РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1358
гр. Пловдив, 19 юни 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3846 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба, предявена от П.Н.Р., с адрес ***, против Решение №
2153-15-244/22.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на Р. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
N01355/14.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ –
Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска
неговата отмяна и връщане на преписката на НОИ за ново произнасяне. Твърденията
са, че спорният стаж на длъжността „касиер“ през периода 23.08.1982 г. –
10.12.1984 г. и на длъжността „счетоводител“ през периода 10.12.1984 г. – 01.01.1997 г. следва да бъде зачетен като втора категория така,
както е посочен в удостоверениe
УП-3 изх. № 32-00-273 от
14.09.2005 г., издадено от „ТРАКИЯ - РМ” ЕООД. Позовава се на разпоредбата на
чл. 61а от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране - отм. /ПКТП/.
Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки приложени по делото. Претендират
се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в приложено по делото
писмено становище.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод Заявление вх. № 2113-15-3051/02.07.2018 г., с което Р. е направила
искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 1-2 от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж за
периода от 16.09.1975 г. до 28.06.2018 г. включително, за 42 години, 01 месец и
24 дни /л.
26/.
Установено
е, че към датата на подаване на заявлението, лицето е навършило 61 години и 2 месеца.
В
представено Удостоверениe
обр. УП-3 изх. № 32-00-273
от 14.09.2005 г., издадено от „ТРАКИЯ - РМ” ЕООД е направено предложение за
зачитане на осигурителния стаж на длъжността „касиер” за времето от 23.08.1982
г. до 10.12.1984 г. и за длъжността „счетоводител” за периода от 10.12.1984 г. до
01.01.1997 г. от втора категория по т. 61а от ПКТП
/отм./ /л.
71/.
Във
връзка с предложението този осигурителен стаж да се зачете от втора категория
труд по т. 61а от ПКТП /отм./ е извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД - Пловдив от контролен орган на ТП
на НОИ - Пловдив. Проверката е приключила с Констативен протокол (КП) №
КП-5-15-00439414/19.07.2018 г. Според обективираните в протокола констатации,
не може да бъде установено при какви условия е положен трудът на Р., тъй като
при пожар, възникнал в административната сграда на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД, в която
се е съхранявал архивът на дружеството, голяма част от документацията е
унищожена. Проверката не е установила какви са елементите на осигурителния
доход на Р. в периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1989
г., тъй като разплащателните ведомости, от които са извлечени данните за
образец УП-2 № 32-00-132/22.02.2006 г., са унищожени. Към КП е приложено и Удостоверение
№ 32-64/17.07.2018 г., в което осигурителят „TPAKИЯ - РМ“ ЕООД уведомява
контролните органи, че не разполага и не може да представи документация,
свързана с условията на труд на Р. в периода от 23.08.1982 г. до 09.07.1997 г.,
тъй като в следствие на пожар, същата е унищожена /л. 83/. При това положение, проверката е
приключила със становище, че е невъзможно извършване на проверка относно
удостоверяване на осигурителния стаж и доход на П.Р. за спорния период /л. 81-82/.
Въз
основа на тези данни, позовавайки се на т. 61а от ПКТП /отм./, Ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ гр.
Пловдив е приел, че положеният осигурителен стаж за периода от 23.08.1982 г. до
10.12.1984 г. и от 10.12.1984 г. до 01.01.1997 г. се
зачита за трета категория труд, тъй като липсват категорични данни за
условията, при които е положен, а от правата на т. 61а от ПКТП /отм./ се
ползват лица, работещи на територията на рудниците, хидрометалургични
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, водачи на МПС,
работници и инженеро-технически работници от
автосервизите, автотранспортните и строителни поделения.
6. Този резултат е обжалван от Р. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-244/22.11.2018
г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло мотивите, изложени
в същото.
Във
връзка с представените към жалбата допълнителни доказателства, Директорът на ТП
на НОИ Пловдив е приел за установено още следното:
Списъкът
на длъжностите, които са имали право на допълнителен платен годишен отпуск за
работа в среда на йонизиращи лъчения, приложен от Р. към жалбата, като част от
КТД на ЕТД „ТРАКИЯ РМ“ ООД, влязъл в сила от 01.04.1993 г., съдържа следната
информация: I Раздел - списък на
длъжностите с право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 18
работни дни. В изброените 21 длъжности липсват длъжностите „касиер“ и
„счетоводител“; II Раздел - отнася
се за работещите с право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10
дни. Включени са: 1) Всички останали работници и служители, работещи на
територията на минно-добивните предприятия (рудници); 2) ИТР и служители от
АТП, които организират и контролират транспортната дейност в минно-добивните
предприятия /л.
102-гръб – л. 103/. От
информацията в списъка, приложен към КТД, е прието, че не може да се установи
дали длъжностите „касиер“ и „счетоводител“ са включени в т. 1 на Раздел II,
респ. Р. работила ли е в среда на йонизиращи лъчения, както и че същите са
изпълнявани на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества.
По
данни от образец УП-2 № 32-35/09.03.2016 г., издаден от „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД -
Пловдив и приложен от Р. към жалбата, елементите на осигурителния й доход са приети,
че са както следва: за времето от 01.08.1990 г. до 31.07.1993 г. - суми за
основна заплата, клас, платен отпуск, условия на труд, индексация, компенсация,
парично обезщетение за временна неработоспособност, минимална работна заплата
за неплатен отпуск и премия; за времето от 01.01.1997
г. до 08.07.1999 г. - суми за основна заплата и клас. За прецизност,
съдът намира за необходимо да посочи, че неточно е позоваването от административния
орган, доколкото „суми за основна заплата и клас“ касае единствено
периода 01.07.1999 г. – 08.07.1999 г., който не е част от спорния, а за периода
01.01.1997 г. – 30.06.1999 г. елементите са както
следва: основна заплата, клас, платен отпуск, доплащане, база болнични и
социални разходи през 1999 г. /л. 105/. Въз
основа на така установеното, е прието, че Р. не е получавала допълнително
трудово възнаграждение за работа в среда с йонизиращи лъчения.
На
следващо място, във връзка с представените към жалбата скица на имота на „ТРАКИЯ
- РМ“ ЕООД в землището на с. Белозем и скица на имота на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД в
землището на с. Момино село /л. 106-107/
е прието относно първата, че на терена на обекта са разположени административна
сграда, столова и кухня, химическа лаборатория, битов комбинат (баня, сушилня,
пералня), ремонтна работилница и склад, а по отношение тази за с. Момино село,
че на терена на обекта са разположени административна сграда, химическа
лаборатория, баня (сушилня), добивни полета, перални помещения за замърсено
работно облекло и столова. Въз основа на така представените скици е прието, че
няма данни дали парцелът, на който се намира административната сграда в двете
скици, включва обособени производствени терени за добив и преработка на
радиоактивни вещества.
Посочено
е, че трудът на Р. не попада и в хипотезата на изречение второ на т. 61а от ПКТП
/отм./, тъй като при изпълнение на трудовите функции на длъжностите „касиер“ и „счетоводител“
същата не е била заета в производството, организацията, контрола и
ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и
комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на „Редки метали“.
И не на последно място е прието, че
трудът на Р. не попада в обхвата на т.61 а, изречение последно от ПКТП /отм./, което
включва труда на органите на ХЕИ за Фирмата „Редки метали“ и здравните служби,
които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата „Редки метали“, доколкото
в случая са визирани кръг от служители, които не са пряко заети в добивните,
производствените и технологични процеси на производство, а са част от т.нар.
„обслужващи звена“, в които се включва звеното с административна дейност, тъй
като изричното посочване на този кръг служители, по аргумент на противното,
показва, че останалите лица със сходни, обслужващи по своя характер функции, не
попадат в обхвата на цитираната разпоредба и не могат да ползват
по-благоприятното третиране на положения от тях труд. Посочва се, че
законодателят ясно е разграничил различните функции, осъществявани в
съответното предприятие на „Редки метали“ и е разпоредил изрична регламентация
относно категорията на труда на работниците и служителите във фирмата.
7. В хода на съдебното
производство са разпитани двама свидетели, както следва:
А.Б.Г.– Същият
заявява, че от 1974 г. до
2004 г. е работил в системата на ДСО „Редки метали“, в чийто състав били
включени всички уранодобивни рудници, което сега е „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД. В
началото през 1974-75 г. е работил като нормировчик, след това като началник на
отдел „Организация на труда и работната заплата“, и от 1992 г. до 2004 г. като
управител на дружеството. П.Р. първоначално е работела на територията на рудник
село Момино, след това на рудника в село Белозем, но свидетелят не може да си
спомни точно годината, когато е започнала да работи Р. ***. Свидетелят е
започнал работа в рудника на село Момино през 1975 г. и жалбоподателката е
дошла скоро след това, но точна година не може да си спомни, по-скоро в края на
седемдесетте началото на 80-те години, мисли, че е било. Р. първо е работела
като касиер в счетоводния отдел и задълженията й се покривали в голяма степен с
тези на счетоводителите. Освен чисто счетоводната работа, Р. и всички нейни
колежки са били ангажирани в постоянно действащи комисии във връзка с
отчитането на труда на бригадите в уранодобивната дейност и в сондажната
дейност. В състава на тези комисии имало различни специалисти – геолози,
геофизици, нормировчици, също така счетоводители и касиери, като всеки от тях в
неговите компетенции е трябвало да отчете различни показатели. Техническите
лица - технически показатели, а икономистите, в случая счетоводителите и
касиерите - икономически показатели, като конкретно икономическите показатели
се изразявали в отчитане на икономията или преразхода на материалните разходи
по калкулацията, като в края на месеца икономията се е прибавяла към средствата
за работната заплата, а преразходът, ако има такъв, се е удържал от средствата
за работната заплата. Освен това, някои от инструментите в сондажната дейност,
след като са се използвали от сондажната бригада, се заприхождавали
в специален склад за употребявани такива, за да може да се осъществи
регенерация - ремонт на същите и тяхната повторна употреба. А тези инструменти,
според свидетеля, са най-силно замърсени, защото този режещ инструмент при
строителството на сондажа преминава през сондажното тяло. За целта
счетоводителите и касиерите, участващи в тази комисия, е трябвало да присъстват
на площадката за добив и на сондажните полета, за да регистрират тези
количества материали и да ги заприходят в склада. Всички касиери и
счетоводители са участвали в тези комисии, защото бригадите - и в добивната, и в сондажната дейност, са били много, например
в Момино само сондажните бригади в различното време са били от 7 до 10 броя, а
добивните са били 5 броя, които са били постоянни. Тези комисии са работели
ежедневно – били са постоянно действащи комисии. Допълнително възнаграждение за
участието в тези комисии не се е изплащало, защото самото участие във
въпросните комисии е било включено в длъжностните характеристики на
счетоводителите, касиерите и техническите лица, участващи в тях, а също така
членовете на комисиите са били изрично посочвани и в самите заповеди за
сформиране на комисиите. Различните категории персонал са ползвали допълнителен
годишен отпуск в зависимост от вредността на труда. Конкретно за П.Р., тъй като
тя е била в счетоводния отдел, ползвали са десет дни допълнителен отпуск за
работа във вреден труд. Освен допълнителна отпуска, имало и още две
компенсационни форми, а именно - допълнително възнаграждение за неблагоприятни
условия на труд и намалено работно време. От тези компенсационни форми
счетоводителите са ползвали допълнителна отпуска и възнаграждение за
неблагоприятни условия на труд, които са били диференцирани по размер, например
за платената отпуска най-големият размер е бил 18 работни дни, а
административният персонал е ползвал 10 работни дни.
Свидетелят
заявява, че в Момино административната сграда я дели от сондажните полета
ширината на ведомствения път, който е не повече от 6 метра широк. Реагентът за излужване на урановата суровина се е съхранявал в цистерни.
Самият реагент автомобили с цистерни са го доставяли от КЦМ и в рудника се е складирал
в по-големи цистерни, които са били от 50 до 100 кубика. Този реагент
представлявал 96 % сярна киселина, която киселина се добавяла във воден
разтвор, нагнетява се чрез нагнетателни сондажи в
рудното тяло, преминава през него, излужва урановата
суровина и през друг сондаж, т. нар. черпещ сондаж, излизал вече разтвор, който
е беден на сярно кисело съдържание, но богат на уран. След излужването
работните разтвори се утаявали в големи утайници, басейни, които били открити и
от тях се излъчвали много вредни изпарения. Вредното въздействие се изразявало
по две линии - като радиоактивно излъчване и като сярно киселото влияние на
аерозолите. Тези открити утайници конкретно за Момино се намирали на 100-150
метра от административната сграда. В Белозем те са били малко по-далеч, на
около 200-300 метра от административната сграда. От този персонал в частност
счетоводителите и касиерите, третата компенсационна форма - намалено работно
време, не се е ползвала от тях. Освен тези утайници, имало е басейни и
сорбционни установки, непосредствено до утайника, в които сорбционни установки
се е осъществявало обогатяването на смолата, т.е. извличала се от разтвора
урановата суровина и така обогатената смола с камиони, минавайки по ведомствения
път покрай административната сграда, се е транспортирала към заводите в Бухово
и Елешница. Т.е. тези камиони ежедневно освен, че се товарели на 100-150 м, са минавали
и в непосредствена близост на 2-3 метра от административната сграда. В Момино
се извършвали не по-малко от 6-7 курса на ден. В Белозем тези курсове са били
по 3-4 курса на ден.
Свидетелят
заявява също така, че с решение на Министерския съвет от 1992 г., с едно
Постановление № 163, е започнало поетапно прекратяване на уранодобивната дейност
в цялата страна, която дейност е била окончателно прекратена през 1996-1997 г.,
като през този период освен прекратяването на добива, постановленията са
предвиждали и дейност по саниране на площите, на които е осъществяван добивът
на уран. Първият етап на това саниране е бил демонтаж на съоръженията, които на
практика са радиоактивни, тъй като са замърсени от производствения процес и
всички тези съоръжения (сорбционни установки, цистерни, помпи, тръбопроводи)
след демонтажа им се заприхождавали и складирали в
специални складове, изградени за тази цел. Дейността на счетоводството е била
свързана с това да отчитат количествата и да ги заприходят, като за целта те е трябвало
да бъдат лично на обектите и лично да приемат тези материали и съоръжения. И в
Момино, и в Белозем приключването на санирането е станало през лятото на 1996
г., но свидетелят не може да си спомни кой точно месец. От 2004 г. е пенсионер
и трудовият му стаж в ДСО „Редки метали“ е бил категоризиран като втора
категория труд.
След
предявяване на удостоверение обр. УП-3, находящо се на л. 71 по делото,
свидетелят Г. заявява, че подписът на главен счетоводител със запетая е положен
от него. През 2005 г. е работил на граждански договор в „ТРАКИЯ - РМ” ЕООД и е изпълнявал
различни длъжности, включително е работил и като личен състав, и тъй като е
нямало главен счетоводител през този период, той е подписвал документите от
името на главния счетоводител.
И.И.И.– заявява, че от 1979 г. работи в ДСО
„Редки метали“ до 2005 г., а П.Р. е дошла в рудник Момино, доколкото си спомня,
през 1982 г. През този период свидетелят е работил и в рудника в село Белозем,
и после пак в рудника в село Момино. През целия период на време е работил като
счетоводител. С П.Р. са работили в един и същ отдел. Той е пенсионер от преди
три години, като стажът му в ДСО „Редки метали“ е бил зачетен като втора
категория труд. Самият процес на работа в рудника, който е бил непрекъсваем, е
изисквал постоянно отчитане на работата на сондажните и добивните бригади,
което е ставало на място на самия обект, на полетата. Освен това е била
въведена бригадна организация на труда на вътрешностопанска сметка и на всички
бригади възнаграждението им е зависело от изпълнението на работата и от
икономията или преразхода на материалите, което е налагало това отчитане,
извършвано от въпросните комисии. Комисиите са били съставени, както от
технически лица – геолози, геофизици, така и от плановици, задължително и от
счетоводители. Всеки ден, всеки един е участвал в комисия, тъй като обектите са
били много и всеки един от отдела е ходел на различни обекти. Всички са получавали
допълнително десет работни дни отпуска и така наречените обезщетения за вредни
условия на труд, които първо са били 30 лв., после, доколкото свидетелят си
спомня, са станали 50 лв. Самата химическа лаборатория, където са се изследвали
добивните разтвори, е била на не повече от 10 метра от административната
сграда. Съблекалнята, където се събличали и обличали работниците, също е била на
не повече от 15-20 метра от административната сграда. Самите сондажни полета са
започвали на 100-150 метра от административната сграда, а самите сондажи в
мрежа са били свързани с помпена станция с утайник, където са се събирали
разтворите и оттам се изпращали в сорбционната установка, където са се
обогатявали и се подготвяли за изпращане в Елешница. Били са две сорбционни
установки. Едната се е намирала на 500-600 метра от административната сграда, а
другата е била на 150-200 метра. Освен това, обогатената с уран смола, готова
за последваща преработка, се е извозвала с камиони, които са минавали пред
самата административна сграда. На ден имало поне 5-6 курса, които минавали пред
административната сграда. Това, според свидетеля, касаело рудника в село
Момино. В село Белозем разположението на сградите било почти едно и също като
това в Момино, само че в Белозем имало един утайник с една сорбционна установка
за обогатяване на урана и тя е била на 500-600 метра от административната
сграда. В Белозем пак е имало на 100-150 метра от административната сграда
такива малки помпени станции, които изпращали разтворите до сорбционната
установка. След ликвидацията е било още по-опасно за работещите, защото всички
машини и съоръжения, които са участвали в добива на уран, са се складирали във
временни складове, където са ги заприхождавали и са се
почиствали. Имало е работно облекло, ботуши и ръкавици, с които са ходели на
местата, когато са приемали тези суровини. След това с тези дрехи не можело да
се влиза в административната сграда, а е трябвало задължително да се
преобличат, като е имало специална пералня, където тези дрехи са се изпирали.
От 1992 г. е започнала ликвидацията. От начало тя е била техническа ликвидация
на съоръженията. После е започнало техническата рекултивация - самото
почистване на съоръженията, машините, тръбите и всичко, което е участвало в
добива на урана. След това е започнала техническа рекултивация на самите земи и
полета, където се е добивал уранът. Всички тези хиляди сондажи на брой са се
запълнили, затапили, обработили са се земите в продължение на може би 4 или 5
години, за да се възстановят донякъде. До последно е имало такива комисии, до
фактическата рекултивация. Свидетелят не си спомня точно коя година са приключили
нещата.
8.
В хода на съдебното производство в последното съдебно заседание са
изслушани заключения по допуснатите съдебни експертизи, както следва:
8.1.
Съдебно-техническа експертиза
вх. № 9258/14.05.2019 г. по описа на съда /л. 152/, чието
заключение е частично оспорено от процесуалния представител на ответника.
Вещото лице, след запознаване с наличните по делото
доказателства и извършена проверка на място на територията на бившето уранодобивно предприятие на територията на селата Белозем и
Момино, е констатирало, че миннодобивно предприятие „Белозем” е функционирало в
землището на с. Белозем на територия, възлизаща на 18,842 дка, представляваща
имот № 036065, ЕКАТТЕ 03620, Община Раковски, съгласно представена скица №
К03429 от 03.08.2011 г. Миннодобивно предприятие „Момино” е функционирало в
землището на с. Момино на територия, възлизаща на 11,847 дка, представляваща
имот № 000191, ЕКАТТЕ 48948, Община Раковски, съгласно представена скица №
ФА296 от 22.10.2008 г.
От начина на разположение на сградите на скицата и при
извършен оглед на място, според вещото лице, може да се направи извод, че
всички сгради свързани с административните дейности по управление, контрол и
обслужващи дейности, са разположени на територията на рудника. В непосредствена
близост до описаните помещения са разположени добивните полета за извършване на
сондажи за извличане на уранова суровина. Като отчита мащаба на представената
скица на района, гласните доказателства по делото и на база извършения от
експертизата оглед на място, е направена констатация, че най-близките сондажи
са се намирали на приблизително разстояние 500-600 метра от административната
сграда на рудника в с. Белозем и на 100-150 метра от административната сграда
на рудника в с. Момино. Контролът и внасянето на корекции в концентрацията на
извличащите урана разтвори, са осъществявали от химическата лаборатория за
промишлени разтвори и сорбционни смоли, разположена на площадката на рудника в
непосредствена близост до административната сграда. Процесите и дейностите в сорбционните установки на рудника /сорбционен
комплекс/ са се извършвали над земната повърхност и протичането им е било свързано
с потенциална опасност от въздействия на йонизиращи лъчения и аерозолни изпарения, като последните са резултат от
взаимодействието с концентрирана сярната киселина, използвана за разтворител на
урановите съединения. Сорбционните установки на
рудника в с. Белозем са били разположени в посока юг - югозапад от
административната сграда и са отстояли на разстояние
от същата не по-голямо от 250-300 метра. Най-близко разположените до сорбционния комплекс сгради са били тези на ремонтната
работилница и склада за материали. В същата посока са се намирали и най-близко
стоящите добивни полета, отстоящи на около 500-600
метра. Сорбционните установки на рудника в с. Момино
са били разположени на запад от административната сграда и са отстояли на разстояние от същата не по-голямо от 100-150
метра. На същото разстояние са били и най-близо разположените сондажи.
Според вещото лице, за процесния период от
23.08.1982 г. до 01.01.1997 г. не са налице
технически замервания за нива на замърсяване с радиоактивни вещества и
йонизиращи лъчения в с. Белозем и с. Момино. За липсата на данни допринася и
специалния режим на конфиденциалност /секретност/ при
който е функционирал този сектор на добивната
промишленост в България за целия период на добив на редки метали, в т.ч. и
уран. Не са налице данни, на база които да се определи каква са били степента и
интензивността на радиоактивните лъчения в и около административната сграда.
В отсъствие на технически измервания и документирани
количествено определени стойности на надеждни измерители за замърсяване с
радиоактивни вещества и йонизиращи лъчения и методика за степен на вредно
въздействие, единствено меродавни за увреждане на здравето на административния
персонал, работещ в административната сградата на рудника в с. Белозем и с.
Момино за периода от 23.08.1982 г. до 01.01.1997 г.,
през който П.Н.Р. е упражнявал труда си, според вещото лице, са
категоризирането на условията на труд по ПКТП при условията на т.61а.
Установено е на следващо място, че при извършване на
дейности по прекратяване и ликвидация на уранодобива
от м.08.1992 г. /начална дата, съгласно графика в постановление № 163/ се
извършват дейности по техническа ликвидация на съоръженията, пряко свързани с
добива на уранови съединения и последваща рекултивация на земята в добивните
полета и прилежащите територии. С оглед особеностите на процеса на техническа
ликвидация на дейностите по уранодобив и рекултивация
на замърсените добивни площи, според експерта, може да се приеме, че са били
налице вредни въздействия, съизмерими с тези при активна добивна
дейност.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице Т.
уточнява, че под „територия“ е имал предвид всичко това, което е очертано от
скицата - документ за разположението на рудника и в този смисъл е намирал
позиционирането на административните сгради и добивните полета, които са
очертани. Работил е по скиците, които се намират на лист 107 и лист 108 от
делото, в които скици има легенда – т. напр. в скицата на л. 108, в легендата
от 1 до 6 са описани различните видове сгради и добивни полета, находящи се на
територията на рудника, съответната цифра отговаря по легендата на вида на
сградата, съответно на добивните полета. Заявява също така, че вътре в рудника
има не само един път, а има мрежа от изградени пътища, които свързват добивните
полета с отделните сгради и изхода на рудника, които съществуват и до ден
днешен на терена. Изградени са пътища с настилки само около сградите, а другите
пътища между полетата, са черни пътища. Най-близките добивни полета се намират
в непосредствена близост до сградите, които по преценка на вещото лице, са на
отстояние около 100-120 метра. При изготвяне на заключението си, експертът е използвал
и свидетелските показания, които, според него, са определили това разстояние на
около 50-60 метра. Всички тези уточнения касаят скицата на л. 108, която е за
рудник село Момино, но обясненията са аналогични и за рудника в село Белозем,
чиято скица се намира на л. 107 от делото - там отново има изградени пътища
около сградите, а другите пътища между полетата са черни, но отстоянията са
различни, което съответно е посочено в заключението.
8.2.
Съдебно-счетоводна /трудова/
експертиза вх. № 9261/14.05.2019 г. по описа на съда /л. 152/, чието заключение е частично оспорено от процесуалния представител на
ответника.
След запознаване с наличните по делото
доказателства, както и осъществен контакт с представител на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД,
вещото лице относно налични данни за получавани допълнителни възнаграждения за
работа във вредни условия /йонизираща среда/ и допълнителен платен отпуск за
работа в такива условия /Наредба за допълнителните трудови възнаграждения
отм./, е установило следното:
С оглед представеното от осигурителя „ТРАКИЯ - РМ”
ЕООД удостоверение за изгорял архив, в т.ч. трудовото досие и разплащателни
ведомости за периода от 23.08.1982 г. до 09.07.1999 г., по делото са
представени документи от лични трудови досиета на служители, изпълняващи сходни
с длъжността на П.Н.Р..
Относно З.Е.Б.:
- Заповед № 180 от 22.05.1984 г., издадена от ДСО
„Редки метали” РУ „Октомври”, с. Белозем, с която З.Е.Б. е назначена на
длъжност „счетоводител”, считано от 04.05.1984 г. с основна месечна заплата в
размер на 155,00 лева, за продължителна и непрекъсната работа 8%, съгласно
Наредба № 13 от КТРЗ и допълнително възнаграждение за работа при по-трудни
условия 50 лева /стр.129/;
- Допълнително споразумение към трудов договор с ЕТД
„ТРАКИЯ РМ” ООД, МДП - Белозем от № 453 от 08.07.1993 г., съгласно който на
основание чл. 119 от Кодекса на труда за З.Е.Б. на длъжност счетоводител е
договорено основно месечно възнаграждение 5 000 лева, допълнително трудово
възнаграждение за продължителна работа 16% и за условия на труд 50
лева /стр.130/;
- заповеди за ползван платен годишен отпуск
включително и данни /заповеди/ за размера на ползвания допълнителен платен
годишен отпуск за работа във вредна среда, както следва: съгласно заповед № 258
от 11.07.1985 г. на З.Е.Б. на длъжност счетоводител се разрешава да ползва
платен домашен отпуск за 1984 г. в размер на: редовен 14 дни; за вредност –
5 дни, считано от 15.07.1985 г. /стр.131/; с молба от З.Е.Б.
- счетоводител при рудник „Андропов“ от 12.02.1986 г.
за ползване на 10 дни платен отпуск за 1985 г. е издадена Заповед № 82 от
17.02.1986 г. на З.Е.Б. на длъжност счетоводител се разрешава да ползва платен
годишен отпуск за 1985 г. за вредност – 10 дни, считано от 18.02.1986 г. /стр.132/; по заявление от З.Е.Б. за ползване на платен годишен
отпуск със заявление № 342 от 28.07.1986 г., считано от 07.07.1986
г., е разрешен отпуск за 1986 г.: редовен отпуск - 14 дни; за вредност - 10
дни; /стр.133/; по молба от З.Е.Б. за ползване на платен годишен
отпуск със заповед № 243 от 15.06.1987 г., считано от 16.06.1987 г. е разрешен:
отпуск за вредност - 10 дни /стр.134/.
Относно С.Х./погрешно
посочвана и като Х.и Х./ Б./Д./:
- Заповед № 273 от 21.04.1978 г. издадена от ДСО
„Редки метали” РУ „ПХИ”, с която на основание член 27, буква „а“ от Кодекса на
труда и утвърдено щатно разписание за 1978 г. е назначена С.Х.Б., с. Момино,
Пловдивски, средно образование без трудов стаж на длъжност „нормировчик V
степен” към Рудоуправление „ПХИ“ с основна месечна заплата съгласно щатна
таблица № 16, пореден № 21 – 100,00 лева, считано от 10.04.1978 г. Допълнително
възнаграждение за: 25% върху основната заплата за по-трудни условия на
работа; 25 лева за вредности; съгласно т. 39 от Наредба 15 за приложение на
щатните таблици до навършване на една година трудов стаж да се прави намаление
/отбив/ 5% от основната заплата; 5 лева съгласно т. 11 от 63 ПМС /стр.135/;
- Заповед № 1615 от 03.11.1980 г., издадена от ДСО
„Редки метали” Рудоуправление „Октомври”, с която е преназначена С.Х.Б.от
длъжност „нормировчик” на Автобаза на длъжността „Плановик на Автобаза“ при РУ
„Октомври“ с шифър № 04500035 от ЕЩТ и основна месечна заплата - 155,00 лева,
считано от 01.11.1980 г. Допълнително възнаграждение за: работа при
по-трудни условия - 50,00 лева; работа с поверителни материали – 10,00 лева
/стр.136/;
- Заповед № 1424 от 26.09.1984 г., издадена от ДСО
„Редки метали” Рудоуправление „Октомври”, с. Момино, с която е преназначена С.Х.Б.от
длъжност „Плановик на Автостопанство“ на длъжност „Гл.
счетоводител на Автостопанство при РУ „Октомври“ с
шифър № 01300001 от ЕЩУ-ЕЩТ - II кат. основна месечна заплата - 220,00 лева,
считано от 20.09.1984 г. Допълнително възнаграждение: работа при по-трудни
условия - 50,00 лева; съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 13 от КТ - 8% за 6
г., 5 м. и 10 дни трудов стаж; съгласно инструкция № 6 – 10,00 лева месечно /стр.137/;
- Допълнително споразумение към трудов договор с
ЕООД „ТРАКИЯ РМ”, с. Момино № 80 от 02.06.1994 г., съгласно което на основание
чл. 119 от Кодекса на труда С.Хр. Д. от длъжност Гл. счетоводител – АТП –
Стряма е назначена на длъжност Нормировчик – икономист – МДП „Царимир“ с
основно месечно възнаграждение 5 800 лева, допълнително трудово
възнаграждение за продължителна работа 19% и за условия на труд 226 лева
/стр.138/;
- Допълнително споразумение към трудов договор с
ЕООД „ТРАКИЯ РМ”, с. Момино № 105 от 10.05.1995 г., съгласно което на основание
чл. 119 от Кодекса на труда С.Х. Д. от длъжност Нормировчик-икономист – МДП
„Царимир“ е назначена на длъжност счетоводител с основно месечно възнаграждение
7 320 лева, допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа
19% и за условия на труд 80 лева /стр.139/;
- Трудов договор с ЕООД „ТРАКИЯ РМ”, с. Момино № 128
от 01.08.1996 г., съгласно който на основание чл. 67, т. 1 от Кодекса на труда С.Х.
Д. е назначена в направление „Финансово-счетоводно“, с. Момино село, на длъжност
Зам. главен счетоводител с основно месечно възнаграждение 12 400 лева, допълнително
трудово възнаграждение за продължителна работа 19,8% и за условия на
труд 144 лева /стр.140/;
- Допълнително споразумение към Трудов договор с
ЕООД „ТРАКИЯ РМ”, с. Момино № 245 от 20.11.1996 г., съгласно което на основание
чл. 119 от Кодекса на труда на С.Х. Д. направление „Финансово-счетоводно“, с.
Момино село, длъжност Зам. главен счетоводител е определено основно месечно
възнаграждение 19 000 лева, допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа 19,8% и за условия на труд 144 лева /стр.141/.
В колективния трудов договор на ЕТД „Тракия-РМ” ООД
в сила от 01.04.1993 г., Приложение № 1 „Списък на длъжностите, имащи право на
допълнителен платен годишен отпуск за работа в среда на йонизиращи лъчения”,
Раздел ІІ – 10 работни дни, точка 1, вещото лице е установило, че е посочено: „Всички
останали работници и служители, работещи на територията на минно-добивните
предприятия /рудници/.
В колективния трудов договор на „Тракия-РМ” ЕООД за
1996 г., Приложение № 1 „Списък на длъжностите, имащи право на допълнителен
платен годишен отпуск за работа в среда на йонизиращи лъчения”, Раздел ІІ – 10
работни дни, точка 1, експертът е констатирал, че е предвидено: „Всички
останали работници и служители, работещи на територията на минно-добивните
предприятия /рудници/.
Съгласно посочените по-горе налични по делото
документи - Заповед за назначаване и Допълнително споразумение за назначаване
на З.Е.Б. на длъжност „счетоводител”, според експерта, същата е получавала
допълнително възнаграждение за работа при по-трудни условия /условия на труд/.
Съгласно посочените налични по делото документи -
Заповед за ползване на платен годишен от З.Е.Б. на длъжност „счетоводител”,
същата е получавала отпуск за вредност.
Съгласно посочените налични по делото документи -
Заповед за назначаване и Допълнително споразумение за назначаване на С.Х.Б./Д./
на длъжности: „нормировчик”, „плановик“, „счетоводител“, „зам. гл.
счетоводител“, „гл. счетоводител“, същата е получавала допълнително
възнаграждение върху основната заплата за работа при по-трудни условия /условия на труд/.
В заключение вещото лице е посочило, че са налице
данни за получавани допълнителни възнаграждения за работа във вредни условия
/йонизираща среда/ и допълнителен платен отпуск за работа в такива условия
/Наредба за допълнителните трудови възнаграждения отм./
На следващо място, във връзка с установяване
извършените осигурителни вноски от „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД в процесните периоди,
вещото лице е установило следното:
Със заповед № РД 08-05 от 10.04.1991 г. на основание
Постановление № 43 от 18 март 1991 г. на Министерския съвет за определяне
размера на вноските за социално осигуряване, са определени размер на
осигурителните вноски по категории персонал съобразно труда за пенсиониране,
както следва: 50% върху брутните суми, изплатени по трудово възнаграждение за
първа категория труд при изброяване на съответните трудови длъжности; 45% върху
брутните суми, изплатени по трудово възнаграждение за втора категория труд, в която
при изброяване на трудовите длъжности на първите две места, са посочени
съответно „главен счетоводител“ и „счетоводител“ и 35% - всички работници,
извършващи услуги /стр.128/.
В УП-2 Изх. № 32-00-132 от 22.02.2006 г., издадено
от „ТРАКИЯ - РМ” ЕООД са посочени получените от лицето П.Н.Р. брутно трудово
възнаграждение за периода 01.01.1987 г. – 31.12.1989 г.
/3г. 0м. 0дни/ в размер на 13 879,05 лева. При формиране на осигурителния доход
са спазени разпоредбите на чл. 111 от отменения ППЗП. Осигурителният доход е
начислен, изплатен и върху него са начислявани и внасяни осигурителни вноски в
размер на 30%. Данните в УП-2 отговарят на тези в изплащателните ведомости /стр.31-32/.
В УП-2 № 32-35 от 09.03.2016 г., издадено от „ТРАКИЯ
- РМ” ЕООД са посочени получените от лицето П.Н.Р. брутно трудово
възнаграждение или доход /осигурителен доход/ за определяне размера на пенсията
както следва:
- за периода 01.08.1990 г. - 31.07.1993 г. /03г.
00м. 00дни/, длъжност счетоводител, осигурителен доход в размер на 88 862,18
лева в т.ч. основна заплата; клас; платен отпуск; условия на труд; индексация;
компенсация; база болнични; МРЗ за неплатен отпуск и премия;
- за периода 01.01.1997 г.
- 30.06.1999 г. /02г. 06м. 00дни/, длъжност счетоводител, осигурителен доход в
размер на 5 794 996,22 лева, в т.ч. основна заплата; клас; платен отпуск;
доплащане; база болнични; социални разходи през 1999 г.;
- за периода 01.07.1999 г. - 08.07.1999 г. /00г.
00м. 08дни/, длъжност счетоводител, осигурителен доход в размер на 75,93 лева,
в т.ч. основна заплата и клас /стр.104-105/.
За периода преди 1991 г. възнаграждения и други
доходи от трудова дейност, върху които са изчислени и внесени осигурителните
вноски, е констатирано от вещото лице, че са посочени по елементите на
възнаграждението, които участват при формирането на съответния осигурителен
доход, без да се прави рекапитулация на сумите по размери /по периоди или общо
ако са включени едни и същи елементи/.
Осигурителните вноски за различните категории труд
са изготвяни по обобщени данни на база рекапитулация по платежните ведомости за
всички служители на предприятието. Дължимите от осигурителя суми за
осигурителни вноски за отделните категории труд са превеждани в НОИ с
платежните нареждания, които се съхраняват за период от 5 години. Платежните
ведомости, съхранявани в „ТРАКИЯ - РМ” ЕООД са персонално индивидуализирани по
отношение на изплатените суми за индивидуално възнаграждение, но не и за
процента или стойността на начислената и внесена осигурителна вноска за
съответния работник и/или служител, в т.ч. и за жалбоподателя П.Н.Р..
В заключение вещото лице посочва, че в материалите
по делото не са налице данни, въз основа на които може да се определи върху
каква категория труд са извършени осигурителни вноски от работодателя за
периодите, посочени в УП-3.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че данните за платеното допълнително възнаграждение за работа във
вредни условия и допълнителен платен отпуск се отнасят за длъжностите, които е
изброил, а именно: „нормировчик“, „плановик“, „счетоводител“, „зам. гл.
счетоводител“ и „гл. счетоводител“, като заключението му се основава и на
дадените подробни обяснения от двамата свидетели, във връзка с организацията на
труда по време на рудодобива, а именно по отношение на снемането ежедневно на
извършените сондажи и извлеченото количество разтвор, за което е обяснено, че
всяка една от тези длъжности участва пряко в процеса, членувайки в комисии за
отчитане на работата. Документите, които вещото лице е ползвало за изготвяне на
заключението си, са налични по делото и са подробно описани от него. Това са
документи, които са издадени на лица, различни от жалбоподателката, но заемащи
същата длъжност. Поради липса на запазени документи, касаещи пряко
жалбоподателката, експертът е ползвал тези документи именно с оглед
обстоятелството, че и жалбоподателката, и посочените лица /З.Б.и С.Б./Д./, са
заемали една и съща длъжност. Ползвани са също така и вътрешни документи на
предприятието.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, развило се на основание чл. 90 от КСО,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
10.
Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и
се концентрират във въпроса като каква
категория следва да бъде зачетен положеният от Р. труд на длъжност „касиер“
през периода 23.08.1982 г. – 10.12.1984 г. и на длъжност „счетоводител“ през
периода 10.12.1984 г. – 01.01.1997 г. (за който Р.
претендира втора категория по т. 61а от ПКТП /отм./).
11. Настоящият съдебен състав намира, че категориите труд за
процесните периоди следва да бъдат зачетени така, както се претендират от
жалбоподателката.
При постановяване на оспорените
административни актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите
материалноправни норми, относими към спорния административен въпрос, с оглед
структурата на работодателя на жалбоподателката, специфичните условия на труд и
наличието на специална нормативна уредба относно работници,
инженерно-технически работници до началник на участък включително, заети в
обогатяването и преработката на радиоактивни руди и радиоактивни смоли.
12.
На първо място следва
да бъде съобразено, че с разпоредбата на т. 61а (в редакцията й от ДВ, бр. 49 от 1990
г.) от раздел втори на
ПКТП /отм./, действащ до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за
пенсиониране на работещите в посочените в текстовете отрасли и дейности, а
именно работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни
превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите,
автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи
лъчения, невключени в раздел първи. Работници, служители, ИТР, заети в
производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните
процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни
въздействия в поделенията на Фирмата „Редки метали“, включително
Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо
снабдяване (товарно-разтоварна база за руда и готов
продукт). Органите на ХЕИ за Фирмата „Редки метали“ и здравните служби, които
контролират условията на труд в поделенията на Фирмата „Редки метали“.
Няма спор, че жалбоподателката през
процесните периоди е работила в структурите на СО „Редки метали”. Впоследствие
и при фирмената организация, отделните обекти в държавното стопанско обединение
са били юридически обособени, а по-късно с влизане в сила на ТЗ през 1991 г. и
преобразувани като еднолични търговски дружества с държавно участие с
Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерския съвет на РБ. По силата на
това разпореждане (Приложение № 2) е създадено и дружеството-работодател и
осигурител на Р. - “ТРАКИЯ - РМ” ЕООД след 1991 г. с предмет на дейност: добив, обогатяване и преработка на радиоактивни, редкометални
и други минерални суровини, геоложки проучвания. В частност, касае се за уранодобивна дейност - производството на уранови
суровини и концентрати (арг. чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление № 163 на МС
от 20.08.1992 г. за прекратяване на дейността по добив на уран).
13. В случая обаче, релевантните факти и
обстоятелства за разрешаване на настоящия административноправен въпрос, не са
изследвани в пълнота от страна на органите на НОИ. До извод в обратната насока
не води и извършената проверка, обективирана в КП № КП-515-00439414/19.07.2018
г., доколкото същата е приключила със заключение, че „… е невъзможно извършване на проверка, относно удостоверяване на
осигурителен стаж и доход за лицето П.Н.Р. за периода от 23.08.1982 г. до
09.07.1999 г.“. До идентичен извод, а именно, че „…не е налице първична отчетна документация, доказваща, че трудът на
г-жа Р. е обхванат от разпоредбата на т. 61а от отм. ПКТП“, е достигнал и
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив. Нито в хода на административното
производство по издаване на процесното разпореждане, обаче, нито в хода на
неговото административно обжалване е изследван характерът и мястото на
извършваната от жалбоподателката трудова дейност през периода от 23.08.1982 г.
до 01.01.1997 г., отговаряща на заеманите от нея
длъжности – „касиер“ и „счетоводител“, с оглед преценка на категорията на този
труд – ІІ или ІІІ. Това от своя страна възпрепятства съда да извърши цялостна
проверка за правилното определяне на категорията труд, което в случая е от
съществено значение за отпускане на исканата от Р. лична пенсия за ОСВ. Тук е
мястото да се посочи, че търсената от административния орган документация не е
била налична не по вина на жалбоподателката, а тъй като е била унищожена
вследствие на пожар, възникнал в административната сграда на осигурителя
„ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД, в каквато връзка от осигурителя е издадено и удостоверение.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36,
ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния
случай, вследствие на което е нарушил принципа за служебно начало, залегнал в
чл. 9, ал. 2 от АПК. Казано с други думи, административният орган не е събрал
всички доказателства (независимо
от обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Конкретно в тази
насока е необходимо да се посочи, че при липса на достатъчно данни (в следствие на
възникналия пожар в административната сграда на осигурителя за конкретното лице
– П.Р.), органите на НОИ
са имали възможността на основание чл. 44, ал. 1 от АПК да изискат сведения от
неучастващи в производството лица, доколкото това е било нужно за изясняване на
съществени факти и обстоятелства (относно мястото и характера
на извършваната от жалбоподателката трудова дейност през периода от 23.08.1982
г. до 01.01.1997 г. във връзка със
заеманите от нея длъжности „касиер“ и „счетоводител“) от значение за производството, които
очевидно не е могло да бъдат установени по друг начин, но очевидно не са
сторили това.
14.
Ето защо, за
разрешаването на настоящия правен спор следва да бъде отчетен фактът, че трудовите
функции в предприятията за добив, обогатяване и преработка на
радиоактивни, редкометални и други минерални суровини, очевидно
са се осъществявали на трите нива на организация (приложение на ПМС № 163/1992
г.) – участък, минно добивно предприятие (МДП) и в конкретния случай “ТРАКИЯ - РМ”
ЕООД, съответно районно управление (преди преобразуването).
По делото липсват данни, които да
създават дори индиция, а още по-малко да обосноват извод, че е имало работници,
служители, ИТР, които да са осъществявали своята работна функция извън
конкретните обекти, където се е извършвала уранодобивната дейност. Впрочем,
административният орган е постановил процесния отказ, като е счел, че липсват
данни за условията, при които П.Р. е полагала осигурителния си стаж, в т.ч.
работила ли е същата в среда на йонизиращи лъчения, съответно на територията на
рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за
подземно хидрометалургично извличане за добив и
преработка на радиоактивни вещества и не на последно място, тъй като няма данни
дали парцелът, на който се намира административната сграда в двете скици,
включва обособени производствени терени за добив и преработка на радиоактивни
вещества. Не се твърди обаче, нито пък се установява, че жалбоподателката е осъществявала
трудовата си функция като касиер и счетоводител на работно място, извън обекта
за добив на уранови суровини и концентрати. Напротив, данните, съдържащи се в показанията
на разпитаните по делото свидетели, сочат точно обратното, а именно, че
трудовите функции на трите нива на организация на дейността по извличане на радиоактивните
суровини, са се осъществявали на територията на самите обекти и са били пряко
свързани с организацията, контрола и ръководството на тази дейност.
Разбира се, очевидно е, че степента на
досег с вредните за здравето вещества и лъчения при осъществяване на различните
трудови функции, е била различна по степен на трите нива от организацията,
контрола и ръководството на процеса. Явно на ниво участък, където е ставало
прякото извличане на радиоактивните метали, досегът с вредните
за здравето на човека вещества, е бил пряк, непосредствен и непрекъснат през
цялото осъществяване на трудовите функции. Логично при това положение се явява обстоятелството,
че за тези работници, ИТР до
началник участък включително, е предвидена специална категоризация по т. 4д от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за
подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои
тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (ПМС № 40/68 г.), според която
посочените лица добиват право на
пенсия за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов стаж 15
години, ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти.
На второто ниво на организация,
осъществяването на трудовите функции от работници и инженерно-технически
работници (включително и нормировчици, които без съмнение се включват в
категория ИТР) до ръководител (директор) включително в хидрометалургичното
производство за добив и преработка на радиоактивни вещества, макар и да не са
осъществявани непрекъснато на участъците и да не са свързани пряко с добива на
уранови суровини, изпълнението на трудовите функции е налагало такъв досег с
вредни вещества и радиоактивни метали, че в т. 2 от ПКТП /отм./ да се предвиди,
положеният от тях труд да бъде зачетен при условията на първа категория труд.
Най-сетне, очевидно влиянието на
вредни вещества и лъчения е било най-ниско по отношение на осъществяването на
трудовите функция по отношение на работниците и служителите на третото
организационно ниво на организация, контрол и ръководство на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД,
съответно неговия предшественик. Но все пак осъществяването на тези трудови
функции по необходимост е налагало досега до тази вредна за здравето среда,
поради тази причина ПКТП /отм./ предвижда за тази категория работещи,
пенсионирането да се извършва при условията на т. 61а от ПКТП, т.е. при
условията на втора категория труд.
Казано с други думи, за работата на
трите нива на организация в уранодобивната дейност - производството на уранови суровини и
концентрати, са предвидени първа, съответно втора категория труд, но не и трета.
Както вече бе казано, осъществяването на трудовата функция на участък, което
изисква пряка, непосредствена и непрекъсната работа във вредна среда (радиоактивни
вещества и лъчени) обосновава категоризирането при условията на ПМС 40/1968 г.
/отм./. Осъществяването на трудовата функция на второто ниво - МДП, макар да не
изисква пряк, непосредствен и непрекъснат досег с тази вредна среда, налага по
необходимост периодичен досег с нея и то в такава степен, че обосновава
категоризирането в първа категория труд. Както се посочи, на третото ниво на организация,
където допирът до тази среда е най-малък, но очевидно необходим за осъществяване
на трудовата функция, категоризирането се осъществява при условията на т. 61а от
ПКТП /отм./. Не случайно последно цитираната правна норма предвижда втора
категория труд за всички работещи на
територията на рудниците, хидрометалургичните заводи
и обектите за подземно хидрометалургично извличане за
добив и преработка на радиоактивни вещества, без да поставя изискване за заеманата
длъжност (готвач, шофьор, чистач, счетоводител и т.н.), тъй като работещите на територията
на посочените обекти, макар и да не са пряко свързани с добива и преработката
на радиоактивни вещества, няма как да бъдат изолирани от радиоактивни и други
вредни лъчения /в този смисъл Решение
№ 6180/09.05.2014 г., постановено по
адм. дело № 1993 по описа за 2012 г. на ВАС, Решение № 12289 от 10.05.2012 г.
постановено по адм. дело № 3983 по описа за 2012 г. на ВАС, Решение № 15265/12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 11699/2016 г. по
описа на ВАС и др.под./
По тези съображения, положеният от Р.
труд на длъжността „касиер” през периода от 23.08.1982 г. до 10.12.1984 г.,
съответно на длъжността „счетоводител“ през периода 10.12.1984 г. – 01.01.1997 г. следва да бъде зачетен като втора категория,
доколкото този труд е полаган именно на територията на обект за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на
радиоактивни вещества.
15. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът възприема като непротиворечиви и съответстващи на
оскъдните данни по делото, се установява, че Р. е участвала ежедневно в комисии
за отчитане на икономията или преразхода на материалните разходи,
заприхождаване на инструменти, използвани в сондажната дейност, в специален
склад за употребявани такива, отчитане на работата на сондажните и добивните
бригади, което е ставало на самия обект – на полетата и др. под. Включително
след ликвидацията Р. е участвала в комисии, заприхождаващи
всички използвани за добив на уран машини и съоръжения, които са били
радиоактивно замърсени.
С
оглед възраженията на процесуалния представител на ответника за недопустимост
на свидетелските показания, следва да бъде съобразено, че действително,
съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, категорията труд, както и
дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания,
както и за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се
допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства,
които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по
време на полагането му. В случая обаче, са налице писмени доказателства, които
са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът – на първо
място трудовата книжка на П.Р., чиято
материална доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347
от КТ, не бе оборена и е годно и достатъчно доказателство за направените в нея
отразявания, и на второ място - удостоверения УП-2 и УП-3, от които безспорно
се установява, че за спорния период същата е работила на длъжностите „касиер“ и
„счетоводител“ в сферата на уранодобива. Ето защо, възражението
на ответника във връзка с кредитирането и допускането на свидетелските
показания, изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, съдът намира за неоснователно.
Отделно
от това, цитираната разпоредба не съдържа забрана за установяване на естеството
на изпълняваните трудови функции и на условията на труда в случая, особено,
когато не се съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго
регламентирано място, от които да бъдат установени тези обстоятелства, а и
ответният административен орган не извършил необходимите проверки.
16.
Изготвените по делото
експертизи, вкл. съдебно-счетоводна /трудова/ такава, макар и да е работила по
представени документи, част от трудовите досиета на други лица, работили на същите
или сходни длъжности при същия осигурител, поради липса на съхранени документи
и книжа в архива на работодателя, касаещи жалбоподателката, е в подкрепа на
възприетите вече изводи от съда. В тази насока, вещото лице е посочило, че в личните трудови досиета на тези лица – З.Е.Б.
(заемаща
длъжност счетоводител) и С.Б./Д./ (заемаща през различни периоди длъжностите
„нормировчик V степен“, „Плановик
Автобаза“, „Гл. счетоводител“, „Нормировчик икономист“, „счетоводител“, „Зам.
главен счетоводител“) - по издадени от работодателя заповеди за назначаване,
допълнителни споразумения, заповеди за отпуски за процесните периоди, са
налични данни за определени допълнителни възнаграждения за работа във вредни
условия на труд и допълнителен платен отпуск за работа в такива условия.
17. При тези данни, съдът
намира, че и в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на т. 61а
от ПКТП /отм./, поради което положеният от Р. труд през периода от 23.08.1982
г. – 10.12.1984 г. на длъжност „касиер“ и през периода 10.12.1984 г. – 01.01.1997 г. на длъжност „счетоводител“ при осигурителя
„ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД, следва да се причисли към втора категория.
18.
Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод, че категорията труд за спорните периоди
следва да бъде зачетена така, както се претендира от жалбоподателката.
Това има за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-244/22.11.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№N01355/14.09.2018
г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив
за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст вх. № 2113-15-3051/02.07.2018 г. по описа на ТП на НОИ гр.
Пловдив, подадено от П.Н.Р., при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
V.
За разноските:
19. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2
от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените разноски по производството.
Те се констатираха в размер на 850 лв., представляващи заплатените депозит за вещи лица и възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-244/22.11.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ N01355/14.09.2018
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-3051/02.07.2018 г. по описа на ТП
на НОИ гр. Пловдив, подадено от П.Н.Р., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр.
Пловдив да заплати на П.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 850 лв., представляваща заплатените
депозит за вещи лица и възнаграждение за
един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: