Определение по дело №1361/2021 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на двадесет и четвърти ноември 2021г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

           при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №1361  по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ вр. чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по постъпила жалба от В.Д.Д. срещу Разрешение за строеж № 10/28.04.2021г. на главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна.

В жалбата се сочи, че В.Д.Д. като съсобственик на имот находящ се в гр. Варна, ул. О. №25 е подал сигнал за незаконно строителство в имота и след извършени многобройни проверки от служители на Община Варна, Район „Одесос“, РДНСК – Варна и Областна администрация Варна е констатирано незаконно строителство и в резултат е издадена заповед № 195/20.11.2020г. на кмета на р-н „Одесос“, Община Варна за премахване на незаконния строеж. Сочи се, че преди да бъде премахнат строежа и въпреки издадената заповед е започнало ново строителство. При извършена от г-н Д. *** е констатирал, че има издадено Разрешение за строеж № 10 он 28.04.2021г. на главния архитект на район Одесос. За издаденото разрешение за строеж съсобствениците на имота не били уведомени. Г-н Д., намира, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно – издадено било преди премахването на незаконния строеж, при  издаването му не били съобразени съществуващия проект и план на сградата, не било ясно има ли издаден ПУП за имота и този ремонт и надстрояване съобразен ли е с него. Намира, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на ЗУЕС и ЗУТ и при липса на изискуемите документи и иска отмяната му. В открито съдебно заседание и в писмена защита, жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата.

 

Ответникът изразява в открито съдебно заседание становище за неоснователност на жалбата.

 

Заинтересованите страни А.Д.Ф. и Д.Д.Ф. чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразяват становище за недопустимост и в алтернативност неоснователност на жалбата.

 

 

Съдът намери за установено от фактическа страна от писмените доказателства следното:

Жалбоподателят е собственик на обособен обект – жилищен имот в сграда с идентификатор 10135.**.24.2.

Заинтересованите страни А.Д.Ф. и Д.Д.Ф. са собственици на сграда с идентификатор 10135.**.24.1.

Двете сгради ( с идентификатор 10135.**.24.2 и с идентификатор 10135.**.24.1) се намират в един поземлен имот с идентификатор 10135.**.24, с административен адрес гр.Варна, ул.О.№25.

Жалбата е подадена срещу разрешение за строеж № О-10/28.04.2021г. от главен архитект на Район „Одесос“ Община Варна, с което е разрешено извършването на строеж - основен ремонт, реконструкция и преустройство на подпокривно пространство на стопанска постройка с идентификатор 10135.**.24.1 и изграждане на капандури, находящи се в УПИ V-15, кв.706 по плана на 3 м.р. гр. Варна, ул. „О.“№ 25.

 

По отношение на сградата с идентификатор 10135.**.24.1 се констатира, че

Съгласно разрешение за строеж №92 от 20.04.2000г. на „Комфорт“ ООД на основание чл.55 от ЗТСУ, въз основа на влязъл в сила ИЗРП и ЧКЗСП на кв. 706 по плана на 3-ти микрорайон със заповед № Г-71 от 01.03.1994г. на Кмета на Община Варна се разрешава строителство на жилищна кооперация и стопанска постройка, като в стопанската постройка  - в партера  - салон за стопанска дейност, на първи и втори етаж – офиси, в подпокривната част - ателие. В забележка ръкописно е посочено „в разрешението за строеж, съгласно одобрения архитектурен проект в подпокривната част вместо „ателие“ да се чете „Мезонет ІІ ниво“ “

Съгласно удостоверение 0-2/14.01.2004г. на гл.архитект на район „Одесос“ при Община Варна за въвеждане в експлоатация на строеж, строежът стопанска постройка, състояща се от подземен етаж, първи етаж – салон за стопанска дейност, два офисни етажа и подпокривно пространство, находящ се в гр.Варна, УПИ V-15, кв.706 по плана на 3 м.р., гр.Варна, ул.О. №25 е изпълнен в съответствие с одобрените проекти от район „Одесос“ на 16.10.98г., Разрешение за строеж № 92/20.04.2000г. издадено от гл.арх. на р-н Одесос при Община Варна, протокол за определяне на строителна линия и нива – изкоп, цокъл, корниз, било и изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, като строежът е заснет и нанесен в кадастралния план.

Съгласно Констативен акт № 06 от 02.10.2020г. сградата предмет на проверката е стопанска с идентификатор № 10135.**.24.1, съсобствена е и, е частна. Строежът обект на проверката „Преустройство на подпокривно пространство с увеличаване на надзида в сграда с идентификатор 10135.**.24.1“, в имот с административен адрес ул. О. №25 е собствен на А.Д.Ф. и Д.Д.Ф., и като възложители и строители са посочени същите лица. Констатирано е при извършен оглед на място, че в сградата е извършено преустройство в частта на подпокривното пространство. Достъпът до съществуващото подпокривно пространство е през ревизионен отвор в последната плоча на сградата. Покривът е бил демонтиран. Увеличен е надзида на стените в подпокривното пространство. Външният ограждащ зид към северозападната фасада е задигнат до кота 1.80м., а зида на югоизточната фасада към вътрешния двор до 1.90м. измерено от вътрешна страна. На двете преустроени фасадни стени са оставени отвори за прозорци и е положена РVС дограма. В подпокривното пространство са изградени вътрешни преградни зидове изпълнени от тухлена зидария. При проверката не е констатирано положени ел. и ВиК инсталации, както и изпълнени мазилки и настилки. Изпълнен е нов двускатен покрив, като е задигната „кота било“ до кота 2.90м. Покривът е изпълнен от дървена конструкция, покрит е с дъсчена обшивка и положени керамични керемиди. При извършената проверка не е установено ползване на подпокривното пространство. В архива на район „Одесос“ не са налични строителни книжа, доказващи законността на преустройството. Такива не са представени и от собствениците. По данни от Д.Ф. преустройството е извършено в периода 2010-2012г.. Не са представени строителни книжа и документи за въвеждане в експлоатация. Установено е нарушение  на чл.148, ал.1 от ЗУТ – строежът е изграден без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен.

Съгласно Заповед № 195/20.11.2020г. е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Преустройство на подпокривно пространство с увеличаване на надзида в сграда с идентификатор 10135.**.24.1“, в имот с административен адрес: ул. О. № 25, гр.Варна, като в срок от 3 месеца се възстанови първоначалния вид на покрива и фасадите, съгласно одобрените проекти.

Съгласно констативен протокол от 22.04.2021г. при извършена проверка на място в срока за доброволно изпълнение е установено, че покрива на сграда с идентификационен номер 10135.**.24.1 и адрес ул. О. №25 е премахнат, като строежа е негоден за ползване. 

Издадено е разрешение за строеж № 0-10/28.04.2021г. на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна. В разрешението за строеж на А.Д.Ф. и Д.Д.Ф. е разрешено съгласно одобрен и съгласуван технически инвестиционен проект на 28.04.2021г. от гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, виза за проектиране №82/21.12.2020г. на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, скица от СГКК – Варна №15-945296/17.10.2019г., комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, изготвен от консултант „Деметра 2006“ЕООД, удостоверение № РК-0186/08.04.2019г. и заповед № 005/17.02.2017г. на гл. архитект на Община Варна да извърши строеж: основен ремонт, реконструкция и преустройство на подпокривно пространство на стопанска постройка с идентификатор 10135.**.24.1 и изграждане на капандури, находящи се в УПИ V-15, кв.706 по плана на 3 м.р. гр. Варна, ул. „О.“№ 25.

 

Представен е Констативен протокол за проверка по чл.156 ЗУТ по вх.№РС-РО-799-01-794/10.05.2021г. на ДНСК – РДНС Варна, съгласно заключението на който не са констатирани нарушения с основания за отмяна при издаване на РС № О-10/28.04.2021г. от главен архитект на Район „Одесос“ Община Варна.

 

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено:

1.     За територията, в която попада имот с идентификатор 10135.**.24 /УПИ V-15/ и сградите в него има действащо изменение на ЗРП и КЗСП на кв.706 в 3 -ти м.р. на гр. Варна, за парцели ІV-14, V-15, VІ-16, VІІ-17, VІІІ-18, ІХ -19 одобрено със Заповед № Г-71/01.03.1994г. на Кмета на Община Варна. В графичната и текстова част не са посочени показатели на застрояване. Видно от графичната част, в УПИ V-15 са предвидени сграда  на 1 етаж (магазини), сграда на 5 + терасовиден с частично 4 + терасовиден етажа и стопанска постройка на 2 етажа. В разрез А-А е котирана кота корниз на стопанската постройка 8.50. Котата на билото не е посочена. Имотът попада в устройствената зона на новия делови център Ц1 по ОУП на гр. Варна по Правила и нормативи за прилагането му, одобрени със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ и Специфични правила и нормативи към ОУП, одобрени със Заповед № РД – 02-14-2197/03.09.2012г. на Министъра на РРБ. Параметрите на застрояване на устройствената зона Ц1 са следните: плътност на застрояване – мах.80%, КИНТ – мах. 5, минимално озеленяване – 20%.

