№ 10
гр. Сливен, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело №
20212200900016 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
79 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 343 КЗ и цена – 93 058.65 лв. и с правна квалификация чл. 86 ал. 1 ЗЗД и
цена - 25 800.35 лв.
В исковата молба ищецът “Вива“ЕООД твърди, че е търговец с основна дейност:
продажба на осветление, а ответника бил застрахователно дружество със седалище и адрес
на управление гр.Букурещ, Румъния.
Твърди, че през м. април 2018 г. бил потърсен контакт по имейл с лице, което се е
представило за изпълнителен директор на френското дружество Сабле Дистрибусион СА
Франция, с имена Ж.Т., като същият извършил две поръчки за доставка на продукти за
осветление.
Първата, обективирана в документ от 02.05.2018 г., а втората заявена в кореспонденция
от 21.05.2018 г.
Тъй като международната търговия много често била свързана с неплащане от страна на
купувачите, на 01.05.2018 г., ищецът сключил с ответника договор за застраховка, при
специални и общи условия.
Твърди, че в изпълнение на изискванията по този договор, извършил проверка на
надеждността на френското дружество – купувач, първо в системата на ответника и
допълнително, и след като установил, че дружеството е надлежно регистрирано във
Франция на същия адрес, извършил доставка по двете поръчки - първата на 08.05.2018 г.,
на стойност 34 601.83 евро и издал съответната проформа фактура № 080518 - 2704 и втора
доставка - на 29.05.2018 г. на стойност 49 550.52 евро и издал съответната проформа -
фактура № 290518-2704.
1
Твърди, че първата доставка била потвърдена по имейл от 21.05.2018 г., но след втората
доставка комуникацията с купувача била прекъсната. Тъй като не получил плащане и по
двете фактури, завел при ответника щета и предявил застрахователна претенция, но в
отговора си от 12.11.2018 г., ответникът отказал да му изплати обезщетение, твърдейки, че
най-вероятно се касае за измама, а ищецът не е проявил достатъчно грижа да я установи,
което било неговото задължение по застрахователна полица.
Счита, че независимо дали била налице измама, действащата между тях полица никъде
не уреждала, че основание за отказ от плащане и респективно непокрит риск - измама при
търговски отношения. Такова изключение нямало в и застрахователното законодателство.
Твърди, че е налице правен интерес да търси обезщетение от ответника на
застрахованите вземания по процесната полица, тъй като възникването на тези вземания
било при условията на покрит риск.
Освен това, действал напълно добросъвестно в отношенията си с мнимия купувач,
извършил изискуемите проверки чрез системата на ответника, получил потвърждение от
него за рейтинга на купувача, поради което имал право да се ползва от обезщетение по
застрахователната полица.
Тъй като изтекъл 120 дневния срок по полицата за проверка и плащане, в който не
последвало плащане от застрахователя, същият бил поканен с писмо – претенция за
изплащане на сумата по двете фактури.
С писмо от 13.02.2019 г. ответникът отказал да заплати поисканата сума с аргумент за
неположена дължима грижа от страна на ищеца за установяване на измама.
Твърди, че с решение № 51/03.11.2020 г. по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, съдът уважил
предявения частичен иск за сумата 30 000лв, ведно със законната лихва и разноски по
делото.
Размерът на цялото задължение бил 134 685 лв., равняващ се на левовата равностойност
на 75 000 евро, колкото бил лимитът на отговорност според застрахователната полица..
След влизане в сила на решението по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, на 19.02.2021 г.
ищецът поканил ответника доброволно да погаси задължението си в размер на около 60 000
евро., но ответникът отказал.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 93 058.65 лв., представляваща горница до пълния размер на иска от 164 587.70
лв., представляваща неплатена част от вземане по търговска доставка по проформа фактура
№ 080518 - 2704, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Претендира и сумата 25 800.35 лв., представляваща законната лихва за забава, считано
от 31.01.2019 г. - датата на първоначалната покана за доброволно плащане на цялото
вземане до 05.04.2021г.
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,чрез
2
упълномощен представител.
