№ 148819
гр. София, 26.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20231110161529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от „Сити Кеш” ООД срещу М. М. Б. за сума в общ размер на 4 312,86
лв., претендирана въз основа на Договор за паричен заем № *****, сключен на
07.03.2022 г. между М. М. Б. и „Сити Кеш“ ООД. Част от вземанията, които включва
са следните:
1 009,18 лв. – договорна неустойка за непредставяне на обезпечение за периода
07.03.2022 г. – 07.09.2023 г.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира,
че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните
разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната
хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна
защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и
задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на
която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на
заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в
чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената
национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни
2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая по убеждение на настоящия докладчик са налице и двете посочени
1
отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираното вземане.
За да стигне до този извод, съдът взе предвид на първо място обстоятелството,
че процесният договорът е сключен с потребител. С оглед гореизложените
съображения, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клауза в договор за потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги (както в случая) или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по същия.
В случая клаузите, въз основа на които се начисляват неустойка за
непредоставяне на обезпечение – чл. 7 от договора във връзка с чл. 37, ал. 3 и 4 от
Общите условия, съдът намира за нищожни. Посочените вземания са уговорени с цел
обогатяване на кредитодателя, но по начин, който цели да заобиколи императивните
разпоредби на чл.10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита), чл. 19, ал. 4
ЗПК (годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България) и чл. 33,
ал. 1 и 2 ЗПК (при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата; когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва). Вероятната основателност на неравноправния характер
на сочените клаузи следва пряко от твърденията в заявлението, като при това се
подкрепя от представените към него доказателства – договор за кредит, общи условия
към него.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 22,94 лв. за държавна такса и над
26,60 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
вх. № 317074/08.11.2023 г., подадено от „Сити Кеш” ООД срещу М. М. Б., в частта, с
която се претендират следната сума: 1 009,18 лв. – договорна неустойка по чл. 7 от
договора за паричен заем № *****/2022 г. за непредставяне на обезпечение за периода
07.03.2022 г. – 07.09.2023 г., както и в частта за разноските над сумата от 49,54 лв.,
от които 22,94 лв. за държавна такса и 26,60 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Софийски градски съд.
Препис от същото да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2