Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260177
гр. Пловдив, 15.09.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3343/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Кауфланд България ЕООД енд
Ко“ КД, ЕИК *********, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника В.С.А.
против Наказателно постановление № 137 от 11.05.2020г., издадено от Директора на ОДБХ - гр. Пловдив, с което на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание чл. 48,
ал. 2 от Закона за храните (отм.), за нарушение на чл. 20, ал.1, т.3 от Закона за храните (отм.).
С жалбата се релевират конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати
в хода на производството съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон. Аргументира се теза и за приложимостта на чл.
28 ЗАНН. На база изложеното е формулирано искане за отмяна на обжалваното
постановление.
Въззиваемата страна ОДБХ – Пловдив, действаща чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Х. – К. ангажира становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, поради което моли
за потвърждаването му.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
При извършена на 05.03.2020 г., по сигнал на потребител с вх. № 974/ 02.03.2020
г. в ОДБХ – Пловдив, проверка от служители от отдел „Контрол на храните“ при
ОДБХ – Пловдив на обект: Хипермаркет „Кауфланд“, находящ се на адрес – град
Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 127, стопанисван от „Кауфланд България ЕООД енд
Ко“ КД, ЕИК *********, с Удостоверение за регистрация на обекта №
20733/19.12.2018 г. по чл. 12 от Закона за храните, е установено, че:
1/ в хладилна камера за съхранение на замразени продукти, намираща се в
складовото помещение на обекта, описан по – горе, е установено съхранение
на:
- 100 кг. пилешко цяло бутче, произход Унгария, с изтекъл срок на трайност:
най – добър до 01.02.2020 г. ;
- 144,50 кг. пилешко филе, произход Унгария, с изтекъл срок на трайност:
най – добър до 14.01.2020г. ;
- 4,13 кг. /3 броя опаковки/ пилешки крила, произход Румъния, с изтекъл срок
на трайност най – добър до 06.02.2020 г., и които храни се съхраняват съвместно
с годни за реализация храни, които не са отделени или маркирани, като негодни
за човешка консумация.
2/ в търговската зала за
клиенти в обекта, в хладилна витрина за замразена риба, е установено съхранение
и реализация:
- 1 /една/ опаковка филе от атлантическа сьомга, производител Румъния, с
изтекъл срок на трайност: най – добър до 11.11.2019 г. ;
- 1 /една/ опаковка филе от атлантическа сьомга, производител Румъния, с
изтекъл срок на трайност: най – добър до 28.02.2020 г.
Както в АУАН, така и в НП е конкретизирано, че гореописаните храни са с
изтекъл срок на трайност, което ги прави негодни за консумация от хората.
Извършеното административно нарушение е квалифицирано като такова по чл.
20, ал. 1, т. 3 ЗХ (отм.). В АУАН е отбелязано, че нарушението
е извършено за първи път.
Посочената фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: разпит на актосъставителя, който в съдебно
заседание изрично потвърди констатациите от АУАН, Констативен протокол №
0056062/05.03.2020 г.; Протокол за отговорно пазене № 0003012/05.03.2020 г.;
Акт за забрана № 0012020/05.03.2020 г.; Потвърдителни бележки с № № 020331;
020328; 020333; 020332 , всички от 13.03.2020 г.
В посочените доказателствени източници не са налице съществени противоречия,
същите последователно и взаимодопълващо се разкриват приетата за установена
фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира върху
тях фактическите си изводи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.
В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от
материално и териториално компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира,
че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява,
че дружеството-жалбоподател е извършило административното нарушение, за което е
санкционирано с обжалваното НП, като последното е и правилно квалифицирано. Съгласно чл. 20, ал.1 ЗХ (отм.), не се разрешава пускането на пазара на храна, която: т.1 - не е
безопасна за консумация от потребителите; т.2 - уврежда или може да увреди
здравето на хората и т.3 - е негодна за консумация от хората.
В разпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗХ (отм.) е отразено, че негодна храна за консумация от човека е храна, която е
неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на
замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. Безспорно
е установено че към датата на извършване на проверката подробно описаните в
АУАН и НП храни с посочен срок на годност са били храни с изтекъл такъв. Същите
са били съхранявани в хладилни съоражения след изтичането на срока даден им от
производителя. Следователно и въпросните храни попадат в
определението за негодна храна за консумация от човека, поради
което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗХ, тъй
като храната не е безопасна за консумация.
Съгласно т.53 от ДР на ЗХ "Пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително
предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне,
независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и
другите форми на прехвърляне на храните.
