Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 02.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 02.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 237 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл.
4 от ЗЗДН от Д.Е.В. ЕГН **********,
против И.В.В. ЕГН **********, в която
се твърди, че от 21г. страните
са съпрузи и имат едно дете.
Твърди, че по време на
брака им започнали да възникват
проблеми във взаимоотношенията, упреци и физическо насилие от страна на
ответника спрямо молителката. За тези случаи молителката
не се обръщала
към органите на реда, т.к.
изпитвала страх от съпруга си.
Сочи, че съпругът ѝ понастоящем работи в Г. за период от по
6 месеца в годината, че понастоящем е подала молба за
развод, което не се приема
от него и по повод на
което е получавала заплахи от него
по телефона. Твърди, че през
м. септември 2018г. ответникът
се прибрал в РБ и започнал да ѝ звъни по телефона
и да я търси по настоящия ѝ адрес в гр. П., като отказвал да
спре да я притеснява. Сочи, че през определени
дни е имала около 40 неприети обаждания от неговия
номер, което я притеснява и пречи да упражнява служебните
ѝ задължения като операционен санитар. Твърди, че на
18.12.2018г. по покана на ответника се
срещнали в заведение в ***,
гр. П., за да обсъдят развода,
но не постигнали
съгласие. Тя си тръгнала с автомобила
си по посока
центъра на града, но ответника
започнал да я следи с колата си, тя се
опитала да избяга, което довело
до загуба на управление на
л.а. и опасност от ПТП. Притеснила се за здравето
и живота си и подала жалба във
ІІ РУП на МВР П., а после ответникът ѝ се обадил по телефона
и ѝ заявил‚ че с действията си искал
да я сплаши. Бил извикан в полицията,
но не спрял
да я безпокои. Твърди, че с оглед
бъдещето завръщане на ответника за
бракоразводното дело, случилият се инцидент
с колата и отправените заплахи, се чувства
силно застрашена за здравето и живота
си. Моли за налагане на
мерки по ЗЗДН, като сочи мерките
по чл. 5 ал. 1 т. 1 и 3 от ЗЗДН.
С разпореждане № 230/16.01.2019г. съдът е разпоредил
издаване на заповед за незабавна защита, с които е наложил спрямо ответника
мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, до приключване на гр.д. 237/19г. на
ПлРС.
Ответникът чрез назначения му
особен представител адв. Ц. не оспорва, че отношенията между страните са
влошени, но счита, че твърдяното домашно насилие не е доказано, че разговори по
телефона са само твърдяни от молителката, но липсват доказателства за такива.
Счита, че налагането на мерки би било безпредметно с оглед отсъствието на
ответника от страната, и че твърдяните действия от негова страна не би следвало
да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено следното: Не се спори, че молителката
Д.Е.В. и ответникът И.В.В. са били съпрузи към датата на подаване на молбата по
настоящето дело и към момента бракът им е прекратен с решение № 589 от
28.03.2019г. по гр.д. 9067/2018г. на ПлРС, като в частта за прекратяване на
брака решението е влязло в сила на 28.03.2019г., съгл. разпоредбата на чл. 325
от ГПК, а в останалата му част не е влязло в сила понастоящем. Исковата молба
по бракоразводното дело е подадена от молителката на 13.12.2018г. Тези
обстоятелства се установяват от приложеното удостоверение по акт за сключен гр.брак
№ 49/13.02.1998г. на Община П. и от справката – извлечение от САС на Районен
съд гр.П. по гр.д. 9067/2018г. на ПлРС. Молителката е представила по делото Декларация
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е декларирала извършеното на 18.12.2018г. действие
от страна на ответника спрямо нея – докато карала лекия си автомобил по ***,
ответникът я преследвал и при опита си да избяга от него имало опасност тя да
предизвика ПТП, а впоследствие получила от ответника телефонно обаждане, в
което той и заявил, че е искал да я сплаши с действията си. Посочено е, че след
инцидента молителката е потърсила съдействие от дежурен полицай във ІІ РУП П.. Приложен
по делото е и препис от сигнал от молителката до Началника на ІІ РУП П. от
20.12.2018г., в който тя е посочила както преследването с кола от страна на
ответника по П.ските улици, така и заплахи, закани с бой и многобройни
телефонни обаждания.
От изисканата справка за съдимост
на ответника, актуална към 17.01.2019 г. се установява, че ответникът не е
осъждан, а от справката на ОДНБПЗ към УМБАЛ П., се установява, че той не се
води на диспансерно наблюдение и няма данни да е лекуван в психиатричните
клиники на съответното лечебно заведение.
При така установеното, съдът
прави следните изводи: От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 16.01.2019г., е в едномесечния срок след
извършване на твърдяния акт на домашно насилие – на 18.12.2018 г., т.е. същата
е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителката е лице, което отговаря на
изискванията на чл.3, т.1 от ЗЗДН. Представената декларация от молителката,
сочеща психическо насилие и агресивно поведение, както и доказателството за
подаден в полицията сигнал и справката по гр.д. 9067/2018г. на ПлРС, които
потвърждават изложеното в нея, сочат безпротиворечиво, че на 18.12.2018 г., ответникът
е извършил акт на насилие, насочен срещу Д.Е.В., и целящ да ѝ внуши страх
по повод семейните им взаимоотношения и подадената молба за развод. Декларацията
от молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства / Решение №
IV-156 от 08.08.2008 г. на ОС - Б. по в. гр. д. № 601/2008 г./, и доколкото в
случая са декларирани конкретни обстоятелства за времето, поведението на
ответника, последващото потвърждаване с каква цел е преследвал той молителката
с колата си, съдът следва да приеме за доказана конкретно описаната в молбата
фактическа обстановка. Съгласно чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде
заповед за защита дори само въз основа на приложената декларация, но в случая
по делото са приети и други доказателства – жалба до компетентен орган със
изложение, потвърждаващо твърдението за изпитан страх от поведението на ответника,
и доказателства за висящ бракоразводен процес между страните, които
потвърждават декларираните обстоятелства. Предхождащите телефонни обаждания
сочени в молбата не са предмет на разглеждане на делото доколкото същите не са
посочени като дата и не могат да бъдат предмет на разглеждане на производство,
изискващо да не е изтекъл 1-месечен срок от извършените актове до датата на
подаване на молбата.
Поради изложеното, молбата за
предприемане на мерки за защита се явява основателна и доказана по отношение на
акта на домашно насилие извършен на 18.12.2018 г., и на ответника следва да бъдат
наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита по чл.
5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката и забрана да я приближава.
Следва продължителността на втората
мярка да бъде за една година от постановяване на решението, като съдът
преценява този срок за разумен за изясняване на противоречията между страните относно
техния личен живот и отношения. Обстоятелството, че ответникът пребивава през
дълъг период от годината в чужбина – констатирано и в хода на делото и от
многократните опити същият да бъде редовно призован и да му бъдат връчени
съдебните книжа – също сочи, че периодът на втората мярка следва да бъде
по-продължителен, с оглед реалната защита на молителката от поведението на
ответника.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4
от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 300.00 лв., над предвидения
в закона минимум, с оглед обществената
опасност на извършения акт на домашно насилие, представляващ заплашителни
действия чрез преследване с лек автомобил, които биха могли да имат опасни за
здравето и живота последици - не само за
молителката, но и за други лица.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочените мерки, като в нея да се укаже на ответника, че при
неизпълнението ѝ, полицейските органи, констатирали нарушението, следва
да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, депозит за особения му
представител в размер на 300лв., заплатен от бюджета на съда, както и 5.00лв. –
такса в случай на издаване на изпълнителен лист. Разноски по делото не са
претендирани от молителката.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното
насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, И.В.В.,
ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Е.В.
ЕГН ********** ***, и с настоящ адрес:***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на И.В.В.,
ЕГН **********,***, да приближава на по-малко от
Да се издаде заповед за
постановените мерки за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание
чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на пострадалите лица и на ответника - ІІ РУП П..
В случай на неизпълнение на
заповедта, И.В.В., ЕГН **********,***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание
чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4
и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, И.В.В., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
ПлРС, глоба в размер на 300.00 лв., държавна такса за производството в размер
на 25.00 лв., депозит за особения му
представител в размер на 300лв., заплатен от бюджета на съда, както и 5.00лв. –
такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: