РЕШЕНИЕ
Номер 38806.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Георги Драгoстинов
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500597 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. Н. Г. против
Решение № 172/10.07.2020г., постановено по гр.д. № 2355/2019г. По описа на
Районен съд- Горна Оряховица, с което съдът е заместил, на основание чл.
127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на бащата Г. Н. Г. , ЕГН
**********, за пътувания на детето Й.Г. Г., ЕГН **, в страните-членки от
Европейския съюз, Обединеното Кралство, Република Кипър, Република
Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и Република
Албания, по време, несъвпадащо с учебни занимания на детето, както и
такива през учебно време, но организирани от учебното заведение, в което
учи детето, или от спортни и други клубове, читалища в които членува, само
със съгласието на майката И. Й. П. , ЕГН **********, и придружавано от
майката или от посочено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години,
считано от влизане в сила на съдебното решение, както и за издаването на
паспорт или друг равнозначен документ на детето Й.Г. Г., ЕГН**, по реда на
ЗБЛД, само със съгласието на майката И. Й. П. , ЕГН **********, като е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК на И. Й. П. ,
ЕГН **********, в останалата му част, а именно до навършване на
пълнолетие на детето. Със същото решение е изменена, на основание чл. 150
от СК размера на определената по гр.д. № 2442/2012г. по описа на Районен
съд град Г. Оряховица издръжка, която Г. Н. Г. , ЕГН ********** следва да
заплаща на детето си Й. Г. Г., ЕГН **, чрез майка му и законен представител
И. Й. П. , ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Г. О., ул. „*" № ,
като я УВЕЛИЧАВА от 90 лв. месечно на 160 лв. /сто и шестдесет лева/,
1
считано от предявяване на исковата 1 молба в съда - 30.12.2019 г., до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменението й или прекратяването й,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, както следва :
-не са налице материалноправните предпоставки на чл. 127а от СК. Тъй като
няма данни ответникът да е отказал да даде съгласие за пътуване на общото
му с ищцата дете, то липсва спор между двамата родители по този въпрос. -не
е в интерес на детето да бъде дадено разрешение на единия от родителите да
го извежда извън пределите на страната без съгласието на другия родител
постоянно и неограничено. - не е съобразено, че не е в интерес на детето да
бъде разрешено то да пътува до райони на размирици, природни бедствия.
Предвид пандемичната обстановка в света, не е в интерес на детето то да
пътува неограничено.
-липсват доказателства за изменение на обстоятелствата, при които е
присъдена изменената от съда издръжка. Отправя се искане до съда да
отмени решението на първоинстанционния съд изцяло и да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива
доводи по оплакванията като ги счита за неоснователни и моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
2
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
В исковата си молба ищцата И. Й. П. , действаща и в качеството на
законен представител на малолетното дете Й. Г. Г. твърди, че с решение №
242/23.05.2013 г. по гр. д. № 2442/2012 г. на ГОРС са й предоставени
родителските права върху детето, чийто баща е ответникът, като той е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв. считано от 04.12.2012 г. С
изменение на обстоятелствата свързани с израстване на детето и промяна на
МРЗ за страната иска от съда да увеличи размера на присъдената издръжка от
90 лв. на 160 лв. Отделно се твърди, че бащата не контактува с детето и не го
е виждал след развода с ищцата. Твърди се, че детето участва в спортни
състезания, налагащи излизане извън пределите на страната, както и че
майката има възможност и желание да го взема със себе си на екскурзии и
почивки в чужбина. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови
решение, с което да даде заместващо съгласие за подаване на документи за
издаване на задграничен паспорт на детето, с който да пътува извън
пределите на страната.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът, чрез назначения му особен представител е оспорил предявените
искове. Моли съда да ги отхвърли, като сочи, че не са налице материалните
предпоставки за уважаване на иска по чл. 127а от СК, а и не са налице
обстоятелства, налагащи изменение на размера на присъдената издръжка за
детето.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127а,
вр. чл. 45 и чл. 79, т. 9 от ЗБДД и по чл. 150 от СК.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
3
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
заиздръжка следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
По оплакването във връзка с иска по чл. 1127 а СК за липса на доказателства ,
че ответникът е отказал да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина,
съдът го намира за неоснователно. Действително чл. 127а от СК посочва, че
съдът следва да бъде сезиран при спор между родителите относно въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за
това . Наличието на спор обаче не означава да е налице изричен и явно
изразен отказ на единия родител да даде съгласие за пътуване на детето в
чужбина. Спор между родителите е налице и тогава, когато единият от тях се
е дезинтересирал от детето и не може да бъде намерен, за да заяви своето
становище по въпроса за пътуване на детето в чужбина. В конкретния случай
очевидно е, че ответникът не е намерен от съда, поради което му е назначен
особен представител. По делото от показанията на разпитаната свидетелка Н.
П. и от изявленията на самото дете е установен фактът, че детето не живее с
баща си и между тях не са осъществявани контакти от момента на развода му
с майката.
По оплакванията относно параметрите на даденото от съда разрешение за
пътуване на детето в чужбина, тези оплаквания са несъстоятелни. Първо,
разрешението, дадено от съда не е за неограничено и постоянно пътуване, а за
конкретни пътувания и за определен ограничен период от време, съвпадащ с
периода на действие на задграничния му паспорт, респективно, за времеви
периоди, които не засягат учебния процес, в който детето участва.
По отношение на определените от съда дестинации на пътуване извън
страната, разрешението е също достатъчно конкретно. Възраженията,
свързани с настъпилата епидемична обстановка през настоящата 2020 година
са несъстоятелни, тъй като разрешението на съда не се отнася до
преодоляване на предприетите от всички държави в световен мащаб
противиоепидемични мерки. То може да бъде приложено само при тяхното
спазване .
Даденото от първоинстанционния съд разрешение напълно отговаря на
интереса на детето, без да го застрашава по какъвто и да било начин.
По отношение на оплакванията във връзка с иска по чл. 150 от СК:
Тези оплаквания на са неоснователни. На първо място, предходният размер на
издръжката е определен през 2013г. , когато детето е било на пет години. Този
размер към момента не отговаря на критериите на закона за минимален
размер на дължимата издръжка, който към настоящия момент е 152,50лв. ,
определен съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Присъденият от
съда размер надвишава само със 7,50 лв. този минимален размер. Самият факт
на биологично израстване на детето, което към момента е на 11 – годишна
4
възраст е достатъчен, за да се приеме, че и неговите нужди от издръжка са се
увеличили. Икономическата обстановка в страната също е претърпяла
промяна и то в насока нарастване на необходимите средства за задоволяване
на ежедневните нужди на гражданите, в това число и на децата в глобален
мащаб.
Изложените от въззивния съд фактически и правни констатации съвпадат
напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в неговата
цялост.
Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което
следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на окръжен съд- Велико Търново дължимата се за разглеждане на
жалбата му държавна такса, която е в размер на общо 62,90 лв.
Следва ответницата по жалба да бъде осъдена да внесе по сметка на съда
разноските за възнаграждение на особения представител на жалбоподателя, за
което същата е била задължена с определението на съда по насрочването на
делото, но не го е сторила.
Водим от горното, съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 172/10.07.2020г., постановено по гр.д.
№ 2355/2019г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. , ЕГН ********** да заплати в полза на Окръжен съд-
Велико Търново държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на
62,90лв. ( шестдесет и два лева и деветдесет ст. ), както и 5 лв. ( пет лева)в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И. Й. П. , ЕГН ********** да заплати по сметката на Окръжен съд-
Велико Търново възнаграждение за особен представител на ответника в
размер на 300 лв. ( триста лева) .
Решението в частта му, с която е потвърдено относно иска по чл.127а от СК
подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред
ВКС.
В останалата си част решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6