Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София, 07.02.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание
на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар:
Милена Кюркчиева
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 9228
по описа за 2018 година,
съобрази, че:
Предявен е иск с правно основание чл.49
от Закона за задълженията и договорите.
С исковата молба на П.М.М. ***, се
твърди, че на 25.03.2017 г. , към 15, 00 ч. в гр.София, кв.“Орландовци“,
движейки се по тротоара на улица „Железопътна“ той е пропаднал в необезопасена
тротоарна външна водоотвеждаща канализационна шахта до №43 от същата улица,
която е била без капак и необозначена. Ищецът претърпял силни болки и му била
оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ “Пирогов“. В пряка
причинно-следствена връзка с така настъпилото събитие ищецът получил луксация
на лява стерноклавикуларна става, както и ожулвания и натъртвания по тялото.
Раменната му става била имобилизирана и му било проведено медикаментозно
лечение. През период от около един месец ищецът не могъл да движи ръката си,
изпитвал затруднения в обслужването и зависел от грижите на своите близки за
извършване на ежедневни битови дейности. Травмата на лявата раменна става на
ищеца довела и до продължаващо влошаване на състоянието му, изразяващо се
продължителен– над четири месеца, оток, хематом, нарушена конфигурация на
лявата раменна става, позитивен синдром на пагона, както и спонтанна и
палпаторна болезненост, болезнени и ограничени движения. Поддържа се, че
съгласно чл.5 и пар.1 от ДР на ЗП, тротоарната шахта попада в обхвата на пътя и
е пътно съоръжение, което е собственост на ответника и той е длъжен да го
поддържа и управлява с грижата на добър стопанин, което той осъществява чрез
възлагането на дейностите на физически или юридически лица, в случая дейностите
по ремонт и поддръжка на столичната ВиК инфраструктура, и при неизпълнение на
това си задължение носи отговорността за
настъпилите вреди спрямо увреденото лице.
ИСКАНЕТО е да бъде осъдена С.О.да
заплати на ищеца сумата от 26 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на непозволеното увреждане-25.03.2017 г. до окончателното й погасяване, както и
съдебно деловодните разноски.
Ответната страна в отговора по
исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявения
иск по основание и размер; прави
евентуално възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че на 25.03.2017 г. следобед ищецът
се е движел по тротоара на улица „Железопътна“ в гр.София, кв.Орландовци заедно
със свид. Н., когато паднал в канализационна шахта. Същата била покрита с
изгнил шперплат, няма обозначения – знаци или ленти, указващи, че тя не е
обезопасена. От заключението на съдебно техническата експертиза се установи, че
шахтата е ситуирана на тротоара пред шестетажна жилищна сграда, която се
експлоатира и е водоснабдена, шахтата е с диаметър Ф800 и венеца и е чугунен, а
към момента на огледа на вещото лице има поставен чугунен капак. Шахтата е
изпълнена на около 4 мм над нивото на тротоарната настилка и вещото лице сочи,
че е изпълнена след полагането й. Шахтата съставлява част от градската ВиК мрежа,
обслужва жилищната сграда, като е проектирана и изпълнена съобразно Наредба на
МРРБ от 17.05.2013 г. за проектиране и изпълнение на улична канализация. От
показанията на свид. Н. се установява, че при падането ищецът се задържал на
ръце, предотвратявайки пропадането на цялото му тяло в шахтата. Веднага се
оплакал от силна болка в рамото и му била оказана спешна медицинска помощ. От
медицинската документация и заключението на вещото лице травматолог се
установи, че ищецът е претърпял счупване на дясната ключица във външния край,
изкълчване на лявата раменна става, проведено му е консервативно лечение и
поставена обездвижваща ортеза за около 30-35 дни. Вещото лице сочи, че
получените от ищеца увреждания могат да настъпят при описания механизъм на
пропадане и задържане на тялото с помощта на ръцете, при което под натиск върху
дланта и лакътя силата се предава надлъж по раменната кости и главичката й
излиза от ставата.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява, че ищецът е търпял интензивни болки и
страдания непосредствено след инцидента – 10-12 дни, както и след сваляне на обездвижващите
средства и започване на раздвижването. След края на втория месец за лявата ръка
и след края на четвъртия месец за дясната ръка болките са били вече с
непостоянен характер и слаб интензитет. Свидетелските показания на разпитания
по делото свидетел сочат, че ищецът все още изпитвал болки в рамото и усещал изтръпване
на пръстите, което му създавало затруднения в работата, защото работел като
строителен работник и носил тежки предмети. От заключението на вещото лице се
установява, че такъв вид травми на раменната става създават в около 85 % от
случаите джоб на ставната капсула, което улеснява получаването на повторно
изкълчване. В случая ищецът е претърпял второ изкълчване след около пет месеца
след процесното събитие, в следствие на което е търпял болки и е изпитвал
затруднения в бита за периода от около един месец.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за частично основателен. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г. е прието, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно: причинени вреди на пострадалия от лице при или по повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД; осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа; настъпилите вреди за ищцовата страна и техния размер; причинна връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди. Съгласно разпоредбата на чл.11 и чл. 31, вр. чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините и в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.8 вр. с чл.5, ал.1, т.3 от Закона за пътищата и §1, т.3 от ПЗР на с.закон, общинска собственост са и „пътните съоръжения”, каквито са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения, а съгласно чл.19, т.4, ”б” от Закона за водите, уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7 са изключителна публична общинска собственост, като собствеността на съответната община възниква по силата на закона. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема процесното съоръжение, представляващо част от водоснабдителната система да е публична общинска собственост. Неизпълнението на задължението за поддържане му в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 141, ал.1 от Закона за водите, сочеща на задължение на собственика да поддържа водностопанските системи в техническа изправност, като съгласно чл. 19, т.4 от ЗВ, вр. чл. 191 от ЗВ кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ. Ето защо, неизпълнението на вменените от закона задължения на СО правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени и имуществени
вреди на ищеца се установява от
свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза на вещо лице
травматолог.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост” съгласно ППВС № 4/64 г. не е
абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото
в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а
всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи
обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи
обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални
вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен
както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в
тази насока съдебна практика. По делото се установиха настъпването на описаните
в исковата молба травматични увреждания на ищеца, както и че е му е оказана
медицинска помощ и проведено лечение в болнично заведение. В периода на лечение
и възстановяване от общо около четири месеца е търпял болки и страдания. С
оглед характера на травмата ищецът е търпял и затруднения при самообслужване, а
и досега изпитва затруднения при извършване на трудовата си дейност.
Предвид степента на търпените болки и
страдания, техния интензитет, както и периода на възстановяване и
обстоятелството, че лечението и възстановяването все му са приключили,
негативните изживявания и дискомфорт, съдът намира за справедлив спрямо
преживените от ищеца неимуществени вреди размер на обезщетение в размер на 13 600 лв. В тази част предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като в останалата му част – отхвърлен. Следва
сумата за обезщетение да се присъди със законна лихва, считано от датата на
деликта, на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Възражението на ответника по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е недоказано и неоснователно, тъй като изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на посочената разпоредба изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило, а в случая това не се доказа. От значение за преценката на възможността да избегне падането е състоянието на шахтата към момента на деликта, а не последващото й обезопасяване (затваряне, обозначаване или др.)
Тъй като ищецът е освободен от внасянето
на държавна такса и разноски в производството, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати на СГС сумата 544 лв. за държавна
такса и 94,15 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице. На основание чл.38
от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Д.
възнаграждение в нормативно определения минимален размер на адвокатските
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. - 938 лв.
С оглед изхода на делото, следва да се
осъди ищеца да заплати на С.О.разноски в размер 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О.да заплати
на П.М.М. с ЕГН **********, на основание чл.49 от Закона за задълженията и
договорите, сумата от 13 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
настъпило на 25.03.2017 г., ведно
със законната лихва от 25.03.2017 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– до предявения размер от 26 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.О.да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 544 лв. за държавна такса и 94, 15 лв. разноски за възнаграждение на вещо
лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.О.да заплати
адвокат Н.Н.Д. от САК сумата от 938 лв.,
на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Банкова сметка, ***и е BIC *** *** „У.Б.“ с титуляр П. М. М..
ОСЪЖДА П. М. М.
с ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: