№ 1395
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от М.Т. Д.-Б. – купувач съгласно
постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. №202285110400826,
срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 14.01.2022 г., с което е
отказано извършване на изпълнително действие – въвод на купувача във
владение на имота, придобит на публична продан, поради допуснато
обезпечение от съда – спиране на изпълнението.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно – постановлението за възлагане е надлежно съобщено на
всички страни в изпълнителното производство, на които се следва такова
съобщаване и нито една от тях не го е обжалвала в предоставения от закона
срок за това, поради което то е влязло в сила. Твърди, че допуснато
обезпечение на бъдещ иск на Т. и В.С. чрез спиране на изпълнението
насочено върху имоти с идентификатор № 04234.6969.3436 и построената в
него сграда с идентификатор № 04234.6969.3436.4 по и.д. № 20187880400199
на ЧСИ М.К., макар да се отнася до имотите, предмет на постановлението за
възлагане, не води до преустановяване течението на всякакви процесуални
срокове – чл.61 ГПК. Посочената норма би била приложима само в случай, че
1
е спряно цялото производство, но не и когато е спряно само изпълнението
върху конкретен недвижим имот. Счита, че обезпечителната мярка, допусната
с цитираното Определение от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. №2191/2021 г. по описа
на САС, 7 с-в, препятства единствено и само извършването, след съответната
дата на заповедта за изпълнение на действия по изпълнение върху конкретно
посочените в нея недвижими имоти, а доколкото вече е издадено
постановление за възлагане на имотите, то след тази дата съдебният
изпълнител не е извършвал, нито е имало необходимост да извършва други
действия по изпълнение и влизането в сила на постановлението за възлагане
не е свързано с провеждане на действия по изпълнение, а само с изтичането
на съответните процесуални срокове за обжалването му. Доколкото според
жалбоподателя този срок не спира да тече, а до изтичането му не са
постъпили жалби, то постановлението за възлагане е влязло в сила и са
налице предпоставките за въвеждане във владение на купувача по публичната
продан.
Ответниците по жалбата Т. Й.С. и В.Д.С. считат същата за
неоснователна. Позовават се на произнасяне от страна на ВКС по частна
жалба на М.Б. срещу Определението, с което е допуснато процесното
обезпечение, съгласно което е отхвърлена тезата на жалбоподателя, че
обезпечителната мярка не спирала течението на сроковете за обжалване на
постановлението за възлагане, като ВКС е приел, че към 07.12.2021 г. (датата
на произнасяне на ВКС) влизане в сила на постановлението за възлагане не се
установява. Позовава се и на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС, съгласно която ако в срока за обжалване на постановлението за
възлагане изпълнителното производство бъде спряно по разпореждане на
съда, включително и в производството по обезпечение на иск, спирането
поражда действието по чл.61, ал.1 от ГПК и постановлението за възлагане не
може да влезе в сила до момента на възобновяване на изпълнителното
производство и изтичане на оставащата към момента на спирането част от
срока. Ето защо считат, че молбата за въвод във владение е неоснователна,
доколкото не са налице предпоставките за извършване на изпълнителното
действие.
В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че жалбата е неоснователна,
тъй като изпълнителнието, насочено върху процесния имот, е спряно с
обезпечителна заповед – същата е издадена преди да изтекат сроковете за
2
обжалване на Постановлението за възлагане на недвижим имот, с оглед на
което същото не е влязло в сила. Позовава се на разпоредбата на чл.61, ал.1
ГПК, съгласно която при спиране на производството се спират и всички
започнали да текат, но неизтекли още срокове.
Въззивният съд намира следното:
Жалбата е допустима, насочена срещу отказ за извършване на поискано
от купувач на имот от проведена публична продан изпълнително действие,
което е подлежащо на обжалване действие съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В рамките на образуваното изпълнително производство по изп.д. №
20187880400199 съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение върху
поземлени имоти, собственост на ипотекарните длъжници Т. Й.С. и В.Д.С., а
именно – имот с идентификатор № 04234.6969.3436 и построената в него
сграда с идентификатор № 04234.6969.3436.4. С Постановление за възлагане
на недвижим имот от 12.07.2021 г. недвижимият имот е възложен на
жалбоподателя М.Т. Д.-Б.. Постановлението е съобщено на страните в
процеса, като на ипотекарните длъжници Т. Й.С. и В.Д.С. съобщението е
връчено чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК. С
разпореждане от 13.08.2021 г. съдебният изпълнител приема въз основа на
удостовереното от връчителя, че по отношение на С. са налице условията на
чл.40 ГПК, като съобщението следва да се счита редовно връчено с
прилагането му по делото на основание чл.40, ал.2 ГПК, считано от
13.08.2021 г. (виж разпореждане от 13.08.2021 г. – л.845 от изп.д.). В срока за
обжалване на постановлението – на 27.08.2021 г. от Т. Й.С. и В.Д.С. е
постъпила молба, с която представят обезпечителна заповед от 27.08.2021 г.,
издадена на основание на Определение от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. №2191/2021
г. по описа на САС, 7 с-в, според която е допуснато обезпечение на бъдещ иск
чрез спиране на изпълнението, насочено върху ПИ с идентификатор №
04234.6969.3436 и построената в него сграда с идентификатор №
04234.6969.3436.4. по изп.д. № 20187880400199. С молба от 11.01.2022 г.
жалбоподателката е поискала да бъде въведена в имота. С обжалвания акт
съдебния изпълнител е постановил отказ за извършване на поисканото
3
изпълнително действие с мотива, че поради спиране на изпълнението,
насочено срещу процесните имоти, постановлението за възлагането им на
жалбоподателката като купувач не е влязло в сила.
Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.61 ГПК при спиране
на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още
срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод
на което е било спряно производството. Нормата е в общата част и за прилага
и за изпълнителния процес. Законът не дава основания да се възприеме тезата
на жалбоподателката, че при частично спиране – само на изпълнението,
насочено срещу конкретен имот, спирането възпрепятства единствено
действията на съдебния изпълнител, но не и течението на сроковете – такова
правило, изключващо приложението на чл.61 ГПК, отсъства в закона, а не е и
формулирано от правната доктрина или съдебната практика. Прилагане на
подобно правило фактически обезсмисля допуснатото обезпечение, чиято цел
е да консервира изпълнителния процес в състоянието му към момента на
издаване на обезпечителната заповед и да препятства влизане в сила на
постановлението за възлагане. Липсата на подадена жалба срещу
постановлението за възлагане е ирелевантно, от значение е единствено
обстоятелството, че същото не е влязло в сила. Ето защо изложените в
жалбата съображения са неоснователни, а обжалвания акт – законосъобразен.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т. Д.-Б. – купувач съгласно постановление
за възлагане на недвижим имот по изп.д. №202285110400826, срещу
разпореждане на съдебния изпълнител от 14.01.2022 г., с което е отказано
извършване на изпълнително действие – въвод на купувача във владение на
имота, придобит на публична продан, поради допуснато обезпечение от съда
– спиране на изпълнението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5