РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300503249 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№33599/16.12.2022г депозирана
от „ВИВУС .БГ“ ЕООД ЕИК ***** против Решение №3242/10.10.2022г.
постановено по гр.д.№4503/2022г. по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с., с
което е осъден „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“
ЕООД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати
на К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата в размер на 146.48
лева, недължимо платена сума по клауза за „Експресно разглеждане“ по
договор за кредит № ********** от 21.02.2017 г. и сума в размер на 296 лева,
недължимо платена сума по клауза „Удължаване на кредита“ по договор за
кредит № ********** от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2022 г. до
окончателното плащане , както и 100 лева – разноски в производството. С
постановеният съдебен акт в полза на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ
***** на основание чл.38 ЗА, е присъдена сумата в размер на 720 лева с
ДДС- адвокатско възнаграждение. Решението на първата инстанция, се
1
обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено
в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли претенциите като
неоснователни. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции,
прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна, като несъразмерен с характера и сложността на спора.
Въззиваемият К. М. К., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. К.К. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в
минималния размер от 720лв с ДДС по Наредба №1/09.07.2004г .
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
предявени от К. М. К. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД за присъждане на сума в
размер на 146.48 лева, представляваща недължимо платена сума по клауза за
„Експресно разглеждане“ по договор за кредит № ********** от 21.02.2017 г.
и сума в размер на 296 лева, представляваща недължимо платена сума по
клауза „Удължаване на кредита“ по договор за кредит № ********** от
21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.03.2022 г. до окончателното плащане. Ищецът
твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ********** от
21.02.2017 г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 1000
лева. В договора са уговорени клауза за „Експресно разглеждане“ и клауза
„Удължаване на кредита“, по които се дължи от ищеца възнаграждение.
Счита, че тези клаузи са недействителни, поради което платените по тях суми
подлежат на връщане.
2
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че договорът е валидно
сключен,а оспорваните клаузи не са недействителни.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на
146.48 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото
размерът й е необосновано висок, и не е еквивалентна на насрещната
престация на кредитора. Същата представлява и скрит разход по договора за
кредит, и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, поради което е нищожна. Платеното по нищожната клауза подлежи на
връщане, поради претенцията за сумата в размер на 146.48 лева по клауза за
„Експресно разглеждане“ по договор за кредит № ********** от 21.02.2017 г.
като основателна е уважена. По претенцията за заплащане на сума в размер
на 296 лева по клауза за такса за „Удължаване на кредита“,съдът е
констатирал, че в Общите условия към договора лаконично е посочено
дължимостта на такава такса като незадължителна допълнителна услуга, но
доколко не се доказва ищецът да е поискал удължаване на кредита и такова
да му е предоставено от ответника, то платената от ищеца сумата в размер на
296 лева, се явява недължимо платена и и като такава подлежи на връщане.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплакванията, че договорът за кредит
отговаря на всички законови императивни изисквания и не съдържа
неравноправни клаузи противоречащи на закона или на добрите нрави,
поради което е неоснователно твърдението за нищожност на същите.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
3
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.
Настоящият съдебен състав постановява съдебният си акт на база събраните
пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно
анализирани от първоинстанционният съд и тези представени пред въззивния
съд.
След преценката им, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не
само уговорените в него, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че
„обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай таксата за
„Експресно разглеждане“ на документите и такса за „Удължаване на
кредита“ съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включена при изчисляване на ГПР.
Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, че
тези такси не са отразени в действителната обща сума, дължима от
потребителя.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
таксата за „Експресно разглеждане“ на документите и такса за „Удължаване
на кредита“, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвидените такси имат характер на скрита
добавка към възнаградителната лихва, уговорени са в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
4
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че
процесните клаузи предпостават допълнителни разходи за потребителя.
Съгласно чл. 145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор се преценява,
като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на
договора, към датата на сключването и всички клаузи. А съгласно легалната
дефиниция в закона неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквото
при процесния договор, в конкретните клаузи, с оглед посочените по-горе
обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата за „Експресно
разглеждане“, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, и
клаузата за „Удължаване на кредита“, предвиждаща такса за удължаване
на кредита в договор за кредит № ********** от 21.02.2017 г.,, са
нищожни, поради което предявените искове се явяват основателни.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, следва да бъде изплатено
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата по реда на
чл.38 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред въззивната
инстанция, а именно в размер на 720лв с ДДС, която сума е съобразена с
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Наредба
№1/2004г. При присъждане на възнаграждението, съдът отчита
обстоятелството, че са предявени два обективно съединени иска, като е
начислено адвокатско възнаграждение в минималния размер за всеки един от
тях в размер на 360лв с ДДС. Начислено е и ДДС, предвид на
обстоятелството, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС .В този
смисъл направеното възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3242/10.10.2022г. постановено по гр.д.
№4503/2022г. по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование
„4финанс“ ЕООД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****
да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ с ЕИК ***** с адрес гр. *****
представлявано от управителя С. Г. възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на К. М. К., ЕГН ********** пред въззивната
инстанция в размер на 720.00лв/ седемстотин и двадесет лева/ с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6