на която с
вх. №44-00-1515/23.04.2018г. е оставена без уважение. Твърди се, че обжалваното
решение на КЗД е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
разпоредбите на закона. Иска се отмяна на решението.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез * М.Г. поддържа жалбата. Излагат се
съображения за отмяна на оспореното решение на КЗД. Претендират се разноски по
делото. Представена е и писмена защита с изложени съображения по съществото на
спора.
Ответникът –
Комисия за защита от дискриминация, чрез представено по делото писмено
становище от процесуалния представител ** М.А. оспорва жалбата, като
неоснователна и изразява подробни съображения по съществото на спора.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна: К.Н.А. - * на д. за с. х. * гр.***, лично и чрез надлежно упълномощен
процесуален представител * Д.Г. изразява становище за неоснователност на
жалбата и за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Представен е
писмен отговор по делото с изложени съображения и с който се претендират
разноски по делото. Съображения за това са изложени и в допълнително
представени по делото писмени бележки и отново се претендира присъждането на
направените разноски.
Настоящият съдебен състав, след като се
запозна с депозираната жалба, становищата на страните и административната
преписка, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетата
като доказателство административна преписка се установява, че производството
пред Комисия за защита от дискриминация – София /КЗД/ е образувано въз основа
на подадена жалба от П.И.Д. *** срещу К.Н.А. в качеството ѝ на * на д. за
с. х. * гр. ***, където жалбоподателката работи като *, с твърдения за дискриминация относно лично отношение.
С Разпореждане
№364/29.05.2018г.на Председателя на КЗД е образувана преписка №142/2018г.,
която е била разпределена за разглеждане от трети специализиран постоянен
заседателен състав. На заседанието на състава е взето решение и за * е
определен Н.А., * по преписката С.Й. и за * е предложено да бъде определен
служителя Ш.Х., за което е уведомен Председателя на КЗД. С разпореждане №389/11.06.2018 г. по искане на
докладчика по преписката е определен служителят Ш.Х. да извършва необходимите
действия свързани с проучването по преписката, като ги съгласува с
докладчика. За образуваната
преписка са уведомени конституираните страни в производството, видно от
представените по делото уведомления до тях, ведно с приложените известия за
доставяне. Изготвен е и
доклад-заключение, с който страните са запознати, видно от данните по
преписката.
С писмо изх.
№88/27.07.2018 г. К.Н.А. - * на Д. за с. х. * гр.*** до КЗД е депозирала
становище, в което оспорва жалбата и развива съображения по съществото на
спора. Посочено е, че не е имала дискриминационно отношение към Д., както и че
на същия график е работил и друг служител в учреждението. Излага твърдения, че
при изготвянето на месечните графици винаги се съобразява с ежемесечните
излизания в отпуск по болест на жалбоподателката, като описаните в болничните
листове заболявания не се покриват с тези в решението на ТЕЛК, за което е
приложила копия от присъствена форма 76 и съответен болничен лист. Към
становището са представени още Правилник за вътрешния трудов ред в ДСХ * и два
броя заверени копия от работния график на * за месеците юни и юли на 2017 г.
С писмо до КЗД
вх.№44-00-4133/07.11.2018 г. жалбоподателката Д. е депозирала Становище, в
което оспорва твърденията на Директора на * за липса на дискриминационно
отношение спрямо нея. Със становището са приложени и копие от работен график за
м. ноември 2018 г.; отговор от Община Враца във връзка с подадена от нея жалба;
писмо от Инспекция по труда гр. Враца от 31.05.2017 г. и писмо от Областен
управител до Инспекция по труда гр.
Враца.
Комисията е
провела открито заседание по образуваната преписка №142/2018 г., видно от
представения по делото протокол от 15.11.2018 г., за което страните са били
надлежно уведомени. На същото редовно заседание на страните е указана
възможността за започване на помирителна процедура по чл.62 ЗЗДискр.,
но споразумение не е постигнато и разглеждането на преписката е продължило по
общия ред. След изслушване на становищата на страните във връзка със събраните
по преписката доказателства, Комисията е приела, че преписката е изяснена от
фактическа страна и е обявена за решаване, като е даден десет дневен срок на
страните за представяне на заключителни писмени становища. Жалбоподателя е бил
запознат и със събраните по преписката документи на 15.11.2018г., видно от
приложено заявление.
С оспореното
пред съда Решение №68/01.02.2019г. по преписка №142/2018г. Комисията за защита
от дискриминация трети специализиран постоянен заседателен състав, е установила
на основание чл.40, чл.47 и чл.65 ЗЗДискр., че
заинтересованата страна К.Н.А. в качеството ѝ на * на д. за с.х. * гр. ***
не е извършила нарушение на ЗЗДискр. на основата на
признак „лично положение“ по отношение на П.И.Д., жалбата на която е оставена
без уважение, като неоснователна.
По делото са приети, като доказателства
материалите, съдържащи се в образуваната преписка №142/2018г. по описа на
КЗД, приложена по делото и са разпитани поисканите от страните свидетели –
М.Н.П., Д. Н. Г. и П. В.Р. Същите дават показания, относно работата и работните
графици на *.
Приложена е
и длъжностна характеристика за длъжността * както и
работни графици.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1,
във вр. с чл.146 АПК съдът проверява
законосъобразността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от
компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен
ли е с целта на закона. Преценката за законосъобразност следва да се извърши
съобразно правните и фактическите основания, посочени в административния акт, а
съгласно чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния
закон, се преценява към момента на издаването му.
Осъществявайки контрол за законосъобразност на
обжалваното решение в посочения по-горе обхват, настоящият състав приема, че
решението е издадено от компетентен орган и от надлежен състав, при което не е
налице отменителното основание по смисъла на чл.146,
т.1 АПК. Обжалваното решение съответства на изискването за форма, като същото е
постановено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за
издаването му, подписано е от членовете
на състава на комисията и не е
налице отменителното основание по чл.146, т.2 АПК.
При постановяването на решението не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, спазена е процедурата по издаването му
и същото е съответно на материалноправните норми и целта на закона, формулирана
в чл.2 ЗЗДискр.
С
разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. се
въвежда забрана на всяка пряка и
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр.
пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В конкретния случай
правилно компетентният орган е квалифицирал и дискриминационния признак „лично
положение“ и го е обсъдил в оспореното решение,
с оглед подробно изброените такива в чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
Това е видно и от съдържанието на депозираната
жалба до КЗД.
В съответствие със задълженията си
КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното
пред нея производство, след което е постановила решението си. В решението са
изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат, като
съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по
преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Комисията за защита от дискриминация е изследвала
всестранно, обективно и пълно относимите
обстоятелства и факти, въз основа на които е приела, че по отношение на П.Д. не
е налице дискриминация по отношение на лично отношение/лично положение. За да е
налице дискриминационно поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи
от фактическия състав на приложимата правна норма. В конкретния случай
събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят
по никакъв начин твърденията на жалбоподателя за наличие на дискриминация, относно лично отношение. Такива не се събраха и в
съдебното производство, включително и от разпитаните по делото свидетели. С
оглед разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр. доказани са факти
от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а жалбоподателя
не доказва, както в адм.производство така и в
съдебното производство, че правото й на равно третиране е нарушено. Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи
извод за наличие на дискриминация спрямо Д., осъществена от страна на * на Д.
за с. х.* гр.***.
Анализът на
доказателствата налага извод, че спрямо жалбоподателя Д. не е осъществена
дискриминация по отношение на лично отношение/лично положение/, който да я
отличава от останалите лица, третирани по - благоприятно и не е установена
причинна връзка между поведението на * на дома спрямо нея. Следователно, дори
да съществуват такива нарушения, те не биха представлявали дискриминация по
смисъла на закона. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно
третиране на определено лице в конкретен случай, а е необходимо да се докаже,
че това третиране е извършено съзнателно, като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за
него, която в конкретния случай не се изразява в признак "лично
положение".
Противно
на изложеното в жалбата адм.орган задълбочено е
изследвал причините Д. да работи по посочения график. В д. за с. х. * гр.***
има и друг работник със същото предписание на здравните органи със забрана за
полагане на нощен труд, който е бил и със същото разпределение на работното
време. В тази насока следва да се има предвид и приложеното по делото становище
на Д“ИТ“-Враца от което е видно, че останалите служители с намалена
работоспособност нямат забрана за полагане на нощен труд и всички са подписали
декларации, че са съгласни да полагат нощен труд. Следва да се има предвид и ЕР №1710/28.03.2017г. на МБАЛ “Христо Ботев“ АД гр.Враца, от което
е видно, че Д. е с **, със забрана за **. Също така от приложения по преписката
Правилник за вътрешния трудов ред, с който жалбоподателя е запознат срещу
подпис е видно, че работното време в * е
с непрекъснат режим на работа и с установено сумирано изчисляване на работното
време, като в същия е отбелязано какви работни смени се въвеждат за персонала,
включително и такива от 7.00-11.30ч. и 15,30ч. - 19,00ч. с регламентирани
почивки. При сумирано отчитане на работното време може да се работи на 12
часови работни смени, половината от които
са нощни. Право на работодателя е
да разпредели работното време на своите служители и работници според неговите
нужди, като в конкретния случай работното време на жалбоподателя е с друго
разпределение, тъй като същото е съобразено и с предписанието на здравните
органи и забраната за нощен труд. Факта, че това работно време е разпокъсано и
не устройва жалбоподателя не означава, че спрямо нея е извършена дискриминация
на лично отношение. Видно е и че през определен период от време и друг служител
е работил на същото работно
време.
Факта, че жалбоподателката е
подала декларация, че е съгласна да полага нощен труд не означава, че
в работното време следва да бъде включена и нощна смяна. Това е така,
тъй като работодателя следва да се съобрази с предписанието на здравните
органи, а именно с ЕР, че не следва да се полога нощен труд, което е съобразено
в случая. В действителност в длъжностната характеристика за * е посочено, че се
полагат нощни смени, но предвид ЕР на ТЕЛК, няма как жалбоподателката да бъде
включена в графика на нощните смени в *. Още повече, че от данните по
преписката е видно, че през по-голяма част от целия период същата отсъства
поради общо заболяване.
С оглед на изложеното съдът приема, че
оспореното Решение на КЗД е валидно, като постановено от компетентен колективен
орган, процесуално законосъобразно, като постановено при спазване на всички
съществени административно производствени правила и правилно като издадено при
съответствие между установеното от фактическа страна и приложените относими материално правни норми, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
При този изход на спора и
своевременно заявеното искане за разноски същото е основателно по отношение на
заинтересованата страна. На същата следва да се присъдят разноски в размер на
550/петстотин и петдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като
от представения по делото договор за правна защита и съдействие /стр.200/ е
видно, че същото е начислено и изплатено. Разноски по делото следва да се
присъдят и на ответника, тъй като искането за разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено в представен по делото
писмен отговор. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Д. срещу
Решение №68/01.02.2019г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка
№142/2018г., с което е установено, че К.Н.А.,
в качеството й на * на Д. за с. х. * гр.*** не е извършила нарушение на ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“ по
отношение на П.И.Д. *** и е оставена без уважение жалбата.
ОСЪЖДА П.И.Д. *** да заплати на Комисия за защита от дискриминация разноски по
делото в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА
П.И.Д. *** да заплати на Д. за с. х.
* гр.***, представляван от * К.Н.А. разноски по делото в размер на
550/петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд София чрез Административен
съд Враца в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: