О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
Пловдив, 24.07. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 326/20г. по описа на съда, образувано по протест на О.п.П. против Определение № 618/12.06.2020г. по нохд № 356/20г. на Окръжен съд *.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал
делото на О.п.П. за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 12.06.2020г. съдът служебно е
установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в
обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда обвинителния акт не
отговаря на изискванията на закона, като страда от съществени непълноти,
отнасящи се до съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него. Съдът
е установил дефицит на факти в изложената фактическа обстановка , досежно
обстоятелствата за начина, по който е възникнал пътният инцидент, нарушените
правила за движение от подсъдимия и тяхната причинно – следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо
всички факти, определящи престъпния характер на деянието, в което е обвинен
дееца, както и правната му квалификация. Само така рамките на процеса на доказване
са очертани законосъобразно и правото на защита на подсъдимия е гарантирано в
пълен обем.
Непосочването на правнорелевантната фактология в пълнота във всички случаи
води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, защото
същият е поставен в невъзможност да разбере на базата на какви факти е обвинен,
срещу какви факти да се брани и как да организира защитата си.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното
посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в
описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната
му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора
престъпна деятелност не позволява на
съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава
процесуалните права на обвиняемия, респ. подсъдимия.
Съдът е установил пороците в обвинителния акт и е изложил солидни
съображения защо ги приема за съществени.
Въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по делото и
намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Основно
задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци.
Така е и сторил първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената
част на протестираното определение нарушения са налични. Правилно са
констатирани и обосновано съдебното
производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
Възраженията на прокурора, намерили израз в протеста му не могат да бъдат
споделени.
Правилно прокурорът е посочил, че в обвинителния акт се описва фактическата
обстановка, установена в хода на досъдебното производство, такава, каквато той
е възприел съобразно вътрешното си убеждение. Само това обаче не е достатъчно
за процесуалната издържаност на обвинителния акт. Излагането на
правнорелевантните обстоятелства в него следва да става при стриктно спазване
на процесуалните постулати и съобразно задължителните указания, намерили израз
в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС, където е очертан екзистенц - минимума от факти,
гарантиращи правото на защита на подсъдимия.
Не може да бъде споделено възражението на прокурора, че след като
подсъдимия не е отправил възражения за това, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правата му и се е признал за виновен,
действията на съда по прекратяване на съдебното производство и връщането на
делото в досъдебната фаза са незаконосъобразни.
На първо место, съдът е длъжен служебно да следи за съществени процедурни
нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, защото отпочване на
съдебно производство при наличие на такива не би позволило същото да завърши
със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона
правни последици.
На следващо место, заявлението на подсъдимия, че се признава за виновен не
освобождава прокурора от задълженията му, детайлно разписани в глава
осемнадесета НПК, както и в разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК и само по себе си
не може да служи като контрамотив за процесуалната съответност на обвинителния
акт.
Тук е местото да се посочи, че със завиден юридически усет съдът е
установил, че в обвинителния акт липсва обосновка защо обвинителят приема, че
цитираните от закона нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилия пътен инцидент и последвалия го
съставомерен резултат. Това е така, защото прокурорът се е задоволил механично
да пренесе текста на нормите от ЗДвП, които той е счел за нарушени от
подсъдимия / чл.5, ал.1, т.1 и ал. 2 и чл.20, ал.2 /, но не посочил с какви
действия подсъдимият е осъществил тези нарушения и дали тези му действия са
допринесли за смъртта на пострадалата.
Не са ясни и мотивите на прокурора относно наличието на причинно –
следствена връзка между нарушението на чл. 20, ал.1 ЗДвП и резултата, защото по
делото неизяснен е останал въпросът дали този резултат би настъпил ако водачът
управляваше автомобила с максимално допустимата скорост от 50 км/ч, предвид
изключително близките граници на позволената такава и тази, с която е прието,
че е управлявал автомобила, и който
въпрос е от съществено значение за процесуалния изход на делото.
Вярно е, че по силата на чл.107, ал.3 НПК, съдът е длъжен да изясни неизследваните по време на предварителното
разследване обстоятелства, но не следва да се забравя, че това задължение тежи
на първо место върху органите на досъдебното производство и неизпълнението му
във всички случаи рефлектира негативно върху правото на защита на подсъдимия,
като прехвърля тежестта на доказване върху него и го поставя в ситуация да
доказва, че е невинен, каквото задължение законът не му е вменил.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното определение е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу
него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 618/12.06.2020г. по нохд № 356/20г. на Окръжен съд *.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.