Решение по дело №2027/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 900 от 29.04.2022 г. по АНД № 2027/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемата Д. К. СТ. да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание по реда на чл. 78а
НК, за това че на 23.02.2022 г., в с. Труд, обл. Пловдив в маловажен случай,
без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества:
амфетамин с нето тегло 1,38 гр. с 4,18 тегловни процента съдържание на
активен компонент - амфетамин и амфетамин с нето тегло 0,47 грама с 9,77
тегловни процента съдържание на активен компонент - амфетамин, с общо
нето тегло - 1,85 грама, на стойност 55.50 лева, съгласно приложение № 2 от
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемата да бъде
освободена от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като й се
наложи административно наказание глоба в рамките на предвидения в закона
минимум.

Защитникът на обвиняемата пледира за постановяването на оправдателно
решение, като изтъква аргументи в защита на тезата, че в процесния случай
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, алтернативно
моли да се наложи наказание под минимума.

Обвиняемата С. се признава за виновна и изразява съжаление за
извършеното. В правото си на лична защита поддържа казаното от своя
защитник. С последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемата Д. К. СТ. е родена на *** г. в гр. ***, ***, българско
гражданство, основно образование, неосъждана, неомъжена, във фактическо
съжителство, ученичка в 9-ти клас, живуща на адрес – с. ***, обл. ***, ул.
***, ЕГН **********.
Обв. С. живеела на съпружески начала с Г.Г. в с. ***, обл. ***, ул. ***. От
1

съвместното им съжителство двамата имали дете, което към месец февруари
2022г. било на възраст 8 месеца.
Обв. С. употребявала наркотични вещества, като на неустановена дата през
месец февруари 2022г. посетила гр. Пловдив и закупила от непознато лице от
ромски произход наркотично вещество - амфетамин за сумата от 50 лева.
На 22.02.2022г. обв. С. и Г.Г. отишли на гости в с.Труд, обл. Пловдив на
свид. Е.Г.К. - братовчедка на Г.. Последната живеела на семейни начала с
К.М. на адрес - с. ***, обл. ***, ул. ***. При посещението си в с.Труд обв. С.
взела със себе си и закупеното по - рано количество амфетамин.
На 23.02.2022г. в РУ Труд при ОД на МВР Пловдив била получена
оперативна информация, че лице с името Д. държи и употребява наркотични
вещества на адрес с. ***, обл. ***, ул. ***.
За проверка на така получената информация адреса бил посетен от
полицейски служители, сред които и свид. И.Р.К.. Около 13.30 ч. на
23.02.2022г. полицейските служители позвънили на адреса, като вратата им
била отворена от свид. Е.К.. След като се легитимирали, служителите на реда
провели разговор със свид. Е.К.. Последната заявила, че в къщата й се
намирала нейната приятелка - обв. С., която държала в себе си наркотични
вещества. Свид. Е.К. извикала обв. С. на входа на имота. Обв. С. излязла и
потвърдила пред полицейските служители, че е на гости в този дом и е
донесла амфетамин.
Поради възникналия неотложен случай полицейските служители извикали
група за провеждане на претърсване и изземване.
При извършеното на 23.02.2022 г. претърсване и изземване в къщата
находяща се на адрес ***. ***, ***, обитавана от обв. С. били открити и
иззети следните вещи:
- от втори етаж на къщата, от всекидневна стая, от дамска чанта,
собственост на обв. С. били иззети 2 броя бучки бяло вещество, увити
поотделно в целофан;
- от втората стая - спално помещение, на същия етаж в шкаф в бяла
порцеланова чиния било открито и иззето насипно бяло прахообразно
вещество.
В хода на извършване на претърсването обв. С. посочила
местонахождението на наркотичните вещества, като заявила, че това е
амфетамин, че е неин, за лична консумация и тя го е донесла в този дом.
С Разпореждане № 1208 от 24.02.2022 г. по ЧНД № 1096/2022 г. по описа
на ПРС XVI н.с извършеното претърсване и изземване било одобрено.
Обв. С. била задържана за 24 часа по реда на ЗМВР на 23.02.2022 г.
От заключението на изготвената по делото химическа експертиза се
установява, че изследваното бяло прахообразно вещество (обект № 1 на
експертизата) представлява амфетамин с нето тегло 1,38 гр. с 4,18 тегловни %
съдържание на активен компонент - амфетамин. Изследваното бялото
прахообразно вещество (обект № 2 на експертизата) представлява амфетамин
с нето тегло - 0.47 гр. с 9,77 тегловни % съдържание на активен компонент -
2

амфетамин.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК доказателства:
- обяснения на обвиняемата, включително и нарочно признание на вината,
направено непосредствено в съдебно заседание;
- показания на свидетелите И.Р.К., Е.Г.К., Л.Л.Ч.;
- писмени доказателства, сред които: характеристична справка, справка за
съдимост, протокол за претърсване и изземване, протокол за доброволно
предаване, заповед за задържане на лице, Протокол за оценка на наркотични
вещества;
- заключение на съдебно химическа експертиза, обективирано в Протокол
№ 322/ 24.02.2022 г;
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от обвиняемата на досъдебно производство, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.
Следва да се отбележи и че на съдебна фаза обвиняемата изрично признава
виновността си по обвинението, така както е повдигнато от Районна
прокуратура ***.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК са налице, доколкото обвиняемата на 23.02.2022г. в с.
Труд, обл. *** в маловажен случай, без надлежно разрешително е държала
високорискови наркотични вещества: амфетамин с нето тегло 1,38 гр. с 4,18
тегловни процента съдържание на активен компонент - амфетамин и
амфетамин с нето тегло 0,47 грама с 9,77 тегловни процента съдържание на
активен компонент - амфетамин, с общо нето тегло - 1,85 грама, на стойност
55.50 лева, съгласно приложение № 2 от Постановление №23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.

Съгласно трайната съдебна практика държането като форма на
изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на съзнателна
фактическа власт върху наркотичните вещества, разбирана като
безпрепятствена и неограничена възможност за дееца да разполага, да
упражнява контрол, непосредствено да въздейства и да се разпорежда с тях
3

по свое собствено усмотрение, когато и както намери за добре, като за
съставомерността на деянието са ирелевантни:
- дали наркотичните вещества се намират постоянно у дееца или на място,
до което той има достъп и където ги съхранява;
- собствеността върху наркотичните вещества, доколкото законът се
интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от правното
основание за упражняването й;
- дали деецът упражнява лично фактическата власт или чрез трето лице;
- дали деецът държи наркотичните вещества за себе си или за трето лице;
- продължителността на упражняваната фактическа власт, стига да е бил
налице макар и минимален период от време, през който деецът да е имал
възможност безпрепятствено да упражнява контрол, въздействие и
разпореждане с предмета на престъплението.
Съставомерността на деянието не се изключва също така от
обстоятелството, че в даден момент лицето не упражнява непосредствен
контрол и въздействие, щом за него съществува безпрепятствената
възможност да го направи в определено от него самия време.
В този смисъл - Решение № 174/02 януари 2019 г., наказателно дело № 629
по описа за 2018 г. на ВКС, и др.
С констатираното съхранение на наркотичните вещества в дамската чанта,
както и в шкаф в спалното помещение на обитаваната към инкриминирания
момент къща от С., последната е реализирала именно държането като форма
на изпълнителното деяние.
В същото време по делото не са събрани доказателства, а не са и изложени
твърдения от обвиняемата, същата да е имала надлежно разрешително за
упражняваната фактическа власт върху наркотичните вещества.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, амфетаминът
представлява вещество с висок риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, което обуславя попадането му в приложното поле
на чл. 354а, ал.3, т.1 НК.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. В текста
на чл. 93, т. 9 НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен
случай“, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на случая
се преценява съобразно предписанията на тази правна норма.
По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен
случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или на други смекчаващи обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е
маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните
4

последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е
извършено деянието. В тази насока са и разясненията, дадени в ППВС № 6/
1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на
вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите,
начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка.
Приложени към фактите по настоящото дело, посочените критерии за
преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за
държане на сравнително малко количество амфетамин – под два грама, на
сравнително ниска стойност – 55,50 лв. Значение има и сравнително ниския
процент активно вещество – 4,18 теглови процента на обект 1, съответно 9,77
тегловни процента на обект 2. При това положение и предвид изричното
признание на обвиняемата, то явно е, че посоченото наркотично вещество е
държано с цел лична употреба. Последното обстоятелство е от съществено
значение с оглед по - ниската степен на обществена опасност на деянието,
която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на
обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които
са защитени от инкриминираната правна норма (така Решение № 44/
23.04.2018 г., наказателно дело № 72/2018 г. на ВКС, 3- то Н. О. ).
Съдът отчита и обстоятелствата, че обвиняемата е в млада възраст,
неосъждана е, съдействала е на органите на досъдебното производство за
разкриване на престъпното деяние и изразява съжаление и критичност към
стореното. Отделно от това съдът съобрази и комплицираното семейно и
имуществено положение на обвиняемата.
От друга страна съдът счита, че процесният случай не може да бъде
дефиниран като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Извършеното от обвиняемата С. деяние осъществява в пълен обем
признаците на вмененото й престъпление, в това число и обществена
опасност, която категорично не сочи на малозначителност. Такава би била
налице, когато извършеното престъпление обективно не е оказало
отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения или
въздействието, макар и оказано е минимално и следователно не е застрашило
реално тези отношения. В настоящия случай не се касае за количествени и
стойностни характеристики на предмета на престъплението, които могат да
изключат обществената опасност на извършеното от обвиняемата деяние.
Дори напротив - както бе изложено и по- горе, касае се за типичен случай на
престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Тоест, степента
на засягане на защитимите обществени отношения е достатъчно сериозна и не
може да се приеме, че деянието не разкрива обществена опасност или пък е с
незначителна такава.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, с форма на вината
пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
5

предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко ги
е целял. В трайната практика на ВКС се приема, че чл. 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, но не и при формалните престъпления
(каквото е и процесното деяние). При формалните престъпления, умисълът
може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава
общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това волевата му
дейност да е пряко насочена към извършването му ( в този смисъл - Решение
№ 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС).
От изричните признания на обвиняемата следва, че същата съзнателно е
държала процесното количество амфетамин за лична употреба, което
определя и прекия умисъл за извършване на престъплението.
Доколкото за посоченото престъпление се предвижда наказание „глоба“ до
1000 лева; обвиняемата не е осъждана до този момент, не е освобождавана от
наказателна отговорност; от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването й от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:

При индивидуализиране на административното наказание "глоба", което да
се наложи на обвиняемата, съдът съобрази вида и характера на засегнатите
обществени отношения, степента на засягане на същите, както и данните за
личността на обвинямата С. – същата е с добри личностни данни, в млада
възраст, проявява критичност към извършеното, като още в рамките на
досъдебното производство е съдействала за разкриването на обективната
истина. В тази връзка, то явно е, че процесното деяние е откъслечна
противоправна постъпка и не е поредно проявление на трайно следвана,
негативна линия на поведение.
Същевременно, не се установи да са налице обстоятелства, отегчаващи
отговорността на обвиняемата С..
В аспект на гореизложеното следва да се посочи, че при ценене на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма
място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика / така - Решение № 144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело № 329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г./.
6

Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемата следва да
се наложи административно наказание "глоба" в рамките на минимума,
предвиден в закона, а именно 1 000 лв. Този размер на глобата съдът счита, че
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като
преценява, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемата С. без
да се накърнява принципът за пропорционалност между преследваните от
закона цели и употребената държавна репресия. Размерът на наказанието
беше съобразен и със събраните по делото доказателства за имуществено и
семейно положение на обвиняемата.
Допълнително и с оглед доводите на защитата в насока налагането на
наказание под минимума, следва да се отбележи изрично, че с оглед
разпоредба на чл. 78, ал.5 НК единствения възможен размер на
административното наказание глоба, което може да се наложи на дееца е в
рамките на минимума, а именно 1000лв. Отделно от това, налице е
задължителна съдебна практика, която е установила правила за
индивидуализиране на административното наказание глоба по чл.78а НК.
В т. 6. от Постановление № 7/85 г. Върховният съд на РБ е приел, че в
производството на глава XXII, раздел пети НПК /сега Глава ХХVIII НПК/,
когато се решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с
приложение на чл. 78а НК, се прилага Общата част от Наказателния кодекс,
но при определяне на административното наказание се прилагат
разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27 ЗАНН, а не чл. 55 НК. При
определяне на административното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя
/чл.27 ал.2 от ЗАНН/. Тази дейност по индивидуализация на наказанието,
обаче съдът осъществява в границите на административната санкция,
регламентирана в чл.78а, ал.1 НК, без значение какъв е размера на
наказанието глоба, ако такова е регламентирано в санкцията на
субсумираната правна норма от особената част на НК. Изрично е посочено в
разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, че не се допуска определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на административното
наказание глоба. В случая този най-нисък законово определен размер на
административната глоба е 1000 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН същият не може да бъде намаляван. По тези съображения съдът
приема, че е налице пречка да се наложи санкция под най - ниския предел на
тази посочена в чл. 78а НК, който в същото време е и максималният
възможен, съобразно забраната по чл.78а, ал.5 от НК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

На основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, съдът счита, че
остатъкът от наркотичното вещество - амфетамин, намиращо се на
съхранение в Централно митническо управление Отдел "МРР- НОП"- гр.
София, следва да бъде отнето в полза на Държавата, като след влизане в
7

законна сила на настоящото решение, да бъде унищожено по надлежен ред.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал.3 НПК обвиняемата Д. К. СТ. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на бюджета на
Държавата сумата от 69,35 лева /шестдесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща разноски по делото, сторени в хода на
досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	900
Дата:	29 април 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20225330202027
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 април 2022 г.

Решение по дело №2027/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите