|
|
|
|
|
Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 13.02.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от
съдия Йосифова гр. дело № 516 по описа за 2019 г.,:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ,
във вр. с чл.
178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата
молба се сочи, че ищеца е служител на МВР от 2004 г., като през последните 3
години е заемал длъжността „старши полицай“ в ГОДГ при ГПУ – Белоградчик.
Твърди, че е работил на сменен режим на работа, като смените му са с продължителност 12
часа, респективно е полагал труд повече от 40 часа седмично. Сочи, че предвид
сменния режим на работа, е полагал и нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00
ч., като от страна на ответника не му е заплатено възнаграждение за този труд,
формирано чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 на МВР за реда за организацията и
разпределението на
работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът
излага, че не му е изплатен положения от него извънреден труд за периода 24.09.2016 г. –
24.09.2016 г., за отработени 1 820 часа. Твърди, че основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121 з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2. Твърди се в исковата молба,
че по силата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121 з-407 на МВР от 11.08.2014г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът сочи,
че по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Коефициентът се определя като нормалната продължителност на работния ден
8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд
или 8:7=1.143. Претендира се и обезщетение за забава върху главницата, поради
това, че възнаграждението не е заплатено своевременно от ответната страна.
Поради това, ищецът претендира, ответника да бъде осъден да му заплати
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.09.2016 г.
– 24.09.2019 г., получен в резултат на това преизчисляване, в размер на 1 712.57
лв., както и мораторни лихви за забава в размер на 218.12 лв., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете,
до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото
разноски.
Ищецът или негов представител не се явяват в съдебно
заседание. Подробни доводи са изложени в представена по делото Писмена защита.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По искане на процесуалния представител на ищеца, по
делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото
лице е изчислило размера на претендираното от ищеца възнаграждение, посредством
съответните изчисления. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и
е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорват обективно предявените искове. Не оспорва обстоятелството,
че ищеца е в служебно правоотношение с ответника. За процесния период се
сочи, че ищеца е изпълнявал служебните си задължения на 12 – часови (дневни и
нощни) работни смени или на 24 часови смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано, за съответния отчетен период
(едномесечен или тримесечен). В резултат на това сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време през
отчетния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР,
като извънреден труд. Твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй
като, установеното за ищеца работно време е в рамките на смени и представлява
редовно работно време, а за положения от ищеца нощен труд, му е заплатено възнаграждение съгласно
специалните закони и заради работата на смени, ищеца е компенсиран с други материални блага и
компенсаторни механизми. Сочи, че не е налице празнота в нормативната уредба,
която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. ЗМВР е приложимият
Закон, а НСОРЗ е неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена
еднаква продължителност на дневния и за нощния труд. Твърди, че е заплатил на ищеца
полагащите му се трудови възнаграждения за положения труд за исковия период. Ответникът счита, че се явяват неоснователни и
акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и
искането за разноски.
Ответникът
не изпраща свой представител в съдебно заседание. Подробни доводи за
неоснователността на исковете са изложени в представения отговор на исковата
молба и Писмени бележки. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните по делото,
че ищеца работи по служебно правоотношение с ответника, като заема на длъжността „старши полицай“ в ГД „Гранична
полиция“, РДГП – Драгоман, ГПУ – Белоградчик.
От
събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период
24.09.2016 г. – 24.09.2019 г., ищеца е работил на сменен режим със смени от 24 часа или 12 часа, респективно е полагал и нощен труд.
Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, да се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е
отработил нормативно установените работни часове. От представените по делото
доказателства и от приобщената по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на ищеца е изплатена добавка в размер на 0.25 лв. на час за
положения от него труд.
С оглед данните по делото съдът приема, че исковата претенция с правно основание чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР, е основателна, поради следното:
Съобразно разпределената на
страните доказателствена тежест, съдът вмени в тежест на доказване на ищеца, да
докаже следните обстоятелства: наличие на служебно
правоотношение между страните за заеманата от ищеца длъжност „старши полицай “ в ГПУ – Белоградчик за
периода 24.09.2016 г. – 24.09.2019 г. (признато); че е полагал нощен труд през исковия период – на
кои дати и по колко часа, респ. извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни; размера на претендираното
възнаграждение; че
ответника е изпаднал в забава в заплащането на възнаграждението; размера на лихвите за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
– брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи".
В Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която впоследствие също е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г.
На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент
действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143.
Липсата на такава норма обаче, не
да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
В случая, предвид периода, за
който се претендират възнагражденията, приложими са разпоредбите на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл.3, ал.3 в
наредбата гласи, че "При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период" (аналогичен на чл. 187 ал.3,
предл. четвърто ЗМВР).
При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание.
Разпоредбите на НСОРЗ са
приложими по аналогия и по отношение на лицата със
служебно правоотношение в МВР, тъй
като Конституцията на
РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на
труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото
си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и
в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл е константната практика
съдилищата – Така Решение № 38/ 10.05.2019 г. по в. гр. дело № 76/ 2019 г. на ОС Видин, Решение № 464/ 29.03.2019 г. по в. гр. дело № 255/ 2019 г. на ОС Варна и др.
Поради изложеното, съдът приема за неоснователен
довода на ответника за липса на празнота в нормативната уредба относима към служебното правоотношение с ищеца, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и неприложимост
НСОРЗ. Неоснователен е и довода на ответника относно недължимост на претендираната
сума, мотивиран с получавани от служителите на МВР допълнителни материални
блага. Пример в това отношение – за отчитане спецификите на на съответния труд
е размера на платения годишен отпуск на учителите (чл. 24 ал.1 НРВПО).
Съдът приема, че ищеца в
условията на пълно и главно доказване е доказал обстоятелствата, разпределени му в тежест на доказване с
доклада по делото – че е
полагал нощен труд през исковия период, както и размера на претендираните
възнаграждения. Полагането на нощен труд от ищеца се установява от
представените по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. Извънреден,
по смисъла на всяко трудово или служебно правоотношение, е трудът, полаган от
служител, извън установеното за него работно време, независимо дали е
осъществяван по формално или неформално възлагане от работодателя, в това число
и без възлагане, но със знание и непротивопоставяне от него.
Видно от приобщеното по делото
заключение на вещото лице – икономист, през исковия
период 24.09.2016 г.
– 24.09.2019 г., ищеца е положил 247.10 часа извънреден труд.
От направените от вещото лице изчисления се установява, ищеца е отработил 1 728 часа
нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. Така, при преобразуване на нощния
труд в извънреден посредством преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд от 1 728 часа, положени от ищеца, приравнени към
дневен труд, се увеличават до 1 975.10 часа – разлика от 247.10 часа, която всъщност се явява труд
над нормативно установения, който не му е изплатен от ответника.
Паричната стойност на подлежащия на плащане извънреден труд, за който
безспорно се доказа, че е положен, получен чрез преобразуване на нощния труд в
дневен, за процесния период от 247.10 часа, е 1 712.57 лв., видно от
заключението на вещото лице.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищеца доказа основателността на така предявения иск. Посредством института
на изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, ищеца измени претенцията си до
размер, съответстващ на заключението по допуснатата експертиза.
Поради
това, съдът уважава предявеният
иск за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150,
във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178,
ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР, за сумата от 1 712.57 лв.
С
оглед основателността на главния иск, то основателен е и акцесорния иск с по чл. 86 ал.1 ЗЗД. Плащането от страна на ответника на дължимото
възнаграждение не е извършено своевременно, поради което и ответника дължи
лихви за забава. Претенцията за мораторна лихва за забава за исковия период
върху главницата е в размер на 218.12 лв., в какъвто смисъл е и заключението на
вещото лице.
Основателна
е и претенцията за заплащане на законни лихви върху главницата, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на главницата. От този
момент, ответника е поканен да плати, поради което същия дължи и законна лихва.
По разноските:
Предвид
изхода на делото –
съдът уважава така предявените искове, ответника следва да понесе в своя тежест направените разноски, от заплащането на които ищеца е
освободен съгл. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, както следва: по сметка на РС – Белоградчик – държавна такса в размер на 118.50 лв. (върху двата обективно
съдединени иска), 5.00 лв. – държавна
такса в случай на служебно издаване на изп. лист в полза на съда, 70.00лв. – възнаграждение за вещо лице, както и 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на
ищеца за присъдените му суми.
Ответникът следва да плати
на ищеца и направените по делото разноски за
адв. възнаграждение в размер на 700.00 лв., за които има безспорни доказателства че са
направени, както и че същите са изплатени в брой (Договор за правна защита и съдействие от 30.09.2019 г.). По направеното от ответника възражение по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът
намира, че същото е неоснователно. Видно от представения списък за разноските,
размера на възнаграждението е претендирано в съответствие с цената на всеки
един от предявените обективно съединени искове. Съдът намира, че
възнаграждението не е прекомерно, тъй като в случая разликата между договореното
между страните възнаграждение и минималния размер на същото, съобразно
Наредбата, по отношение на главния иск е около 50 лв., поради което и не може
да става въпрос за прекомерност. Освен това, не само цената на иска е
определящия критерии за присъждането на адвокатското възнаграждение. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК, се свежда до преценка за съотношението на цената
на адвокатска защита и фактическата, и
правна сложност на делото. В случая, правната защита, предоставена на ищеца
от неговия процесуален представител, се изразява в изготвяне на обстоятелствена
и мотивирана искова молба, депозирането на допълнителна молба, искане за
изменение на исковете и др. процесуални действия. Предвид горното, съдът
намира, че така претендираното от ищеца възнаграждение за процесуалния му представител
не е прекомерно, поради което не го редуцира.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – гр. СОФИЯ, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
Главен комисар С. К. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.И. ***, с ЕГН **********, представляван от адв. С.И., сумите: 1 712.57 лв. (хиляда седемстотин и дванадесет лева и петдесет и седем ст.)
– неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 24.09.2016 г. – 24.09.2019 г. – на осн чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178,
ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР,
както и 218.12 лв. (двеста и осемнадесет
лева и дванадесет ст.) – мораторни лихви върху главницата – на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата от 1 712.57 лв., считано от 24.09.2019 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – ГР.
СОФИЯ, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С. К.
– Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Белоградчик, 118.50 лв. - държавна такса (съобразно уважените обективно съединени искове), 5.00лв. – държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на съда, 70.00лв. –
възнаграждение за вещо лице и 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за
присъдените му суми.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – ГР. СОФИЯ, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар С. К. – Директор,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.И. ***, с ЕГН **********,
представляван от адв. С.И., направените по делото разноски в размер на 700.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 242, ал.1 ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъденото възнаграждение
за работа.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :