№ 2335
гр. С, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110112948 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу В. Г. Д., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и срещу М Д Т, ЕГН:
**********, починала в хода на процеса, чийто единствен наследник по закон се явява
ответника, за заплащане на сумата от 2 518,46 лв. /двe хиляди петстотин и осемнадесет лева
и 46 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху посочената суама за периода от
15.09.2018г. до 19.08.2021 г. в размер на 625,06 лв. /шестстотин двадесет и пет лева и 06
стотинки/, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 30,20 лв.
/тридесет лева и 20 стотинки/ за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва върху тази сума от 07.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение, начислена за периода от
31.08.2018г. до 19.08.2021 г. в размер на 7,68 лв./седем лева и 68 стотинки/. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 52205/2021г. по описа на СРС, 25
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед е връчена на
длъжника и в законоустановения срок от същия е подадено възражение, поради което на
“ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в
срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. Б бл. 92, вх. Д, ет. 4, ап. 62, аб.№ 235699 е
потребявал топлинна енергия за посочения период, която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че дължи посочените в
1
заповедта суми.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от В. Г. Д.. Не са направени
конкретни възражения и по ч.гр.дело № 52205/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността
на упражни тези права по-късно.
Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ГПК определя реквизитите на писмения отговор на
ответника, както и изисква изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават. От друга страна, преклудирането на процесуалните права на
ответника настъпва с изтичане на срока за отговор, но нормата на чл. 133 ГПК не въвежда
императивно правило, че възраженията на ответника срещу иска следва да се заявят
единствено под формата на писмен документ, назован отговор на исковата молба и с
необходимото съдържание по чл. 131, ал. 2 ГПК. Основание за този извод е направеното от
законодателя изброяване на начините, които ответникът би могъл да се упражни правата си,
за да не настъпи преклузията по чл. 133 ГПК - писмен отговор, становище, възражения,
оспорвания, представяне на доказателства и др. Писменият отговор представлява
възможност, която внася яснота в процесуалната позиция на ответника, но не въвежда
забрана възраженията или становищата да се заявят и съответно да се зачетат от съда и ако
не отговарят на формалните изисквания по чл. 131, ал. 2 ГПК, но при спазване на срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Исковото производство по чл. 124 ГПК вр. чл. 415 ГПК е инициирано от постъпилото
от длъжника в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение. Законодателят не изисква обосноваване на възражението, за да бъдат
предприети от съда и от заявителя действията по чл. 415 ГПК, но длъжникът разполага с
правото да изложи конкретно становище и възражения за недължимост на присъдената
парична сума не се дължи. Когато това бъде направено, мотивираното възражение,
приобщено към исковото производство се счита именно за направено възражение в срока по
чл.131, ал.1 ГПК.
В настоящия случай от В. Г. Д. е подадено възражение по ч.гр.дело № 52205/2021г. по
описа на СРС, 25 състав, но същото не е мотивирано. Посочено е единствено, че не дължи
вземанията в този размер, но не е посочено дали счита, че вземанията са погасени по
давност или са недължими на някакво друго основание. Възраженията следва да са изрични,
особено правоизключващите възражения, доколкото следва да е изрично посочено
основанието за недължимост, на което страната се позовава.
Във възражението по ч.гр.дело № 52205/2021г. по описа на СРС, 25 състав В. Г. Д. е
посочил адрес за призоваване, при изпращане на съобщение с разпореждане по чл.131 ГПК
2
на посочения от него адрес, е установено, че ответника не живее на адреса. Съгласно чл.41,
ал.1 ГПК Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. По настоящето дело е установено, че В. Г. Д. отсъства от адреса, който сам е съобщил
по делото повече от месец, доколкото при посещения в периода от 11.04.2022г. до
01.05.2022г. не е открит на адреса, напротив по сведения на съседи В. Г. Д. изобщо не живее
на адреса. Поради неизпълнение на задължението по чл.41, ал.1 ГПК, по отношение на В. Г.
Д. е приложена санкцията на чл.41, ал.2 ГПК, като съобщението е приложено по делото и е
счетено за връчено на 01.05.2022г.
Независимо от горното, Съдът е извършил и призоваване по телефона, изрично
посочен от страната във възражението. В. Г. Д. е бил уведомен по телефона на 01.07.2022г.
Отговор на исковата молба не е подаден от В. Г. Д. нито в едномесечен срок след
прилагане на съобщението, нито в едномесечен срок от призоваването му по телефон.
Възражение за погасяване на вземанията по давност, за липса на облигационна връзка
и за недължимост на лихви, са направени с молба от 13.10.2022г. след като В. Г. Д. е
призован за първо по делото съдебно заседание. Същия не е посочил, че счита срока по
чл.131, ал.1 ГПК за пропуснат по независещи от него причини, не е направил възражение,
че не е получавал разпореждане по чл.131 ГПК, не е поискал възстановяване на срока за
отговор. Поради изложеното следва да се приеме, че всички възражения на В. Г. Д. са
направени извън срока по чл.131 ГПК.
По заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно - чл. 120 ЗЗД,
поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се
преклудират, ако не са упражнени в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В този смисъл, правото на ответника да направи възражение за погасяване на
вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК.
Липсата на възражения срещу исковете обаче не освобождава ищеца от задължението
да докаже обстоятелствата от значение за основателност на претенциите.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
3
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира В. Г. Д. – лично и като наследник на М Д
Т да е собственик на имота, поради което се явява потребител на ТЕ. По делото е изискан и
приложен Договор за продажба на държавен недвижим имот от 20.06.1980г., от който се
установява, че Г К Д. и М Д Т са закупили апартамент №62/27, вход Д, ет.4 в гр.С, ул.О
№92. От представено удостоверение от „ф-ма“ ЕООД, стар адрес ул.О №92, бл.44 се отнася
за многофамилна жилищна сграда с четири входа със следния настоящ адрес: ж.к. Б бл. 92,
вх. В, Г, Д и Е. Следователно приложения Договор за закупуване на държавен недвижим
имот удостоверява правото на собственост именно по отношение на процесния
топлоснабден имот. От представено Удостоверение за наследници на Г К Д., се установява,
че той е починал на 21.12.2000г., като е оставил за свои наследници М Д Т и В. Г. Д. -
съпруга и син. Доколкото имота е придобит от М Д Т и Г К Д. по време на сключен между
тях брак, то след смъртта на съпруга, съпругата е останала собственик на ½ ид.ч. от имота,
а другата ½ част е наследена от нея и сина им, при равни квоти. По делото се установява и,
че М Д Т е починала на 24.11.2021г., като е оставила за свой единствен наследник В. Г. Д..
Последният като единствен собственик на имота, се явява потребител и отговаря за
4
потреблението – за лично потребление по отношение на ¼ част от имота и за стойността на
потреблението за останалата част поради наследяване на задължението на майка си.
Доколкото не се оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия,
то предявения иск за установяване дължимост на главница за цена на доставена ТЕ се явява
основателен и доказан в пълния си размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
Доколкото от ищеца не е оспорено публикуването на фактурите, то поради липса на
своевременни възражения, предявения иск следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
5
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
като не е оспорена и нейната цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер –
таксата се дължи от потребителя, вписан като абонат.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
197,84лв. за заплатена държавна такса, такси за издаване на съдебни удостоверения и
юрисконсултско възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален
размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
От адвокат К А С е поискано да му се присъди възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г.,
доколкото меродавен е момента на подаване на исковата молба, минималния размер на
адвокатското възнаграждение при цена на исковете от 3181,40лв. е 452,70лв.
Възнаграждение следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част от исковете, а
именно в размер на 1,09лв.
6
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 52205/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 63,47лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 49,88лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против В. Г. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к. Б бл. 92, вх. Д, ет. 4, ап. 62, че В. Г. Д. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 2 518,46 лв.
/двe хиляди петстотин и осемнадесет лева и 46 стотинки/, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
посочената суама за периода от 15.09.2018г. до 19.08.2021 г. в размер на 625,06 лв.
/шестстотин двадесет и пет лева и 06 стотинки/ и цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 30,20 лв. /тридесет лева и 20 стотинки/ за периода от 01.07.2018г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 07.09.2021г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
52205/2021г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване
дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение, начислена за периода от 31.08.2018г. до 19.08.2021 г. в размер на 7,68
лв./седем лева и 68 стотинки/.
ОСЪЖДА В. Г. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. Б бл. 92, вх. Д, ет. 4, ап. 62
да заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б
направените по ч.гр.дело № 52205/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
63,47лв. за заплатена държавна такса и 49,88лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 197,84лв. за заплатена държавна такса, такси за издаване на
съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №23Б да
заплати в полза на адвокат К А С, със служебен адрес: гр.С, ул.“П. П“ №14, партер, на
основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство съразмерно на отхвърлената част от
исковете в размер на 1,09лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8