Не оспорва наличието на застрахователен договор, сключен с ищеца, нито факта на
отправената към него претенция за заплащане на обезщетение по застрахователната полица
и последвалия отказ с писма от 12.11.2018 г. и 13.02.2019 г. Не оспорва, че с решението по
т.дело № 46/2019 г. на СлОС, е осъден за заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., ведно с
лихви и разноски, която е частичен иск от общо 146 685 лв.
Оспорва предявеният иск за горницата над 30 000 лв. до пълния размер, ведно с
акцесорните претенции за лихви и разноски.
Твърди, че след постановяване на решението по т.дело № 46/2019 г. на СлОС,
пристъпили към изплащане на сумата 10 963.46 евро плюс лихвата върху тази сума,
представляваща разликата по обезщетението между сумата, платена от ответника въз
основа на решението и общия размер на дължимото обезщетение при условията на
застрахователната полица, т.е. 30 000 евро на застрахователно събитие, причинено от
длъжник. Доколкото било уговорено между страните, че обезщетението, дължимо от
застрахователя за събитие е в максимален размер на 30 000 евро, искът за разликата до
пълния размер от 75 000 евро, бил неоснователен.
Позовава се на т. 4.2 от специалните условия на полицата и твърди, че е платил
дължимия остатък по сумата от 30 000 евро, ведно с лихвите, поради което моли да бъде
отхвърлен искът за горницата до пълния размер
Оспорва иска и за заплащане на законна лихва за забава и разноски, тъй като платил
задължените си след получаване на призовката и не би следвало за отговаря за разноски.
Тъй като ищецът избрал да предяви втори иск за горницата до пълния размер на иска,
за същия застрахователен договор и във връзка със същото застрахователно събитие,
ответникът не му дължал допълнително съдебни разноски, тъй като ищецът имал
възможност да претендира пълния размер на вземането си в едно дело. С избора му да
предявява два иска - частичен и за остатъка до пълния размер на вземането си, сторил
допълнително разноски, които следвало да си понесе.
Оспорва иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 25 800.35 лв., тъй като ищецът също можел
да я потърси по съдебен ред с първата искова молба, но предпочел да предяви частичен иск с
цел да се обогати неоснователно чрез удължаване на срока, в който може да предяви иск за
лихви.
Счита, че липсва основание да бъде осъден за лихви след 31.01.2019г., тъй като към
тази дата по отношение на застрахователната полица, сумата не е била дължима, а след като
не е дължима, и лихви не се дължали.
С молба, постъпила в деловодството на Окръжен съд-Сливен на 23.07.2021 г.,
ответникът представи два броя платежни документи: - от 01.07.2021 г. за заплащане на
сумата от 10 963.46 евро и от 19.07.2021 г. –за заплащане на сумата от 1116.50 евро.
С писмено становище от 15.09.2021 г., ищецът не оспорва, че е получил от ответника
3
двете суми, съответно на 01.07.2021 г. - сумата 10 925.19 евро с левова равностойност – 21
367.78 лв. и на 19.07.2021 г. – сумата 1112.60 евро с левова равностойност 2176.06лв, но
твърди, че исковата молба е предявена за много по-голяма сума.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е подал и допълнителна искова молба, с която оспорва
твърдението на ответника, че лимитът на отговорност по приложените от него специални
условия на застрахователната полица бил в окончателен размер на 30 000 евро и иск за
сумата от 60 000 евро без лихвите за забава, бил неоснователен.
Счита, че това възражение не е направено нито в производството по т.дело № 46/2019 г.
на СлОС, нито в кореспонденцията преди това, поради което е преклудирано.
Твърди, че в самата графа на полицата – т.4.1 и т.4.2 били на един и същ ред и с
различни размери, защото се отнасяли до различни обстоятелства - 4.1 бил на годишна база,
а 4.2 била максималната отговорност на купувача. Със същия успех ответникът можел за
претендира, че отговорността му е базова, посочена в т.4.2, в размер на 7500 евро.
Констатациите относно лимита на отговорност били описани в мотивите на влязлото в
сила решение по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, като констатираните суми и лимити на
отговорност били същите, както ищецът ги посочил в исковата си молба по настоящото
дело.
Не било вярно твърдението, че договореният лимит на отговорност е 30 000 евро
съгласно т.4.1 от графата на специалните условия, която била отметната като максимална
отговорност, а именно 75 000 евро. За тази сума била сключена застраховката, защото това
по специалните условия била максималната годишна отговорност на ответника по
полицата.
Твърди, че не е претендирал по тази полица други щети, така че се прилагала т.4.1 от
Специалните условия, а именно: 75 000 евро лимит на максимална отговорност за годишна
полица.
По отношение на избора му да предяви частичен иск, това било продиктувано от
оптимизиране на съдебните разноски и да прецени евентуално бъдещото процесуално
поведение в зависимост от развитието на делото по частичния иск в рамките на
погасителната давност за остатъка от вземането.
В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника.
В с.з. ищецът, ред.призован, се представлява от упълномощен представител, който
прави изменение на цената на главния иск чрез неговото намаляване от 116 685 лв на
93 058.65 лв, като за разликата от 23 626.35лв. , направи частичен отказ от иска и в тази
част производството по делото бе прекратено. Поддържа иска в неговия намален размер от
93 058.65 лв, ведно с претенцията за заплащане на лихви и разноски. Представя списък с
разноските.
В с.з. ответникът , ред. призован, не се представлява от законен или упълномощен
представител.
4
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна :
Ищецът "Вива" ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, бул.“Банско шосе“27А, е търговско дружество с основна дейност продажба на
осветление и консултации, като сключва и договори за международни продажби.
Ответникът „Юлер Ермес Юръп СА Брюксел- клон Букурещ“/ Euler Hermes S.A.
Bruxelles Sucursala Bкcuresti), вписан в ТР на гр. Букурещ под № J40/7233/2011, с единен
регистрационен код ********, е застрахователно дружество със седалище и адрес на
управление гр.Букурещ, Румъния.
На 01.05.2018г., между „Вива“ ЕООД и „Юлер Ермес Юръп СА Брюксел- клон
Букурещ“, е сключен договор за застраховка на международни продажби при Общи и
Специални условия, оформен в полица № 1000111.001. , със срок на действие 01.05.2018г.
до 30.04.2019г.
В Специалните условия са уговорени държавите, за които има застрахователно
покритие, между които са България и Франция.
В т.4.1 от специалните условия е уговорена е максимална отговорност на годишната
полица до 75 000 евро.
В т.4.2 от специалните условия е уговорена максимална отговорност на купувача,
базово покритие- 7500 евро, разширено покритие- 30 000 евро.
Уговорен е застрахован процент, спрямо рейтинга на купувача, като за рейтинг от 1 до 6
е налице разширено покритие и застрахован процент 90%.
В раздел А-1 от общите условия е уредено, че целта на полицата е възстановяване на
загубите, претърпени от застрахования от неплатени фактури. В т.2 е уредено, че се
включват фактурите, издадени по време на действието на полицата , издадени в срок от 30
дни от датата на доставката и купувачът е от държава, посочена в Специалните условия.
В т. 4 е уговорено, че застрахования следва да упражнява разумна грижа и
предпазливост, така както, ако не е застрахован, както и защита на всички права спрямо
купувача и трети лица и иницииране и осъществяване на всякакви подходящи действия по
събиране на сумите.
В т. С-7 е уговорено, че претенцията за възстановяване на суми по фактури следва да
се подаде в рамките на 60 дни от датата на която е следва да се плати сумата.
В общите условия е използвано понятието „рейтинг на купувача“ и то е разтълкувано,
като писмено съобщения рейтинг на конкретния купувач, оценка на неговата
кредитоспособност , съобщена от доставчика на услугата за рейтинги на ответника в писмен
вид, поискан от страна на продавача.
В чл. 12 а от общи условия е уговорено, че полицата ще се тълкува и урежда във
всички отношения съгласно българското законодателство.
През април месец 2018 г., ищецът бил потърсен по имейл от лице, което се е
5
представило като Ж.Т. в качеството му на изпълнителен директор на френското дружество
Сабле Дистрибусион СА, Франция, Рут дю Ман, 72300 Солем.
След продължителна кореспонденция получил от Ж.Т. (действащ от името на Сабле
Дистрибусион) две поръчки за доставка на продукти за осветление. Едната поръчка била
обективирана в документ от 02.05.2018 г., изпратен от Ж.Т., а втората поръчка била заявена
в кореспонденция от 21.05.2018 г.
В изпълнение на изискванията на ответника, установени в договора за застраховка,
ищецът направил двукратна проверка на надеждността на френското дружество – купувач:
веднъж на 08.05.2018 г. и втори път на 27.08.2018 г. Проверката била извършена в онлайн
системата на ответника и от негово име. И при двете проверки на купувача било определен
рейтинг съответно 4 и 5.
Ищецът предприел и допълнителни мерки, за да провери надеждността на купувача,
като поискал справка за него от независимата организация Dun & Bradstreet. Извършената
проверка от тази организация потвърдила, че Сабле Дистрибусион СА е дружество,
надлежно регистрирано във Франция, с адрес на управление съвпадащ с този, посочен в
кореспонденцията, и с представител изпълнителния директор Ж.Т., от който изхожда имейл
кореспонденцията по повод на направените поръчки за доставка към "Вива" ООД.
В изпълнение на сключените договори извършил две доставки - първа доставка на
08.05.2018 г. на обща стойност 34 601,83 евро, съгласно поръчка от 02.05. 2018 г. и
проформа фактура № 080518_2704 /08.05.2018г. и втора доставка на 29.05.2018 г. на
стойност 49 550, 52 евро, съгласно поръчка от 21.05.2018 г. и проформа фактура №
290518_2704/29.05.2018г. Общата стойност на поръчките била 84 152,35 евро.
Първата доставка била потвърдена по имейл от френското дружество - купувач от 21
май 2018 г., но след втората доставка комуникацията била прекъсната от страна на Сабле
Дистрибусион. Първата фактура е следвало да бъде платена на 08.06.2018г., а втората на
29.06.2018г.
Тъй като не получил никакво плащане по двете фактури, ищецът завел застрахователна
щета и предявил застрахователна претенция пред ответника, която била заведена под №
17346 в съответствие с условията на полицата с искане за плащане на сумите по
застрахованите вземания . В отговора си от 12.11.2018 г.ответникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение, като посочил, че тъй като най-вероятно ставало дума за
измама, не може да покрие риска от неизпълнение на претенцията.
На 28.01.2019г. ищецът изпратил покана до ответника да му заплати обезщетение в
размер на стойността по двете фактури, възлизаща в общ размер на 84 152.35 евро в 15-
дневен срок от поканата, като го уведомил, че в противен случай, ще потърси правата си по
съдебен ред.
С писмо от 13.02.2019г. ответникът отказал плащане, като посочил, че ищецът не е
проявил необходимата грижа, като не взел предвид, че никога до сега не е работил с този
клиент; клиента се е свързал него, а не обратно; липсвал издаден документ от Сабле
6
Дистрибусион; кореспонденцията била проведена от два различни е-майл адреса, единият от
които не бил от фирмен домейн; не бил проверен адреса на изпращане на продуктите; не
било проверено дали телефонът и факсът са посочени от дружеството; не е имало изпратен
плик от адреса на купувача.
На 18.04.2019г, ищецът предявил пред Окръжен съд-Сливен частичен иск срещу
ответника, за заплащане на сумата 30 000лв от общо 164 587 лв, ведно с иск за заплащане на
законна лихва от 641.67лв.
По исковата молба е образувано търг.дело №46/2019г по описа на СлОС.
С решение № 51/03.11.2020г по търг.дело № 46/2019г на СлОС, е уважен частичния
иск на ищеца, предявен срещу същия ответник, за заплащане на сумата 30 000 лв., част от
неизпълнено задължение общо в размер на 146 685 лв., за заплащане на застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.10.2019г до окончателното
изплащане и сумата 641.67 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за периода 31.01.2019 г. - 17.04.2019 г., и 6 590 лв. - разноски по делото;
Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
След влизането му в сила, ищецът отправил писмена покана до ответника да му
заплати остатъка от 60 000 евро, тъй като с решението му били присъдени 15000 евро/ 30
000лв/, а максималната сума на отговорността била 75 000евро.
Ответникът отговорил, че е заплатил на ищеца, на 05.01.2019г, съгласно влязлото в
сила решение по т.дело № 46/2019г на СлОС, сумата 30000лв- обезщетение, 641.67лв-
неустойка за периода 31.01.2019г и 17.04.2019г и 6590лв- разноски.
В хода на настоящия исков процес, ответникът извърши две плащания в полза на
ищеца, по процесния договор, за което представи 2 броя платежни документи: от 01.07.2021
г. за сумата от 10 963.46 евро и от 19.07.2021г. – за сумата от 1116.50 евро, или общата
платена сума от ответника след уважаване на предявения частичен иск за сумата 30 000лв,
възлиза на 12 079.96 евро, с левова равностойност 23 626.35лв.
Това плащане се признава от ищеца и за сумата от 23 626.35лв той направи частичен
отказ от иска, като претендира остатъка от 93 058.65 лв.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани от събраните по делото
писмени доказателства, неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Тъй като спорните отношения между страните са с международен елемент и във връзка
със застраховане, международната компетентност на настоящия съд се определя съгласно
чл.11, параграф 1, буква “б“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на
съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, а именно - мястото, където ищецът има местоживеене,
респективно седалище и адрес на управление.
7
По отношение на приложимото материално право, съгласно чл. 12 от Общите условия
към застрахователната полица, приложимо е българското право - Закон за задълженията и
договорите/ЗЗД/ и Кодекса за застраховането/КЗ/.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 343 КЗ и цена – сумата
93 058.65 лв., която е разликата до пълния размер на вземането от 146 685 лв.,
представляваща неизплатената част от търговска доставка по проформа фактура № 080518-
2704/08.05.2018г , ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и цена - сумата 25 800.35 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, за периода
31.01.2019 г. - 05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 15.04.2021 г. до окончателното изплащане.
Исковете се процесуално допустими, а разгледани по същество- основателни и
доказани.
Главният иск е предявен за горницата до пълния размер на вземането 146 675 лв , след
уважен частичен иск за сумата 30 000лв.
При уважен частичен иска, обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат основанието на иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното право.Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи както при частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на
иска за останалата част от вземането.
При предявен иска за остатъка от вземането, се касае до същото материално право,
същото вземане, но в останалия непредявения размер, тоест и по двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, в различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо, е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането, да се спори
относно основанието на вземането и правното му квалификация.
Съгласно тълкувателно решение №3/22.04.2019г по тълк.дело № 3/2016г на ОСГТК на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане, се полза със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното материално право при
предявен в друг исков процес иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо
от същото право.
Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването
и съществуването на материалното правоотношение, от което възниква спорното право.
Правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от
вземането обаче не се погасяват, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин.
8
Когато е уважен изцяло частичния иск, останалата част от вземането може да
съществува, но може и да не съществува .
Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положително съдебно решение
по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, но по останалата част може да се
формира нова, различна сила на пресъдено нещо.
По изложените съображения, възражението на ответника за наличие на измама и за
липсата на дължима грижа от страна на ищеца да я установи и избегне, е преклудирано, тъй
като това възражение е направено от ответника при предявяване на частичния иск. То вече
е разгледано от съда и прието за неоснователно, поради което и частичния иск е уважен .
Второто възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба не е
преклудирано, тъй като касае остатъка от вземането.
Ответникът счита, че е уговорено между страните, че обезщетението, дължимо от
застрахователя за събитие е в максимален размер на 30 000 евро, искът за разликата до
пълния размер от 75 000 евро, е неоснователен
Позовава се на т. 4.2 от специалните условия на полицата и твърди, че е платил
дължимия остатък от 30 000 евро, ведно с лихвите, поради което моли да бъде отхвърлен
искът за горницата до пълния размер
Възражението е неоснователно, тъй като в т.4.1 от Специалните условия е уговорено
между страните, че максималната отговорност за годишна полица е 75 000 евро, т.е. лимитът
на отговорността е до 75 000 евро, а по делото липсват доказателства, че ищецът е
претендирал пред ответника други щети в рамките на календарната година, в която е
действала полицата.
Третото възражение касае процесуалното поведение на ищеца и избора му да предяви
един иск за цялото вземате или два иска, веднъж- частичен и втори път-за горницата до
пълния размер на вземането.
Това възражение е непреклудирано, но и неоснователно.
Ищецът инициира исковия процес и е негово решението кога и за какъв размер да
предяви иска, но изора му да предяви два иска не е от значение за размера на
претендираната лихва по чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 84 ал.2 ЗЗД,лихвата е дължима при забавено изпълнение на парично
задължение, за периода на забавата, считано от поканата за плащане, която в случая е
отправена на 31.01.2019г и за цялото вземане.
Не е спорно, че между страните, че е сключен в писмена форма договор за застраховка
на международни продажби.
Обект на застраховането е договорната отговорност на лицата-купувачи по
сключените от ищеца договори за международна продажба.
Ищецът е изправна страна по договора. Той е платил застрахователната премия, но
9
след настъпване на покрит риск и сезиране на застрахователя за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение, е последвал отказ от негова страна.
В хода на настоящия исков процес той извърши плащане на сумата 12 079.96 евро, с
левова равностойност 23 626.35лв. и счита, че с направеното плащане са уредени изцяло
отношенията му с ищеца, тъй като договореният лимит на отговорност бил 30 000 евро
съгласно т.4.2 от специалните условия на полицата.
Съгласно т.4.1 от специалните условия на полицата, лимитът му на отговорност е 75
000 евро, за срок от една година.
Затова, следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение. Същото следва да бъде определено, като бъдат съобразени
специалните условия договорени между страните, а именно: при рейтинг на купувача от 1 до
6 застрахователното плащане следва да бъде в размер на 90% от стойността на поръчката
или 90% от 84 152,35 евро = 75 737,12 евро.
Тъй като е уговорен общ застрахователен лимит за срок от една година в размер на
75 000 евро, общият размер на обезщетението не може да надвишава сумата 75 000 евро или
146 685 лева.
От сумата 146 685 лв следва да се приспадне присъдената сума с решението по
уважения частичен иск сума от 30 000лв и платената от ответника сума от 12 079.96 евро, с
левова равностойност 23 626.35лв. или общо 53 626.35лв и се присъди разликата от
93 058.65лв, колкото се и претендира от ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 15.04.2021г до окончателното й изплащане.
Вторият иск е с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена – 25 800.35лв .
Претендира се заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главница от 93 058.65 лв., за периода от 31.01.2019г./ датата на получаване на първата
поканата за плащане/ до 05.04.2021г. – датата, предхождаща на завеждане на настоящия
иск.
Лихвата се дължи, считано от датата на поканата , като за исковия период тя възлиза в
размер на 20 576.30 лв., който е изчислен от съда с помощта на компютърна програма .
Искът за разликата до пълния му размер от 25 800.35 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковите претенции, в
тежест на ответника се възлагат направените от ищеца разноски в размер на 15 626.62 лв от
общо 16 345.01лв. съгласно представения списък с разноските.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи
на ответника разноски, но такива не са претендирани.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА „Юлер Ермес Юръп СА Брюксел - клон Букурещ“ (Euler Hermes S.A.
Bruxelles Sucursala Bкcuresti), вписан в търговския регистър на гр.Букурещ под №
J40/7233/2011, единен регистрационен код ********, с адрес на управление Румъния,
Букурещ, Oregon Park Building B, Pipera road, ) 46D-46E-48, 1-ви етаж, втори район, да
заплати на „ВИВА“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. Банско шосе № 27А, със съдебен адрес гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 103, ет.5,
офис 7, чрез адв. Е.Д., по предявен иск с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 343 КЗ,
сумата 93 058.65 лв.,/ деветдесет и три хиляди, петдесет и осем лева и шейсет и пет
стотинки/ - разликата до пълния размер на цялото вземането от 146 685 лв.,
представляваща неизплатената част от търговска доставка по проформа фактура №
080518-2704 от 08.05.2018г, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.04.2021г. до
окончателното й изплащане; сумата 20 576.30 лв. /двадесет хиляди, петстотин седемдесет и
шест лева и тридесет стотинки /, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение за периода от 31.01.2019г. до 05.04.2021г., както и сумата 15 626.62 лв
/ петнадесет хиляди, шестстотин двадесет и шест лева и шейсет и две стотинки /- разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.01.2019г.- 05.04.2021г., до
пълния му размер от 25 800.35 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
11