Решение по дело №600/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Ангелина Георгиева		и с участието
на прокурора	Силвиян И		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 600/2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.С.Б., ЕГН: **********,***, против Решение № 260372/10.11.2020г. на ВРС, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2926/2020г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № 23-0000366/24.04.2020г. на и.д. директора на РД „АА“-Варна, с което за нарушение на чл.34, §4, изр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.93в, ал.12, пр.1 от ЗДвП от ЗАвП, му е наложена глоба в размер на 1500лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС не е съобразил допуснатите в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, а именно, че описаната в НП фактическа обстановка и словесното описание на нарушението, не кореспондират с правната му квалификация, както и че посочената като нарушена разпоредба е некоректно цитирана. Твърди, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото му на защита. Излага и доводи за това, че извършеното не осъществява признаците на състав на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Алтернативно, твърди наличие на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението не е израз на професионална недобросъвестност и не е довело до настъпване на вредни последици. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Л Л , който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, съгласно доводите в касационната жалба.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 07.02.2020г. касаторът управлявал товарен автомобил МАН, кат. N3, с рег.№ СА****СТ, собственост на „Белииса Трейд“ ООД, като извършвал превоз за собствена сметка на хранителни стоки по маршрут София - Шумен - Добрич - Варна - София. Около 9,50 часа на автомагистрала „Хемус“, на пътен възел „Летище Варна“, бил спрян за проверка от служители на РД „АА“, при която било установено, че товарния автомобил се управлява при условията на екипно управление, като освен касатора, водач на автомобила бил и И К., който, при спиране на превозното средство от контролните органи, почивал. В превозното средство бил монтиран аналогов тахограф Siemens, тип модел ***, сер. ****. При проверката било установено, че касаторът, който управлявал товарния автомобил, не е сменил тахографския лист така, че данните за управлението да се изписват върху листа на водача, който управлява. Вместо това данните се записвали върху листа на водача И К.. Прието било, че В.С.Б. е извършил нарушение на чл.34, §4, изр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., за което му бил съставен АУАН № 275585/07.02.2020г. Въз основа на АУАН било издадено
НП № 23-0000366/24.04.2020г., с което на основание чл.93в, ал.12 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 1500лв.

От правна страна ВРС е приел, че НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, т.к. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на [нарушителя] да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материална норма, като обстоятелството, че не е изписано пълното заглавие на Регламент (ЕС) № 165/2014г. не лишава лицето от възможността да разбере кой е приложимия нормативен акт и не ограничава правото му на защита. По същество е прието, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването на нарушението, т.к. по време на проверката водач е бил В.Б., а данните за управлението се записвали на тохографския лист на втория водач И К., поради което Б. е извършил нарушение на чл.34, §4, изр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Прието е, че обстоятелството, че нормата на регламента предвижда „нанасяне на изменение“ на тахографските листи, а в АУАН и НП е посочено, че Б. „не е сменил тахографския лист“, не води до неточност или неяснота на нарушението, доколкото и фактическото преместване на тахографския лист е изменение и следва да се извърши за да се осигури правилното и коректно отчитане на периодите на управление, почивка и др. Изложени са и съображения, че правилно е приложена санкционната норма и правилно на Б. е наложена глоба от 1500лв., който размер е бил императивно предвиден в закона към момента на издаване на наказателното постановление. ВРС обаче е приел, че са налице основания за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, т.к. с ДВ, бр.60/2020г. е изменена разпоредбата на чл.93в, ал.12 от ЗАвП, като е предвидено наказание глоба, в размер на 500лв., поради което наложеното наказание следва да се намали до размера на предвидения към момента минимум.

Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е неправилно.

Независимо от изложените мотиви за наличие на основание за изменение на
НП – като се наложи глоба, в минималния размер от 500лв. съгласно редакцията на чл.93в, ал.12 ЗАвП ДВ, бр.60 от 2020г., в сила от 07.07.2020г.,  в диспозитива на решението, ВРС само е посочил, че изменя наказателното постановление, но не е определил различен размер на глобата.

Налице е несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, респ. непрецизността или вътрешните противоречия в тях, могат да се подведат в хипотезата „очевидна фактическа грешка“. Съдебното производство по обжалване на наказателни постановления пред въззивната инстанция се развива по правилата на НПК, съобразно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН. В административнонаказателния процес /така, както и в наказателния процес/ институтът на очевидната фактическа грешка е неприложим и допуснатото от ВРС нарушение може да бъде отстранено само по пътя на касационния контрол чрез отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение.

Изложеното представлява пречка настоящата инстанция да се произнесе по същество. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260372/10.11.2020г. на ВРС, ХХIII-ти състав, постановено по НАХД № 2926/2020г.

 

ВРЪЩА делото на друг състав на ВРС за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на В.С.Б., ЕГН: ********** против НП № 23-0000366/24.04.2020г. на и.д.
д-ра на РД „АА“, гр.Варна.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.