Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../13.04.2017 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря А.Я.,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1454
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба
от Д.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В., за постановяване на
мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу С.О.Я., ЕГН **********.
Твърди се в молбата, че
молителката и ответника били във фактическо съпружеско съжителство от
23.09.2000 г. до 15.03.2016 г., по време на което се родило детето Е. Д. В.,
роден на *** г. От началото на
Ответникът не е депозирал писмен отговор по молбата. В открито съдебно
заседание и с писмена защита оспорва молбата.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена декларация /4/, в която молителката е
декларирала, че спрямо нея е упражнено домашно насилие от ответника, с който се
намирали във фактическо съжителство от 23.09.2000 г. до 15.03.2016 г.,
изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи по телефона в продължение на
цялата нощ на 16 срещу 17.01.2017 г., като на следващия ден същият я проследил
до работата й – магазин за хранителни стоки в близост до македонски дом в гр.
Варна, което създало безпокойство, че ще реализира заплахите си.
Съгласно постъпилото на 21.02.2017 г. писмо от Първо РУ на МВР - Варна,
след извършена проверка е установено, че Д.В.А. е подала жалби срещу С.О.Я.,
както следва: на 18.04.2016 г. е получена жалба с вх.№ 433000-5094/2016 г. по
описа на Първо РУ-Варна, по която е извършена проверка и преписката е изпратена
на в РП – Варна на 18.05.2016 г.; на 27.06.2016 г. отново в получена жалба с вх.№
433000-8226/2016 г. и №7747/2016 г. по
описа на РП – Варна, по която след извършена проверка преписката е изпратена на
РП-Варна на 01.07.2016 г., като не съхраняват преписи от същите.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Емилиян Дианов Ангелов, син на молителката. Същият излага, че в
средата на януари ответникът е звънял на майка му по телефона, но тъй като тя
била заета, той вдигнал и го пуснал на високоговорител. Ответникът започнал да
ги обижда и заплашва, че ще ги набие, ще ги смачка, до една седмица нямало да
са живи. Заявява, че много пъти е ставал свидетел как ответникът упражнява
физическо насилие спрямо майка му и затова се изплашили. След като затворил
телефона, той пак звънял, а на следващия ден майка му се оплакала, че е звънял
цяла нощ. Съдът намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат ценени при
условията на чл. 172 ГПК, в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите
материални норми, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и
срещу легитимираните по закон лица съобразно чл.3, т.1 ЗЗДН.
Сезиралата съда молба е подадена
на 03.02.2017 г., основана на твърдения за осъществени по отношение на
молителката актове на домашно насилие на 16.01.2017 г. и 17.01.2017 г, поради
което съдът намира, че е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно легалната
дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие.
За уважаване на
подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно
насилие.
Съответно, за отхвърляне на
молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборят
доказателствата на молителката.
От събраните по делото
доказателства се установява, че молителката, е подала декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, в която са описани извършени на посочените в молбата дати действия от
страна на ответника, изразяващи се в отправяне на заплахи по телефона на
16.01.2017 г. и проследяването й до работното й място, извършено на 17.01.2017
г., които действия представляват форма на психическо насилие над личността.
Обстоятелството, че
страните са били във фактическо съпружеско съжителство е признато от ответника
в проведеното на 30.03.2017 г. съдебно заседание, и се подкрепя от показанията
на свидетеля Ангелов, откъдето следва извод, че ответникът попада сред лицата
по чл. 3, т. 2 ЗЗДН, а осъщественото съставляват акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Така депозираната пред съда
декларация по изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите
доказателства в производството, е доказателство за изложените в нея
обстоятелства и на основание чл. 13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за
защита само въз основа на приложената декларация. От своя страна, ответникът не
е ангажирал доказателства, опровергаващи изложеното от молителката в
декларацията, което същевременно се потвърждава и от показанията на свидетеля
Ангелов и постъпилата информация от РУ на МВР – Варна.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че ответникът е осъществил съответните актове, съставляващи
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което следва да бъдат постановени
мерки за закрила спрямо ответника и да се издаде заповед за защита в полза на молителката.
Възраженията, направени от
ответника в писмената защита, че показанията на свидетеля Ангелов не следва да
бъдат кредитирани предвид роднинската му връзка с молителката, че справката от
РУ на МВР - Варна е ирелевантна към предмета на спора, доколкото касае подадени
жалби от молителката за актове извън преклузивния срок, както и че страните не
се намират в отношения на власт и подчинение, съдът намира за неоснователни, по
следните съображения:
На първо място, съгласно
разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН при липсата на доказателства, опровергаващи
съдържанието на представената от молителката декларация, заповед за защита може
да бъде постановена и само на основание декларацията по чл. 9 ЗЗДН.
На следващо място,
показанията на свидетелите-роднини, се ценят съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК – съобразно всички доказателства по делото. В случая, по делото не са
събрани доказателства, на които показанията на свидетеля да противоречат, а от
друга страна макар ответникът да не е припознал свидетеля като свой син по
надлежния ред, самият той признава, че същият е не само син на молителката, но
и негов син, откъдето следва, че заинтересоваността на последния от изхода на
спора е еднаква спрямо двете страни.
По отношение на постъпилата
от МВР справка за подадени жалби от молителката срещу ответника, следва да се
отбележи, че макар да не касаят процесните актове на домашно насилие, от същата
установява наличието на конфликтност в отношенията между страните до м.юли
На последно място, съдът
намира за необходимо да отбележи, че обстоятелството дали молителката се намира
в състояние на подчиненост спрямо ответника, е ирелевантно за настоящото
производство. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, т. 2 ЗЗДН защита по реда на ЗЗДН може да се търси лице пострадало
от домашно насилие, извършено от лица, с които се намира или е било в
определена семейна или социална връзка. С оглед изложеното, доколкото
ответникът безспорно е лице, с което молителката е била във фактическо
съжителство, същият попада сред посочените в цитираната норма лица, поради
което извършеното представлява домашно насилие по смисъла на закона, независимо
дали е налице състояние на зависимост между страните.
По отношение на мерките за защита, съдът намира следното:
При констатирано домашно
насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като бъде
задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в
размер от 200,00 лв.
По отношение на мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН – забрана ответникът да доближава молителката,
жилището, което тя обитава, находящо се на адрес: гр***, местоработата й –
магазин за хранителни стоки в близост до Македонски дом гр. Варна, както и
местата за социални контакти и отдих на молителката, съдът
намира следното:
Актовете на домашно насилие, предмет на
депозираната молба, се изразяват в заплахи с посегателство спрямо личността на
молителката, извършено на 16.01.2017 г. срещу 17.01.2017 г. по телефона и
проследяването й до работното място. Молителката не твърди, нито ангажира
доказателства, че в преклузивния срок по ЗЗДН спрямо нея са осъществени други
актове на домашно насилие, водещи до извод за настойчивост в поведението на
ответника и наличието на реална опасност за телесната й неприкосновеност. Същевременно
твърденията в молбата за осъществени актове на физическо насилие касаят периода
на съвместно съжителство между страните, приключило преди повече от година,
поради което не следва да бъдат съобразени при определяне необходимите мерки за
защита.
С оглед изложеното, съдът
намира, че процесните актове на домашно насилие не се характеризират с
интензитет, налагащ постановяване на забрана ответникът да доближава
молителката, жилището и местоработата й, поради което следва да бъде
постановена само мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължаване на ответника
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, а искането в
останалата част - за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски
районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита.
Предвид отправеното от процесуалния представител на молителката искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Владимиров сумата 300,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение /В т.см. пр. Определение № 95 от
19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА С.О.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.В.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за
постановяване на мерки за защита спрямо С.О.Я., ЕГН **********, с адрес:
***, по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита съобразно постановените мерки.
ОСЪЖДА
С.О.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Варненски Районен
съд глоба в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.О.Я., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати по сметка на Варненски Районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, на
осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА „С.О.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Коста Владимиров Владимиров, ЕГН **********, с адрес:
***, сумата 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.
Препис от решението и заповедта да
се изпрати на съответното РУ на МВР - гр.Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: