Решение по дело №2517/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2124
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110202517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер                                           Година 2019                                      Град Варна

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                           пърВ.състав

На трети октомври                                  Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христо Минев

 

         като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2517 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                                                       

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

 

         ОТМЕНЯ НП №03-009505/07.03.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,  с което на „Е.В.Д.“  ЕООД с БУЛСТАТ *********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер  на 200.00лева,  на осн.чл.416, ал.5 вр. чл.415в ал.1 от КТ.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

        МОТИВИ: Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.  

        Образувано е по жалба на управител на санкционирания търговец, чрез процесуален предтавител, против наказателно постановление №03-009505/07.03.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,  с което на „Е.В.Д.“  ЕООД с БУЛСТАТ *********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер  на 200.00лева,  на осн.чл.416, ал.5 вр. чл.415в ал.1 от КТ.

В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва се фактическата обстановка. Прави се искане за отмяна на НП.

         В с.з. въззивното дружество се представлява от адв. Д. от ВАК, която поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП. Твърди че нарушение не  ебило извършвано и неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, а не на лицето, което е натоварено да провежда инструктаж в дружеството.   

        Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и  законосъобразно.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено  от фактическа страна следното:

         През месец февруари – 21.02.2018г. служители на ДИТ – Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –  „Делта планет – Мол Варна”, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, УПИ VІІ-351,847, 848, 1683, 1684 в кв.39 по плана на ЗПЗ, строителството на който е изпълнявано от „Е.Ви Д.“ ЕООД. Съставен бил протокол за извършената проверка №ПР1806623/02.03.2018г. В хода на проверката били констатирани редица нарушения, като на работодателя били дадени предписания за отстраняването им. Като предписание по т.1 от същия протокол било указано, че следва да се документира ежедневен инструктаж в книга за инструктаж по безопасност и здраве /Приложение 1/ към чл.11 ал.5 от Наредба № РД – 07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от 16 декември 2009г. ДВ бр.102 от 2009г./. Установено било, че И.Г.Т. работи като „общ работник строителство“ е допуснат до работа от работодателя „Е.Ви Д.” ЕООД, без да е надлежно документирано провеждането на начален инструктаж. 

         Срокът за изпълнение на това предписание бил до 12.03.2018г.

         На 02.03.2018г. бил  съставен срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били посочени даденото предписание  и неговото неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата на извършване на проверката – 21.02.2018г.

Акта бил връчен на представляващ дружеството и подписан с възражения, в които се оспорва извършването на СМР от страна на работника, който според възражението е изчаквал назначението си извън строителния обект. В последствие е подадено и писменно възражение срещу АУАН, в което се твърди, че И.Т. е бил допуснат на работа в обекта едва на 23.02.2018г., след сключването на трудов договор и проведен инструктаж.Взъражението е било депозирано на 07.03.2018г., видно от поставения входящ номер и дата на същото. На същата дата е резюлирано и изпратено за становище на Г.Г. – старши ю.к. отдел АИПО при Д „ИТ“ – Варна. Становището на ст.ю.к. е изготвено същия ден на 07.03.2018г. и е получено в деловодството на 09.03.2018г., , на директора на Д „ИТ“ Варна е изпратено също на 09.03.2018г. Така описаните дати се установяват от положените такива върху съответните документи от страна на Д „ИТ“ Варна.  

При така описаната фактология се установява, че АНО не е изпълнил основно свое задължение свързано с произнасянето по направени възражения срещу АУАН.

На 07.03.2018г. административно наказващия орган финализирал административно наказателната преписка, издавайки обжалваното НП, с което наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер към минималния.

При така описаната фактология се установява, че АНО не е изпълнил основно свое задължение, свързано с произнасянето по направени възражения срещу АУАН, по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. НП е издадено преди да приключи проверката по направените възражения по АУАН и преди АНО да се е запознал с резултата от проверката, поради което и е невъзможно да е отчел и обсъдил същите възражения. По така описания начин съществено е нарушено правото на защита на въззивното дружество. Така описаното процесуално нарушение, съдът намира за същественно и неотстранимо във фазата на съдебното производство. Същото нарушение представлява и самодстоятелно отменително основание.

          Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие.

         Отделно от изложеното: По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, като става безспорно ясно, кой, къде, какво не е извършил. Посочена е и правилната правна квалификация на нарушението по КТ.

Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което е било отстранено незабавно след констатирането му. Правилно е преценено и че следва да се ангажира отговорността на процесното дружество, а не на физическо лице натоварено да извършва инструщтажите в дружеството.

При определяне размера на санкцията същата е правилно определена. Правилно в случая е приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, като е прието, че допуснатото нарушение е било отстранено и от него не са настъпили други вредни последици свързани с правата на работника.    

Следва да се отчете и факта, че нарушението не се явява единичен случай, а очевидно е че процесното дружество е допуснало и редица други нарушения засягащи правата на работниците – видно от големия брой предписания дадени в тази насока – общо 5 на брой.  

         Що се отнася до наведените с жалбата  основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни.

Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и  НП не констатира да са допуснати сочените нарушения по чл.42 и 57 от ЗАНН.  АУАН и НП съдържат всички обстоятелства на извършване на нарушението – посочено е конкретно предписание; посочено е конкретно лице, осъществяващо конкретни трудови функции на конкретно работно място. Нарушението се изразява в бездействие на дружеството да документира начален инструктаж в книга за инструктаж по безопасност и здраве, преди да допусне работник до работа.

Съдът не намира, да са налице обстоятелства по чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за документиране на инструктаж, случая несе отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното. Следва да се отбележи и значителния брой нарушения, констатирани при проверката, което води до завишаване степента на обществена опасност на нарушителя.

         Изложеното по - горе процесуално нарушение изразяващо се в неизпълнение на задължение на АНО по чл.52 ал.4 от ЗАНН мотивира съда да отмени наказателното постановление като правилно, но незаконосъобразно.

 

         Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: