Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
…. февруари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№614 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД,
съединени с претенция по чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „П.П.“ ЕООД (н), ЕИК ******,
твърди, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност по
несъстоятелност по т.д.№50/2019г. по описа на ОС- Перник, с решение
№93/23.12.2019г., постановено на основание чл.632, ал.1 ТЗ, вписано в ТР на
27.12.2019г..
Ищецът твърди, че по силата на договор за
кредит № 114/01.08.2006 г., сключен между ищеца и ответника
„ОББ“ АД - гр.София, банката е предоставила на „П.п.“ ЕООД ползването на
инвестиционен кредит в размер до 3 500 000 евро с цел финансиране (без
заплащането на ДДС) на реконструкция и модернизация на съществуващи сгради в
търговски и административен център в гр.Перник.
Страните по договора за банков кредит са сключили
споразумение № 1 от 01.12.2006год., с което са разширили целта на предоставения
кредит и споразумение № 2 от 12.01.2009год., с което са договорили дългът по
кредита да се олихвява с БЛП на ОББ АД за ЕКИ плюс надбавка 3.0 пункта годишно,
както и че към датата на сключване на споразумението лихвата по кредита се
равнява на 8.55 % годишно.
За обезпечаване на предоставения кредит „П.п.“ ЕООД(н)
е учредило в полза на „ОББ“ АД особен залог на търговско предприятие с договор
за залог от 01.08.2006 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 8059 от 04.08.200бг. на И.Н., нотариус с район на действие СРС, рег.№ 040
на НК, вписан в Търговския регистър с вписване 20080414183927.
Предмет на заложеното
право е цялото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и
фактически отношение, както и конкретно посочени активи- недвижими имоти,
сгради, право на строеж, бъдещи движими вещи и вземания по всички разплащателни
сметки, като съгласно чл. 1, ал.2 от договора - залогът върху цялото търговско предприятие е
на обща стойност минимум 4 000 000 лева.
В ТР е вписано и
пристъпване към изпълнение с вписване 20110321092446 - т.е. на 21.03.2011г..
Като допълнително
обезпечение на предоставения кредит, съгласно решение на кредитен съвет на
„ОББ“ АД, е учреден и залог на търговското предприятие на трето задължено лице
- „Б.С.“ АД с Договор за залог от 04.06.2006г., с нотариална заверка на подписите
с per. № 8060 от 04.08.2006г.
на И.Н., нотариус с район на действие СРС, рег.№ 040 на НК, вписан по партидата
на третото задължено лице като - номер по ред на залог: 003 в Търговския
регистър, извършено с вписване 20080131155155.
Предмет на залога е
цялото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически
отношение, както и конкретно посочени активи- недвижими имоти, сгради, право на
строеж, бъдещи движими вещи и вземания по всички разплащателни сметки, като
съгласно чл. 1, ал.2 от договора - залогът върху грялото търговско предприятие е на
обща стойност минимум 5 100 000.00 лева.
В ТР е вписано и
пристъпване към изпълнение с вписване 20110319154605 - т.е. на 19.03.2011г..
Видно от вписване №20130311111713
на 19.03.2011г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение по реда
на ЗОЗ, назначил е депозитар - Р.К.К., гр. София 1373, район Илинден, ж.к. ******и
е определил частта от дълга, която се търси.
Законът за особените залози предоставя възможност на
заложния кредитор сам да продаде заложеното имущество, без да въвежда конкретни
изисквания към начина, по който следва да бъде извършена продажбата му, в т. ч.
и по отношение определяне на цената на същото. Съдържащите се в Глава седма
„Изпълнение върху заложеното имущество” разпоредби установяват редица
задължения за залогодателя във връзка с пристъпване към реализация на
заложеното имущество и със запазване на същото, добросъвестното изпълнение на
които е гаранция за постигане на максимален ефект от продажбата. Освен
конкретните изисквания кредиторът да заяви за вписване в регистъра
пристъпването към изпълнение и да извести за това залогодателя, особено
съществени са предвидените в чл. 34. т. 4. б. „в” и чл. 37. ал. 3 303 общи
изисквания към кредитора - да вземе мерки за увеличаване на продажната цена или
намаляване на разходите за продажбата и при продажбата да положи грижата на
добрия търговец.
С оглед естеството на извършваното действие - продажба
на чуждо имущество от името на кредитора, но за сметка на залогодателя, под
„грижа на добрия търговец” следва да се разбира предприемането на всички
необходими действия, за да се постигне максимална продажна цена на заложеното
имущество. Това означава: да бъде изготвена оценка за пазарната стойност на
имуществото, която да бъде ориентир за цената, която би могла да се постигне
при продажбата му; продажбата да бъде разгласена по начин, който да гарантира
информирането на заинтересованите от закупуването му лица, като в обявата се
предоставят достатъчно конкретни данни за вида на продаваното имущество; да се
изчака изтичането на разумен срок (в рамките на предвидения в закона б-месечен
срок) след разгласяването за постъпване на оферти от потенциални купувачи;
договорът за продажба да бъде сключен с купувача, предложил най-висока цена при
спазване императивното изискване на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ за заплащане на пълния
размер на цената; при желание от страна на самия длъжник, да му се даде
възможност да участва активно при намирането на купувач. Така изброените
действия биха осигурили в достатъчни степен извършване на продажбата при
най-изгодни условия, с което се охраняват интересите, както на залогодателя,
така и на неговите кредитори.
Изложените съображения са наложили като отговор на
приетия за значим материалноправен въпрос от ВКС в постановената съдебна
практика, обвързваща разликата между цената, по която е продадено заложеното по
реда на Закона за особените залози имущество и действителната пазарна цена на
същото, не би представлява вреда за длъжника, при условие, че при продажбата му
заложният кредитор е изпълнил задълженията си по чл. 34 и чл. 37 303 и е
положил грижата на добрия търговец. В този смисъл: решение № 587 от 08.07.2005
г. по т. д. № 902/2004 г. на ВКС, II т. о. и решение № б от 02.02.2009 г. по т.
д. № 337/2008 г. на ВКС, I т. о., а така също и решение № 553 от 03.07.2008 г.
по т. д. № 190/2008 г. на ВКС, I т. о. и решение № 766 от 29.11.2006 г. по т.
д. № 36/2006 г. на ВС, I т. о.
В процесния случай, нито банката, нито
назначеният от същата депозитар се предприели адекватни и отговорни действия за
извършване а
осребряване на имущество по особения залог на
търговското предприятие по реда на ЗОЗ,
където можеше да бъде осъществено и активното съдействие от страна на длъжника
за намирането на купувач при най-добра цена. Продажбата на недвижим имот може
да се извърши по избор на кредитора по реда на чл. 37 или от съдебен изпълнител
по реда за изпълнение върху недвижими имоти на Гражданския процесуален кодекс.
Още повече, че „ОББ“ АД като заложен кредитор, първо е
решил да се удовлетвори от търговското предприятие като е назначил депозитар и
е вписал пристъпване към изпълнение в ТР през 2011г. и 2013г., като пристъпи
към удовлетворение по реда ЗОЗ, но впоследствие е изоставил това и е пристъпил
към удовлетворяване по реда на ГПК, като по този начин не е проявил грижата на
добър търговец. В Определение № 1 от 03.01.2014 г. по търг, д. № 238/2012 г. на
Върховен касационен съд подробно е регламентирана „грижата на добър търговец.
Към 22.12.2014г., на
основание чл.417, т.2 ГПК, на „О.б.б.„ АД *** е издадена Заповед за изпълнение
6025/29.12.2014г., по ч.гр.дело № 07348/2014г. на ПкРС и изпълнителен лист от
29.12.2014г.
Въз основа на изпълнителния титул, ответникът като
заложен кредитор, е образувал изпълнително дело № 20157530400194 по описа за
2015 г. на ЧСИ С.Б., като е
изоставил пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ и е избрал ред за
удовлетворяване по ГПК.
С покана за
доброволно изпълнение (ПДИ1 изх.№ 1909/ 11.02.2015г..) връчена на 17.02.2015г.,
са предявени за плащане по изпълнителното дело 3 712 513,38 лева - общо задължение към 11.02.2015г. като едновременно с това е
наложена възбрана и е насрочен опис на възбранените имоти за 23.03.2015г.
По посоченото
изпълнително дело е предприето принудително изпълнение, за което длъжникът е
уведомен със съобщение изх.№ 08434/ 10.06.2015г., получено на 19.06.2015г., при
което са изнесени на публична продан в периода от 22.06.2015г. до 22.07.2015г.
недвижими имот, представляващи:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.506.160 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.08.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Перник, ул.“Твърди ливади“, с
площ по скица 14 546 кв.м., ведно със сградите, които попадат върху имота, а
именно: СГРАДА с идентификатор 55871.506.160.1, със застроена площ 9 768 кв.м.,
брой етажи 1, с предназначение промишлена сграда и СГРАДА с идентификатор със застроена площ 1074 кв.м., брой етажи 4, с
предназначение- административни, делова сграда, собственост на длъжника - „П.п.“
ЕООД.
Началната цена на
наддаването е определена на 900 033,75лв. като се дължи и ДДС в размер на
30 454.88 лева.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.506.22 - площ 642
кв.м. (Урегулиран поземлен имот УПИ V-за КОО). Оценяваният
имот е застроен с масивна сграда, продадена от АДВ на трети лица и същата не е
предмет на публичната продан.
Началната цена на
наддаването е определена на 19 861,50лв. като се дължи и ДДС в размер на 148,50 лева.
Видно от протокол за
обявяване на постъпилите наддавателни предложения от 23.07.2015г., издаден от
ЧСИ - С.Б., за посочения по б.“а“ недвижим имот са били подадени 2 наддавателни
предложения, от които 1) първо наддавателно предложение от „ОББ“ АД, чрез
юрисконсулт Н.И., с предложена цена от 900 033,75 лева; и 2) второ наддавателно
предложение от „У.**“ ЕООД, с ЕИК ******, чрез управителя му И.Д.А.,
с предложена цена от 1 299 000
лева.
Устни наддавателни
предложения, съгласно чл.492, ал.2 от ГПК, не са направени и отразени в
протокола на ЧСИ като същият отказал предоставянето на наддавателните
предложения и пълномощните на лицето,
представляващо кредиторът „ОББ“ АД при наддаването. Предвид това,
определената от кредитора-взискател по наддавателното предложение цена за
придобиване на имотите на длъжника- залогодател, която е равна на минималната
начална цена от 900 033,75 лева без ДДС, определена от съдебния
изпълнител, е извършена без правно основание и в нарушение на заложените по
договора за залог параметри на заложеното имущество (чл. 1, ал.2 от договора).
С Постановление за възлагане от 27.07.2015г., влязло
в сила на 11.09.2015г., имотът по б. А е възложен на купувача„У.**“ ЕООД, с ЕИК ****** за сумата от 1 299
000.00 лева без ДДС.
Неясно, неправилно,
незаконосъобразно и без правно основание, в противоречие с предходно
гласуваните от кредитния съвет параметри по кредита за обезпечение от 120% от
дълга, е как банката е определила за какъв размер да придобие и/или да иска
възлагане на имуществото. Без опора остава и въпросът - имало ли е опции за
наддаване при упълномощаването на пълномощника и защо не е направено, а ако не
- защо не са предвидени възможности за наддаване, които да постигнат реалната
пазарна цена на имотите. В случай, че такива действия са предприети от
банката-кредитор-взискател по изпълнителното дело, същото е щяло да доведе до
удовлетворяване по дълга в по-висока степен.
Допълнително следва
да се отбележи, че към момента на извършване на проданта, банката е претендирала
размер на вземане от 3 712 513,38 лева, което е оспорено пред ОС -
Перник и по което не е било налице произнасяне с влязло в сила решение.
Ищецът твърди, че недоумение
будят и обстоятелствата, че след като банката близо 3 години не е предприела
необходимите действия във връзка с вписаното пристъпване към изпълнение по реда
на ЗОЗ, още на 19.03.2011г., където съдействие е могло да оказва и дружеството,
с цел удовлетворяване на кредитора във възможно най-висок размер, което би
защитило интересите и на двете страни по договора. Напротив, изоставяйки
производството по ЗОЗ, ответникът-взискател в изпълнителното производство, в рамките на няколко месеца
от образуване на изпълнително дело № 20157530400194/
2015г. до приключване на проданта 23.07.2015г. (за имотите на длъжника) и
извършване на опис и оценка на 27.11.2015г. (за имотите на третото задължено
лице, съгласно съобщение изх.№ 18344/16.11.2015г.), е бил особено инициативен,
за да продаде заложеното имущество на всяка, а по възможност и най- ниска цена,
макар да е обезпечен и защитен от закона.
Всички действия, извършени от кредитора - заповед за
изпълнение без отправяне на предизвестие за прекратяване на договора,
снабдяване с изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и
удовлетворяване от продажбата на имущество на ищеца, както и предприемане на
принудително изпълнение по реда на ГПК и спрямо имущества на трети лица, са
извършени при особена спешност, без ясни критерии и без правно основание и са
незаконосъобразни.
В следствие на именно
тези действия на надлежно обезпечения кредитор,
ищецът счита, че е претърпял значителни имуществени вреди, които съществено
увреждат масата на несъстоятелността към настоящия момент, видно от заведеното
производство по несъстоятелност спрямо дружеството ни, което от своя страна
обуславя и правния му интерес за депозиране на исковата молба.
От така извършената
от ЧСИ публична продан за удовлетворяването си кредиторът е получил при
продажбата на имота сума, значително по-ниска, както от приетата от страните по
договора за залог чл.1, ал.2 - залогът върху цялото търговско
предприятие е на обща стойност минимум 4 000 000.00, мотивирана
вероятно от първоначалните оценки на имота от вещите лица на банката-кредитор;
така от размера на задължението, определен по ПДИ на 3 712513.38 лева, макар
същият да се разминава с действително дължимия размер на задължението; така, и
от реалната пазарна стойност, което от своя страна е довело до необходимост да
бъдат продадени и други имоти, собственост на длъжника - кредитополучател и на
третото лице-обезпечаващо чужд дълг, предоставени като обезпечение на ответника
„ОББ” АД.
Изложеното до тук е мотивирано от следните
обстоятелства:
За определянето на пропуснатата полза трябва
да се посочи факта, че в условията на една стабилна икономическа среда (т.е.
преди да се заговори за световна икономическа криза), част от имота, предмет на
публичната продан, е препродаден от неговия преобретател на трето лице по
пазарна цена, значително по-висока от цената на придобиването му.
Тъй като недвижимият имот от 14 546
кв.м. ведно с построените в него сгради, находящи се в централната градска част
на гр.Перник, описан в пункт 3 по б.А от настоящата искова
молба, е възложен с Постановление за
възлагане от 27.07.2015г.. на купувача „У.-**“
ЕООД, с посочени данни, за сумата от
1 299 000,00 лева без ДДС.
С нотариален акт № 106 от 13.12.2016г., том III. рег.№
3185. Дело № 384 от 2016г. на Н.З., нотариус с район на действие ПРС, вписан
под № 062 на НК, част от посочения имот, преобразуван в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55871.506.181 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.08.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед: няма заповед за изменение в КККР, с адрес на
имота: гр.Перник, п.к.2300, кв.Твърди ливади, целият с площ от 7000 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
За търговски обект, комплекс при граници на имота: 55871.506.26, 55871.506.180,
55871.505.488, номер по предходен план на имота, от който е образуван и нанесен
в КККР имота, предмет на продажбата: 506.55546, 55871.506.23, 55871.506.24, 55871.506.25,
квартал 7159, парцел III, за покупна цена от 2 464 345.80 лева без ДДС.
Посоченият
нотариален акт е вписан в Служба по вписванията към РС-Перник с вх.рег.№ 5666
от 13.12.2016г., акт № 60, том 18, дело № 2644/16, партидна книга том/стр.
54/781.
За да може да се очертае
увеличението, което имуществото на ищеца е следвало да получи, ако за същото
ответникът-кредитор и взискател по ИД е проявил грижата на добрия търговец,
наддавал е, с цел максимално удовлетворяване на вземанията по изпълнителното
дело и осребряване на заложеното имущество, съобразно заложеното в договора за
особен залог, следва да се вземе предвид разликата между постигната при публичната
продан цена и продажната цена, достигната с проданта на частта от имота, извършена от неговия
преобретател.
Имуществената вреда, която като длъжник по ИД № 20157530400194/ 2015г.,
дружеството-ищец е претърпяло, се изразява в разликата между двете продажни
цени на поземления имот, а именно: 2 484 345,80 лв.- 1 299 000,00лв.
= 1 165 345,80 лв.
Т.е., вследствие на така проведената публична продан от ЧСИ, при оценка,
определена от последния и при участието, но без полагането на необходимата
грижа и опит за наддаване от страна на банката-кредитор, дружеството ищец е
претърпяло имуществени вреди, възлизащи на над 1 165 345,80 (един
милион, сто шестдесет и пет хиляди, триста четирдесет и пет лева и осемдесет
стотинки) лева.
С така посочения размер от
1 165 345,80 лева на нанесените на дружеството вреди (материални
загуби) съществено биха се погасили задълженията по кредита, в частност по
изпълнителното дело, които биха били в размер, достатъчен за удовлетворяване на
взискателя- кредитор, като същото е довело и до съществено намаляване на масата
по несъстоятелността.
Така посоченото обстоятелство е мотивирано от факта, че за да защити
интересите си срещу издадената заповед за изпълнение, „П.п.“ ЕООД своевременно
е подало възражение, а на основание чл.422 ГПК, „Обединена българска банк“ АД, гр.София е предявило
установителен иск вх.№2260/ 27.04.2015г. пред Пернишки окръжен
съд, по която е образувано търг.дело № 294/2015г. на TO, I състав на ПкОС. Т.е. в хода на принудителното
изпълнение по ИД № 20157530400194/ 2015г., размерът на дълга не е бил
категорично определен, поради което и всички действия по изпълнителното дело,
свързани с описа, оценката, проданта и последвалото разпределение, се явяват
неправилни и незаконосъобразни, несвоевременни и целящи съществено увреждане на
длъжника, водещо до намаляване и на масата на несъстоятелността.
По търг.дело № 294/2015г. на TO, I състав на ПкОС,
видно от депозираната справка за размера на вземането по чл.З66 ГПК, „О.б.б. АД
е формирала размер на претендираната сума, както следва:1 020 893,30
евро - просрочена главница; 120 325,61 евро - неплатени договорни лихви за
периода 30.09.2009г.- 13.04.2011г.; 603 729.07 евро - наказателни лихви,
вкл.неустойки за периода от 20.07.2009г. - 22.12.2014г.; 4 492,68 евро - просрочена такса управление, или сборът
на паричните вземания възлиза на общо 1 749 440,66 евро, възлизащи на
левововата равностойност на 3 412 608.53 лева.
Едва с влязло в сила на 28.02.2019г. решение № 16/ 26.02.2016г.,
постановено по отношение на „П.п.“ ЕООД е прието за установено по иск по чл.422
от ГПК, че същото дължи на „О.б.б.“ АД *** сумата от 1 020 893,30 евро,
представляваща просрочена главница по посочения договор за банков кредит,
изменен с допълнителни споразумения от 01.12.2006 г. и 12.01.2009 г., сумата от
246 426,22 евро, представляваща наказателна лихва за периода от
23.12.2011г. до 22.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.12.2014г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
посочената заповед за изпълнение № 6025/29.12.2014год., по ч.гр.дело №
07348/2014г. на ПРС.
Така с влязлото в сила решение са определени
следните размери на задълженията: 1 020 893,30 евро- главница, ведно със законова лихва за забава, считано
от 23.12.2014г.; 246 426,22 евро - обезщетение за забава/наказателни лихви върху
главниците за периода 23.12.2011-22.12.2014г., или в общ размер от
1 267 319,52 евро, възлизащи на 2 478 686,88 лева.
Призната е недължимостта
на следните задължения: 120 325,61 евро -
договорна лихва от 30.09.2009-13.04.2011г. 284 968,96 евро - обезщетение за
забава/наказателни лихви от 30.09.2009- 13.04.2011г.; 4 492,68 евро- недължими такси; 72 333,79 евро
- наказателни лихви/неустойки върху лихвите за периода 30.09.2009-22.12.2014г.
не се дължат, или общият размер на задължението по издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е наламен общо със сумата от 482 121,04евро, възлизащи на 942 956,44 лева.
Изложеното
до тук сочи, че към момента на извършената публична продажба взискателят по
изпълнителното дело е имал обезпечено вземане в размер на 2 478 686, 88
лева, което ведно с присъдените законови лихви от 23.12.2014г. до
11.02.2015г.-към датата на ПДИ, в размер на 28 325,05 лева, е в общ размер
на 2,5 млн.лева (а не както е посочено в ПДИ - за 3 712 513.38
лева). Въпреки това, взискателят по ИД/обезпечен кредитор/ответник по настоящия
иск дори не е участвал в наддаването за имота, за да постигне по-висока цена.
Наред с изложеното в
предходните точки, както и ако се вземе предвид обстоятелството, че при публичната
продан е продаден имот с площ от 14 546 кв.м., а при последващата такава е
продаден по-малко от половината на този имот с площ от 7 000 кв.м., то при
евентуалното провеждане на публичната продан с реални наддавателни предложения
и последващо устно наддаване, за процесния имот на дружеството би могло да се
постигне цена надхвърляща 5 млн.лв (изхождайки от
съпоставката на цената за един квадратен метър при последващата продажба по
пазарни цени).
Макар в ПДИ да са
посочени дата и час за извършване на опис и оценка, такива не са представяни на
длъжника, поради което и не може да се заключи по безспорен и категоричен
начин, така определения от ЧСИ размер на началната цена на имота кореспондира с
размера, определен в законовата разпоредба и размера на оценката. Наред с това и във връзка с
ал.2 на чл.435 ГПК в действащата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009
г.), императивно са определени правомощията за обжалване от страна на
длъжника, които не включват изготвената оценка и/или определената цена на имота.
Посоченото е довело
до неправилно, незаконосъобразно и некореспондиращо описание на имотите,
предмет на проданта, макар същите да са идентични. Същото се подкрепя от
описанията на имотите, съгласно договора за залог, ПДИ и протокол за възлагане
на недвижим имот, включително и от частичното заличаване на залога по партидата
на дружеството в Търговския регистър, извършено с вписване 20161110133939.
съгласно което са заличени имоти при следното описание:
1.
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ II (втори) — за бензиностанция, находящ се в кв. 159а (сто петдесет и
девет “а” ), по плана на гр. Перник, утвърден със Заповед № 1298 от 26.08.1968
г. и Заповед № 1741 от 03.10.2005 г., с площ от 2 213 /две хиляди двеста и
тринадесет квадратни метра/ кв.м., при граници и съседи изток — улица с O.K. 221 към 2000; запад — улица с О.К. 843 към 844, север - улица с O.K. 843 - 829 и улица «*. O.K. 221-829, юг. УПИ I —
за Хипермаркет и УПИ III - за КОО, съгласно Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 81, том III, per. № 2273, н.д. №
431/2006 г. на Нотариус И.И.с per. № 134 на НК, вписан в
служба по вписванията Перник под вх. per. № 2353 от 28.06.2006
г., акт № 200, том VIII, д. № 1947/06 г.;
2.
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III (трети)- за КОО,
находящ се в кв. 159а (сто петдесет и девет “а” ), по плана на гр. Перник,
утвърден със Заповед № 1298 от 26.08.1968 г. и Заповед № 1741 от 03.10.2005 г.,
с площ от 10 450 /десет хиляди четиристотин и петдесет квадратни метра/ кв.м.,
при граници и съседи: изток — улица с O.K. 2000 към 198 и УПИ
IV- за КОО; запад - УПИ I - за Хипермаркет, север - УПИ II - за бензиностанция
и улица с O.K. 221 — 2000 и от юг. УПИ I — за Хипермаркет и УПИ IV —
за КОО, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том III, per. № 2274, н.д. № 432/2005 г. на Нотариус И.И.с per. № 134 на НК, вписан в служба по вписванията Перник под вх. per. № 2354 от 28.06.2006 г., акт № 1, том IX, д. № 1948/06 г;
3.
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV (четвърти) - за
КОО, находящ се в кв. 159а (сто петдесет и девет “а” ), по плана на гр. Перник,
утвърден със Заповед № 1298 от 26.08.1968 г. и Заповед № 1741 от 03.10.2005 г.,
с площ от 1 845 /хиляда осемстотин четиридесет и пет квадратни метра/ кв.м.,
при граници и съседи: изток - улица с O.K. 195 - 198 към 2000;
запад — УПИ I — за Хипермаркет и УПИ III — за КОО, север — УПИ III — за КОО и
юг. УПИ V - за КОО, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 83, том
Ill, per. № 2275, н.д. № 433/2005 г. на
Нотариус И.И.с per. № 134 на.НК, вписан в служба по „вписванията Перник
под вх. per. № 2355 от 28.06.2006 г., акт № 2, том IX, д. № 1949/06
г;_
4.
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V (пети) — за КОО,
находящ се в кв. 159а (сто петдесет и девет “а” ), по плана на гр. Перник,
утвърден със Заповед № 1298 от 26.08.1968 г. и Заповед № 1741 от 03.10.2005 г.,
с площ от 645 /шестстотин четиридесет и пет квадратни метра/ кв.м., при граници
и съседи: изток — улица с O.K. 194 - 195 към 198;
запад — УПИ I — за Хипермаркет, север — УПИ ГУ — за КОО и юг — улица с о.т. 191
— 9192 към 192, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
84, том III, per. № 2276, н.д. № 434/2005 г. на Нотариус И.И.с per. № 134 на НК, вписан в служба по вписванията Перник под вх. per. № 2356 от 28.06.2006 г., акт № 3, том IX, д. № 1950/06 г.
5.
СГРАДИ, както следва: 5.1. Корпус № 3 “Механо-монтажен” конструкция
железобетонна-монолитна със застроена площ 9 635 (девет хиляди шестстотин
тридесет и пет) кв.м. по експертна оценка, а по документ за собственост 11 675
кв.м., и обем от 86 763 (осемдесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и три)
кубически метра построен върху УПИ III (трети)— за КОО, находящ се в кв. 159а
(сто петдесет и девет “а” ), според утвърдения със заповед № 1298 от 28.06.1968
(хиляда двеста деветдесет и осем от двадесет и осми юни хиляда деветстотин
шестдесет и осма) година и заповед № 1741 от 03.10.2005 (хиляда седемстотин
четиридесет и едно от трети октомври две хиляди и пета) година план за
регулация и застрояване на град Перник, корпусът състоящ се от: административна
триетажна сграда, бани и съблекални - двуетажни, точиларна и складове-
двуетажни, участък “Механо-обработка”, участък “Заваръчно-монтажен”, участък
“Термична обработка” при граници по документ за собственост: изток — улица, административна
сграда и заводски път; запад — сграда “УСП”, склад за заготовки и заводски път;
север - гараж за ел.кари и заводска ограда; юг — заводски път; и при граници на
УПИ по скица: изток — улица с O.K. 2000 към 198 и УПИ
IV- за КОО; запад - УПИ I - за Хипермаркет, север — УПИ II — за бензиностанция
и улица с O.K. 221 — 2000 и от юг. УПИ I — за Хипермаркет и УПИ IV —
за КОО, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 151, том III, per. № 2480, н.д. № 494/2006, на Нотариус И.И.с per. № 134, вписан в служба по вписванията с вх. per. № 2586 от 12.07.2006
г., акт № 159, том IX, д. № 2142/2006. 5.2. Многофункционална сграда конструкция
- монолитна, със застроена площ 1 667 кв.м. и обем от 15 212 (петнадесет хиляди
двеста и дванадесет) кубически метра, находящ се в землището на гр. Перник, кв.
“Твърди ливади”, построена върху УПИ IV (четвърти) — за КОО, находящ се в кв.
159а (сто петдесет и девет “а” ), според утвърдения със заповед № 1298 от
28.06.1968 (хиляда двеста деветдесет и осем от двадесет и осми юни хиляда
деветстотин шестдесет и осма) година и заповед № 1741 от 03.10.2005 (хиляда
седемстотин четиридесет и едно от трети октомври две хиляди и пета) година план
за регулация и застрояване на град Перник, многофункционална сграда състояща се
от: триетажна административна сграда със столова, четириетажен блок канцеларии,
ел. изчислителен център и заседателна сграда на три етажа и сграда за битово
обслужване, при граници по документ за собственост: изток - тротоар; запад —
корпус №3, заводски път, корпус №8 и склад за дрехи, север - корпус № 3 и юг
тротоар и при граници на УПИ по скица: изток - улица с O.K. 195 - 198 към 2000; запад — УПИ I — за Хипермаркет и УПИ III - за КОО,
север — УПИ III - за КОО и юг. УПИ V — за КОО, съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба № 150, том III, per. № 2479, н.д. №
493/2006, на Нотариус И.И.с per. № 134, вписан в
служба по вписванията с вх. per. № 2585 от 12.07.2006
г., акт № 158, том ЕХ, д. № 2141/2006.
6.
ПРАВОТО НА СТРОЕЖ за извършване на преустройство
и преустрояване, по предвидения в закона ред на сградите по т. 4 и по т. 5
по-горе в търговски и административен център, като настоящият залог се
разпростира върху сградите на търговския и административен център след
извършване на преустройството.
Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което
осъди ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКИ БАНКА“ АД да му заплати общо сумата от
105 169,80 лева, от които сумата от 65 345,80 лева, предявена като
част от главница в размер на 1 165 345, 80 лева, представляваща
обезщетение за имуществена вреда, под формата на пропусната полза от публична
продан на недвижим имот, служещ за реално (вещно) обезпечение на поетите от
кредитополучателя- ищец по силата на процесния договор за банков кредит,
парични задължения (разликата между постигнатата при публичната продан цена в
индивидуалното изпълнение и продажната цена, достигната с проданта на частта от
имота, извършена от неговия преобретател), както и сумата от 19 912 лева
като част от сумата от 355 000лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, за периода от 30.03.2017 година до 30.03.2020 година, ведно със
законната лихва върху главното задължение, начиная от подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът “О.Б.Б.“
АД, ЕИК******, твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е
заплатил дължимата държавна такса, възразява ищецът да може да предявява
искове, посочени в нормата на чл.649 ТЗ.
По основателността на иска – оспорва
претенциите да са основателни, като възразява за ищеца да са настъпили вреди от
индивидуалното изпълнение. Моли съда да отхвърли исковете.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
заявената теза и твърди, че внася уточнение по акцесорната претенция, като
променя периода на забава, като този период да се счита от 27.03.2017г. до
26.03.2020 година.
С оглед внесени от ищеца уточнения в открито съдебно
заседание на 18.05.2021г., след постановено от съда определение по реда на
чл.374 вр. с чл.140 ГПК, с определение от 28.05.2021година съдът е променил
правната квалификация на спорното право и е указал доказателствената тежест на
всяка от страните.
В проведеното на 13.07.2021 година
открито съдебно заседание ответникът „О.б.б.“ АД е депозирал молба, с която е
оспорил допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва като
неверни твърденията на ищеца и твърди, че същият неправилно интерпретира
приложимите законови разпоредби.
Въвежда твърдение за нередовност на
исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл.129, ал.1,т.4
и 5 ГПК и моли съда да остави делото без движение за отстраняване на
нередовностите на исковата молба. Конкретните нередовности са изразяват в следното:
1/ ищецът не е посоли в какво се изразява вредата и по какъв начин проведената
публична продан го е лишила от възможността да увеличи имуществото си, с оглед
на факта, че ищецът има качество на длъжник в принудителното изпълнение., като
излага доводи относно това какво представлява пропусната полза; другата
нередовност касае акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД защото не е посочен период
на забава, конкретно от кой момент е настъпила за него вредата; налице е
противоречие между обстоятелствена част на исковата молба и отправения петитум
на същата касателно периода на исканото обезщетение.
Въвежда твърдение за недопустимост на
претенциите, което обосновава с това, че не е надлежна страна по спора. Това е
така, тъй като в изпълнителното производство банката е имала качество на
взискател и не е възлагала на ЧСИ работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. Излага доводи
във връзка с нормата на чл.18 ЗЧСИ, като прави разграничение на възлагането по
този текст от закона и мандатното правоотношение. Поради това взискателят не
може да „рефлектира“ върху процеса на опис, оценка и публична продан на
имущество на длъжника, спрямо което е насочено изпълнението. Твърдяната
пропусната полза от факта, че банката е образувала изпълнително производство и
е посочило изпълнителен способ. Излага доводи относно възможността лице, на
което е издаден изпълнителен лист да предприеме действия за образуване на
изпълнително производство, което са правомерни, тъй като разполага с предвидено
процесуално право за това, доколкото има своето изпълнително основание. Ето
защо ответникът не е надлежна страна в този процес, тъй като ищецът твърди, че
вредоносния разултат и породен от действия на съдебния изпълнител, за чиито
действия банката не отговаря, тъй като банката не е възложила по силата на мандатно
правоотношение нищо на съдебния изпълнител и извън нейната воля е да определи
пазарната стойност на имуществото, обект на принудителното изпълнение, за да се
дири от нея имуществена отговорност на деликтно основание.
По отношение на основателността на
предявените искове оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на банката, тъй като не са налице предпоставките от фактическия
състав на предявената осъдителна претенция.
Моли съда, след евентуално отстраняване
нередовностите на исковата молба, за възможност да си запази правото да посочи
относими доказателства и да направи доказателствени искания.
С разпореждане от 27.07.2021 година
(лист 265 от делото) съдът отново, на основание чл.129, ал.4 ГПК, е оставил
производството без движение и е дал указания на ищеца да отстрани
констатираните нередовности и с молба от 16.08.2021 година страната е направила
уточнение на исковата молба, като е посочила как е формирала съдебно заявеното
главно вземане, представляващо претендирано от него обезщетение, тъй като
имотът е продаден на цена, която е по-ниска от пазарната; твърди, че претендира
това обезщетение на извъндоговорно основание, като вреденосното деяние на
ответника се изразява в това, че същият умишлено е ограничил правата на
процесуалния си представител в изпълнителното производство с определена сума за
наддаване, което представлява нарушение на чл.3 ГПК, която хипотеза следва да
се приравни на неполагане на грижата на добрия търговец в производството по
публичната продан на актива на длъжника и настоящ ищец. С това банката е
целяла и е допуснала да се продадат на ниски цени всички имоти на ищеца, за да
пристъпи към последващи продажби на активи на трето лице, дало обезпечение. С
ограничаване на възможността на своя процесуален представител да наддава над
посочената в пълномощното стойност, банката е препятствала възможността по
чл.492, ал.2 ГПК, уреждаща възможността да се осъществяват явни наддавания и
това представлява материална незаконосъобразност, която е основание за
ангажиране на отговорността на ответника. Другото противоправно поведение на
ответника е, че същият не е положил дължима грижа за постигане на начална
висока цена / оценка на имота, предвид факта, че към момента на публичната
продажба е действала само разпоредбата на чл.485 вр. с чл.468, ал.2 ГПК,
съгласно която само по искане на взискателя се назначава вещо лице или може да
се обжалва оценката, което банката не е сторила. В резултат на това
ответникът е допуснал продажбата на имота да се извърши при занижена цена, с което
е лишил ищеца от възможността да погаси по- голям размер от дълга си към
банката и му е нанесла вреди, които частично претендира в това производство.
Твърди, че размерът на тези вреди е над 1 165 345лева, представляваща
разлика между цената на имота при последваща продажба на същия и цената на
публичната продан.
Твърди, че ако ответникът е положил
изискуемата се грижа при осъществяване на своите процесуални права в
изпълнителното производство и е валидно наддавал в публичната продан, то същият
би постигнала по- добри резултати, както за себе си, така и за длъжника, така и
за третите лица, обезпечили вземането на банката, произтичащо от договора и с
настоящия ищец. След като банката е недобросъвестна, тя следва да отговаря на
основание правилата за деликта- чл.49-45 ЗЗД.
Препис от тази уточнителна молба съдът
е връчил на ответника „О.б.б.“ АД за становище в едноседмичен срок, което
ответникът е получил на10.09.2021 година. Становище по делото тази страна не е
взела, не се е и явила в откритото съдебно заседание на 16.11.2021 година, в
което съдът е направил нов доклад по делото, като е разпределил и
доказателствената тежест на страните.
При така развилата се процесуална
връзка съдът отчита следната фактическа обстановка:
По делото не е налице спор между
страните, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че на 05.02.2015г.
пред ЧСИ С.Б., рег.№753 на КЧСИ с район на действие- ОС – Перник, „О.б.б.“ АД
подава молба за образуване на изпълнително производство срещу „П.П.“ ЕООД , за
принудително събиране на сумите, представляващи вземания на банката,
произтичащи от договор за банков кредит, чиято обща стойност е
1 749 440,66левро, от която 1 020 893, 30 евро-просрочена
главница; 120 325,61евро- договорна лихва за периода от 30.09.2009г. до
13.04.2011г., вкл.; 603 729,07 евро- наказателни лихви/ неустойки за
периода от 20.07.2009г. до 22.12.2011г., вкл. и 4 492,68евро, просрочена
такса управление към 07.08.2010г.; законната лихва върху главницата от
23.12.2014г. до окончателното заплащане на сумата; държавна такса в размер на
63 432,17лева и 51 854,13лв. юрисконсултско възнаграждение.
В молбата се съдържа искане за налагане
на обезпечителни мерки- възбрани върху описаните имоти, собственост на длъжника
и притежаваното от последния вещно право на строеж.
Взискателят е посочил, че по силата на
договор за особен залог на търговското предприятие на длъжника са обезпечени
всички вземания на банката, произтичащи от договор за банков кредит №114/01.08.2006г.
и последващите го анекси, които взискателят и длъжникът са сключили. Посочил е,
че договорът за особен залог е вписан по партидата на длъжника, включително и в
ТР и в ЦРОЗ под №2006081800843 и в Агенцита по вписванията- имотен регистър;
залогът е подновен в ТР на 23.03.2011г. и в ЦРОЗ на 30.03.2011г. под
№2011033001896 и в Агенцията по вписванията под дв. вх.рег. №884 от
05.04.2011г., том първи.
Взискателят е поискал от ЧСИ да наложи
възбрани и върху друго недвижимо имущество на длъжника, както и да извърши проверка
относно наличие на банкови сметки на същия и в случай, че бъдат открити такива
да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника.
Поискано е от ЧСИ да извърши пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника и ако в резултат на това
проучване се установят активи, върху тях ЧСИ да наложи запори, респ. възбрани.
Взискателят претендира да бъдат събрани
и разноските в изпълнителното производство.
Към молбата страната е представила
пълномощно на юрисконсулт П.П.; изпълнителен лист от 29.12.2014г., издаден от
РС- перник, на основание чл.406, ал.1 вр. с чл.417 и чл.418 ГПК по
ч.гр.д.№7348/2014г. по описа на РС – Перник, съобразно който длъжникът „П.п.“
ЕООД е осъден да заплати на „ОББ“ АД, посочените в молбата парични вземания,
както и заповед за незабавно изпълнение№6025/29.12.2014г., издадена по
ч.гр.д.№7348/2014г. по описа на РС- Перник, с която заповедният съд се е
разпоредил длъжникът „П.п.“ ЕООД да заплати на „ОББ“ АД, произтичащи от договор
за банков кредит №114/01.08.2006г., изменен и допълнелнен с допълнително
споразумение №1/01.12.2006г. и допълнително споразумение 02/12.01.2009г. и
извлечение от счетоводните книги на банката, вземания, както следва:
1 020 893, 30 евро просрочена главница; 120 325,61евро-
договорна лихва за периода от 30.09.2009г. до 13.04.2011г., вкл.;
603 729,07 евро- наказателни лихви/ неустойки за периода от 20.07.2009г.
до 22.12.2011г., вкл. и 4 492,68евро, просрочена такса управление към
07.08.2010г.; законната лихва върху главницата от 23.12.2014г. до окончателното
заплащане на сумата; държавна такса в размер на 63 432,17лева и
51 854,13лв. юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главницата от 1 020 893, 30 евро, начиная от 23.12.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
Към молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е представил договор за особен залог от
04.08.2006г., сключен между банката и „П.п.“ ЕООД, с нотариална заверка на
подписите на представляващите двете дружество, извършена он 04.08.2006г. от
нотариус И.Н., рег.№40 на НК, под рег.№8095.
Представени са доказателства за
вписване на договора за особен залог в ТР и ЦРОЗ.
На 11.02.2015г. ЧСИ Б.изготвя сметка
относно дължимите суми и дължимите такси по ТТРЗЧСИ по изп.д.№194/2015г. по
неговия опис. Общият размер на дълга, изчислен от ЧСИ е сумата от
3 712 513,37лева.
Във връзка с искането за проучване на имущественото
състояние на длъжника ЧСИ е направил справка в имотния регистър; получил е
информация от НАП относно задължения на длъжника.
По делото е постъпила молба от
взискателя „ОББ“ АД за насрочване на опис на описаните в молбата недвижими
имоти на длъжника, без същата да съдържа входящ номер и дата на постъпване.
На 11.02.2015г. ЧСИ изпраща покана за
доброволно изпълнение, ведно с изпълнителен лист и заповед за изпълнение, като
кани длъжника „П.п.“ ЕООД в двуседмичен срок от връчването на книжата да
изпълни доброволно, връчена на длъжника на 17.02.2015г.
На същата дата ЧСИ изготвя молба до
Агенцията по вписванията, обективираща искане за вписване на възбрани върху
описаните в молбата имоти на длъжника, като обезпечение на вземанията на „ОББ“ АД,
като посоченият общ размер на дълга е сумата от 3 712 513,38лева.
Вписването е извършено с дв. вх.№1364; вх.рег.№1388/03.04.2015г.
На същата дата – 11.02.2015г. ЧСИ
изготвя уведомление до взискателя, че по негово искане насрочва опис на
описаните в уведомлението имоти, който ще се проведе на 23.03.2015г. от
11,00часа до 15,00 часа.
На 23.03.2015г. ЧСИ, в присъствието на
взискател, длъжник и вещо лице, извършва опис на имотите, за който съставя
протокол от тази дата, с който удостоверява извършените от него действия, в
присъствието на посочените лица.
На 09.04.2015г. по делото постъпва
експертна оценка на ПИ с идентификатор 55871.506.160 с площ от 14 546 кв.м
и ПИ с идентификатор 55871.506.22 с площ от 642 кв.м, изготвена от вещото лице Д.Г.Д.,
съобразно което спрведливата пазарна стойност на ПИ с идентификатор
55871.506.160 с площ от 14 546 кв.м, ведно с прилежащите в него сгради е
1 200 045лв или 613 600евро. По отношение на ПИ с идентификатор
55871.506.22 с площ от 642 кв.м, вещото лице сочи, че справедливата пазарна
стойност на този имот, без в него да попада сградата е 26 482лв. или
13 540евро.
На 15.04.2015г. ЧСИ Б.изготвя
обявление, на основание чл.487 ГПК, че от 28.04.2015г. до 28.05.2015г. от
8,00часа до 17,00часа ще се проведе публична продан на имоти, собственост на
длъжника „П.п.“ ЕООД, а именно: ПИ с идентификатор 55871.506.160 с площ от
14 546 кв.м, който включва обединени в едно три УПИ, които нямат видима
вътрешна граница (описани в обявление) и ПИ с идентификатор 55871.506.22 с площ
от 642 кв.м.
Посочено е, че наддаването по отношение
на ПИ с идентификатор 55871.506.160 с площ от 14 546 кв.м ще започне при
начална цена от 900 052,50лева, а наддаването за ПИ с идентификатор
55871.506.22 с площ от 642 кв.м ще започне при начална цена от
39 723,75лв.
В обявлението е определен задатък от
10% от оценката, която следва да бъде внесена по посочената в обявлението
сметка на ЧСИ.
Обявлението има съдържанието, съгласно
нормата на чл.487, ал.1 ГПК.
На 15.04.2015г. ЧСИ съставя уведомление
до взискателя и до длъжника за насрочена
ПП, като го уведомява, че проданта ще се извърши в РС- Перник, като ще започне
от 28.04.2015г. и ще приключи на 28.05.2015г. По делото няма данни за връчване
на тези уведомления.
Н 23.04.2014г. ЧСИ Б.съставя протокол,
на основание чл.488, ал.2 ГПК, касателно книжата, касаещи насрочената за
периода 28.04.2015г. – 28.05.2015г. ПП, а именно: къпие от възбрана касателно
имотите, копие от протокол за опис на имотите от 23.03.2015г.; копие от експертизата
и копие от обявлението.
Н 24.04.2015г. ЧСИ Б.съставя протокол,
на основание чл.477, ал.3 ГПК, с който удостоверява, че обявленията за
насрочената публична продан (ПП) са поставени на изискуемите по закон места и
датите на поставяне на всяко едно от тези обявления.
На 27.04.2015г. по делото постъпва
молба от взискателя да не се насрочва ПП до следваща молба от тази страна.
На 27.05.2015г. ЧСИ изготвя уведомления
до страните по делото за насрочен нов опис на имотите, по искане на банката, за
04.06.2015г., изпратен по имейл на взискателя и връчен на длъжника на
29.05.2015г.
На 28.05.2015г. взискателят „ОББ“ АД
подава молба до ЧСИ, с която иска налагане на възбрана върху имотите, съобразно
актуалните данни за същите от кадастъра- индивидуализацията им чрез
идентификатор. Искането е уважено от ЧСИ с разпореждане от същата дата.
На 29.05.2015г. длъжникът „П.п.“ ЕООД
депозира молба пред ЧСИ, с която моли СИ да посочи писмено какво налага
извършване на нов опис на имотите, с оглед вече осъществения такъв на
23.03.2015г. На 01.06.2015г. ЧСИ изпраща отговор на длъжника, че вторият опис е
наложен от това, че възбраната върху тези имоти е наложена след извършване на
първия опис и повторният опис е по молба на взискателя, като го уведомява, че повторна
такса няма да се събира. Писмото на ЧСИ е получено от длъжника на 03.06.2015г.
На 01.06.2015г. ЧСИ изготвя молба до
съдията по вписванията при РС – Перник за вписване на възбрана върху имотите,
обявени за ПП.
На 04.06.2015г. е извършен нов опис на
имотите, за което ЧСИ е съставил протокол от същата дата, в който е обективирал
и факта, че описът е извършен в присъствието на взискател, длъжник и вещо лице.
На 05.06.2015г. постъпва експертна
оценка от същото вещо лице, която като краен резултат, относно справедливата
пазарна стойност на имотите, не се отличава от първоначалното заключение.
На 09.06.2015г. ЧСИ издава
разпореждане, с което насрочва ПП от 22.06.2015г. до 22.07.2015г. при 75% от
оценката на вещото лице и постановява да се уведомят страните по делото и да се
изготвят обявления, които да бъдат поставени на указаните в ГПК места.
На 10.06.2015г. ЧСИ изпраща съобщения
до страните занасрочената ПП, което съобщение е връчена на банката на
18.06.2015г., а на длъжника на 19.06.2015г.
На същата дата ЧСИ изготвя обявление за
насрочената ПП и н 18.06.2015г. съставя протокол, с който удостоверява, че
обявленията за ПП са поставени на обозначените в нормата на чл.477, ал.3 ГПК
места.
На 17.06.2015г. ЧСИ изготвя протокол за
разгласяване на ПП.
В изпълнителното дело се съдъра
проиемо-предавателен протокол от 23.07.2015г., от които се установява, че на
посочената дата ЧСИ Б.е получил три броя пликове с наддавателни предложения, от
началник адвиминстративна служба в ДСИ, при районен съд- Перник, подадени от
„Италиано-български център“ ЕООД, от „ОББ“ АД и от „У.**“ЕООД, ведно с тръжната
документация.
От приложените към изпълнителното дело
документи се установява, че ответникът „ОББ“ АД
на 22.07.2015г. отправя писмо до ЧСИ Б., към което предлага наддавателно
предложение за двата имота, обект на ПП.
Самото наддавателно предложение,
касаещо двата имота, съдържа предложена от взискателя цена, както следва: за
имот, представляващ ПИ с идентификатор 55871.506.160 – цена от
900 033,75лева, като за участие в търга взискателят не е внесъл задатък от
10%, с оглед разпоредбата на чл.489, ал.1 ГПК; към наддавателното предложение е
представено и пълномощно на юрисконсулт Н.И., с което взискателят оправомощава
своя пълномощник, във връзка с насрочената ПП, касателно имот ПИ с
идентификатор 55871.506.160 да подаде наддавателно предложение с начална цена
от 900 033,75лева без ДДС и да наддава устно за този имот, със стъпки
съгласно чл.492, ал.2 ГПК, с право да предложи цена до
1 386 683,47лв. без ДДС, както и да извърши всички останали действия,
свързани с участието на „ОББ“ АД в тази ПП.
От документите по изпълнителното дело
се установява, че е постъпило наддавателно предложение за същия имот от „У.-**“
ЕООД, с което това лице предлага цена за имота от 129 000лева, като
прилага документ за внесен задатък от 90 003,38лв, както е декларация по
чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5,т.3 ЗМИП.
На 23.07.2015г. в 9,00 часа ЧСИ Б.изготвя
протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения, в присъствието на
двамата, посочени по- горе наддавачи, удостоверяващ провеждане на проданта, въз
основа на посочените в протокола наддавателни предложения и без провеждане на
устано наддаване, съобразно нормата на чл.492, ал.2 ГПК.
С този протокол, след извършена от ЧСИ
констатация, че най-високата предложена за имота цена е тази от наддавача „У.-**“
ЕООД, в рзмер на сумата от 1 299 000лева, е обявил същия за купувач
на имота и му е дал указание в 7-дневен срок да внесе разликата между
посочената цена и внесения задатък.
По делото е представен документ,
представляващ платежно нареждане от 28.07.2015г., за внесена по сметка на ЧСИ Б.от
наддавача „У.-**“ ЕООД сума от 1 252 951, 62 лева, с посочено основание- спечелен
търг за покупка на ПИ.
На 29.07.2015г. ЧСИ Б.издава
постановление за възлагане на недвижим имот, описан в акт, представляващ ПИ с
идентификатор 55871.506.160 с адриминстративен адрес гр.Перник, кв.“Твърди
ливади“, с площ по скица 14 546 кв.м, ведно с попадащите в него сграси,
собственост на длъжника „П.п.“ ЕООД, на купувача по ПП, „У.-**“ ЕООД, за сумата
от 1 299 000лв.
Постановлението е връчено на взискателя
и на длъжника и последният е обжалвал акт на ЧСИ по реда на чл.435, ал. ГПК.
Въз основа на подадената от „П.п.“ ЕООД
жалба срещу издаденото постановление за възлагане от ЧСИ е образувано
ч.гр.д.№618/2015г. по описа на ОС- Перник, по което е постановено решение №332/11.09.2015г.,
с което жалбата на длъжника „П.п.“ ЕООД срещу постановление за възлагане от
29.07.2015г. издадено от ЧСИ Б.по изп.д.№194/2015г. е оставена без уважение.
Въз основа на горното ЧСИ Б.и
удостоверил, че процесното постановление за възлагане е влязло в сила на 11.09.
2015г.
Изпълнителното дело е продължило своя
ход и по него извършените процесуални действия от съдебен изпълнител и страни
се явяват ирелевантни за настоящето дело, тъй като твърдения на ищеца касателно
тези действия и значимостта за настоящия процес не се съдържат в последната
уточнителна молба на страната.
В хода на исковото производство ищецът
е представил доказателства, че на 01.08.2006г. е сключил с ответника договор за
банков кредит №114801.08.2006г., по който факт страните не спорят, както не
спорят и относно това, че за обезпечение на вземанията на банката-кредитор,
страните са сключили договор за залог на търговско предприятие от на 01.08.2006г., с нотариална заверка на
подписите на представляващите страните по сделката, извършена от нотариус И.Н.,
рег.№040 на НК, на 04.08.2006г.
По делото е представен заверен от ищеца
препис- извлечение от решение от 26.02.2016г., постановено по т.д.№294/2015г.
по описа на ОС – Перник, потвърдено от състав на САС с решение
№831/10.04.2018г., постановено по т.д. №5838/2016г по описа, с което исковият
съд е признал за установено по предявения от „ОББ“ АД положителен установителен
иск по чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ, че банката има
спрямо ответника „П.п.“ ЕООД изискуеми парични вземания, като съдът констатира,
че липсва част от диспозитива на акта, в който се уточнява размера на
вземанията на банката, произтичащи от договора за банков кредит.
Ищецът е представил заверен препис от решение №93/23.12.2019г., постановено
по т.д. №50/2019 г. по описа на ОС – Перник, което съгласно нормата на чл.622 ТЗ вр. с чл.14 ЗТРРЮЛНЦ е вписано по партидата на ищеца и от което се
установява, че по молба с правно основание чл.625 ТЗ, подадена от ответника
„ОББ“ АД, по отношение на ищеца е постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
От направената справка служебно от
състава на съда се установява, че решението е вписано на 27.12.2019година и
няма данни производството по делото да е възобновено, тъй като решение за
възобновяване не е вписано по партидата на несъстоятелното дружество.
Въз основа на горепосочените документи,
съдът достига до извод, че ответникът има качество на кредитор по отношение на
ищеца с изискуемо парично вземане, чийто размер не е установен по това дело.
По делото е допусната и изслушана СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Д.М., съобразно която вещото лице е направило
констатация, че към момента на изготвяне на експертизата сградите съществували
към момента на осъществяване на ПП по преждецитираното изпълнително дело в ПИ №
15 – 344137, съоблазно скица, приложена към изпълнителното дело на лист 275 от
26.09.2014г., са разрушени и към деня на огледа на имота са изградени нови
сгради и дсе извършва ново строителство.
Вещото лице, съобразявайки се с описанията
в експертната оценка от изпълнителното дело касателно вида, състояние и технически
характеристики на имота и факта, че същият се състои от три УПИ, е приела, че
оценката на имота следва да се извърши поотделно за всеки УПИ, тъй като
отделните имоти са били в различно състояние и са с различни характеристики.
При изготвяне на оценката на тези
активи вещото лице е използвало метода на пазарните аналози, при който се
анализира информация за сделки със съпоставими имоти, като оценката се формира
чре непосредствено сравнение, въз основа на информация за реално извършени
сделки и/ или реални оферти за продажба на имоти, аналогични на процесните, в
същия район, със сходни характеристики. Посочило е, че осреднената пазарна
стойност на 1 кв.м площ, се определя след корегиране на офертните цени на
сравними имоти, чрез корекционни коефициенти, отчитащи отклоненията в
качествата спрямо оценявания имот.
При определяне на пазарната оценка на трите УПИ-та, съставляващи процесния
имот, вещото лице и е посочило като обекти на анализ УПИ, които в най-пълна
степен се доближават до техническите характеристики, местоположението и
състоянието на процесния имот. Отчело е корекционните коефициенти, които сочат
отклоненията от характеристиките на оценявания имот, приемайки като определящи
фактори местоположение; големина, степен на изграденост на елементите на
комплексното обществено обслужване; степен на изграденост на инженерната
инфраструктура; степен на транспортна достъпност; регулационен статут;
състояние на имота към периода на оценката; привлекателност на населеното място
и екологични условия на селищната територия.
Изхождайки от тези критерии вещото
лице инж. М. дава пазарна оценка на всеки от трите УПИ-та, формиращи ПИ ПИ с
идентификатор 55871.506.160, като сочи, че пазарната стойност на УПИ II в кв.159а по плана на гр.Перник, за периода
22.06.2015г. – 22.07.2015г., е 173 327 евро или кръгло 339 000лева.
Пазарната
стойност на УПИ III – за КОО, в кв. 159а, по плана на гр.Перник за същия
период от време е 992 750евро или 1 941 650 левова
равностойност.
Пзарната стойност на УПИ IV – за КОО, в кв.159а, по плана на гр.перник за същия
период от време е 1 198 913 евро или 2 344 870левова
равностойност.
Вземайки предвид тези стойности на
трите УПИ, от които се е състоял процесният имот, заключението на вещото лице
е, че общата пазарна стойност на ПИ с идентификатор 55871.506.160 по одобрена
КККР на гр.Перник, към периода от 22.06.2015г. – 22.07.2015г., през който е
била извършена ПП на същия е 4 625 520лева.
Заключението е оспорено от ответника
„ОББ“ АД и страната е направила искане за допускане на тройна СТЕ, каквато по
делото не е изслушана, тъй като това доказателствено искане от ответника не е
подновено, след новия доклад по делото, с който правната квалификация на
правото, чиято защита се дири и разпределената доказателствена тежест на страните
са посочени на страните в последното открито съдебно заседание, проведено на
16.11.2021година, за което ответникът не е изпратил представил.
При така установеното от процесуална и
фактическа страна съдът достига до следните изводи:
Твърденията на ищеца са, че е понесъл
вреда в посочения размер, претендирана от него частично, в резултат на деяние
на ответника (действие и бездействие), изразяващо се в това, че при участие в
наддаването, банката като взискател в индивидуалното принудително изпълнение не
е участвала по начин, даващ възможност за постигане на по- висока цена на
имуществото на длъжника и настоящ ищец.Конкретно -ответникът същият умишлено е
ограничил правата на процесуалния си представител в изпълнителното производство
с определена сума за наддаване, което представлява нарушение на чл.3 ГПК, която
хипотеза следва да се приравни на неполагане на грижата на добрия търговец в
производството по публичната продан на актива на длъжника и настоящ ищец и в
това, че ответникът не е положил дължима грижа за постигане на начална висока
цена / оценка на имота, предвид факта, че към момента на публичната продажба е
действала само разпоредбата на чл.485 вр. с чл.468, ал.2 ГПК, съгласно която
само по искане на взискателя се назначава вещо лице или може да се обжалва
оценката, което банката не е сторила. В резултат на тези деяния на ответника
имотите на ищеца са били продадени по
цени, които са значително по-ниски от пазарните, а това е довело до имуществени
вреди за него.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ГПК
всички участващи в съдебните производства лица и техните процесуални
представители под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Изпълнителният процес представлява вид
граждански процес и се приема като сложен фактически състав, изразяващ се от
последователни действия на страните по него и действията на съдебния изпълнител
(СИ), независимо от това дали е държавен или частен.
По делото не е налице спор, че ищецът има
качество на длъжник спрямо ответника, имащ качество на негов кредитор, с
неудовлетворено парично вземане, който факт е установен в проведеното пред ОС –
Перник исково производство по т.д.№294/2015г. по описа на този съд. С
постановеното по делото решение исковият съд е признал за установено, че
банката има неудовлетворено парично вземане спрямо настоящия ищец, произтичащо
от договор за банков кредит в размер на 1 020 893,30 евро, просрочена
главница, ведно със законната лихва от 23.12.2014г. до окончателното и
заплащане; 246 426,22 евро лихви за периода на забава от 23.12.2011г. до
22.12.2014г., съобразно твърденията на ищеца, неоспорени от ответника.
По делото не е налице спор, че страните
в настоящата процесуално връзка са имали качество на страни в изпълнителния
процес – изп.д.№194/2015г. по описа на ЧСИ Б., за удовлетворяване на вземанията
на банката, произтичащи от договора за кредит.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че банката, към момента на образуване на индивидуалното
принудително изпълнение е имала изпълняемо право, макар размерът на същото да е
редуциран след провеждане на исковото производство по реда на чл.422 ГПК.
Няма спор, че в образуваното
изпълнително производство, банката, в качеството си взискател, е участвала в
публичната продан за периода от 22.06.2015г. до 22.07.2015г., каквато
възможност, но не и задължение за взискателя, произтича от нормата на чл.489,
ал.1, пр.2 ГПК. В това си качество банката взискател е направила наддавателно
предложение за имота, представляващ ПИ с идентификатор 55871.506.160 – цена от
900 033,75лева, като към наддавателното предложение е представено и
пълномощно на юрисконсулт Н.И., с което взискателят оправомощава своя
пълномощник, във връзка с насрочената ПП, касателно имот ПИ с идентификатор
55871.506.160 да подаде наддавателно предложение с начална цена от
900 033,75лева без ДДС и да наддава устно за този имот, със стъпки
съгласно чл.492, ал.2 ГПК, с право да предложи цена до
1 386 683,47лв. без ДДС.
От представения протокол, съставен от
ЧСИ Б., на основание чл.492 ГПК, се установява, че за купувач на имота е
обявено трето за делото лице, като устно наддаване от страна на двамата
наддавачи не е осъществено.
По делото безспорно е установено, че по
отношение на процесуалната законосъобразност на извършените от ЧСИ действия по
издаване на постановлението за възлагане, е осъществен съдебен контрол по реда
на чл.435, ал.3 ГПК и възраженията на длъжника касателно законосъобразното
провеждане на ПП са оставени без уважение.
В последващ процес съдът може да преценява материалната
законосъобразност на постановлението за възлагане, само когато имотът е възложен на мним взискател при несъществуващо изпълняемо
право, в какъвто смисъл са задължителните тълкувания, дадени в т. 1 от ТР
№ 4/11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, в което се приема, че
"изпълнението върху недвижими вещи се извършва чрез публична продан. Тя е
производство за принудително прехвърляне на собственост... Правото на
принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на
изпълняемото право. По тази причина изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е
предпоставка за допустимост на изпълнителния процес... Липсата на изпълняемо
право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Тогава
удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо
полученото подлежи на връщане... Несъществуването на изпълняемото право може да
бъде установено и след приключване на изпълнителния процес... В никакъв случай обаче
привидният кредитор не може да запази правата,
придобити в
материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес... При възлагане на имота,
върху който е насочено изпълнението, в полза на взискателя и при отпадане на
изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудителното
изпълнение върху имота, последният ще се счита собственост на длъжника,
поради липса на изпълняемо право, което да оправдае прехвърлянето на
собствеността... Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда
вещнопрехвърлителен ефект и когато той е платил нещо или дори всичко, тъй като
по разпределението не получава нищо или нещо помалко от предложената
цена".
Въпросът в настоящия случай, при
наличие на установено по съдебен ред изпълняемо право на кредитора-взискател, е
дали ограничаването от страна на взискателя на неговия процесуален представител
при наддаването, касателно цената на имота, представлява противоправно
поведение, попадащо в обхвата на нормата на чл.3 ГПК и явяващо се противоправно
поведение, основание за ангажиране на имуществената отговорност на банката, на
основание чл.3 ГПК вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
Както е посочено и по- горе
законодателят е предвидил не задължение, а възможност за взискателя да участва
в наддаване, респ. да придобие имота, обект на принудително изпълнение.
По своята същност наддаването е
отправяне на наддавателно предложение до СИ в отговор на поканата за участие в
наддаването, направена с обявление.
Наддавателното предложение представлява нормирано от процесуалното право
изявление на наддавача, че иска да му бъде възложен имотът срещу предлагана от
него цена (вж. проф. Живко Сталев – „Българско гражданско процесуално право“,
Шесто допълнено и преработено издание 1999г., стр. 743). В този случай, освен
като страна в процеса, взискателя добива и качество на участник в ПП, като към
него законодателят подхожда с привилегия, в случай, че вземането му надвишава
стойността на размера на задатъка, той не внася такъв. Подобно на разпоредбата
на чл.378 ГПК( отм.), действащият към момента на провеждане на процесната ПП
процесуален закон (чл.498, ал.6 ГПК, в редацкията и към момента на провеждане
на публичната продан- ДВ бр.59 от 20 юли 2007г.) също поставя изискване, цената, предложена в наддавателното предложение
да не е под началната цена, под страх от недействителност. Друговото изискване
на закона касае участниците в наддаването, с оглед забраната по чл.490 ГПК, а
по отношение на съдържанието на наддавателното предложение и неговите реквизити
и приложения е приложима преждецитираната разпоредба от действия ГПК, в
редакцията и към момента на провеждане на проданта.
Следователно, от една страна няма
законово задължение за взискателя да участва в наддаването като наддавач, тъй
като страната може да не е заинтересована да придобие в патримониума си актива,
а да иска постъпване на парични средства в своето имущество. От друга страна,
по закон, за наддавачите, включително и за наддавача-взискател, да предприеме
действия чрез увеличаване на предложената цена, включително задължение да
участва в устното наддаване, за да „провокира“ предложение от друг наддавач с
още по- висока цена, не съществуват. Липсата на подобно задължение е лесно
обяснима и това е така, тъй като участието в наддавателната процедура е право,
а не задължение, а това предпоставя възможност на упражняващия го в наддаването
да „лимитира“ наддавателната стойност, с която ще участва в наддаването. Самият
наддавач може да има ограничение на паричния ресурс, с който смята да придобие
актива; от друга страна, дори и да разполага с неограничен паричен ресурс, да
приема, че този актив не „заслужава“ цена, по-висока от посочената в
наддавателното предложение. Участието в наддаването от страна на взискателя,
като наддавач, не предпоставя за същия задължение обезателно да наддава,
предлагайки по- висока, респ. най-висока цена и липсата на последващо
наддаване, извън първоначалното предложение, съдържащо се в наддавателното
предложение, не може да се определи като нарушение на принципа на
добросъвестност, регламентиран с нормата на чл.3 ГПК. Ето защо съдът приема, че
е въпрос на целесъобразност преценката на наддавача на каква стойност е готов
да придобие имота. В този смисъл преценката на настоящия ответник, който освен
търговец, има качество и на кредитна институция по смисъла на чл.1 от ЗКИ , да
участва и с каква стойност на наддавателното предложение в обявената публична
продан, е суверенна. Съгласно чл.
2, ал. 4 ЗКИ,
банката извършва по занятие дейностите по чл.
2, ал. 1 и 2 ЗКИ,
а други - доколкото това е необходимо във връзка с осъществяването на
дейностите по чл.
2, ал. 1 и 2 ЗКИ
или в процеса по събиране на вземания по предоставени кредити. Така дефинирана,
но и ограничена от закона, е дейността и на самостоятелно обособените структури
на нейното предприятие. Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1 ЗКИ банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на
влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго
финансиране за своя сметка и на собствен риск. Ето защо първата причина за
съществуване на банката, като кредитна институция, е да привлича публично
парични средства, за да има възможност да осъществява другата си основна
функция- да кредитира или финансира други правни субекти, за свой риск, а не да
придобива имотите на своите длъжници, което е възможна, но не непосредствена
цел на банката. Банката веднъж вече е „рискувала“ с настоящия ищец,
предоставяйки му кредитен ресурс, претърпяла е загуба от неговото виновно
неизпълнение, чийто размер е признат и
определен от съда. Има изпълняемо неудовлетворено парично притезание,
чието изпълнение дири принудително. Следователно, банката вече се грижи първо
за собствения си интерес – да получи плащане, макар и закъсняло, поради което
не може да и се вмени и последващо задължение, да осъществява активност в процеса
на наддаване, за да „предизвика“ у другите участници в наддаването необходимост
да направят по- високи предложение касателно цената на изнесения на публична
продан имот. Аргументи, наведени от ищеца, че по този начин и банката ще е било
възможно да се удовлетвори в по- висока степен, са в сферата на преценка на
управляващите органи на банката. Извън това, не намира логическа и емпирична
опора твърдението, че при евентуално устно наддаване от страна на банката ще
има за последица отправяне на още по- високи наддавателни предложения от другия
участник в наддавателната процедура. Иначе казано, няма гаранция, че другият
участник задължително е щял да направи по- висока наддавателно предложение и да
придобие имота на по- висока цена. Ето защо настоящият състав намира, че липсва
причина да се приме за основателно твърдението на ищеца, че в резултат на
пасивното поведение на банката, изразяващо се в това, че в резултат на
умишленото поведение на ответника за ограничаване правата на процесуалния си представител в изпълнителното
производство с определена сума за наддаване, е нарушил разпоредбата на чл.3 ГПК,
която хипотеза следва да се приравни на неполагане на грижата на добрия
търговец в производството по публичната продан на актива на длъжника и настоящ
ищец, поради което претенцията в тази и част следва да се отхвърли като
неоснователна. Не са налице основания длъжникът в изпълнителното производство
да прехвърли на взискателя отговорността, че след продажба на имота, обект на
принудително изпълнение, получената от осребряването цена да не позволява
погасяване на съществуващия дълг в по-висок размер, обозначено състояние от
ищеца, като невъзможност да нарасне неговото имущество.
Съвсем
различна би била хипотезата, при която ответникът е провел принудително изпълнение
при отречено му по реда на чл.422 ГПК изпълняемо право, респективно ненастъпила
изискуемост на същото, при започнато принудително изпълнение след проведено
заповедно производство по чл.417 ГПК. В този случай предварителното изпълнение
на отреченото право, респ. неговата изискуемост е правонарушение, тъй като това
принудително изпълнение би било проведено без да се налице неговита
материалноправни предпоставки и това е така, тъй като кредиторът, предприел
принудителното изпълнение е бил недобросъвестне, защото не е спазил императивна
норма, приложели е неравноправна клауза
или нелоялна търговска практика или по друг начин е нарушил принципа, прогласен
с разпоредбата на чл.3 ГПК, за да изпълни принудително едно несъществуващо
право, в която хипотеза, същият следва да отговаря за вреди. (Решение№ 105 от 30.09.2021г. по
гр.д.№2610/2020г. на Г.К. на ВКС, ІІІ г.о. наВКС).
В
настоящия случай ищецът е осъществил противоправно поведение, неизпълнявайки
договора си с ответника, в резултат на което последният е претърпял вреди,
изпълняемото му право е съдебно признато, макар и в обем, по-малък от
претендирания, предприел е действия по принудително изпълнение, като ищецът
твърди, че ответникът не е проявил дължимата грижа, за да се продаде имотът му
по пазарни цени. Тезата на неизправния длъжник да се дири отговорност на
неговия кредитор с установено съдебно изпълняемо вземане, за неосъществена
активност при процедурата по наддаване, е изначално не може да бъде възприета,
тъй като това би означавало кредиторът да носи отговорност за неизпълнението на
длъжника, дори и след провеждане на принудително изпълнение, довело да непълно
погасяване на дълга.
Другото основание за диреното
обезщетение е бездействието на ответника да иска по- висока начална цена при
насрочената ПП, тъй като само взискателят към него момент е разполагал с това
правомощие.
Твърдението, че взискателя е имал
възможността да оспори оценката, дадена от вещото лице и да поиска нова такава
е очевидно невярно.
Това е така, тъй като приложимата към
периода на провеждане ПП, а именно от
22.06.2015г. – 22.07.2015г., правна норма на чл.485 ГПК, сочи, че
съдебният изпълнител определя начална цена, от която ще започне наддаване, като
прилага съответно чл.468 ГПК, който пък гласи, че по искане на страната се назначава
вещо лице за определяне стойността на вещта, което може да се назначи и
служебно, когато за определя на стойността са необходими специални знания в
областта на науката, изкуството, занаятите и др. Началната цена, от коото
започва наддаването е 75 на сто от сойността на вещта.
В случая ЧСИ е назначил вещо лице,
което е определило стойността на имота и въз основа на неговото заключение ЧСИ
е определил началната цена на имота, от която да започне наддаването.
До приключване на ПП (22.07.2015г.), с
ДВ, бр.59 от 03.07.2015г е изменена и допълнена разпоредбата на чл.485 ГПК,
като е добавена новата алинея 2, с която
се предвижда, че началната цена при първата публична продан не може да бъде
по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена.
Възможността да се да се оспори цената
на вещта и да се поиска нова оценка от вещо лице е възникнала с изменението и
допълнението на ГПК с ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., която очевидно към процесния
момент е била неприложима, тъй като не е действала.
В ПЗР на ЗИДГПК не е предвидено по
какъв ред приключват изпълнителните производства, поради което следва да се
приеме, че те приключват въз основа на внесените изменения и допълнения в
закона, тъй като се касае за процесуални норми.
Ето защо не се установява да е налице
противоправно бездействие от страна на взискателя, изразяващо се в това, че той
не е поискал нова оценка на имота, тъй като такава възможност действащият към
него момент процесуален закон не е предвиждал.
Тъй като не се установява и второто
основание, посочено от ищеца, за наличие на виновно противоправно поведение на
банката, в резултат на което ищецът да е претърпял твърдението вреди от
проведената публична продан на имота си, който е станал обект на принудително
изпълнение, осребрен в хода на изпълнителното производство, за удовлетворяване
вземанията на банката-кредитор то и тази претенция се явява неоснователно
предявена.
При така изложеното съдът намира, че
претенциите по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, вр. с чл.3 ГПК, се явяват неоснователно предявени
и следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като по делото не се установява
наличие на противоправно поведение на ответника, в качеството му на взискател и
наддавач в изпълнителното производство, от чиито действия/ бездействия да е
настъпил пряк вредоносен за ищеца резултат, изразяващ се в типична, нормално
настъпваща и необходима последица, адекватно следствие от увреждащо действие.
За да се уважи претенция за обезвреда,
възникала от деликт, следва ищецът да установи при пълно и главно доказване
деяние (действие или бездействие) на ответника, причинен вреденосоне резултат
от него, представляваща пряка и непосредствена последица от вредоносното
деяние, причинната връзка между деяние и резултат.
В настоящия случай поведението на
страните в процеса по принудително изпълнение е регламентирано от закона и по
делото не са събрани доказателства, които да водят до извод, че поведението на
банката, в качеството и на взискател е осъществено в нарушение на процесуалните
норми, поради което не може да се приеме за основателна тезата на ищеца, че
проявните форми на това повечение, посочени в исковата молба, представляват
нарушение на принципа, регламентиран с нормата на чл.3 ГПК, респ. субсумиращи
се от нормата на чл.49 ЗЗД, за да може да се ангажира нейната имуществена
отговорност.
Ето защо, поради извод на съда за липса
на противоправно поведение на ответника в рамките на съдебно заявеното от
ищеца, съдът достига до извод, че липсва първият елемент от фактическия състав
на деликта, което прави безсмислено обсъждането на останалите елементи от този
фактически състав и събраните по делото доказателства, касателно размера на
имуществената увреда, твърдяна да е настъпила за ищеца.
Тъй като съдът е достигнал до извод за
неоснователност на предявените искове за главница то и искът по чл.86 ЗЗД се
явява неоснователно предявен.
По делото не са налични доказателства
за извършени от ответника разноски, поради което и съдът, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, намира, че не следва да присъди такива на ответника.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.П.“
ЕООД (н), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес
***, насочени срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***, за заплащане на обезщетение, на основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, за
понесени от ищеца вреди в резултат на противоправното поведение на банката по
изпълнително дело №194/2015г. по описа
на ЧСИ С.Б., рег.№753 на КЧСИ, с район на действие- ОС – Перник, изразяващо се
в това, че ответникът, като наддавач в публичната продан за периода от
22.06.2015г. – 22.07.2015г., умишлено е ограничил правата на процесуалния си представител в
изпълнителното производство с определена сума за наддаване, което представлява
нарушение на чл.3 ГПК, която хипотеза следва да се приравни на неполагане на
грижата на добрия търговец в производството по публичната продан на актива на
длъжника и настоящ ищец, както и че същият не е положил дължима грижа за
постигане на начална висока цена / оценка на имота, предвид факта, че към
момента на публичната продажба е действала само разпоредбата на чл.485 вр. с
чл.468, ал.2 ГПК, съгласно която само по искане на взискателя се назначава вещо
лице или може да се обжалва оценката, което банката не е сторила, в резултата
на което ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на
1 165 345,80лв, искове, предявени частично за сумата от
65 345,80лв, както и претенция за обезщетение за забавено плащане в размер
на 355 000лв, предявена като частична за сумата от 19 912лв, за
периода от 30.03.2017г. до 3.03.2020година, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА ИМ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: