Р Е
Ш Е Н
И Е №260083
гр.Шумен 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на петнадесети декември две
хиляди и двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора Димитрова
2. мл.с.С. Стефанова
при секретаря Таня Кавърджикова и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№460 по описа за
2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260119/14.10.2020г. по гр.д.№1150/2020г. по описа на ШРС , съдът е отхвърлил предявените
от М.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Й.С. при
ШАК срещу „А.-2006“ ЕООД, ЕИК *, с представител К.Ц.Х.- управител и собственик,
искове с правно основание по чл.344, т.1 и т.2 от КТ- да признае уволнението със Заповед №112/22.06.2020г. за незаконно и да го
отмени; да се възстанови ищцата
на заемана от нея длъжност преди уволнението, като неоснователни, осъдил е М.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „А.-2006“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. ...,
с представител К.Ц.Х., сумата от 610,00лв. лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е обжалвано от ищцата М.С.С. действаща,
чрез пълномощника си адв. Й.С. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да уважи предявените искове.
Въззиваемата страна
„А.-2006“
ЕООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
депозирала отговор с който оспорва жалбата и
моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима.
Шуменският
окръжен съд на осн.чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка намира
обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272
ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от
съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо
от това и във връзка с оплакванията , наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
ШРС е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ
предявени от М.С.С.
срещу „А.-2006“ ЕООД да признае уволнението извършено със
Заповед №112/22.06.2020г. за незаконно и да се отмени и да се възстанови ищцата на заемана от нея длъжност преди уволнението при ответника. Не е спорно между страните ,че ищцата е работила при
ответника на длъжност „общ работник склад“
считано от 12.08.2019г. , като със заповед № 112/22.06.2020г. трудовото
й правоотношение било прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ. Не е спорно
също така ,че трудовият договор на ищцата е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1
от КТ във вр. с чл.70 от КТ и е със срок на изпитване от 6 месеца уговорен в
полза на работодателя. Видно от
представените по делото болнични листи ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 24.01.2020г. до 5.07.2020г. вкл. и към датата
на прекратяване на трудовото й правоотношение на 22.06.2020г. с процесната
заповед.
В тежест на
работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата
законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.
Спорният между страните въпрос е дали работодателят е можел да уволни
ищцата през периода за който същата е била в отпуск поради временна
неработоспособност.
На основание чл.71 ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната в чиято полза е
уговорен срока може да прекрати договора без предизвестие. Договорът със срок
на изпитване може да бъде прекратен от работодателя до изтичане на срока , когато срокът е
уговорен в негова полза дори и в случаите когато работникът е в отпуск поради
временна нетрудоспособност . Разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ по категоричен
начин предвижда ,че до изтичане на срока за изпитване , страната в чиято полза
е уговорен ,може да прекрати договора без предизвестие. Ищцата не се полза и с
предварителна закрила съгласно разпоредбата на чл.333 ал.1 от КТ , тъй като
основанието ,на което е прекратено трудовото правоотношение – чл.71 ал.1 от КТ
, не е сред тези ,ползващи се с такава. В гореизложеният смисъл е и практиката
на ВКС реш.№620/18.10.2010г. на ВКс по гр.д.№1716/2009г. ІV г.о. ,
реш.№155/27.06.2016г. на ВКС по гр.д.№418/2016г. ІІІ г.о. и др.
Предвид гореизложеното в настоящият случай работодателят е упражнил правото
си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата напълно законосъобразно и в
съответствие с текста на чл.71 ал.1 от КТ. Прекратяването е станало в 6
месечният срок , който е започнал да тече считано от 12.08.2019г., когато
ищцата е започнала да изпълнява трудовият си договор и не е изтекъл до датата
на прекратяване на трудовото правоотношение на 22.06.2020г. , тъй като през
времето ,когато ищцата е била в отпуск, поради временна неработоспособност срокът е бил спрян съгласно чл.70 ал.4 от КТ. Предвид доводите наведени
във въззивната жалба относно възможността на работодателя да изпита ищцата следва
също така да се отбележи ,че ищцата е работила ефективно за периода от
12.08.2019г. до 24.01.2020г. и отрицателната преценка на изпитването от
страната ,в чиято полза то е уговорено, не подлежи на обжалване и на
разглеждане по реда на трудовите спорове
и тази преценка е окончателна и това разбиране е трайно установено в
съдебната практика.
Предвид гореизложеното предявеният иск по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Неоснователността на този иск определя и неоснователността на иска по чл.344
ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди уволнението длъжност при ответника , който също следва да
се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че
правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски пред ШОС в размер на 305лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260119/14.10.2020г.
по гр.д.№1150/2020г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „А.-2006“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: гр. ..., с
представител К.Ц.Х.разноски по делото в размер на
305лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок считано от 29.12.2020г.
Председател: Членове: 1. 2.