Определение по дело №286/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 213
Дата: 27 май 2025 г. (в сила от 27 май 2025 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20252200600286
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
гр. Сливен, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20252200600286 по описа за 2025 година
На основание чл . 64, ал. 9 от НПК, Окръжен съд гр. Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 400/20.05.2025 г. по ЧНД №
610/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което по отношение на А. Д.
М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 768/2025 г. по
описа на РУ – Сливен, вх. № 2795/2025 г. по описа на Районна прокуратура –
Сливен, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Определение Рег. № 213/27.05.2025г. по ВЧНД № 286/2025г.
Производство по реда на чл. 64 ал. 8 и 9 от НПК.
С определение Рег.№ 400 / 20.05.2025 по ЧНД № 610 / 2025г. на СлРС
по отношение на А.Д.М., обвиняем по Досъдебно производство № 768/2025г.
по описа на РУ - Сливен, вх. № 2795/2025г. по описа на РП – Сливен е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от обвиняемия с искане
мярката за неотклонение „Задържане под стража” да бъде отменена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник
на обвиняемия счита взетата мярка за неотклонение за неоснователна.
Обвиняемият нямало как да се укрие, защото бил безработен и нямал парични
средства да напусне страната. Дори и да имало обосновано предположение за
престъпление, нямало никакви данни, че той може да се укрие или да извърши
престъпление. Счита, че с друга по-лека мярка за неотклонение също биха се
постигнали целите на мерките за неотклонение.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна,
а определението на РС - Сливен за правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му.
Обв. М. моли за по-лека мярка за неотклонение.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока п
о чл. 64, ал. 6 от НПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт. Възззивният съд след като се запозна с подадената частна жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на производството
до настоящия момент и провери изцяло атакуваното определение прие, че
частната жалба срещу първоинстанционното определение е неоснователна по
следните съображения от ФАКТИЧЕСКО и ПРАВНО естество:
С постановление от 18.05.2025г., предявено на същата дата А.Д.М. е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 768/2025г.
по описа на РУ - Сливен, вх. № 2795/2025г. по описа на РП – Сливен за
престъпление по чл. 144 ал. 3 т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК затова, че на
17.05.2025г. в гр. Сливен на ул. „Димитър Калъкчията“ № 7 се заканил с
убийство на Станимира Богомилова М.а и на Димо Христов М. с думите
„Майка ви мръсна, ще ви избия, ще ви заколя“, „ще ви строша врата и ще ви
залея с киселина“ и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно
насилие.
За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест години.
С постановление на наблюдаващия прокурор обв. М. е бил задържан за
срок от 72 часа, считано от 18.05.2025г., 17:00 часа.
1
Обв. М. е на 27 години, със средно образование, безработен, не е
женен, има регистриран постоянен адрес в гр. Сливен, ул. „Димитър
Калъкчията“ № 7. Не е осъждан. Два пъти е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК за престъпления по чл. 354а ал. 5, вр. ал.
3 предл. 2 т. 1 предл. 1 от НК с налагане на административни наказания.
Разпитан на досъдебното производство, обвиняемият не се признава за
виновен, не дава обяснения. До настоящия момент в качеството на свидетели
са разпитани Станимира М.а, Димо М., Христо М., Славея Славова и Антон
Стоянов, изготвени са докладна записка, доклад за посетен сигнал за домашно
насилие и протокол за предупреждение по ЗМВР, приложени са епикризи на
обвиняемия. Приложени са също справка за съдимост и декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. М. на мярка
за неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и че от
събраните до момента доказателствени материали може да се направи
обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която
съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за ареста
по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на обвинението. И по
отношение на втората предпоставка районният съд правилно е приел, че
съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление. Действително, обвиняемият М. има постоянен адрес в гр.
Сливен, но наличието на адресна регистрация не гарантира изключването на
реалната опасност той да се укрие. Освен това, в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд той е заявил, че има намерение да живее в Кипър,
поради което правилно е отчетено съществуването на реална опасност същият
да се укрие. Правилна е преценката на районния съд и за наличието на реална
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление ако се намира на
свобода предвид на това, че е безработен, няма легален източник на доходи,
употребява наркотици.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод,
че по отношение на обв. М. следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Тази мярка за неотклонение
се явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря на
целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. М. на
настоящия етап от досъдебното производство. Окръжният съд намира за
неоснователни доводите за налагане на по – лека мярка за неотклонение. Тези
доводи са обсъдени от районния съд и се споделят напълно и от настоящия
съдебен състав. При вземането на мярка за неотклонение, различна от
„Задържане под стража“ съществува реална опасност обвиняемият да
предприеме действия спрямо пострадалите и свидетелите, които биха довели
до затрудняване разкриването на обективната истина по делото.
Престъплението, за което на обвиняемия е повдигнато обвинение, е
2
извършено в условията на домашно насилие и по - лека мярка за неотклонение
не би могла да предотврати извършването на друго такова престъпление от
него. Обвиняемият употребява наркотични вещества и след употребата им
става агресивен.
Видно от разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК при определяне на
мерките за неотклонение се взема предвид и здравословното състояние на
обвиняемия, което в случая не обуславя необходимостта от налагането на по –
лека мярка за неотклонение.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението,
с което по отношение на обв М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” е правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението
си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:
3