2.     С виза с изх.№ 82/21.12.2020г. на основание чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и чл.92 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е разрешен „Основен ремонт, реконструкция и преустройство на подпокривно пространство на стопанска постройка с идентификатор 10135.**.24.1 и изграждане на капандури“. Съгласно проекта се предвижда изграждане на нови външни и вътрешни стени, стоманобетонови колони, пояси и надстроени надзиди, ново стоманобетонно стълбище даващо достъп от трети етаж до използваемото подпокривно пространство 8тавански етаж) и изцяло нов покрив. На място строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.

3.     В обяснителната записка в одобрените архитектурни проекти към разрешение за строеж № 92/20.04.2000г. е записано „РЗП -1582 м2.“ Не става ясно какво включва тази стойност. Само към някои разпределения на етажите има записани площи. Има несъответствие между одобрения проект на стопанската постройка и описанието в разрешението за строеж № 92/20.04.2000г., представляващо липса в одобрения проект на разпределението на подпокривното пространство, неговата площ и достъп. В разрешението за строеж е описано като „Ателие“, а със забележка е посочено, че вместо „Ателие“ следва да се чете „Мезонет ІІ – ро ниво“. В одобрените проекти не е наличен такъв чертеж. В удостоверението за въвеждае в експлоатация №0-2/14.01.2004г. подписано от гл.архитект на район „Одесос“ е описано като „стопанска постройка, състояща се от подземен етаж, първи етаж – салон за стопанска дейност, два офисни етажа и подпокривно пространство“ – последното не е с уточнено предназначение. Вещото лице е цитирало разпоредбите на §3а ( Нов – ДВ, бр.7 от 1998г.), ал.5 от ДР на Наредба № 5 от 17.05.1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, приложима към момента на издаване на разрешение за строеж № 92/20.04.2000г. и §5, т.18 от ДР на ЗУТ (изм. – ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от 26.11.2012г., изм. И доп. – ДВ, бр.101 от 2015г.) и е извело следните констатации по фактите – площта на подпокривното пространство е съществувала при въвеждането в експлоатация на постройката. Разрешеното строителство в оспореното разрешение за строеж не води до увеличаване на разгърнатата застроена площ, а само на обема спрямо наличната графична част на одобрения проект към разрешение за строеж № 92/20.04.2000г. Застроената площ на проектирания използваем тавански етаж е 69,80 м2. Вещото лице е посочило, че при сега действащите нормативи застроената площ на таанския етаж се включва при изчисление на коефициента на интензивност на застрояване на имота, както и че, съгласно   действащото изменение на ЗРП и КЗСП на на кв.706 в 3 -ти м.р. на гр.Варна, за парцели ІV-14, V-15, VІ-16, VІІ-17, VІІІ-18, ІХ -19 одобрено със Заповед № Г-71/01.03.1994г. на Кмета на Община Варна, в УПИ V-15 са предвидени: сграда на 1 етаж /магазини/, сграда на 5+ терасовиден с 4+ терасовиден етажа и стопанска постройка на 2 етажа. По времето на одобряването му, партерът не е бил включен и при приравняване към сега действащите правила, стопанската постройка ще бъде на три етажа. Същата трябва да съответства на одобрения силует по КЗСП.

4.     Одобреният инвестиционен проект отговаря на изискванията за обхват и съдържание съгласно ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като е констатиран пропуск, състоящ се в следното – в чертеж „ситуация“ на архитектурната част на проекта, разстоянията до регулационните линии, между сградите в имота и до съседните сгради не са котирани, постигнатите показатели на застрояване не са посочени, а само ЗП на обекта. В проекта конкретното предназначение на помещенията е тавански етаж.

5.     При огледа на място е установено, че е изпълнен грубият строеж на обекта: ограждащи стени със съответните стоманобетонни елементи, покривни скатове с различни наклони в съответствие с одобрения проект. На място има следи по калкана от предишния (съборен) покрив. От съхранявания снимков материал в район „Одесос“ е констатирано, че дървената покривна конструкция е изцяло премахната, останали са частично участъци от надзид с различна височина. При преглед на преписката в район „Одесос“ е констатирано, че не са предприемани действия за възстановяване на съществуващото подпокривно пространство и покрива на сградата преди издаване на визата и разрешението за строеж.

6.     Предвидените в проекта капандури не отговарят частично на техническото понятие „капандура“, не са в съответствие с местоположението и с размерите съгласно нормите на Наредба №7/22.12.2003г., поради промяната на кота било.

7.     В проекта към разрешението за строеж е променена височината на кота било на съществуващата сграда. Наклонът на покрива на сградата по оспореното разрешение за строеж е променен спрямо предвидения силует по ПУП и спрямо разрешението за строеж №92/20.04.2000г. В одобрения проект част „вертикална планировка“ към разрешение за строеж № 92/20.04.2000г. са посочени теренни коти до югоизточната фасада на постройката 31.32 и 31.74 и към северната фасада 31.80. В одобрения проект част архитектурна към оспореното разрешение за строеж теренните коти са до югоизточната фасада на постройката 31.51 и 31.53 и към северозападната фасада 32.85 и 32.81. Констатирано е, че височината измерена спрямо терена по двете разрешения за строеж е различна поради разликата в котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, но отговаря на одобрения и действащ КЗСП.

8.     С оспореното разрешение за строеж се обособява обем извън параметрите на разрешение за строеж № 92/2000г.

 

 

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предмет на спора е законосъобразността на РС № О-10/28.04.2021г. от главен архитект на Район „Одесос“ Община Варна. Разрешението за строеж е валидно и допустимо за съдебна проверка – издадено е в предвидената форма от компетентен орган.

 

Преди проверката на законосъобразността на оспорения съдебен акт, съдът дължи проверка за допустимостта на жалбата инициирала съдебното производство.

Съдът констатира, че в административната преписка не са налице данни г-н Д. да е уведомен за РС № О-10/28.04.2021г. от главен архитект на Район „Одесос“ Община Варна, поради което жалбата се явява подадена в срок.

Жалбата е подадена от лице, явяващо се съсобственик на парцела, но не и на сградата за която е издадено разрешението за ремонт, преустройство и реконструкция на подпокривното пространство.

Съгласно чл.215 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Съгласно чл.219, ал.1 вр. ал.3 от ЗУТ за постъпилите жалби и образуваните съдебни производства по тази глава се прилагат разпоредбите на дял трети от АПК и за неуредените в тази глава въпроси се прилага АПК. Съгласно чл. 126 от АПК „Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи“.

 

Съгласно чл.149, ал.1 от ЗУТ „За издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс… Отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това“.

Съгласно чл.149, ал.2 от ЗУТ заинтересувани лица по ал. 1 и съответно в посочените от разпоредбата хипотези с право на жалба срещу издадения административен акт са:

1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. - възложителят и собственикът на земята;

2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 от ЗУТ (В съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите. По изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта) и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ („При промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти.“).

3. в случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, т.е. когато не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато:

не се променя предназначението им;

не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им;

не се изменят съществено общите части на сградата;

се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос;

се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици;

се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради;

преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 от ЗУТ, т.е. Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост при възстановяване жилищното предназначение на вече преустроени самостоятелни помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда.

право на жалба имат само собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях.

4. в случаите по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ т.е. в случаите извън тези по ал. 1, в които е предвидено да не се иска съгласието на конкретно посочените лица, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите– собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост и това са лицата, които имат право на жалба.

 

При съобразяване на цитираните разпоредби се налага извод, че само в хипотезата на чл.149, ал.2, т.1 предложение второ от ЗУТ (пристрояване или надстрояване на заварен строеж) г-н Д., като един от собствениците на обособен обект в сграда върху  и съответно съсобственик на поземления имот ще има право на жалба срещу издаденото разрешение за строеж.

Съдът намира, че за проверка на активната легитимация на г-н Д. да оспори РС № О-10/28.04.2021г. от главен архитект на Район „Одесос“ Община Варна следва да даде отговор на въпроса – с РС № О-10/28.04.2021г. от главен архитект на Район „Одесос“ Община Варна допуснато ли е надстрояване на съществуващата сграда ( собственост на А.Д.Ф. и Д.Д.Ф.) в съсобствения с жалбоподателя поземлен имот – УПИ V-15, кв.706 по плана на 3м.р. гр. Варна.

Правото на надстрояване е институт на вещното право и в доктрината е разглеждано като подвид на правото на строеж.[1] „1.Характерно за това вещно право, а същевременно и задължително условие е, че то може да бъде учредено само за неосъществен строеж. Недопустимо е да се придобие това право за нещо , което е вече в наличност, т.е. което е построено…2.Второто задължително условие за учредяване на това вещно право е да има построена вече сграда, която да може да бъде надстроена….3.Третото условие изисква спазване на действащия подробен градоустройствен план – ЗРП или КЗСП. Не може да се учреди право на надстрояване на етаж, който не е допустим или предвиден с плана…. 4.Четвъртото условие е, че това вещно право се учредява, за да се създаде нов самостоятелен обект върху налична сграда. Съответно на него това право може да се учреди в полза на трето лице – външно за имота или в полза на собственик на наличен обект в сградата, който да построи върху собственият си обект или етаж нова даденост, с която да разшири наличното си жилище или да изгради самостоятелен обект…“ Следва да се посочи и, че това вещно право е с „комплексен характер … То дава право на изграждане на нещо ново, на нов обект….“

 

От доказателствата по делото се констатира, че в разрешение за строеж № 92/2000г. подпокривното пространство е предвидено за жилищни нужди – „Мезонет ниво ІІ“ и, че с разрешение за строеж № 0-10/28.04.2021г. на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна е разрешено извършването на строеж: основен ремонт, реконструкция и преустройство на подпокривно пространство на стопанска постройка с идентификатор 10135.**.24.1 и изграждане на капандури, находящи се в УПИ V-15, кв.706 по плана на 3 м.р. гр. Варна, ул. „О.“№ 25. От съдържанието на двете разрешения за строеж се констатира, че в първото е предвидено подпокривното пространство да е използваемо за жилищни нужди и, че второто разрешение за строеж е за основния ремонт, реконструкцията и преустройството на съществуващият вече строеж – подпокривното пространство на стопанската постройка. Не са налице условията разрешението за строеж – ремонт, реконструкция и преустройство да бъде разглеждано като разрешение за строеж – надстрояване на тавански етаж, доколкото още с разрешението за строеж от 2000г. е предвидено подпокривното пространство да е изцяло използваемо за жилищни нужди.

Без значение е в случая констатацията на вещото лице за увеличаване (незначително) на обема на сградата, доколкото увеличаването на този обем е свързано не с изграждането на нов етаж а с промяна на формата на покрива и поставянето на капандури ( при което не се присъединяват площи и не се променят устройствените параметри на сградата или УПИ), което не представлява създаване на нов обект - жилище или нов обект – разширяване на жилищна площ, която да не е съществувала до този момент.

Оспореният акт разрешение за строеж № 0-10/28.04.2021г. на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с който е разрешено извършването на строеж: основен ремонт, реконструкция и преустройство на подпокривно пространство на стопанска постройка с идентификатор 10135.**.24.1 и изграждане на капандури, находящи се в УПИ V-15, кв.706 по плана на 3 м.р. гр. Варна, ул. „О.“№ 25 не представлява  разрешение за строеж – надстрояване на стопанска постройка с идентификатор 10135.**.24.1.

При съобразяване на горното и тълкуването на относимите разпоредби в определение № 7572/23.06.2021 постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, докладчик Захаринка Тодорова по адм. дело № 6161/2021г.[2], решение №1261/30.01.2018г. постановено от състав на Върховния административен съд, Второ отделение, докладчик съдия Любомира Мотова по адм.д. 4653/2017г.[3] съдът намира, че В.Д.Д. не е активно легитимиран да подаде жалба срещу разрешение за строеж № 0-10/28.04.2021г. на гл. архитект на район „Одесос“ при Община Варна, поради липса на правен интерес (чл.159, т.4 от АПК).

Жалбата се явява недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

Съдът констатира, че соченото от процесуалния представител на жалбоподателя решение №2047/12.02.2013г. постановено от състав на Върховния административен съд, Второ отделение, докладчик съдия Светлана Йонкова по адм.д. 14688/2012г. има за предмет разрешение за строеж при което подпокривното пространство е преустроено в тавански етаж и сградата вече е на две нива. В процесното по настоящото дело разрешение за строеж не се променят броя на етажите, както и предназначението на таванския етаж (който е предвиден за жилищни нужди в предходното разрешение за строеж).

 

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на заинтересованите страни за присъждане на разноските за водене на делото до размера на доказаните такива до приключване на устните прения по спора – 1200 лв. представляващи заплатено по фактура чрез банков превод адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ в заверено за вярност копие и адвокатско пълномощно.

 

Не е направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното и на основание чл.159,т.4 от АПК, съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.1361 по описа на Административен съд Варна за 2021г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Д.Д. срещу Разрешение за строеж № 10/28.04.2021г. на главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна.

ОСЪЖДА В.Д.Д. да заплати на Д.Д.Ф. и А.Д.Ф. 1200лв.

Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: