№ 595
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503733 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 74082020г. по описа на ОС
Благоевград срещу решението от 08.07.2021г., с което е осъдено ЗАД “ДАЛЛБОГГ : Живот
и здраве“ да плати на Б. С. Р., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 20 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 24.02.2020г., ведно със законната лихва от
18.06.2020г. до окончателното изплащане; отхвърлен е иска за разликата до пълния предявен
размер от 50 000 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът ищец Р. обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за
необоснованост и неправилно приложение на закона. Заявява, че справедливият размер на
обезщетението е занижен; неправилен е извода, че възражението за съпричиняване е
доказано, а лихвата за забава върху следващото се обезщетение се дължи от 18.03.2020г., а
не от 18.06.2020г., както е приел първостепенният съд. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на пълния претендиран размер , ведно със законната лихва
от 18.03.2020г.
Въззивникът ответник ЗАД “ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“ обжалва решението в частта,
с която искът е уважен за разликата над 10 000 лева, като твърди, че приетият за справедлив
размер на обезщетението от 40 000 лева е завишен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, а поведението
на пострадалия е допринесло повече от 50% за настъпване на вредоносния резултат. Иска
отмяна на решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 10 000 лева и
отхвърляне на иска в отменената част.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и частично неправилно по следните
съображения, формирани в отговор на оплакванията по жалбите.
1
Пред настоящата инстанция не са спорни материално правната легитимация на страните,
противоправното поведение на застрахования при ответника водач на л.а.Сеат – Р.А. и вида
на причинените от произшествието телесните увреждания на ищеца.
В резултат от катастрофата Б.Р. е получил счупване на лявата бедрена кост, лекуван е
оперативно, като след репозиция фрактурата е фиксирана с два интрамедуларни титаниеви
еластични пирона. За първите шест-седем дни от произшествието болките са били
интензивни, а впоследствие са намалели. Възстановителният период е шест месеца,
протекъл е без усложнения. Налице са остатъчни явления, констатирани при прегледа от в.л.
д-р С., извършен година и два месеца след произшествието, а именно: лека хипотрофия на
бедрената мускулатура, лек отток на коляното, леко ограничени движения на коленната
става. Вещото лице е категорично, че така установените не причиняват болки, а по – скоро
неприятно усещане на ищеца, преодолимо до шест месеца след отстраняване на
еластичните пирони ( така отговора на въпрос 6 по исковата молба), а пълното
възстановяване на ищеца, вкл. от остатъчните явления (без белезите), следва да настъпи за
период от 6 до 12 месеца след изваждане на метала.
Като отчита вида на травмата; продължителността и интензитета на болките; болничния
престой; наличната и предстояща оперативни интервенции; сравнително дългия, макар
протекъл без усложнения, възстановителен период; необходимостта от отстраняване на
металните пирони за настъпване на пълно възстановяване на функционалната активност на
крайника; наличието на остатъчни явления с категорична благоприятна прогноза за
преодоляването им; негативното влияние на увреждането върху психиката и начина на
живот на ищеца ( така показанията на св.М.) и съобразява младата възраст на пострадалия –
10 години към датата на ПТП и икономическите условия в страната към същия момент,
въззивният съд намира за справедлив размер на обезщетението такъв от 40 000 лева.
Спорно е пред настоящата инстанция дали така определеният размер на обезщетението
подлежи на редуциране поради съпричиняване.
Ответникът е твърдял с отговора на исковата молба, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като е управлявал неизправен велосипед в нарушение
на чл. 79 ЗДвП; не е управлявал велосипеда възможно най – близо до дясната граница на
платното за движение, както изисква чл. 80 т.2 ЗДвП и не се е движел по разположения от
дясно на посоката му на движение пътен банкет или тротоар ( чл. 81 ЗДвП и чл. 15, ал.5
ЗДвП). Отделно, като съпричинително поведение е изтъкнато и това на майката на ищеца,
която не е осъществила родителски контрол и грижа върху ищеца по време на инцидента.
Защитното възражение следва да бъде доказано по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, което означава по несъмнен начин
да се установят, от една страна, конкретните действия и бездействия на пострадалия, които
са заявени като причинили противоправния резултат, и от друга, съществуването на
каузална връзка между конкретното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
Установява се от събраните по делото доказателства – заключението на АТЕ и протокола
за оглед на местопроизшествието, че по време на инцидента ищецът е управлявал
технически неизправен велосипед – с липсваща и нефункционираща предна и задна
спирачки, по средата на своята лента за движение, а успоредно на същата, вдясно, има
тротоар, широк 3,5 метра, оформен с плочи.
Ударът е настъпил в лентата за движение на велосипедиста, на около 90 см навътре към
платното от десния бордюр, а това разстояние е било недостатъчно за безопасно
преминаване на ищеца отляво на автомобила. Или, при равни други условия, ако
велосипедистът се беше движил най- вдясно на платното си за движение, ударът пак щеше
да настъпи.
Ако велосипедистът се беше движил по десния тротоар, успореден на лентата му за
движение,каквато възможност обективно е съществувала, удар нямаше да настъпи, тъй като
към момента на сблъсъка автомобилът вече е бил преустановил движението си и е бил
2
спрял върху платното за движение, на около 90 см. от бордюра на десния тротоар. В случая
управлението на велосипеда по тротоара не е било забранено, тъй като ищецът е бил на
възраст под 12 години (вж. чл. 81, т.5 ЗДвП), но ищецът, като водач на велосипед, няма
задължение да се движи по тротоара. Придвижването по тротоара за него не е забранено, но
не е задължително. Ето защо изборът да не се движи по тротоара не може да представлява
съпричинително поведение.
По делото е останало недоказано, при тежест на ответника, дали ударът е бил
предотвратим за велосипедиста чрез аварийно спиране при установената скорост на
движение. Само при положителен отговор на този въпрос, фактът, че велосипедът е бил с
неработеща спирачна система, би бил от значение за настъпване на вредоносния резултат.
Изслушаната от първата инстанция АТЕ не дава отговор на този въпрос и такъв не е
изводим при установените от експерта данни. Последният е посочил скоростта на движение
на велосипеда и разстоянието, което е изминал от момента, в който е възприел автомобила
като опасност, до удара ( 24,10 метра), но не и опасната му зона за спиране. При
невъзможност да бъдат сравнени тези два показателя, остава недоказано, че ударът е бил
предотвратим чрез аварийно спиране от велосипедиста т.е. не се установява неизправността
на велосипеда да има значение за настъпване на удара. В приложената по делото преписка
по досъдебното производство се съдържа заключение на назначената в наказателното
производство АТЕ, съгласно което ударът е бил предотвратим от велосипедиста чрез
аварийно спиране, ако спирачната система работеше, но този извод не може да бъде ценен в
настоящото производство, тъй като изхожда от доказателство, което не е събрано по реда на
ГПК за нуждите на настоящия процес.
В обобщение, въззивният съд приема за недоказано възражението на ответника за принос
на пострадалия, респ. неговия родител чрез бездействие, за настъпване на вредоносния
резултат или обезщетението от 40 000 лева не подлежи на редуциране.
Върху обезщетението се дължи лихва за забава, считано от уведомяване на ответника. В
този смисъл е даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение с решение на ВКС, І ТО от
04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г., в което е прието, че при действието на КЗ от 01.03.2016г.
в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не и от момента на увреждането. Приложено за случая, цитираното означава, че лихвата се
дължи не от 18.06.2020г., когато е изтекъл тримесечният срок по чл. 496, ал.1 КЗ, а от
18.03.2020г., когато е сезиран ответника с молба – претенция от ищеца за изплащане на
обезщетението.
Воден от горното, въззивният съд следва да отмени обжалваното решение в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева и присъди тази разлика
на ищеца,измени началната дата, от която се следва законна лихва върху обезщетението и
потвърди решението в останалата обжалвана част, с която искът е уважен за разликата над
10 000 лева до 20 000 лева и отхвърлен за разликата над 40 000 до 50 000 лева.
При този изход на спора, на процесуалния представител на ищеца адв. Г. Й. се следва
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за въззивното производство, съразмерно на
уважената част от жалбата или 953,33 лева.
Присъденото от първата инстанция на адв. Й. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2
ЗА следва да бъде увеличено с 1100 лева, а присъдените на ответника разноски – намалени
на 226, 50 лева.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка на САС сумата 1200 ( 4 %
плюс 2% от 20 000 лева) за държавна такса върху уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решението от 08.07.2021г. по гр.д.№ 74082020г. по описа на ОС Благоевград
в частта, с която е отхвърлен искът на Б. С. Р. срещу ЗАД “ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“
по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева, както и в частта, с която за
начален момент на законната лихва върху обезщетението е определена датата 18.06.2020г. ,
както и в частта, с която на ответника са присъдени, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски
над 226,50 лева И ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД “ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“, съдебен адрес адв. В. П., гр.София, бул.
Г. М.Димитров № 1 да плати на Б. С. Р. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Г.Й., гр.София,
бул. Евлоги и Христо Георгиеви № 85, ет.2, ап.6, на основание чл. 432, ал.1 К3 , разликата
над 20 000 лева до 40 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
24.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 18.03.2020г. до
окончателното изплащане.
ОПРЕДЕЛЯ за начален момент, от който се дължи законна лихва върху присъденото с
първоинстанционното решение обезщетение от 20 000 лева, датата 18.03.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.07.2021г. по гр.д.№ 74082020г. по описа на ОС
Благоевград в останалата обжалвана част, с която искът е уважен за разликата над 10 000
лева до 20 000 лева и отхвърлен за разликата над 40 000 лева до 50 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД “ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“, съдебен адрес адв. В. П., гр.София, бул.
Г. М.Димитров № 1 да плати на адв. Г.Й., гр.София, бул. Евлоги и Христо Георгиеви № 85,
ет.2, ап.6, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 953, 33 лева за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца пред въззивната инстанция и още 1100 лева над присъдените от
първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД “ДАЛЛБОГГ : Живот и здраве“, съдебен адрес адв. В. П., гр.София, бул.
Г. М.Димитров № 1 да плати по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 1200
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4