Решение по дело №3040/2013 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

12/12.1.2015г.

 

09.01.2015 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2015                         Град Шумен

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд                                                                            седми състав

На 11 (единадесети) декември                                                        Година 2014

В публично съдебно заседание, в следния състав:

  Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар А.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3040 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 155, ал. 2 вр. чл. 74 от Закона за задълженията и договорите.

            В исковата си молба ищецът В.И.П. твърди, че с нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. учредил в полза на „ПИБ“ АД гр. София ипотека върху принадлежащ му недвижим имот, като обезпечение на предоставения на ответницата Р.Д.П. кредит в размер на 48000 лева. След м. юли 2008 г. последната преустановила плащането на месечните вноски по кредита, поради което ищецът, за да не допусне събиране на изискуемите вземания чрез продажбата на собствения му имот, започнал да изпълнява задълженията на П. към банката. По този начин, към датата на предявяване на исковата молба, П. платил сума в общ размер 27500,00 лева, като плащането на вноските било извършвано по специална разплащателна сметка на банката с титуляр – ответницата. Тъй като през м. ноември 2011 г. П. писмено се разпоредила, че суми по тази сметка може да внася само тя, „ПИБ“ АД му указала друга сметка, по която били превеждани сумите. Част от плащанията били осъществявани чрез лицето А.И.П.. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 6250,00 лв., представляваща частичен иск от цялата претендирана сума в размер на 27500,00 лева, представляваща заплатени погасителни вноски по договор за кредит № 12КР-АА.1982/05.07.2007 г., сключен между Р.П. и „ПИБ“ АД гр. София, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

            Ответницата Р.П., чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Признава обстоятелствата, че е кредитополучател по договор за кредит, а ищеца – ипотекарен длъжник. На първо място, счита,      че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като учредяването на договорната ипотека било недействително поради обстоятелството, че недвижимия имот не бил индивидуализиран в съответствие с изискванията на ЗЗД и ЗУТ. Излага, че по време на сключване на договора за кредит била в граждански брак с лицето А.П., който впоследствие бил прекратен. Поради това, бившите вече съпрузи били солидарни длъжници по договора, поради което внесените от последния суми в общ размер 11753,00 лв. били платени от него именно в това му качество. Всъщност, платените от А. П. суми му били изпратени от ответницата. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на плащането, извършено от ищеца на 05.09.2008 г. Освен това, В. П. превеждал суми по банкова сметка, ***ит, като отрича твърденията в исковата молба, че забранила внасянето на суми от други лица по банковата сметка, посочена в договора. В съдебно заседание на 11.12.2014 г., пълномощникът на ответницата прави възражение за прихващане. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор за кредит № 12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка” АД и Р.Д.П. е, че последната получила в заем сума в размер на 48000 лв. за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения. Съдът констатира от нотариален акт №***, том ***, дело № ***. на нотариус рег. № *** на НК, че за обезпечаване на вземането на банката по кредита, В.И.П. учредил в полза на „ПИБ“ АД договорна ипотека върху следния недвижим имот: дворно място, находящо се на околовръстния полигон на с. ****, общ. ****, обл. ***, цялото с площ от 400 кв.м, заедно с построените в него сгради – къща със застроена площ от 55 кв.м, с изба под нея с площ от 40 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 20 кв., при граници на дворното място: улица, от две страни наследници на Д.Р. и наследници на П.Д.. От представеното решение № 94/30.06.2008 г. по гр.д. № 1034/2008 г. по описа на РС гр. Русе, влязло в сила на 11.08.2008 г. се установява, че бил прекратен сключения на 25.01.1992 г. граждански брак между ответницата и А.И.П.. По делото са приложени 20 броя вносни бележки за внесени суми в полза на „ПИБ“ АД с вносител В.П. и 28 броя вносни бележки с вносител А.П., издадени в периода 05.09.2008 г. – 08.10.2013 г., като във всички е посочено като основание за внасяне – погасяване на задължения на Р.П.. Видно от представените 2 броя разписки, издадени на 11.01.2010 г. и на 30.08.2008 г. от А. П. е, че същият заявява, че е получил от В.П. сума в размер, съответно – 6000,00 лв. и 8000,00 лв. за изплащане на ежемесечните погасителни вноски от 468,19 лв. по разплащателната сметка на Р.Д.П. IBAN *** № 12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г. с „ПИБ“ клон Русе. Съдът констатира от приложения договор за кредит от 25.06.2004 г., че „ОББ“ АД предоставила на Р.П. кредит в размер на 35 000 лв., за ремонт на описания по-горе недвижим имот, находящ се в с.***. В удостоверение изх. № 287-149/01.04.2014 г., изд. от „Първа инвестиционна банка“ АД клон гр. Русе е отразено, че в периода 01.09.2008 г. – 31.01.2014 г. за погасяване на задълженията на Р.П. по процесния договор за кредит, са постъпили следните суми: от лицето А. П. – в размер на 11753,00 лв., от лицето В.П. – в размер на 18549,45 лв., от лицето Н. И. П. – в размер на 500,00 лв. и от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД – в размер на 725,94 лв.

            Разпитаният в съдебно заседание като свидетел А. П. излага, че към датата на сключване на договора за кредит бил в граждански брак с ответницата. Получените въз основа на него парични суми били използвани за текущи нужди и за погасяване на предходен кредит, получен от „ОББ“ АД. Текущите нужди представлявали разходи, свързани с участието на съпрузите в юридически лица. През 2008 г. ищецът решил да плаща задълженията на Р. П., тъй като не искал да изгуби собствеността върху недвижимия си имот. Тъй като В. П. ***, предоставил на свидетеля на два пъти парични суми, за което били съставени оспорваните по делото разписки. Впоследствие, от тези суми, ежемесечно А. П. внасял в банката дължимите вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит от името на ищеца по делото.

            Свидетелите И.С. и С. П. излагат, че през м. октомври 2007 г. в имота, находящ се в с. *** вече бил извършен ремонт, както и че по време на фактическата раздяла между ответницата и свид. П., тя изпращала парични суми.

Според заключението на изготвената съдебно-графична експертиза, почеркът, с който е положен подписа срещу „Подпис“ в разписки от 30.08.2008 г. и от 11.01.2010 г. и този, с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от лицето А. П., принадлежат на едно и също лице.

            Съгласно заключението на изготвената по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимия остатък за погасяване по договор за кредит № 12КР-АА-1982/05.07.2007 г. към 28.04.2014 г. е 42857,71 лв. На 28.04.2014 г. е сключен договор за цесия между „ПИБ“ АД и Б. Й. Б., по силата на който вземането на банката срещу ответницата било прехвърлено. Вещото лице сочи, че сметка BG*** е на „ПИБ“ АД от нейното основаване. Сметката е разплащателна, с предназначение – събиране на парични вноски за погасяване на кредити и плащане на съдебни и други разходи на банката. Със заявление вх. № 280-189/21.06.2012 г. Р.П. „моли да не бъдат правени вноски по нейни сметки, освен лично от нея“. Във връзка със същото, с молба от 25.06.2014 г. В. П. моли банката да погасява кредита на Р. П. чрез вноски по сметка на банката. За периода 01.09.2008 г. – 21.10.2013 г. общо са внесени 30114,56 лв., като плащанията са извършвани от следните лица: от А. П. за периода 18.04.2008 г. – 08.01.2011 г. – в размер на 12868,00 лв., от В.П. за периода 30.01.2011 г. – 14.01.2014 г. – в размер на 17149,45 лв., от Н. И. П. – в размер на 500,00 лв. и от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД – в размер на 725,94 лв.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността, в частност – автентичността на разписки от 30.08.2008 г. и от 11.01.2010 г.

            Ответницата оспорва автентичността на същите. При решаване на въпросите по това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК, настоящият състав взе предвид заключението по извършената съдебно-графична експертиза. Оценявайки на осн. чл. 202 от ГПК заключението по тази експертиза, съдът го възприема изцяло, тъй като същото, ведно с данните от свидетелските показания и писмените доказателства в своята съвкупност безпротиворечиво и несъмнено налагат извода, че А. П. е автор на оспорените писмени документи. Тоест, установи се по делото, че материализираните в обсъжданите документи изявления са направени от лицето, посочено като техен издател, поради което те се явяват автентични. Ето защо, съдът приема, че оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

            Досежно откритото производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК: по делото са оспорени и датите на съставяне на описаните разписки. Съдът констатира, че е допуснал грешка при откриване на производство по оспорване на истинността на тези документи. Същите представляват частни свидетелстващи документи и като такива, формалната им доказателствена сила не обхваща датата на съставянето им, поради което документите не могат да се оспорят по този ред. Ето защо, на осн. чл. 253 от ГПК, определението, с което е открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК следва да бъде отменено и производството по същото – прекратено.

            Установи се по делото, че през 2007 г. Р.П. и „ПИБ“ АД сключили договор за кредит, като вземането на банката по същия било обезпечено с учредена от В.П. договорна ипотека върху негов недвижим имот, находящ се в с.***.

            Съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 от ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо задължение встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Цитираните норми, уреждащи изрично суброгацията на ипотекарния длъжник, са специални спрямо общата разпоредба на чл. 74 от ЗЗД, като за разлика от последната, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че правен интерес винаги е налице, предвид наличието на вещна тежест върху имота, поради което за заместването е напълно достатъчно същият да плати дълга или да претърпи принудително изпълнение. Тоест, законодателно са уредени две хипотези, между които ипотекарния длъжник може да избира: да удовлетвори кредитора чрез имота си или да запази собствеността върху имота, като плати чуждия дълг. При избора на втория вариант, запазвайки собствеността си, ипотекарния длъжник не трябва да доказва наличие на правен интерес при предявяване на вземането си срещу длъжника, за разлика от общата норма на чл. 74 от ЗЗД. Или, в случая В.П., твърдейки, че като ипотекарен длъжник, платил част от дълга на ищцата, разполага с правен интерес по силата на закона от предявяване на настоящата претенция. 

            Установи се по делото, чрез заключението на изготвената по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза, че последната внесена от ответницата вноска по договора й за кредит е на 02.04.2008 г., като след тази дата вноските са плащани от други лица. Доказа се, че В.П. лично е платил такива в общ размер на 17149,45 лева. Действително, част от тези суми не са превеждани по посочената в договора банкова сметка, ***. П., която с писмено изявление от 21.06.2012 г. заявила на банката, че по тази сметка вноски може да плаща само тя. Поради това, „ПИБ“ АД клон Русе, посочило на ищеца друга банкова сметка, ***. Тоест, доказа се безспорно, че В.П. изпълнил част от дълга на ответницата по договор за банков кредит  № 12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г., плащайки сума в общ размер 17149,45 лева.

            Освен това, следва да се приеме, че и платените от лицето А. П. суми в периода 05.09.2008 г. – 08.10.2013 г. в общ размер 11753,00 лв. също представляват плащане на дълга на Р.П. към банката от ипотекарния длъжник. Действително, процесният договор за кредит е сключен по време на брака между ответницата и А. П., като предоставената сума била предназначена за погасяване на съществуващи задължения и за текущи битови нужди. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК /респ. чл. 25, ал. 2 от СК /отм.//, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължения, за да погаси с получените средства предходни задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно като поети за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно и по новия договор за кредит. В случая, голяма част от получените от Р. П. парични средства са послужили за погасяване на задължения към „ОББ“ АД по друг договор за кредит. Установи се,    че предоставените по последния суми били предназначени за извършване на ремонт на недвижим имот, придобит по време на брака. Предвид горното и в съответствие с цитираните норми, следва да се приеме, че Р.П. и А. П. са солидарни длъжници по договор за банков кредит  № 12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г.

            Независимо, обаче, от наличието на солидарност между бившите съпрузи, следва да се приеме, че платените от А. П. суми в цитираните по-горе размери и период, са били внесени от името на ищеца. В тази насока, съдът съобрази съответствието на всички писмени и гласни доказателства: заявеното от А. П. в качеството му на свидетел, наличието на съставени от него разписки за получени от В. П. суми и целта на тяхното разходване, в които издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти, както и от отразяванията в самите вносни бележки.

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че В.П. платил част от дълга на Р.П. към банката в общо размер, възлизащ на 28902,45 лева.

            По отношение на плащането на 05.09.2008 г. на сума в размер на 1000,00 лв., предвид направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, следва да се приеме, че тази сума не се дължи от Р. П..

            По отношение на възражението на ответницата, че учредяването на процесната договорна ипотека било недействително, тъй като недвижимия имот не бил индивидуализиран: съгласно разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД, учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор, съществува неизвестност за тъждеството на имота. В случая, не съществува каквато и да е неизвестност за идентичността на описания в договора за учредяване на договорна ипотека недвижим имот. Именно с това описание същият фигурира във всички приложени документи, вкл. в удостоверение № ***г., изд. от Община ***. Абсолютно идентично е описанието на имота и в решение № 302/01.10.2012 г. по в.гр.д. № 306/2012 г. на ГОС по предявен иск от Р.П.. Ето защо, съдът намира възражението за неоснователно.

            В съдебно заседание на 11.12.2014 г. пълномощникът на ответницата прави възражение за прихващане. Съдът, в съответствие с нормите на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2 от ГПК, не следва да разглежда това възражение, като несвоевременно направено и преклудирано.

            Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото се доказа, че с погасяването на част от дълга на Р.П. по договор за банков кредит, В.П. се е суброгирал в правата на кредитора по същия до размера на платеното.

Размерът на предявения частичен иск не е индивидуализиращ белег досежно предмета на настоящия спор, въведен като такъв с цена 6250,00 лева.

            Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че предявения иск с правно основание чл. 155, ал. 2 вр. чл. 74 от ЗЗД се явява основателен, поради което Р.П. следва да бъде осъдена да заплати на В.П. сума в размер на 6250,00 лв., представляваща част от платена от ищеца сума на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за кредит № 12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г., сключен с ответницата за погасяване на част от задълженията й, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане.

            По разпределението на разноските по делото:

            Списък на разноските се представя своевременно единствено от ответницата.

            С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 764,99 лева.

            Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

            На основание чл. 253 от ГПК, ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.02.2014 г., постановено в публично съдебно заседание по настоящото дело, с което се открива производство по оспорване истинността /достоверността на датите/ на разписка от 30.08.2008 г. и разписка от 11.01.2010 г.

            ПРЕКРАТЯВА производството по чл. 193, ал. 2 от ГПК, за оспорване истинността на разписка от 30.08.2008 г. и разписка от 11.01.2010 г., ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ОСПОРВАНЕТО.

            ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността (автентичността) на разписка от 30.08.2008 г. и разписка от 11.01.2010 г.

            ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. Д. С. от ПАК, гр. ***, ул. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на основание чл. 155, ал. 2 вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 74 от ЗЗД сума в размер на 6250,00 (шест хиляди двеста и петдесет лева), част от претенция в размер на 27500,00 лв., представляваща част от платена сума от В.П. на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за кредит № 12КР-АА-1982п от 05.07.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р.П., за погасяване на задълженията на Р.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА Р.Д.П., да заплати на В.И.П. направените от него разноски по делото в размер на 764,99 лева (седемстотин щестдесет и четири лева и 99 стотинки).

Решението, в частта му, имаща характер на определение за прекратяване на производството по чл. 193, ал. 2 от ГПК, може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Шуменски окръжен съд.     

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

 

                                                                                  Районен съдия: