№ 21171
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20241110117918 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Д. М. срещу р, с която
са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед от № 1 от 31.01.2024 г. на
ответника, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – „книговезец“ и осъдителен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 5598 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 01.02.2024 г. до 01.08.2024 г., ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът Н. Д. М. твърди, че се намирала в трудово правоотношениe с ответника р въз
основа на трудов договор № 129 от 12.02.2008 г., по което заемала длъжността „книговезец“.
Поддържа, че със заповед от 31.01.2024 г. трудовото й правоотношение било прекратено,
считано от 01.02.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата. Счита уволнението за незаконно, като твърди, че
последното не отговаря на действителното положение, намира се в противоречие с други
предходни действия и искания по отношение на ищцата и представлява симулативно и
привидно основание за прекратяване на трудовия договор. Посочва, че на 18.01.2024 г. й
било връчено искане за обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ заради нейна публикация и
изразяване на мнение в социалните мрежи, което според ищцата, било действителната
причина за уволнението и водело до привидност на извършеното такова на посоченото
основание. Оспорва уволнителната заповед да включва каквато и да е конкретна оценка как
се е справяла с изброените в същата задължения, както и в длъжностната й характеристика
да са й вменени качества, знания и умения, които в уволнителната заповед се твърди, че не
притежава. Твърди, че в заповедта не е посочено какви точно качества липсват за
изпълнение на заеманата длъжност. Отделно от това оспорва да е налице трайна липса на
качества. По така изложените доводи счита уволнението за незаконно и предявява
разглежданите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че заповедта за уволнение е законосъобразна,
мотивирана и изложените в същата констатации - отговаряли на действителността. Твърди,
че след като е оценил поведението на ищцата, било установено, че същото не следва да бъде
1
третирано като дисциплинарно нарушение, а като липса на качества, конкретно посочени в
заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение. По така изложените доводи
моли за отхвърляне на предявените искове.
В условията на евентуалност в случай, че бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ прави възражение за прихващане срещу претенцията на ищеца със свое
вземане за връщане на платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в
размер на 1095,34 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства,
че между тях е съществувало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 129
от 12.02.2008 г., по силата на който ищецът Н. Д. М. е заемала длъжността „книговезец“,
което е било прекратено със Заповед от № 1 от 31.01.2024 г. на управителя на ответното
дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно
изпълнение на работата.
Съгласно посоченото в трудовия договор страните са уговорили, че работодателят
възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „книговезец“ съобразно
изискванията на длъжностната характеристика. Съгласно представената с исковата молба
такава основните задължения за длъжността са сгъване, набиране, лепене, машинно шиене –
телово на книжното тяло, пуска в действие и спира машината, с която работи; получава
необходимите книговезни материали и изготвя заявки за доставката им; уведомява
техническия персонал за повреди в машините или сам отстранява малки повреди; спазва
технологията и инструкциите за работа с книговезката машина; спазва форматите спрямо
стандартизационните изисквания, води точно дневния си отчет и изпълнява точно и в срок
всички възложени от ръководството задачи като използва минимално количество
консумативи; спазва технологичната дисциплина и се отнася към поверената му техника с
грижата на добър стопанин; при възникване на авария или каквато и да е друга извънредна
ситуация уведомява директор Печатна база; ежедневно издава протоколи за предаване и
приемане на готовата продукция; изпълнява и други конкретни задачи, възложени му от
ръководителя, свързани с длъжността. Посочено е, че от работника се изисква да знае
технологичните процеси за извършване на книговезките операции и свойства на ползваните
материали, реда и изискванията за използване на машините на книговезка работа.
Със заповед от 31.01.2024 г. на управителя на р трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на качества у служителя.
Съгласно заповедта при изпълнение на възложената работа Н. М. проявявала грубо и
арогантно отношение към останалите служители в печатната база, възлагала част от
задълженията си на останалите служители, когато прецени, че нямали достатъчно работа,
без тези задължения да са част от трудовите им функции, не изпълнявала възложените й
задачи в пълен обем, избирала по-леките такива, като прехвърляла по-тежките на останалите
кноговезци. Посочено е, че създавала конфликти в екипа, вдигала скандали на прекия
ръководител, коментирала и оспорвала даваните указания и заповеди пред останалите
работници и пред външни лица, проявявала грубо и неуважително отношение към клиенти
на работодателя, вследствие на което печатницата изгубила двама клиенти, а част от
останалите предпочитали да не контактуват с нея. В обобщение е посочено, че служителят
не притежава необходимите лоялност към работодателя, умения за работа в екип,
дисциплинираност, самокритичност, организационни умения и способности за ефективно
изпълнение на основните му задължения и отговорности; комуникативни умения за работа с
клиенти на работодателя. Съгласно заповедта липсата на качества е трайна и води до
нарушаване на работния процес, влошаване на работната атмосфера и създаване на
напрежение между работниците в дружеството.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите миа, вкм и
нон, които излагат впечатленията си от работата на Н. М.. Така свидетелят а посочва, че
ищцата изпълнявала задълженията си с нежелание, подбирала по-леката работа за себе си,
като възлагала на другите служители, включително и тези, които не заемат такава длъжност,
2
да изпълняват нейните задължения. Подробно описва ситуации, в които ищцата се отнасяла
грубо и обидно към него и към други служители и клиенти на фирмата, като такова било
отношението й и когато свидетелят контактувал с нея в качеството си на клиент на
ответното дружество. Свидетелят а посочва, че се е налагало сам да извършва дейности,
които са задължение на ищцата при възложени от него поръчки на дружеството в период, в
който е бил клиент, а не служител при ответника. Свидетелят заявява, че поради грубото
отношение на ищцата избягвал да посещава книговезкия цех, както и че ищцата се държала
грубо и с други служители, заемащи същата длъжност, като впоследствие същите са
напуснали работа. Посочва, че след уволнението на ищцата работната атмосфера била
спокойна. В същия смисъл са и показанията на другите двама свидетели. Така свидетелят
Валентина Манолова посочва, че наблюденията й от работата на ищцата са, че последната
избягвала по-тежката работа от задълженията й, предпочитала по-леката такава, която е в
седнало положение, като посочва, че ищцата била в лоши отношения с колегите си, а когато
й се възлагала конкретна задача, започвала спорове с работодателя относно това. От
показанията на свидетеля н - клиент на ответното дружество, се установява, че ищцата
имала грубо отношение към него, налагало се сам да пакетира продукцията си, не
изпълнявала своевременно заявките му въпреки липсата на друга възложена й работа,
забавяла изготвянето на протоколите, които забавяния довели до загубата на клиент на
свидетеля и съответно започнал да ползва услугите на друга печатница. Показанията и на
тримата свидетели са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът
намира, че не е налице пречка да бъдат ценени, доколкото и тримата свидетели имат най-
преки впечатления от работата с ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ дава възможност на работодателя едностранно да
прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не изпълнява поетите от
него и възложени му от работодателя трудови задължения, доколкото те не противоречат на
закона и добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от него длъжност. Това неизпълнение
трябва да се дължи на липса на качества у работника или служителя, която се явява причина
за невъзможността да се предостави надлежно изпълнение. Липсващите качества означават
фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата, като това е
обективно състояние, което може да се дължи на различни причини – недостатъчна
образованост, недостатъчна професионална квалификация, липса на опит или природни
дадености, съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, тактичност, способност
за работа с хора и други.
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква съществуването на три предпоставки за
прекратяването на трудовия договор, а именно: 1/ неефективно изпълнение на работата от
страна на работника или служителя; 2/ липса на качества на същия работник или служител и
3/ причинна връзка между двете. Законът не предвижда наличието на вина на работника или
служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради
което и такава не се изисква. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да
обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което
налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се
дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или
служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на
потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. Ако към
момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, то без значение е това
дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си
задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната
длъжност (в този смисъл Решение № 60258 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3443/2020 г.,
IV ГО).
За да е налице основанието на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работникът или служителят трябва
да не изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения,
3
доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от
него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или
служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно
изпълнение. Тъй като не е проведено разграничение, то липсващите качества могат да бъдат
както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална
квалификация и други), така и лични (недостатъчна съобразителност, недобро възпитание,
липса на тактичност или на невъзможност да се работи в колектив и други). Доколкото чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ не изисква вина, то се касае до обективна невъзможност на работника
или служителя да изпълнява надлежно трудовите си задължения. Самата липса трябва да е от
такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на
работодателя, което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен
характер, а да не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на
работника или служителя, като освен това е необходимо то да е налице към момента на
упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя.
Заповедта, с която работодателят упражнява потестативното си право едностранно да
прекрати трудовия договор с работник или служител, на някое от основанията по чл. 328, ал.
1 от КТ следва да бъде мотивирана, като значението на мотивите е в две насоки. С тях се
дава възможност на работника или служителя да узнае точно на кое от всички предвидени в
закона основания се прекратява трудовият договор и да може да организира ефективно
защитата си. Освен това мотивите на заповедта са от значение за определяне на предмета на
съдебното производство при оспорване на законосъобразността на уволнението. Начинът на
мотивиране и конкретното съдържание на мотивите са в зависимост от конкретното
основание за прекратяване на трудовия договор, като зависят и от това дали това основание
включва в себе си и оценъчен елемент от страна на работодателя. По отношение на
мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ в Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г., постановено по т. д. № 4/2017 г.
на ОСГК на ВКС, е посочено, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в
заповедта да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се
състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът, по който работникът се
справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и
работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. В случаите когато
заповедта се мотивира с факти, сочещи в какво се състои трайното неефективно изпълнение
на работата, е възможно наред с тези сочещи на обективната невъзможност за изпълнение
на задълженията, да се посочат и такива обуславящи виновна дисциплинарна отговорност на
работника или служителя. В този случай, ако бъдат доказани първите уволнението по чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ е законосъобразно (в този смисъл Решение № 60259 от 18.08.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4104/2020 г., IV ГО).
Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез
доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на
трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено
пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия
и бездействия и по получените резултати (в този смисъл са и Решение № 179/07.11.2016 г. по
гр.д. 1237/2016 г., ВКС, III ГО, Решение № 202/ 19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., ВКС, ІV
ГО и Решение № 564/22.01.2013 г. по гр. д. № 1774/2011 г., ВКС, ІV ГО).
При съобразяване на изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и установените обстоятелства се налага извод, че по делото се установява при
дължимото от ответника главно и пълно доказване липсата на посочените в заповедта за
уволнение качества у ищцата, а именно лоялност към работодателя, умения за работа в екип,
дисциплинираност, самокритичност, организационни умения и способности за ефективно
изпълнение на основните му задължения и отговорности, комуникативни умения за работа с
клиенти на работодателя. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че дори и в случаите, в
които длъжностна характеристика липсва, не е връчена, във връчената такава не са
посочени качества или не са посочени всички необходими качества за ефективното
изпълнение на възложената работа, не следва, че работникът може да работи без
необходимите качества и работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение
4
поради липсата им, като това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на
трудовото правоотношение - нито работодателят може да възложи с длъжностна
характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не
изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа (в този
смисъл Решение № 117 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2022 г., III ГО, Решение №
800/22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., ІV ГО). Ето защо се явява и неоснователно
наведеното в този смисъл възражение в исковата молба, че описаните в процесната заповед
качества на ищцата не съответстват с тези, посочени в длъжностната характеристика,
доколкото несъмнено изброените такива в процесната заповед са необходими за ефективното
изпълнение на възложената работа. Изводът за липсата на описаните в заповедта качества се
обуславя от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите миа, вкм
и нон, чиито показания съдът намира за добросъвестно дадени. И тримата свидетели
последователно и непротиворечиво описват работната атмосфера като напрягаща в
присъствието на ищцата, нейното поведение и отношение към другите служители и
клиентите на дружеството - като заядливо и неуважително. Така от показанията и на
тримата свидетели се установява, че ищцата вършела по-леката работа от нейните
задължения, а останалата част прехвърляла на други служители или дори на клиенти на
дружеството. Свидетелите посочват примери с неуважително и грубо отношение към тях
или клиенти, със създадена напрегната атмосфера в нейно присъствие, със забавяне
изпълнението на възложената работа, включително забавено обработване на протоколи за
предаване на работата, което води до забавяне на изпълнението и предаването на поръчките.
В тази връзка следва да бъде посочено, че всички факти и обстоятелства, включително за
липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения, могат да се доказват
в гражданския процес с всички допустими по закон доказателствени средства, в т.ч.
свидетелски показания (в този смисъл Решение № 163/12.07.2017 г. по гр. д. № 4494/2016 г.,
IV ГО, ВКС). Посоченото от свидетелите налага извод за липса на описаните в процесната
заповед качества у ищцата като лоялност към работодателя, умения за работа в екип,
дисциплинираност, самокритичност, организационни умения и способности за ефективно
изпълнение на основните й задължения и отговорности, комуникативни умения за работа с
клиенти на работодателя. Специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно,
макар видимите му проявления да са инцидентни и невинаги да съставляват дисциплинарно
нарушение. Установява се, че в случая не се касае за инцидентни прояви, а за едно трайно
състояние продължило през значителен период от време, което е било налице и към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Всичко това налага приемането на
извод, че работодателят е обосновал подробно и аргументирано уволнението по чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ с едно обективно, безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на
ищцата да изпълнява ефективно възложените й трудови задължения - резултат от липсата на
изискуемите от характера на трудовата функция качества. Следователно по делото се
установява законосъобразност на извършеното с процесната заповед уволнение.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. КТ за признаване за незаконно
уволнението на ищцата и неговата отмяна се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е предпоставено от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което и исковете за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 КТ в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лева. Ищцата релевира възражение за прекомерност на
същото, което съдът намира за основателно. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС. При това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде
взета предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че
5
производството не се отличава с особеност от множеството сходни производства в СРС по
трудови спорове по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ. Следва да бъде взето предвид и
обстоятелството, че е проведено едно единствено открито съдебно заседание. Това наред с
характера на предявените искове и цената на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обуславя
определяне на възнаграждение в размер на 1300 лева. Именно в този размер следва да бъдат
присъдени и претендираните от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Д. М., с ЕГН ********** и съдебен адрес **, срещу р, с
ЕИК ** и със седалище и адрес на управление **, искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със
Заповед от № 1 от 31.01.2024 г. на ответника, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на Н. Д. М. на заеманата преди уволнението длъжност – „книговезец“ и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в
размер на 5 598 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 01.02.2024 г. до 01.08.2024 г., ведно със законната лихва
от 29.03.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Д. М., с ЕГН ********** и съдебен адрес **, да заплати на р, с ЕИК ** и
със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1
300 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6