Р Е Ш Е Н И Е № 2585
20.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 2908/ 2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Иск на Т. Б. , ЕГН/ЛНЧ ********** , гражданин на *** , родена на ***
г в ***, с адрес в Б. , ***, личен паспорт № ***, против А.Д. ***, с правно
основание в чл. 240 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното в исковата молба , между
страните имало сключен устен договор за заем, по силата на който ищецът предал на ответника сумата от
2500 евро , с левов еквивалент от 4889.57 лева.
Сумата била изпратена на 12.12.2016 г. в 9.58 ч. от клон на „Уестърн Юнион” – гр. В., чрез трето лице –Д. М. Р., и подлежала на
връщане в кратък срок, но не била върната до момента на депозирането на
исковата молба , а ищеца нямал връзка със заемополучателя. Моли се да се постанови решение , с което К. да бъде
осъден да заплати на Б. сума от 2500 евро главница по договор за заем и 100
евро – платени за паричния превод такси, както и разноските по делото.
Ответника оспорва иска чрез п. п.. Отрича
да има договор между страните, да познава изобщо ищеца или да е получавал каквито и да било пари, като в
тази връзка , е оспорен като негодно доказателство документа за превода. Моли
се иска да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Договорът за заем е реален , съществуването
му е предпоставено от фактическото предаване на сумата от страна на кредитора,
но предаването на сумата не е достатъчно да се приеме , че между страните има
именно договор като облигационно правоотношение. Трябва да се установят и две
съвпадащи волеизяви - на заемодателя и
заемополучателя касателно съществените елементи на такъв договор – размера на
договорената заемна сума. Макар в исковата молба да не се сочи уговорена дата
на връщането или такава изобщо да е уговорена в конкретика , като например
уговорката е била сумата да се върне „в най- кратък срок” , както се твърди ,
тази липса не би рефлектирала върху съществуването на договора, стига да се
докаже съвпадането на волеизявленията за сключването на договора - датата на
връщането не е задължителен реквизит на договора за заем.
От
представените писмени доказателства -документ за извършен паричен превод се
установява, че на 12.12.2016 г. ищцата е изпратила от В. на името на А.Д.К. от
Б., сумата от 2500 евро чрез „Уестърн Юнион Пеймънт Сервиз И.”. Съдът кредитира документа като годно
доказателство за това , че парите са изпратени , но негодно да докаже , че са
получени именно от ответника , като се има предвид, че никъде не фигурира удостоверяване
на получаването . Същевременно обаче , по аргумент от чл. 75 ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите , задължението на Б. като заемодател се счита за
изпълнено едва със заверяването на сметката на К., доколкото плащането се
извършва чрез паричен превод от различна държава. Приложения на л. 8 от дело №
13622/17г. превод на платежен документ не удостоверява получаване от страна
на К. – това вероятно е нареждане за плащане от страна на Б. на
сумата в полза на Уестърн Юнион за
целите на превода ( в противен случай, сумата щеше да е не 2600 евро , а 2500
евро, а няма българска банка , която да поддържа банкова сметка ***, съдържащо
посочените две първи букви). Или получаването на сумата от страна на ответника
остана недоказано.
За доказване на сключването , са ангажирани свидетелски
показания ; съдът приема , че липсва забрана съществуването на договора да се
доказва чрез гласни доказателства , тъй
като договора е на стойност от 2500 евро - с левова равностойност от 4889. 58
лева, тоест, под прага от 5000 лева, над който такова доказване ще е
недопустимо ( останалите 100 евро, равни на 195.58 лева , са всъщност разноски
по изпълнението на кредитора).
Разпитан е Т. К., *** на ищеца, според когото
обаче , страните не се познават, а контакт с А.К. изобщо не е бил осъществяван.
К. бил помолен от трето на спора лице, И.
П., да му услужи с пари , от каквито по данни на П. имали
нужда ответника и още едно трето на спора лице; от своя страна ,
свидетелят помолил с. си да ги преведе на някое от двете лица , ответника или А.
С. , лица, на което получил трите имена
по телефона на П., и Б. превела парите на следващия ден. Свидетелят е категоричен, че е невъзможно К.
и Б. да се познават, самият свидетел също не познава К., не го е виждал ,
никога не е комуникирал лично с него.
Показанията на свид . К. се кредитират, въпреки че същия е с. на ищеца,
но въпреки това, съдът не намира чрез тях да е проведено пълно главно доказване
на факта на договора. Както свидетеля, така и с. му не познават ответника и никога не са комуникирали лично с него;
парите не били върнати обратно от И. П..
На свой ред, свидетелят П. категорично отрича да знае за какъвто и да
било заем или да познава Т..
На
следващо място , не се сочи уговорка за точна дата на връщането на парите. При
липса на такава в договора, приложима е разпоредбата на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД –
длъжникът трябва да бъде поканен да плати. По делото отсъства нарочен документ
с характер на покана. Дори да приемем, че исковата молба има характер на такава покана, тя не е
връчвана никога на длъжника – преписите от исковата молба и доказателствата са
връчени на назначен от съда о. п., който обаче не може да приема такива
изявления.
Каза се , съдът приема , че сумата на
твърдения договор е 2500 евро; доколкото обаче съществуването му не можа да се
докаже , неоснователен и иска да се осъди ответника да заплати сума от 100 евро
преводни такси като разноски по изпълнението. Дори да приемем съществуването на
договора обаче , този иск пак би бил неоснователен, тъй като при липса на друга
договорка , разноските по изпълнението са за сметка на длъжника според чл. 78
от ЗЗД, какъвто би била Б. по отношение на задължението си да предаде сумата.
На следващо място – сумата на договорната
претенция е 2500 евро , които, при
съобразяване на официалната разменна стойност, са 4889.57 лева, а сумата на
разноските по изпълнението е 195.58 лева, но не и – както твърди ищеца –
сума от 5044 лева.
Затова съдът не може да формира извод за
съществуване на договорно облигационно правоотношение между страните и затова
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Разноските по делото остават в тежест на направилия ги ищец.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Т. Б. , ЕГН/ЛНЧ ********** , гражданин на У. , родена на ***
г в ***, с адрес в ***, личен паспорт № ***, против А.Д. ***, иск за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 2500 евро, равняващи се на 4889.57 лева, и сума от 100 евро (
195.58 лева ) разноски по изпълнението , по устен договор за заем от дата ***,
като неоснователен .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