№ 215
гр. Варна , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000392 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „СКУБА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – София против Определение № 260079/13.11.2020 год., постановено
по т.д.№ 139/2019 год. по описа на ОС – Шумен, с което е прекратено
производството по предявения от „Скуба България“ ЕООД, с. Лозен, общ.
Столична, срещу „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград, и В. Г. Н., иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че
към 15.07.2019 г. „Трак БГ“ ЕООД и В. Г. Н. са дължали солидарно на ищеца
сума в размер на 41 004.71 лв., представляваща дължима и неизплатена сума
по споразумение от 20.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите на
страните, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно
15.07.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми.
Предмет на обжалване по постъпила частна жалба от „СКУБА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София е и постановеното Определение №
260081/25.02.2021 год., с което съдът е изменил прекратителното определение
в частта за разноските.
Частните жалби са редовни и надлежно администрирани.
Насрещните страни - „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград и В. Г. Н. не са
1
депозирали отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и вазреженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ШОС е бил сезиран с предявен от „Скуба България“ ЕООД, с. Лозен,
общ. Столична, срещу „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград, и В. Г. Н., иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че
към 15.07.2019 г. „Трак БГ“ ЕООД и В. Г. Н. са дължали солидарно на ищеца
сума в размер на 41 004.71 лв., представляваща дължима и неизплатена сума
по споразумение от 20.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите на
страните, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно
15.07.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми.
В срока за отговор ответниците са оспорили допустимостта на
предявения иск с твърдения, че претендираното вземане е погасено изцяло
чрез принудително изпълнение. Страните са погасили дълга с цел вдигане на
наложените в изпълнителния процес запори и възбрани. В съотношение на
евентуалност се оспорва и основателността на претенцията, вкл. и
валидността на Заповед за незабавно изпълнение № 3049/17.07.2019 год.,
издадена по ч.гр.д.№ 1352/2019 год. по описа на РС – Разград.
По делото са представени доказателства за заплащане на исковите суми
по сметка на ЧСИ в хода на инициираното изпълнително производство.
ШОС е приел, че ищецът няма интерес от търсената защита, защото в
хода на принудителното изпълнение ответниците са погасили доброволно
задълженията си, отделно – изрично са признали дълга по споразумението,
послужило като основание за иницииране на заповедно производство.
Целеният с исковата молба правен резултат е постигнат изцяло. Съдът е
формулирал извод за липса на правен интерес като процесуална предпоставка
за допустимост на процеса и с обжалвания акт - Определение №
260079/13.11.2020 год. е прекратил производството по делото.
Определението е неправилно.
Предявяването на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК има за цел да се
2
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на парично вземане, за
което ищецът - кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК или чл. 417 ГПК. Правен интерес от предявяване на иска възниква в
случай на подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Възражението съдържа оспорване на вземането, материализирано в заповедта
за изпълнение. Поради това, както е посочено в т. 10.а. от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, до момента на
оттегляне на възражението са налице процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, в т. ч. и правен интерес от водене на иска като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото
производство.
За наличието на правен интерес от иска с правно основание чл. 422 ГПК
е ирелевантнен фактът, че длъжникът е признал задължението си в
споразумение или друг документ, съставен преди инициирането на
заповедното производство. Релевантно значение има единствено оспорването
на вземането в заповедното производство, обективирано чрез надлежно
възражение по чл. 414 ГПК. Отделен е въпросът, че и извън специалното
производство по чл. 422 ГПК, съдебното или извънсъдебното признание на
иска или на отделни факти не обуславя прекратяване /арг. чл.237 ГПК и
чл.175 ГПК/.
Ирелевантно за наличието на правен интерес е и осъщественото
плащане на длъжниците по сметка на ЧСИ в хода на инициираното
изпълнително производство. На основание задължителните разрешения в т.9
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. След като плащането в изпълнителния
процес е иреленатно за основателността на предявения иск, на още по –
голямо основание – същото е ирелевантно и за неговата допустимост.
С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде
отменен. Отмяната на прекратителното определение обуславя по право и
отмяна на определението за неговото изменение в частта за разноските.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260079/13.11.2020 год., постановено по т.д.
№ 139/2019 год. по описа на ОС – Шумен, с което е прекратено
производството по предявения от „Скуба България“ ЕООД, с. Лозен, общ.
Столична, срещу „Трак БГ“ ЕООД, гр. Разград, и В. Г. Н., иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че
към 15.07.2019 г. „Трак БГ“ ЕООД и В. Г. Н. са дължали солидарно на ищеца
сума в размер на 41 004.71 лв., представляваща дължима и неизплатена сума
по споразумение от 20.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите на
страните, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно
15.07.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми.
ОТМЕНЯ Определение № 260081/25.02.2021 год. за изменение на
Определение № 260079/13.11.2020 год., постановено по т.д.№ 139/2019 год.
по описа на ОС – Шумен в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4