В случая предвид установеното по делото от
фактическа страна следва да се приеме, че са налице първите две хипотези, като по отношение на съхранението на част от процесните продукти, в
търговската зала, в хладилник, до който потребителите имат свободен достъп по
същество представлява предлагане на продуктите за продажба. В този изричен
смисъл Решение № 1768 от 02.10.2015 г. по н. д. № 1861/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Въпреки
доказаното извършване на административното нарушение съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление трябва да бъде отменено, тъй като е издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано едва във
въззивното производство.
С наказателното постановление за
административното нарушение, квалифицирано по 20, ал. 1, т. 3 ЗХ, АНО е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция на основание 48,
ал. 2 ЗХ.
Последно цитираната
разпоредба на отменения ЗХ гласи, че за нарушение по ал. 1 /“Който наруши разпоредбите на този закон или
наредбите по прилагането му, извън
случаите по чл. 38 - 47,
се наказва …“/, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 4000
лева.
По смисъла на чл. 1 ЗХ (отм.), целта на въведената с
него правна регламентация е да уреди както изискванията към храните, мерките и
условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането,
етикетирането, представянето, включително рекламирането им, така и условията и
реда за производство и търговия с храни.
Систематичното място на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗХ е в Глава четвърта „Производство и търговия с храни“.
Санкционната норма на чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1 ЗХ предвижда
на юридическо лице или едноличен търговец, което произвежда, търгува или внася
в страната храни, които не отговарят на изискванията на този закон или на
подзаконовите актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание,
да се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.
При тази правна регламентация, съотнесена към
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че
административно -наказващият орган неправилно за нарушението на чл. 20,
ал. 1, т. 3 ЗХ е приложил санкционната
норма на чл. 48, ал. 2 ЗХ, вместо тази на чл. 44, ал. 2 ЗХ. Сочената
като приложима от АНО норма на чл. 48,
ал. 2 от ЗХ третира нарушения, извън случаите по чл. 44 от ЗХ, а такива
нарушения нито се твърдят, нито се доказват в настоящото
административнонаказателно производство. За това, че коректната санкционна норма при нарушение на чл. 20, ал.1, т.3 ЗХ е именно чл. 44, ал.2 ЗХ е и
практиката на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения, включително Решение № 1617 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1513 / 2017 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив.
В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че предназначението на
санкционната разпоредба в процеса не се изчерпва с посочването на две числа,
които да опишат границите за индивидуализиране на имущественото наказание. В
случая с прилагането на неотносима
към казуса санкционна норма АНО е нарушил принципа за законоустановеност на
административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо.
Съгласно регламента на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова
деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От своя
страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от хипотеза,
диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на санкционната разпоредба
е да посочи освен вида и размера на приложимото наказание, то също и субекта,
спрямо когото може да бъде наложено това наказание, предпоставките за неговото
налагане, както и наличието на законово основание за санкциониране на
конкретното нарушение на жалбоподателя.
Без значение е и причината поради която се е стигнало до неправилно
посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа грешка,
тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на санкционираното лице – да
разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое
нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да
организира адекватно и в пълен обем защитата си.
Административнонаказателното производство е строго формално, но тази
завишена формалност не е самоцел, а гаранция за законосъобразното развитие на
процеса. Съблюдаването на установените гаранции е необходимо, тъй като при
налагането на административно наказание държавата упражнява репресивната си
функция, която дейност се осъществява при предварително определени правила. В
тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика разбирането, че в рамките
на въззивното производство съдът не разполага с правомощие за преквалифициране
на деянието. АНО е следвало да положи
необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното
административно нарушение санкционна норма, съобразно което да прецизира
диспозитива на наказателното постановление. Вместо това е допуснато
явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят,
и наложената от АНО санкция. Недопустимо
е обаче извличането по тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още
по-малко от наказания да се изисква сам да направи това предвиждане. Посоченото
обуславя извод за наличие на съществено процесуално нарушение, което опорочава
издаденото НП, влече неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и практиката на административните
съдилища в страната по идентични казуси – така Решение № 567 от 16.03.2016 г.
по к.а.н.д. № 168/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 235 от 22.10.2018
г. по к.а.н.д. № 180/2018 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 2386 от
11.4.2016 г. по к.а.н.д. № 144/2016 г. на Административен съд – София.
С оглед гореизложеното атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като
безпредметно се явява обсъждането на въпроса за приложението на чл. 28 ЗАНН.
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би имал жалбоподателят.
Доколкото обаче процесуалният представител на същия нито е изявил претенция за
присъждане на разноски с въззивната жалба и с допълнително постъпилите по
делото молби, нито реално е доказал заплащането такива, то разноски не следва
да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 137/ 11.05.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ - гр.
Пловдив, с което на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК *********, представлявано от
„Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано заедно от Е.Г. –
управител и М.М. – прокурист е наложена имуществена
санкция от 1000
лева на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, за нарушение на чл. 20,
ал.1, т.3 от Закона за храните.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС