РЕШЕНИЕ
№ 528
гр.Плевен, 14.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
При секретаря Цветанка Дачева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1104 по описа на Административен съд – Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на
управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 , вписано
в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК119676011, представлявано
от управителя С.И.С., чрез гл. юрисконсулт Е.Х., против Решение №
508/26.08.2019 г.на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти
- частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус",
участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на
територията на областите Ловеч и Плевен. Претендира се изменение на оспореното
РМС № 508/26.08.2019г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък
122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на
областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на
частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството, както следва: 1. ПИ с
идентификатор 51620.32.86 представляващ НИВА, IV категория, в местността
„ОСЕНОВЕЦ", находящ се в землището на с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ
51620, с обща площ 5,956 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 4,139 дка
и цена на обезщетението в размер на 1053
лв.; 2. ПИ с идентификатор 05921.107.21 представляващ НИВА, III категория,
в местността „ПЕЧЕНЯКА", находящ се в землището на с.Бохот, община Плевен,
ЕКАТТЕ 05921, с обща площ 22,984 дка и трайно засегната площ за отчуждаване -
2,732 дка и цена на обезщетението в размер на 2089 лв. Претендира се изменение на оспореното решение в частта
относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост
на дружеството. Твърди в жалбата, че определената оценка не
представлява равностойно парично обезщетение за отчуждаваните части от имотите,
тъй като не съответства нито на Наредбата за условията и реда за установяване
на текущи пазарни цени на земеделските имоти, нито се доближава до пазарната
цена на земеделските земи в землището на с.Николаево и с.Бохот, обл.Плевенска.
Твърди, че и двата процесни имота са закупени през 2011 и 2012 год. на стойност
по 420 лева, съответно по 560 лева за декар, оттогава са изминали 8 години и
цените на имотите в този район, както и в страната като цяло са се повишили,
като размерът им в различните региони на тази област надвишава 950-1000 рева за
декар. Счита, че неправилно е ползван редът
по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на
отчуждената част от имотите. Този ред се ползва в случай, че не могат да се
определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на
извършени сделки в съответната Служба по вписванията. В заключение моли съда да
измени Решение №508/26.08.2019 год. на МС в частта относно определената пазарна
стойност на частта от отчуждените имоти и части от имоти-частна собственост, за
държавна нужда, за изграждане на АМ”Хемус”, участък 122+260 до км 139+340,
включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и
Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените
имоти, собственост на дружеството. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпила е писмена молба с вх.№4950/9.10.2019
год. от пълномощника на дружеството, в която заявява, че поддържа подадената
жалба. Сочи, че от заключението на ВЛ се установява, че формално са изпълнени
изискванията на закона, но взетите при определяне на оценката нотариални
актове-пазарни аналози, отразяват сделки на цени, близко до данъчната оценка на
имотите и не отразяват реалната пазарна цена при продажба на земеделски земи в
процесните землища. Счита определеното обезщетение за несъразмерно ниско поради
остарялата нормативна база за определяне на обезщетението при принудително
отчуждаване на земеделски земи за държавни нужди и същото не отразява реалната
пазарна цена при продажба на земеделски земи. Моли за изменение на решението на
МС в частта на определената пазарна
стойност на частта от отчуждените ПИ.
Ответникът-Министерски
съвет, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната
преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на
подадената жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на
решението на МС в оспорената част като издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване
на процедурата и в съответствие с целта на закона.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от правен съветник с юридическо
образование Г.с пълномощно на л.405 от делото, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана и да потвърди решението на
Министерски съвет в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Позовава
се на изготвеното заключение на вещото лице , че размерът на обезщетението е
изготвен при спазване на изискванията на
ЗДС, оценката, която вещото лице е определило за размера на двата имота,
потвърждава оценката на административния орган, поради което счита жалбата за
недоказана. Моли съда да не кредитира вариант 1 от изготвеното заключение, т.к.
вещото лице е ползвало неотносими пазарни аналози - сделки извън едногодишния
период съгласно §1а т.2 от ДР на ЗДС, както и сделки с имоти, които се намират
освен в землището на с.Николаево и в други землища. Всички тези имоти са
продадени с обща цена и не може да бъде определена осреднена пазарна цена за
имотите само в землището на с.Николаево, така както изисква параграф 1а т.2 от
ДР. За имота, който се намира в с.Бохот тези пазарни аналози, представени от
жалбоподателя, също са ползвани при изготвяне на вариант 1, но нито един от тях
не касае сделки с имот в землището на с.Бохот. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна-Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е представила
писмени становища с вх.№4775/1.10.2019 год. и вх.№4979/10.10.2019 год, в които
оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита
решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на
паричното обезщетение-за правилно определен. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна-Министерство на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Заинтересованата
страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София, е депозирала писмен отговор с
вх.№4747/30.09.2019 год., в който е взела становище за неоснователност на
подадената жалба, за правилност и
законосъобразност на решението на МС в оспорената част относно определената
пазарна стойност на отчуждените имоти. В съдебно заседание АПИ се представлява
от юрисконсулт В.с пълномощно на л.260 от делото, която моли съда отхвърли жалбата на „Ставен“ АД като
неоснователна и да потвърди решението на Министерски съвет като правилно и
законосъобразно. Относно паричното обезщетение за отчуждената част от имота твърди,
че трасето на АМ „Хемус“ не преминава
през урбанизирани територии, а само през земеделски и горски територии и в
случая е приложима разпоредбата на пар. 1а т.4 б.б от ЗДС. Позовава се на
заключението на ВЛ , като изразява становище, че е определено правилно
равностойното парично обезщетение, което се потвърждава и от вещото лице.
Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като се запозна със становищата на страните,
представените по делото доказателства и въз основа на приложимите законови
разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С писма изх.№№
53-00-8693/30.08.2019 год. и 53-00-8691/30.08.2019 год. на л.14 и л.15 от
делото , жалбоподателят е уведомен за оспореното решение за отчуждаване на
двата процесни имота на дружеството. Писмата са получени от „С.И.Г.” ООД на 11.09.2019
год., видно от известие за доставяне на л.254 от делото, а жалбата е подадена
на 19.09.2019 год. и е заведена с вх.№11.00-269, поради което се явява подадена
в установения от чл.38, ал.2 от ЗДС 14-дневен срок за оспорване и от надлежна страна- адресат на акта, за който
същият е неблагоприятен. Дружеството – жалбоподател е собственик на двата
процесни имота, части от които се отчуждават с оспореното решение, видно от
нотариални актове №147, том III, рег.№1278, дело №218 от 2012 год. и №59, том
II, рег.№639, дело №122 от 2011 год. Следователно, жалбата е допустима за разглеждане.
По същество
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34 а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на
имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите. Оспореното решение е постановено от компетентен орган-Министерски
съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени
имоти/части от имоти-частна собственост, видно от приложените на л.21-24
нотариални актове. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на
национален обект-автомагистрала, обявена за национален обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС,
приложено на л.85 от делото. Оспореното решение на МС има съдържанието,
предвидено в чл. 34 б ЗДС -
посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите.
Спазени са
административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени
в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото
ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на
финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към
него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри- на
финансите и на регионалното развитие и благоустройството, са направили
предложение за отчуждаване на имотите до МС –л.47 и сл., изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението
е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС, видно от приложените на л.294-305
от делото писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите
от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването
е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда
изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус",
участък от км. 122+260 до км. 139+340,
включително пътен възел „Плевен”, в землището на с.Каленик, общ.Угърчин,
с.Лисец, с.Баховица, с.Славяни, общ.Ловеч, с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен,
обл.Плевен, който е одобрен с влезли в сила Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019
год. и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на зам. министъра на РРБ. Последната
цитирана заповед за одобряване на ПУП относно участъка от магистралата за
землището на с.Николаево и с.Бохот, е
влязла в сила на 15.05.2019 год. съгласно представеното удостоверително писмо №АУ13-12/16.05.2019 год. на л.255 от делото. В
табличен вид на л.50 и сл. са представени имотите за отчуждаване с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е и финансова обосновка на л.63-64 от делото. Налице е и оценка на
имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител- л.72,
гръб и сл. от делото. Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне
на равностойното парично обезщетение е ползван редът по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за определяне на
пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от приложения на л.72
и сл. по делото Оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в
т.ч.относно процесните имоти, е определено при осигурено удостоверение от
Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти -
реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по
реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е
въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и
също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния
случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката и вписани в СлВп, а именно- 8.05.2018-8.05.2019 год. Използваните от
оценителя в административното производство като аналози пазарни сделки, са
описани в таблици на л.78-гръб и л.79 от делото.
В оспорената му
част решение № 508 от 26.08.2018 г. на Министерския съвет постановява
отчуждаването на имот с идентификатор 51620.32.86 представляващ НИВА, IV
категория, в местността „ОСЕНОВЕЦ", находящ се в землището на с.Николаево,
община Плевен, ЕКАТТЕ 51620, с обща площ 5,956 дка и трайно засегната площ за
отчуждаване - 4,139 дка и цена на обезщетението в размер на 1053 лв.; имот с идентификатор
05921.107.21 представляващ НИВА, III категория, в местността „ПЕЧЕНЯКА",
находящ се в землището на с.Бохот, община Плевен, ЕКАТТЕ 05921, с обща площ
22,984 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 2,732 дка и цена на
обезщетението в размер на 2089 лв.
Във връзка с
оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение по чл.32 от ЗДС и §1а, т.1 от
ДР на ЗДС.
Съгласно
заключението на вещото лице, при определяне на равностойното парично
обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от
ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с
имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по вписванията-Плевен сделки за
имоти по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до
отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии
и горските територии, за период 8.05.2018-8.05.2019 год. –за землището на
с.Николаево са налични 20 броя нотариални актове, а за землището на с.Бохот са
налични 13 броя нотариални актове. Използваните сделки при определяне на
равностойното парично обезщетение от ВЛ са описани изчерпателно в Приложение 1а
и 1б към заключението. На база цените на
имотите, описани в Приложение 1а, получената осреднена оценка за землището на
с.Николаево е в размер на 254, 50 лева. На
база цените на имотите, описани в Приложение 1б, получената осреднена оценка за
землището на с.Бохот е в размер на
764,47 лева. Значителното невисоката осреднена стойност на сделките с имоти по
Приложение 1а за землището на с.Николаево
според ВЛ се дължи на факта, че цените/материалния интерес на сделките с
имоти в Приложение 1а на ред 1,2, от 5 до 10 вкл., 12, 13, от 15 до 18 вкл. са
много близко по стойност до данъчната оценка в съответните нотариални актове
/със сравнителен коефициент около 1-ца/. Сделките с тези имоти са 70% от всички
сделки, които се включват в оценката за равностойно парично обезщетение по реда
на ЗДС. Средните цени на сделките с тези имоти са в границите от 103 до 240
лева/дка, за разлика от шест сделки, чиито средни цени са в границите от 640 до
950 лева/дка и две средни цени 357 и 427 лева/дка. Получената осреднена пазарна цена от 254, 50
лева/дка е поради големия диапазон, в който се намират приложимите за целите на
оценката по чл.32 от ЗДС средни цени на сделки с имоти в землището на
с.Николаево, вписани в СлВп, и преобладаващият брой сделки с цени, много близки
до данъчната оценка.
Не са
представени по същия начин цените/материалния интерес на сделките с имоти в
таблицата за землището на с.Бохот-Приложение 1б. За тях две сделки-на ред 1 и
ред 6, са изповядани по данъчната оценка
/със сравнителен коефициент съответно 1,18 и 1,69 в колона 16 от Таблицата/.
Всички останали сделки са изповядани на цени/материален интерес от 4 до 17 пъти
по-висока стойност, отколкото са
съответните данъчни оценки по сделките.
В този вариант
на заключение, вземайки предвид сделките по Приложение 1, които са извършени в
едногодишния период по §1а, т.2 от ДР на ЗДС-8.05.2018-8.05.2019 год., за имоти
по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаванте,
които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските
територии, равностойното парично обезщетение за процесните части от отчуждените
имоти, собственост на дружеството, е : 1. За ПИ с идентификатор 51620.32.86
представляващ НИВА, IV категория, в местността „ОСЕНОВЕЦ", находящ се в
землището на с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ 51620, с обща площ 5,956 дка и
трайно засегната площ за отчуждаване - 4,139 дка - цена на обезщетението в
размер на 1053 лв.; 2. За ПИ с
идентификатор 05921.107.21 представляващ НИВА, III категория, в местността
„ПЕЧЕНЯКА", находящ се в землището на с.Бохот, община Плевен, ЕКАТТЕ
05921, с обща площ 22,984 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 2,732
дка - цена на обезщетението в размер на 2089
лв.
Пазарната
стойност и на двата имота-в землищата на с.Бохот и на с.Николаево, съвпада с оценките, определени с оспореното
решение на МС. Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, определяща
равностойното парично обезщетение на процесните имоти, като обективно, мотивирано
с доказателствата по делото и компетентно, изготвено на база изискванията
относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР ЗДС и относно "пазарни
цени" по смисъла на § 1 а, т. 2 ДР ЗДС .
По делото не са
представени годни доказателства, които да оборват констатациите на
административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на
оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение.
Представените от жалбоподателя нотариални актове за закупени земеделски земи, описани в
Приложение 2 към заключението, въз основа на цените на сделките по които ВЛ е
получило по-висока осреднена стойност от определената в административното
производство, съдът не кредитира с
доверие и не ги цени като годни доказателства, които да оборят констатациите в
оспореното решение относно оценката на процесните части от отчуждените имоти,
защото методът за достигане на средна стойност в този вариант не отговаря на
изискванията за определяне на равностойно парично обезщетение по чл.32 от ЗДС и
§1а, т.1 от ДР на с.з., тъй като са включени сделки, които са извършени извън
годишния период към датата на възлагане- 8.05.2019 год. и част от нотариалните
актове обективират сделки с имоти в различни землища, които следва да се
изключат съобразно §1, т.4, б.в от ДР на ЗДС. От представените от жалбоподателя
шест броя нотариални акта, единствено НА №117/3.09.2018 год. отговаря на
изискванията на закона, за да може да бъде взет при изчисляване на
равностойното парично обезщетение. НА№№118/25.07.2019 год. и 141/6.08.2019 год.
са извън едногодишния срок по §1а, т.2 от ДР на ЗДС, а НА №№151/27.09.2018,
69/12.02.2019 и 19/10.04.2019 обективират покупко-продажба на имоти, които не
са в едно и също землище с процесните по смисъла на §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС.
Предвид
изложеното съдът приема, че решението на Министерския съвет в оспорената му
част е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и с оглед направеното в съдебно заседание искане от пълномощника на
ответника и от пълномощника на заинтересованата страна АПИ, на всяка от тези
две страни, участвали чрез упълномощен представител в съдебно заседание, следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто)
лева на страна, на основание чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден в
Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден, предвид, че делото не е
с фактическа и правна сложност.
При този изход на
делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министерство на
регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно
поисканите в писменото становище в хода на делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в съдебно заседание, а само е подал писмено
становище по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева –
минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл.25а,
ал.3 на НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143,
ал.4 и чл.144 АПК.
Воден от горното
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „С.И.Г." ООД със седалище и
адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 ,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК119676011,
представлявано от управителя С.И.С., чрез гл. юрисконсулт Е.Х., против Решение
№ 508/26.08.2019 г.на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от
имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус",
участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на
територията на областите Ловеч и Плевен , В ЧАСТТА относно определената пазарна
стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на
дружеството, както следва: 1. ПИ с идентификатор 51620.32.86 представляващ
НИВА, IV категория, в местността „ОСЕНОВЕЦ", находящ се в землището на
с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ 51620, с обща площ 5,956 дка и трайно
засегната площ за отчуждаване - 4,139 дка и цена на обезщетението в размер на 1053 лв.; 2. ПИ с идентификатор
05921.107.21 представляващ НИВА, III категория, в местността „ПЕЧЕНЯКА",
находящ се в землището на с.Бохот, община Плевен, ЕКАТТЕ 05921, с обща площ
22,984 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 2,732 дка и цена на
обезщетението в размер на 2089 лв.
ОСЪЖДА „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на
управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 , вписано
в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК119676011, представлявано
от управителя С.И.С. да заплати в полза на Министерски съвет на РБ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА „С.И.Г."
ООД със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри
Чинтулов" № 16 , вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания
с ЕИК119676011, представлявано от управителя С.И.С. да заплати в полза на
Агенция „Пътна инфраструктура”-София разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100/сто/ лева.
ОСЪЖДА „С.И.Г." ООД със седалище и адрес
на управление, гр. Сливен, п.к.8800, ул."Добри Чинтулов" № 16 ,
вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК119676011, представлявано
от управителя С.И.С. да заплати в полза на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50/петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на оспорване, по аргумент от чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.
Преписи от решението да се изпратят на страните по електронна поща, факс или друг
подходящ бърз начин с указание своевременно да се върнат за прилагане по делото
на отрязъците от съобщенията до страните.
С Ъ Д И Я: /п/