РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2586

 

гр. Пловдив,  06.12.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

при секретаря ПЛАМЕНА КАМЕНОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2508 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на Р.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Н. К., срещу Заповед № ЗРИ-174/29.05.2018 г., издадена от кмета на район „Източен” при община Пловдив, с която на оспорващата е наредено да премахне незаконен строеж: „Преустройство на северната част на тавански етаж” – намиращ се в имот с идентификатор 56784.528.152.1.2 по КК и КР на СГКК, гр. Пловдив, УПИ II-233, кв. 39, по плана на ****

В жалбата се навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не притежава необходимата компетентност за издаване на актове от категорията на процесния. Възразява се, че заповедта е неотносима към притежавания от оспорващата недвижим имот. Сочи се, че не са налице предпоставките за премахване на строежа, тъй като същият е търпим по смисъла на ЗУТ.

3. Ответникът – кмета на район „Източен” при община Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Според скица на самостоятелен обект № 15-199509/22.04.2016 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, в КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, е нанесен самостоятелен обект: жилище, апартамент с к.и. № 56784.528.221.1.2 със застроена площ 56 кв.м., с прилежащ таван с площ 54 кв.м. Като собственик на самостоятелния обект в сграда е вписан Д. П. Д. съгласно нотариален акт № 118, том 6, дело 1880 от 02.07.1965г., издаден от нотариус при Районен съд – Пловдив.

7. Съгласно нотариален акт № 200, том VII, рег. № 7957, дело № 1243/2015г., вписан с вх. рег. № 41423/21.12.2015г. в Служба по вписванията - Пловдив и нотариален акт № 1, том VIII, рег. № 7958, дело № 1244/2015г., вписан с вх. рег. № 40407/21.12.2015г. Р.К.В. е придобил чрез дарение и покупко – продажба  общо 2/12 ид.ч. от ПИ с к.и. № 56784.528.221 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: ****, с площ 508 кв.м., номер по предходен план: 223, кв. 39, парцел II, който поземлен имот е идентичен с имот 196, парцел II от кв. 39 по плана на гр. Пловдив, втора „Каменица”; заедно с 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с к.и. № 56784.528.221.1.2, с административен адрес: ****, ет. 3, в сграда № 1, разположена в ПИ с к.и. № 56784.528.221, представляващ: апартамент с площ 56 кв.м , заедно с 2/3 ид.ч. от избена стая и клозет с площ 28 кв.м, заедно с 2/3 ид.ч от целия тавански етаж с площ 54 кв.м. и 2/6 ид. ч. от общите части на сградата.

8. На 01.06.2017 г. длъжностни лица в район „Източен” при община Пловдив, в отсъствие на оспорващата, са извършили проверка на строеж: „северната част на тавански етаж”, намиращ се в гр. Пловдив, с административен адрес: ****, ПИ  56784.528.152.1.2 по КК и КР на СГКК, гр. Пловдив, УПИ II-233, кв. 39, по плана на кв. „Втора Каменица”, гр. Пловдив. В резултат на проверката е съставен Констативен протокол № 57/01.06.2017 г., в които е отразено, че имотът и строежът са собственост на Р.К.В., същата е посочена и като възложител и изпълнител на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като изпълнени в неизползваемото подпокривно пространство две стаи с капандури и санитарен възел, които не са предвидени в одобрения проект от 1961г. Не е изготвена графична част, от която да е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем. В протокол е направена препратка „по приложена скица”, без индивидуализация по номера дата и план. При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

9. Оспорващият е подал възражение вх.№  9400-1187/09.06.2017 г. до кмета на район „Източен” при община Пловдив, в което се поддържа, че строежът е съществувал в този си вид от 1961 г.

10. Със Заповед № ЗРИ-174/29.05.2018 г. кметът на район „Източен” при община Пловдив, е наредил да се премахне „Преустройство на северната част на тавански етаж” – намиращ се в имот с идентификатор 56784.528.152.1.2 по КК и КР на СГКК, гр. Пловдив, УПИ II-233, кв. 39, по плана на ****

 

В мотивите си административният орган е обсъдил възраженията на оспорващата, но  не е възприел, че не носят нови факти и обстоятелства относно констатациите на контролните органи. Посочил е, че строежът е V – та категория, изпълнен е без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Като е съобразил становище изх. №  9400-2024/04.09.2017г. на главния архитект на район „Източен” при община Пловдив ответникът е приел, че строежът не е търпим и подлежи на премахване.

11. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. От приложените по делото документи, проверка в архива на общинската администрация, справка в кадастралната карта  и огледа на място вещото лице е установило, че в процесната заповед и констативния акт, въз основа на който е издадена, са налице грешка в индивидуализацията на незаконното строителство, тъй като имотът на Р.К.В. е с к.и. 56784.528.221, сградата е с к.и. 56784.528.221, а самостоятелният обект в сграда с к.и. 56784.528.221.1, които по действащия ЗРП попадат в УПИ II – 223, кв. 39 по плана на **** По отношение на така описаното строителство вещото лице е констатирало, че се намира в сграда, строена през 1962 г.  – 1964 г., разделена на северна и южна част. В сградата са изпълнени един приземен етаж, два жилищни етажа и тавански помещения, принадлежащи към жилището на втория етаж. Констатирано е последващо пристрояване на сграда, отразено в ЗРП, одобрен със Заповед № 198/19.07.1976 г. със сигнатура на навес – пристроена тераса на колони, затворени по – късно към обема на сградата. В одобрения инвестиционен проект от 1961г. тавански обитаем етаж не е предвиден. Не са предвидени санитарен възел и стаи за ползване. Към момета огледът на място показва, че параметрите височина на сграда и кота било съответстват на проекта. Просеното преустройство обхваща тавана в северната половина на разрешеното строителство. За оформяне на обитаемото пространство в тавана са изпълнени преградни стени от тухлена зидария като са изградени две стаи, кухненски бокс, килер, коридор пред стаите и тераса от запад върху покрива на затворено помещение на втория жилищен етаж. За осветяване на помещенията са просечени три капандури. Дървената покривна конструкция е преработена като са монтирани нови хоризонтални греди и е достигната височина под капандурите, даваща възможност за ползване. След извършеното преустройство на покривната конструкция е направен ремонт и на покритието с керемиди. Изпълнен е санитарен възел. В кадастралната карта таванското помещение не е отразено като самостоятелен обект в сградата, а като прилежаща част към жилище с к.и. 56784.528.221.1.2.

По действащия ПУП за територията на процесния имот, одобрен със Заповед № ОА – 2317/17.12.1992 г., е предвидено запазване на отразената в кадастралната основа триетажна масивна жилищна сграда като в силуета на плана е дадена възможност за увеличаване на кота стреха до 8,5 м и изпълнение на мансарда. Ново основно или допълващо застрояване не е предвидено. По предходния ЗРП, одобрен със Заповед № 198/19.07.1976 г., в процесния имот е отразена като съществуваща триетажна жилищна сграда.

От огледа на място експертизата установява, че зидарията и мазилките са видимо стари, но не може да даде отговор за периода, в който е изпълнен строежа. Вещото лице е изготвило Приложения №  1 и 2 към експертизата, от чието съдържание е видно, че изпълнените на място капандури за двата прозореца от юг – източен и западен, отговорят на техническите изисквания за наклон и височина, поставени в чл. 74 и чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правилата и нормите на устройството на отделните видове територии и устройствени зони. Капандурата в северната част на тавана, направена за врата към терасата, не отговоря на тези изисквания. Трите капандури са на отстояние повече от 1 м от страничните регулационни линии, с което е удовлетворено изпикаването на чл. 92, ал. 2 от Наредбата. Преустройството отговора на изискванията за светли височини на помещенията. Изпълнените строителни дейности не могат да се квалифицират като текущ ремонт, основен ремонт или реконструкция. Същите представляват преустройство, с което е променено предназначението на таванското помещение в жилищно. Извършените видове строителни работи представляват намеса в носещите елементи на покривната конструкция и увеличаване на натоварването върху плочата на втория жилищен етаж.

12. По делото се събраха показанията на свидетелите Г. Б. К. – съсед на оспорващата и Д. Д. К. – майка на жалбоподателката. Свидетелите сочат, че процесната къща е стара от 60-те години и таван винаги се е ползвал като жилище. Имало капандура. Конструктивни преустройства не са правени. Тоалетната съществуваше от построяването на къщата

13. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представи Заповед № 13ОА558/05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Източен“, на основание §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е делегирано правомощието да издава заповеди по чл. 225а от ЗУТ.

ІV. За правото:

14. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

15. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

16. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

17. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява преустройство, част от основното застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

18. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващият притежава жилище, апартамент с к.и. № 56784.528.221.1.2 по КК и КР на гр. Пловдив, към което принадлежи и процесното таванско помещение. В този аспект настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че в процесната заповед е налице несъответствие между изложените мотиви и действителното фактическо положение. Видно от диспозитива на оспорената заповед, административният орган е създал задължение за жалбоподателя да премахне незаконен строеж „Преустройство на северната част на тавански етаж” – намиращ се в имот с идентификатор 56784.528.152.1.2 по КК и КР на СГКК, гр. Пловдив”, за който имот нито се твърди, нито се установява да е собственост на адресат на властническото волеизявление. Експертизата е установила, че в УПИ II – 223, кв. 39 по плана на кв. „Втора Каменица”, гр. Пловдив, **** всъщност попада притежавания от оспорващата самостоятелен обект в сграда к.и. № 56784.528.221.1.2. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като в случая е наредено премахване на конкретен строеж в обема на самостоятелен обект в сграда, поради което посочването на административен адрес, номер на урегулиран поземлен имот и квартал не са достатъчни за правилната индивидуализация на установеното незаконно строителство. Доколкото процесната заповед подлежи на принудително изпълнение и разпорежда значителни неблагоприятни последици волята на контролния административен орган следва да е ясно и недвусмислено изразена в съответствие със събраните в хода на административното производство доказателства. В случая това условие не е изпълнено. Административният орган е събрал доказателства за незаконността на един строеж като самостоятелен обект на кадастралната карата, а е изразил воля за премахването на съвсем друг такъв, по отношение на който не е налице каквото и да е фактическо установяване. Неизясняването в административното производство на действителните факти и обстоятелства, относими към предмета на производството по чл.225а ал.1 ЗУТ, е в противоречие със задължението на административния орган по см. на чл.35 от АПК. При това положение съдът намира за успешно оборени фактическите констатации на контролния орган. Съдът е длъжен да провери, дали установените от ответника фактически обстоятелства са верни и дали съответстват на приложените правни основания. В административния акт е задължително да има пълно съвпадение между установените факти и нареденото в неговия диспозитив. Развитите в обстоятелствената част на жалбата твърдения и съображения на жалбоподателя се подкрепят от събрания в процеса писмен доказателствен материал, като съдът извежда своите окончателни правни изводи при прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл.170, ал.1 от АПК. В случая ответникът не доказа съществуването на фактическото и правно основание, посочено в акта, респ. и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените с издаването му неблагоприятни за адресата правни последици. В този аспект е ирелевантно за спора изследването на обстоятелството дали нареденият за премахване строеж е „търпим” по см. на §16 ал.1 и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Установената неправилна преценка на фактическите основания, обосновава извода за материалната незаконосъобразност на изразената от административния орган воля и опорочава производството до степен, даваща самостоятелно основание за отмяна на заповедта.       

V. За разноските:

19. Предвид изхода на делото, район „Източен” при община Пловдив следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените съдебни разноски, които се доказват в общ размер на 930 лева, от които 600 лева заплатен адвокатски хонорара, 320 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 10 лева заплатена държавна такса.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗРИ-174/29.05.2018 г., издадена от кмета на район „Източен” при община Пловдив.

ОСЪЖДА район „Източен” при община Пловдив да заплати на Р.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 930 /деветстотин и тридесет/ лева, представляващи съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: