Решение по дело №1375/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260043                                      30.09.2020г.                           гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав

на петнадесети септември две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав :  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                               ЧЛЕНОВЕ:             М. МАВРОДИЕВА  

                                ВЕСЕЛИНА МИШОВА

при секретаря Катерина Маджова

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

в.гр.д.№ 1375 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе съобрази следното :                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.357, ал.1, 187, т.8 и чл.188, т.1от КТ.

 

Делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба вх.№ 7587/05.03.2020г. от Държавна опера/ДО/- Стара Загора срещу Решение № 207/08.02.2020г. по гр.д.№ 4266/2019г. на РС- Ст.Загора, с което е било признато за незаконно наложеното на въззиваемата служителка/ответницата О.Х.И.- Д. от гр.С.З./ дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № 892/26.07.2019г. на Директона на Операта, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Счита решението на РС- Ст.Загора за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, като според него правилно РС е установил всички правно значими факти, но е извел неправилни и недопустими правни изводи. Предвид което моли въззивния ОС да постанови съдебно Решение, с което да отмените изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, като незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалните правни норми, и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцябо исковата претенция, със законните последици от това. Претендира всички свои разноски за двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото.

 

         В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на в.жалба от другата страна- въззиваемата/ищцата/ О.Х.И.- Д. от гр. гр.С.З., която оспорва изцяло въззивната жалба, която счита за неоснователна и недоказана, твърди, че обжалваното първоинстанционно Решение е изцало правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Счита, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че РС подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и е направил правилни фактически и правни изводи. С оглед на което моли ОС да потвърди изцяло атакуваното  Решение на РС, като излага подробни фактически и правни аргументи против въззивната жалба и в подкрепа на атакуваното изцяло отхвърлително Решение на РС- Ст.Загора.  Претендира и направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и личната й пледоярия пред въззивния съд.

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, като обсъди изложените във въззивните жалба оплаквания, становищата в Отговора на в.жалба, мненията на всяка една от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, въз основа на събраните пред РС писмени и гласни доказателствата по делото, намери за установено следното :

 

Не се спора межу страните по делото, че те са в трудово- правни взаимоотношения, като въззиваемата е служителка на въззивника по трудов договор по КТ на съответната основна длъжност и е изпълнявала постоянно възложената й от работодателя й работа, както и не се спори относно датата, мястото и естеството на соченото в атакуваната Заповед процесно трудово нарушение, както и неговата правна квалификация по КТ.

 

Спори се между страните относно съдържанието и законосъобразността на атакуваната пред РС писмена Заповед на работодателя спрямо служителката му, формата на вината от страна на санкционирана служителка, дали е налице неправилност на атакуваното първоинстанционно Решение на РС поради противоречие с материалния закон, и/или е налице необоснованост на самото това Решение. В тази връзка въззивният съд счита, че оплакванията на въззивника- работодател са неоснователни, тъй като при извършената инстанционна проверка се установи, че напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е обоснован фактически и правен изводът на РС, че процесната официална писмена Заповед на работодателя- въззивник не съдържа основните изискуеми в нея атрибути, а именно- достатъчно точно, разбираемо и пълно посочване фактическите действия и/или бездействия на наказанато лице- служителката/въззиваема/, естеството на твърдяното за извършено от ная трудово нарушение и формата на умисъла за това. Въззивният съд изцяло споделя мотивите на РС, че соченото в Заповедта нарушение е описано като препращане към докладни записки, без конкретно посочване в какво се състоят тези твърдени нарушения, като очевидно липсващите факти от действителността са механично заменени с фактически и правни обобщения, повтарящи предходната Заповед на работодателя за изискване на писмени обяснения, без тяхното точно, ясно и недвусмислено посочване и описване по всеобщо разбираем начин. Този краен фактически и правен извод на РС е обоснован подробно и задълбочено след съвкупно и цялостно обсъждане на събраните по делото пис­мени и гласни доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели, които РС е преценил, като обективни и безпристрастни, и чиито показания е съответно кредитирал. Подробно изложените във в.жалба доводи в тази връзка се явяват необосновани и недоказани пред настоящата въззивна инстанция.

Следователно атакуваното от работодателя- въззивник Решение на първоинстанционния РС, с което е уважен изцяло иска на служителката  по чл.357, ал.1 от КТ, се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди напълно, ведно със законните последици от това. В този смисъл е налице многобройна, продължителна, непротиворечива и константна съдебна практика на ВКС по аналогични казуси.

 

На основание чл.280, ал.3, т.3, пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- София.

 

Ето защо водим от горните мотиви, на осн. чл.269- 273 и чл.280, ал.3, т.3, пр.1 от ГПК във вр. с чл.357, ал.1, 187, т.8 и чл.188, т.1 от КТ, въззивният Окръжен съд- Ст.Загора

  Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 207/08.02.2020г. по гр.д.№ 4266/2019г. на РС- Ст.Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.            

                      

                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :